Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260040
гр. Пловдив, 10.11.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРА
ИВАНОВА
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Дандарова в.гр.д.
№144по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.29 ГПК.
Делото се гледа за
втори път от ПАС след отменително решение № 25/10.04.20г. на ВКС трето г.о. по
.гр.д.№ 2143/19г. с което е отменено
въззивно решение № 11/06.02.2019г. по в.гр.д.№ 609/2018г. по описа на
ПАС, с което е отменено решение № 1075/26.07.18г. по гр.д.№ 1555/2017г. по
описа на Пловдивския окръжен съд и на осн.чл. 293 ал.3 ГПК делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Производството е
образувано по въззивна жалба на Н. Т.,действаща като едноличен търговец с фирма
ЕТ“М.-д. Н. Т.-А. за и. п. за п.м. п.-о.м.“,против решение № 1075/26.07.2018г.
по гр.д.№ 1555/17г. по описа на Пловдивския окръжен съд,като по изложени в нея
съображения се иска отмяната му и постановяване на ново с което предявения иск
да бъде отхвърлен.Претендира разноски.
Ответникът оспорва
въззивната жалба и излага съображения да бъде оставена без уважение. Претендира
разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът И.Г.К. е
предявил иск против Н.Т.,действаща като
едноличен търговец с фирма ЕТ“М.-д. Н. Т.-А. за и. п. за п.м. п.-о.м.“ по чл.
55 ал.1 пр.1 ЗЗД за присъждане на сумата 11 307.24 евро платена от него
без основание на ответницата,с която тя се е обогатила неоснователно за негова
сметка,задържайки разликата в повече между внесените и изтеглените от К. в
периода 29.12.11г.-05.10.15г. от нейната банкова сметка *** „П. Б.“ АД С.
средства, които тя му е дала с уговорка за връщането им,ведно със законната лихва
от 30.03.17г.
Ищецът е твърдял,че
ответницата Д-р Н. Т. е майка на бившата му съпруга Р.Т.,с която се развели в
края на 2016г.Той имал необслужен кредит към „Б. ДСК“ ЕАД и заведено против
него изпълнително дело,поради която причина не можел да тегли кредит от банка.Имал
бизнес начинания за които му трябвали средства. Той и съпругата му помолили
ответницата като едноличен търговец да изтегли кредит,средствата по който той
да използва за инвестиции в личните си начинания с изрична уговорка достъпа до сметката на
ответницата да се осъществява с пълномощно,което тя ще му даде и връщане на
изтеглените от него суми чрез внос по същата сметка,без предварително определен
срок.По тази уговорка ползвал сметката като оборотна-теглил и погасявал.Погашенията
правил със собствени средства,като внасял различни суми,които не винаги
отговаряли на точната погасителна вноска,но внимавал винаги да има суми за
погасяван на текущи вноски.
Ответницата сключила
с „П. Б.“АД договор за кредит № ... за 40 000 евро,по който солидарни
длъжници са били и тя в лично качество,съпруга и А. Т. и дъщерята Р. К..На
същата дата тя в лично качество и съпруга и ипотекирали в полза на банката
собственото си жилище в гр. П.,бул.“В.А.“ № 126.
Твърди,че от така
приведената по сметка на ответницата сума е изтеглил общо 37 365 евро
описани в справка приложена към исковата молба и е внесъл по същата сметка общо 60 150 евро или за периода
29.12.11г.-05.10.15г. е 22 785 евро в повече. Претендира тази сума,която
след изслушване на заключението на вещото лице е намалена на 11 307.24
евро, с което ответницата се е обогатила,получавайки я без основание.Не са
договаряли кредита да бъде изтеглен за негова сметка.
Ответницата е направила
следните възражения:
В справката е
пропуснал да впише теглени от него крепни суми.
Като внесени е
включил суми внесени от други лица
Голяма част от
вноските са направени със средства на ответницата и членовете на семейството,с
изключение две вноски от 5 000евро и 5 104.65 евро от 24.09.12г. и от
11.12.12г.
С оглед признанието
на ищеца в исковата молба,че макар кредита да е изтеглен от ответника,то той е
изтеглен за ищеца и за задоволяване на негови нужди, разноските по кредита
следва да се поемат от него. Следва да се отбележи,че с отговора ответницата не
прави възражение,че е договорено кредита да е за сметка на ищеца, а че е
справедливо да бъде така с оглед нуждите за които го е ползвал.
С оглед правната
квалификация на иска в доказателствена тежест на ищеца е да установи конкретния
размер на внесените от него суми по сметката на ответника, а в тежест на
ответника е да докаже наличието на правно основание да ги задържи.
С оглед твърденията
на ищеца,че иска му е по чл. 55 ал.1 т.1 ЗЗД той е събирал доказателства за
доказване на това си твърдение, а и съда изрично му е указал,че те са в негова
доказателствена тежест/стр.91от първоинстанционното дело/ Изрично са дадени и
указания на ответницата ,че следва да докаже изброените по горе възражения.
За доказване на
твърденията си ищецът е поискал двама свидетели и изслушване на ССЕ. При
настоящото разглеждане на делото не е посочил нови доказателства.Експертиза е
поискана от ответника.
По отношение
твърденията на ищеца,че има договорка да ползва банковата сметка на ответницата
като оборотна,теглейки средства и връщайки средства в същия размер ,без уточнен
срок са разпитани двама свидетели.
Свидетелят В. А.
установява,че са работели заедно с ищеца като купували и продавали мотори.Бели
неформални съдружници.От продажбите на мотори свидетелят му плащал комисионни.Известно
му е че поради проблеми с банка "ДСК" ищецът не можел да тегли
кредити. За работата му било необходимо да ползва валутна сметка.Известно му е
също ,че той ползва валутна сметка на ответницата.От ищеца знае,че уговорката с
ответницата била да възстановява средствата,които е ползвал. Знае,че парите
които ищецът е внасял са оборотни лични пари,които е ползвал,търсил, взимал
заем.понякога е взимал заем от свидетеля,но си го е връщал.
Свидетелят Х. също
установява,че ищецът се занимавал с купуване и препродаване на мотори заедно
със свидетеля А., но понякога извършвал тази дейност и лично за себе си. Знае
за проблеми на ищеца с банка и невъзможност да тегли пари и да има собствена сметка,поради
наложени запори. От ищеца и от неговата тогавашна съпруга знае, че ищеца има
разрешение от ответницата да ползва банковата и сметка,като тегли и внася суми
и оперира с нея.От ищеца знае,че вноските е правил от печалбите,но понякога се
е налагало свидетелят да му дава заем.
Показанията на тези
свидетели макар да не са непосредствени се възприемат от съда като
непротиворечиви и в унисон с обясненията на ищеца по чл. 176 ГПК и показанията
на св. Т. относно дейността която осъществява като източник на неговите доходи
за направените по сметката на ответницата вноски.
По делото е изслушана
ССЕ с която се установява,че от 29.12.11г. до 18.05.13г. И.К. е изтеглил от сметката
на ответницата сумата 44 366.45 евро на посочени от вещото лице дати. За
времето от 26.04.12г. до 05.10.15г. е внесъл общо 55 673.69 евро като
разликата е 11 307.24 евро. По сметката вноски на посочени дати са правили
и други лица:П. Н., К. К.,Р.К., А. Т., В. П. е ЕТ“М.-д-р Н. Т..От
допълнителното заключение се установява,че от посочената сметка има извършени
два междубанкови превода:на 05.12.12г. от 30 000 евро и на 11.12.12г.
-10 000 евро с получател А. Т./дъщеря на ответницата/ с основание на
преводите“Закупуване на жилище“ и наредител ищеца К.. Размера на внесените суми
за погасяване на главницата по банковия кредит е 15 094.95 евро ,а
погасените суми за лихви са 15 878.22 евро. Заключенията не са оспорени от
страните и се възприемат от съда.
По инициатива на
ответницата във въззивната инстанция бе изслушана отново ССЕ.По поставените от
ответницата въпроси вещото лице е дало заключение за
периода19.12.11г.-05.10.15г. и за периода 19.12.11г.-15.06.17г. какъв е бил
размера на дължимите главница,лихви,наказателни лихви,такси за управление на
кредита,разноски за учредяване на договорна ипотека,ежегодни застрахователни
премии и други по сключения договор за кредит. Двата превода от общо
40 000 евро по сметка на дъщерята на ответницата не променят размера на
договорените лихви по погасителния план и върху тях не са плащани наказателни
лихви. От сметката в П. К. Б. са изтеглени на каса на 23.12.2011г. от д-р Н. Т.
1000.51 евро. За периода 19.12.11г. до датата на последната вноска направена от
И.К.-05.10.15г. от ищеца са погасени лихви в размер на 10 489.82 евро и
сумата 1 627.96 евро наказателни лихви,такси за управление на
кредита,застрахователни премии и др.такси. Заключението не е оспорено.
И двете страни са
заявили,че сумата от 40 000 евро наредена в полза на дъщерята на
ответницата не е в предмета на иска.
За установяване на
възраженията си ответницата е ангажирала свидетелските показания на семеен
приятел Ч. и дъщеря си-бившата съпруга на ищеца Р. Т..
Според свидетеля
съпруга на ответницата през 2012 или 2013г. споделил с него,че зет му настоява
да изтеглят кредит за някакви негови нужди,около 40 000 евро.Спомена,че
трябвало да ипотекират жилището си.Споделил че ще се справят,защото съпругата
му има голяма заплата, а той получава наеми от кафене.Свидетелят се опитал да
го разубеди ,но той бил категоричен,че ще вземат кредита, защото трябва да
дадеш за да намериш. В тази част показанията на свидетеля са важни,защото
посочват отношенията между страните, обгрижването на младото семейство,доверието
и желанието да се помогне без страх и без резерви и подкрепят извода който по
късно ще се направи за уговорките по повод кредита. Свидетелят без да уточнява
годината,дали преди или след оттегляне на пълномощното станал свидетел,как
съпруга на ответницата получавайки наема от кафенето си,заделил някакви
пари.Обяснил,че са за кредита,защото вноските по него ги покриват изцяло те със
съпругата му.В тази част показанията биха били достоверни само ако се отнасят
за времето след оттегляне на пълномощното и са недостоверни,ако се отнасят за
предходен период.Съдът няма как да ги отнесе към нито един от периодите,защото
свидетелят не уточнява,кога се е случило това.
Свидетелката Р. Т.
установява,че е присъствала на разговори между ищеца като неин съпруг и
родителите ,при които той ги помолил да изтеглят кредит за негови нужди.,защото
имал необслужен кредит към друга банка.До 2016г. живеели заедно с родителите
и,след което той напуснал жилището и се развели. Погасителните вноски по кредита
се правили на 4-то число на всеки месец.Родителите и давали лично на него
средствата за вноските,ден два преди падежа за да може да отиде и да ги внесе
.Погасителната вноска била 540 евро, а те му давали по 1080 лв.Давали му още и
годишната такса за обслужване. Парите му трябвали за да купува и продава
някакви неща. Той единствено оперирал със сметката. Сумата от 40 000 евро
той изтеглил на няколко пъти,след което започнал да внася по 1000 евро,
2 000 евро,за да може да възстанови главницата. Но през целия период
погасителната вноска от 1080 лв.,която била на 4-то число се правила от ищеца с
пари,които родителите му давали с тази цел,още от първата вноска. Всяка една
такава вноска му била предавана в нейно присъствие. Майка и не оперирала със сметката,понеже
била много заета и физически нямала възможност да го прави. Майка и никога не е
теглила и превеждала суми по тази сметка. Нямало уговорка ищеца да ползва
кредита,а родителите и да внасят погасителните вноски с лихвите.Молбата му била
„изтеглете кредит вместо мен,защото аз не мога“. В противоречие с горното
твърдение,твърди ,че и тя е правила погасителни вноски с пари на родителите
си.Ищецът нямал пари,не погасявал вноските,затова родителите ги плащали,понеже
се чувствали застрашени да не им вземат жилището.
Показанията на
свидетелката не се възприемат и от настоящата инстанция.От една страна тя заинтересована от изхода на делото
,поради това,че е дъщеря на ответницата,
съдлъжник е по кредита и е в лоши отношения с бившия си съпруг. От друга страна
и това е по съществено показанията и са в противоречие с документите издадени
от банката,а в някои части са взаимно противоречиви. Така например твърди,че
тъй като ищеца не плащал ежемесечните погасителни вноски,родителите и се
страхували да не загубят апартамента си и затова му давали сумата 1080 лв. за
да ги внася той.От друга страна твърди,че още от първия ден на кредита
родителите и започнали да дават на ищеца сумата равняваща се на месечната
погасителна вноска за да я внася.Поставя се въпроса защо са давали парите за
месечната погасителна вноска. Защото така са искали още от самото начало, или
защото ищецът не внасял ежемесечно тези вноски.Ако не са му имали доверие и са
се страхували да не загубят апартамента си по негова вина,защо са давали парите
на него.Това е в разрез със здравата логика. Обяснение дава свидетелят Ч.,който
обяснява,че ответницата и съпруга искали да помогнат и не се страхували от
обслужването на кредита,поради високите си доходи.До този момент те се грижили
за семейството на дъщеря си. Освен това видно от банковите документи докато
ищецът е теглил и внасял суми по сметката винаги е имало наличност банката да
изтегли месечната погасителна вноски и няма просрочване на кредита дори за
месец.
Неверни са
твърденията,че никой друг не е оперирал с тази сметка. И други лица,включително
и свидетелката са внасяли суми по сметката и те поименно са посочени в
последното заключение на вещото лице.Самата ответница е изтеглила на каса
сумата 1000.51 евро на 23.12.11г.,непосредствено след отпускане на кредита.
Преди ищеца да направи каквато и да е била вноска по сметката на
датите:06.02.12г.,05.03.12г.и на 04.04.12г. едно трето лице И. Н. е направил погашения
на лихва и главница. Видно от банковите документи и заключението на вещото , от правените от ищеца вноски,банката е правила
месечните погашения на главница и лихви. Нито една от вноските направени от
ищеца не е на 4-то число или близки дати и не е в размер на 540 евро. Друг е
въпроса,че не това е месечната погасителна вноска.Това потвърждава твърдението
на ищеца,че е внасял различни суми,като е внимавал в сметката винаги да има
достатъчно пари,банката да вземе месечната погасителна вноска. Свидетелката
твърди противоречиво и че на няколко пъти с пари на родителите си тя на 4-число
е правила месечните погасителни вноски,но това е през 2016г.,след като
ответника е преустановил теглене и внасяне и двамата са се разделили. Отново в
противоречие с твърдението,че никой не е оперирал със сметката освен ищеца се
вижда,че на 19.09.12г. свидетелката е внесла три суми от 800, 2 552.32 и
2694.92 евро,за произхода на които не дава обяснения и дори не твърди,че е
правила тези вноски..Освен това кредита няма годишна такса за обслужване, както
твърди свидетелката,а месечна такава.
Становището на
върховния съд,че показанията на тази свидетелка като непосредствени следва да
бъдат възприети,в резултат на което се приема определена фактическа обстановка
не са задължителни за настоящия състав.Задължителни са само указанията за
тълкуване и прилагане на закона, но не и за тълкуване и възприемане на
доказателствата,респективно фактическата обстановка.
С оглед горното съдът
намира че не се доказа възражението,че вноските направени от ищеца по сметката
на ответницата с две изключения са с нейни и на семейството и лични средства.
Обратно ищецът доказа твърдението си с банковите документи и заключенията на
вещите лица,че е внесъл по сметка на ответницата посочените от вещото лице
средства по размер и че те като движими вещи са били в негово държане и следва да
се приеме ,че са негови лични,както твърди.
Следва да се
отбележи,че в отговора на исковата молба ответницата не твърди,че с ищца са
имали договорка изтегления от нея кредит да е за негова сметка.Тя твърди,че е
справедливо след като кредита е изтеглен за негови нужди той да понесе и лихвите и разноските по него
при решаване на спора. Свидетелката Р. Т. също не твърди,че между страните има
такава уговорка.Заявила е,че нямало уговорка родителите и да заплащат лихвите и
разноските, от това обаче не следва извод ,че е договорено ищецът да ги плаща.
След като не се
установиха какви конкретни договорки са постигнали страните относно
погасяването на банковия кредит, като се вземе предвид обстоятелството,че и
други трети лица са внасяли по сметката суми,че ответницата също е теглила
сума, внасяла е суми,както и че 40 000 евро с междубанков превод са
наредени от ищеца за нейната дъщеря с цел покупка на жилище,няма и година от
вземането на кредита,може да се направи извод,че е доказано твърдението на
ищеца,че договорката е била сметката да се ползва от него като оборотна,като
тегли от нея суми със задължението да ги връща в същия размер.Това че не е имал
възможност да има сметка в банка прави обясним факта,защо е продължил да прави
вноски и след като е възстановил това,което е изтеглил.Очевидно за да може да
ползва сметката и да тегли при нужда от нея суми.Тази му дейност е
преустановена след влошаване на отношенията му със съпругата и изнасянето от
жилището на ответницата.
Ответницата не успя
да докаже,че има основание да задържи надвнесените от ищеца суми в сметката и
поради задължението му да погасява кредита с всичките му принадлежности.Впрочем
едно т. съглашение би било нелогично,като се има предвид,че освен ищеца от
кредита в пълния му размер се е възползвала и дъщеря на ответницата и то преди
да се навърши година от отпускането му, за закупуване на жилище.
С оглед горното
предявеният иск по чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен. Основателен се явява и акцесорния иск. Окръжният съд като е стигнал до
същия извод е постановил правилно решение,което следва да се потвърди.
С оглед изхода от
спора на И.К. следва да се присъдят направените разноски пред ВКС в размер на
1675 лв. , тези пред настоящата инстанция от 1200 лв.и за първата въззивна
инстанция-1200лв или общо 3 075лв.
Воден от горното
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1075/26.07.2018г.,допълнено с решение № 1281/25.10.2018г.,постановени по гр.д.№
1555/2017г. по описа на Пловдивския окръжен съд,22 гр.състав с което ОСЪЖДА Н. Е. Т.,действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ“М.- д.Н. Т.-А. за
и. п. за п. м. п.-о. м.“ със седалище и адрес на управление:***, ЕИК .,със
съдебен адрес ***, чрез адвокат П.Х. да
заплати на И.Г.К. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***,чрез адвокат М.Н.-А.
сумата 11 307.24 /единадесет
хиляди триста и седем точка двадесет и четири/ евро получена без основание,с
която се е обогатила неоснователно за сметка на И.К.,задържайки разликата в
повече между внесените и изтеглени от И.К. за периода от 29.12.2011г. до
05.10.2015г. от нейната банкова сметка *** „П. Б.“ АД-С. средства, които тя му е
дала възможност да ползва с уговорка за връщането им, видно със законната лихва върху така присъдената гладница,считано
от 30.03.2017г.-датата на подаване на исковата молба,до окончателното и
изплащане, както и СУМАТА 3 889/три
хиляди осемстотин осемдесет и девет/,представляваща разноски в това
производство.
ОСЪЖДА Н. Е. Т.,действаща като едноличен търговец с фирма
ЕТ“М.- д. Н. Т.-А. за и. п. за п. м. п.-о. м.“ със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК ..,със съдебен адрес ***, чрез адвокат П.Х.
да заплати на И.Г.К. с ЕГН **********
*** със съдебен адрес:***,чрез адвокат М.Н.-А. сумата 3075/три хиляди седемдесет и пет/ лева разноски пред двете
въззивни инстанции и пред ВКС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: