№ 14184
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110145471 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:
********* /правоприемник на дружеството „БНП Париба Пърсънъл файненс
С.А. – клон България“, с ЕИК: *********, което от своя е било правоприемник
на „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД, с ЕИК: *********/, подадена чрез
процесуалния му представител – юрисконсулт Николета Матева против Т. Я.
С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 5067.50 лева, формирана от
следните суми: 1/сумата от 4020.68 лева – главница по договор за
потребителски паричен кредит № CREX № 14046278/01.11.2016 г., по който е
издадена револвираща кредитна карта по споразумение CARD-
14712632/05.05.2020 г., 2/ сумата от 589.32 лева – възнаградителна лихва за
периода от 01.07.2021 г. до 10.11.2021 г. и 3/ сумата от 457.50 лева –
обезщетение за забава за периода от 03.11.2021 г. до 16.12.2022 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 71312/2022 г.
по описа на СРС – 30.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането,
като в условията на евентуалност, при условие, че установителните искове
бъдат отхвърлени поради ненадлежно уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост, се предявяват осъдителни искове за същите
суми, за които са предявени установителните искове, като моли длъжникът да
се счита уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост с връчване на
препис от исковата молба. Претендират се разноски.
1
В исковата молба се твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и ответникът на 01.11.2016 г. бил сключен договор за потребителски
паричен кредит, със споразумение за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, чрез издаване и ползване на кредитна карта № CREX-14046278.
Уточнява се, че впоследствие дейността на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД преминала към „БНП Париба Пърсънъл Файненс – Клон
България“ КЧТ, а на 31.05.2023 г. последното прехвърлило своето търговско
предприятие в полза на „Юробанк България“ АД, поради което за ищеца е
налице правен интерес о предявяване на иск за установяване на процесните
вземания.
На следващо място се твърди, че според договора кредиторът можел да
предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
лимит до 10 000 лева. В договора е уговорено, че револвиращият кредит ще
произведе действие след като длъжникът усвои суми по указания от
кредитора начин. Поради това навежда, че настъпването на последиците от
договора в тази му част е поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно
събитие – използване на издаден от кредитора платежен инструмент, поради
което договорът е сключен под отлагателно условие и се смята за сключен
между страните от датата на настъпване на условието.
В тази връзка се посочва, че на 05.05.2020 г. кредитополучателят е
активирал кредитната карта и е усвоил суми по кредита, поради което
процесният договор за револвиращ кредит № CARD-14712632 е сключен на
05.05.2020 г. Според условията по кредита кредиторът издава месечно
извлечение до 15-то число на месеца, което следва да бъде изпратено по
електронна поща на кредитополучателя, като след издаване на месечното
извлечение кредитополучателят е длъжен да направи погашение по кредита.
Посочва, че според условията на договора при усвоен кредитен лимит в
размер до 1 000 лева минималната погасителна месечна вноска е в размер на
60 лева, при кредитен лимит от 1000.01 лева до 2000 лева минималната
погасителна вноска е 120 лева, при усвоен кредитен лимит от 2000.01 лева до
3000.00 лева минималната погасителна вноска е 180 лева, при усвоен
кредитен лимит от 3000.01 лева до 4000.00 лева минималната погасителна
вноска е 240 лева, при усвоен кредитен лимит от 4000.01 лв. до 6000.00 лева
минималната погасителна вноска е 360 лева и при усвоен кредитен лимит от
6000.01 до 8000.01 лева минималната месечна погасителна вноска е 480 лева.
Съгласно условията по договора кредитополучателят дължи заплащане на
лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на
ползването му, като за ползването на кредитната карта потребителят заплаща
и такси, съгласно тарифа в приложение към договора. Посочва, че
приложимият за договора за кредит ГПР е изчислен при допускане, че общия
размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се
погасява на равни месечни вноски, с неизменни за целия период разходи
съгласно условията на договора за кредит. Заявява, че при договори за
револвиращ кредит не се изготвя погасителен план, тъй като
кредитополучателят има право да погасява и получава суми до размера на
одобрен кредитен лимит, без да е необходимо предоговаряне за всяко ново
2
усвояване на сума по кредита, а дължимата сума според клаузите на договора
се погасява със всички постъпили средства по сметката на
кредитополучателя. Твърди, че при забава на длъжника за погасяване на
дължимите суми последният дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху забавените вноски.
Посочва, че към датата на подаване на заявлението, ответникът е
изтеглил сума в общ размер на 4020,68 лева, като на 01.07.2021 г.
кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което
кредитната карта е блокирана от кредитора, а на ответника е начислена
възнаградителна лихва съответно и обезщетение за забава.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважи.
С исковата молба са представени писмени доказателства: договор за
потребителски паричен кредит № CREX 14046278/01.11.2016 г. със
споразумение CARD-14712632/05.05.2020 г. и множество месечни
извлечения.
Препис от исковата молба е връчен на ответника Т. Я. С. – получен от
упълномощен представител на ответника – адв. Р.Р..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор.
В същия процесният договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта се
оспорва като недействителен поради противоречие на императивни
разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Твърди се, че писменият договор между страните
инкорпорира в себе си три отделни облигационни отношения – целеви заем за
сумата от 697 лева, револвиращ потребителски кредит и кредитна карта, като
потребителят не е бил наясно с условията по всеки отделен договор, тъй като
условията по отделните договори са се различавали съществено. Конкретните
условия са представени в отделно приложение към договора. Твърди, че
договорът и приложението към него са с шрифт по-малък от размер 12.
Позовава се, че в договора не е посочена методиката, по която е определен
ГПР и съобразно какви допускания. Твърди, че действителният ГПР е по-
висок от посочения в договора 44,90 %. Заявява, че в договора липсват
съществени реквизити, които са задължителни според ЗПК, като кредитния
лимит, при който е предоставен потребителски кредит. Оспорва кредиторът да
е представял на ответника извлечения всеки месец относно задълженията на
кредитополучателя. Твърди, че с клаузата на чл. 19 от договора кредиторът
може да изменя едностранно и по собствена преценка и при липса на
предварително установени критерии лихвата по договора, поради което
твърди, че посочената клауза е неравноправна и поради това е нищожна. На
следващо място, твърди, че договорната възнаградителна лихва е прекомерна,
излиза извън присъщите й функции и поради това е нищожна поради
противоречие на добрите нрави. Оспорва договорната лихва като
неравноправна клауза на осн. чл. 145 ЗЗП, тъй като длъжникът е по-слабата
страна в правоотношението, а лихвата е уговорена в негова вреда, не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до неравновесие между правата и
3
задълженията на търговеца и потребителя. На последно място, обосновава, че
договорната и наказателната лихви имат характер на периодично плащане,
поради което прави възражение за погасяване на част от исковата претенция.
Оспорва като недължими таксите за обслужване и таксите за администриране
на просрочените задължения, тъй като длъжникът не е бил уведомяван за тях,
посочените такси не са били взети предвид при определяне на ГПР. С тези
аргументи иска претенциите извън главница и лихва да бъдат отхвърлени.
В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно
счетоводна експертиза с вх. № 97337/25.03.2024 г. и съдебно техническа
експертиза с вх. № 126881/16.04.2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 18.06.2024 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете,
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Т. Я. С. се представлява от адв. Т., който излага доводи за
отхвърляне на исковете изцяло евентуално частично.
От страна на ответника Т. Я. С. /лично/ са постъпили писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2532/23.01.2023 г. по
ч.гр.д. № 71312/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника Т.
Я. С..
От представено по делото копие от договор за потребителски кредит №
CREX 14046278/01.11.2016 г. и погасителен план към него се установява, че
на 01.11.2016 г. между дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с
ЕИК: ********* като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен
договор за паричен заем за закупуване на стока на изплащане – с краен падеж
на договора – 20.04.2017 г. Съгласно тази част на договора – цената на
закупената стока възлиза на 697 лева /моторен трион/, размерът на кредита
възлиза на 724.88 лева, а общата стойност на плащанията – на 781.38 лева.
Уговорена е застрахователна премия от 27.88 лева, ГПР от 33.74 % и лихвен
процент от 29.42 %.
В посочения договор т. 11 и следв. обаче е уговорено, че извън
конкретния кредит банката може да издаде на заемополучателя и кредитна
карта – с лимит от 10 000 лева – в срок до 18 месеца от първата падежна
вноска на договора за кредит. В последния не са уговорени конкретни
параметри на кредита – в частта по кредитната карта – като годишен лихвен
процент /ГЛП/ и годишен процент на разходите /ГПР/, такси т.н. Договорът №
CREX 14046278/01.11.2016 г. е подписан от страните като подписът на
ответника не е оспорен.
4
Към договора е налично приложение № CARD-14712632/01.11.2016 г. –
като в същото се посочва, че на ответника се отпуска револвиращ кредит от
1000 лева. В приложението е инкорпорирана тарифа, съгласно която
лихвеният процент по револвиращата карта е в размер на 35 %, а ГПР 44.90 %,
включени са и допълнителни такси – като месечна такса за обслужване от 4
лева, такса просрочие от 12 лева, такса теглене и др. Документът приложение
№ CARD-14712632/01.11.2016 г. НЕ Е подписан от ответника.
По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза с вх. №
97337/25.03.2024 г. Съгласно заключението по същата ответникът е усвоил по
револвиращия кредит сумата от 11 274.69 лева.
От своя страна ответникът е внесъл сумата от 11 004.72 лева. С
посочената сума заемодателят е погасил 7254,01 лева – задължение за
главница, 3236.85 лева – договорна лихва и 513.86 лева – такси.
Поради това и към датата на заявлението остават дължими 4020.68 лева –
главница, 589.32 лева – договорна лихва и 457.50 лева – обезщетение за
забава. Вещото лице е установило, че лихвеният процент на картата възлиза
на 35% и не е променян през действието на договора, а ГПР възлиза на 44.90
% - като отговаря на условията по договора.
По делото е извършена и съдебно техническа експертиза с вх. №
126881/16.04.2024 г. От заключението по същата се установява, че
документът договор за потребителски кредит № CREX 14046278/01.11.2016 г.
е изписан на шрифт Garmond с размер 12, нормален стил. Документът
приложение № CARD-14712632/01.11.2016 г. е изготвен на неустановен
шрифт – вероятно от семейството на Аcrobat – но поради неговата
нестандартност не може да се установи размер на буквите.
Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещите лица от изхода на производството. Освен това експертизите са приети
без оспорвания от страните по делото, които са се възползвали от
възможността да поставят допълнителни въпроси на вещите лица.
Налице е покана до ответника да заплати дължимите от него суми към
10.11.2021 г – главница 4020.68 лева, договорна лихва – 589.32 лева и
обезщетение за забава – 7.86 лева, която е връчена на ответника на 15.05.2017
г.
По делото липсва спор, а и от справка от ТРРЮЛНЦ се установява, че
дружеството настоящ ищец - „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ********* е
правоприемник по силата на договор за продажба на търговско предприятие
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, с ЕИК: *********.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към
5
ответника по договор за потребителски кредит № CREX 14046278/01.11.2016
г. с приложение № CARD 14712632/01.11.2016 г. за издаване и ползване на
револвираща кредитна карта към договор № CREX 14046278, за които е
издадена заповед № 2532/23.01.2023 г. по ч.гр.д. № 71312/2022 г. на
Софийския РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока
по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение срещу същата. Това е наложило
даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му
е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземанията по съдебен
ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за
връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, сключен на 01.11.2016 г. Съгласно чл. 11,
ал. 1 от ЗПК, който е приложим в настоящия случай, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за
усвояването му (т. 7); лихвеният процент по кредита, условията за
прилагането му (т. 9); годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т. 10), условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т. 11).
Съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между „БНП Париба Пъръсънъл Файненс" ЕАД и
ответника в настоящия случай не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, по следните съображения:
Според цитирания законов текст договорът следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин. В случая в договора за кредит ГПР е
посочен във фиксиран размер - 44, 90 %, но липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посоченият ГПР и какво е взето предвид при
формирането му. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по
6
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. С оглед на това и
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен. В
този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. дело
C448/17, EOS KSI Slovensko. В процесния договор за кредит, липсва яснота
досежно посочените обстоятелства. Неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема, поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Тук следва да се отбележи и че приложението CARD
14712632/01.11.2016 не е подписано от ответника, а СТЕ не можа да установи
шрифта на същото – което са допълнителни доводи в полза на неговата
недействителност.
В разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът бъде
обявен за недействителен потребителят дължи връщане на чистата стойност
на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита. Във връзка с
прилагане на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК в рамките на производство
разглеждане на иск, основан на неизпълнение на договорно задължение, съд
съобразява практиката на ВКС – напр. Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д.
№ 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, Решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. №
1023/2020 г. на ВКС, I т. о., Решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. №
2024/2022 г. на ВКС, І т. о., Решение № 50086/21.12.2013 г. по т. д. №
1027/2022 г. на ВКС, I т. о.).
Отделен е въпросът, че част от клаузите на процесния договор
противоречат на самостоятелно основание и на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, който също е приложим към процесния договор, тъй
като ответникът като потребител разполага и със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава шеста на ЗЗП, за които съдът следи
служебно.
В този смисъл е и Решение № 190/29.06.2020 г. по в.гр.д. № 118/2020 г.
по описа на Пернишкия ОС, както и актулната практика на СЕС –
обективирана в Решение № С-714/22. Съгласно същото член 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите
за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на
разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
7
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит“.
СЕС посочва също, че с оглед на съществения характер на посочването
на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на
изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването
на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“.
Поради това член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница“.
Предвид това и в контекста на цитираната практика на СЕС
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.
Ответникът не оспорва, че е налице настъпила изискуемост на кредита.
Предвид гореизложеното и съдът съобрази ССчетЕ, приета по делото.
Съгласно същата ответникът е усвоил сумата от 11 274.69 лева.
От своя страна ответникът е внесъл сумата от 11 004.72 лева. Доколкото
по гореизложените съображения сумите от 3236.85 лева – договорна лихва и
513.86 лева – такси не се дължат, то ответникът дължи на ищцовото
дружество единствено сумата от 269.97 лева – ведно със законната лихва от
датата на заявлението.
За сумата от 3750.71 лева – разликата до пълния размер на главницата,
както и изцяло за сумите от 589.32 лева и 457.50 лева – договорна лихва и
обезщетение за забава исковете следва да бъдат отхвърлени.
В гореизложения смисъл е и най-актуалната практика на СГС – напр.
Решение № 2402/22.04.2024 г. по в.гр.д. № 13199/2022 г. и Решение №
3885/28.06.2024 г. по в.гр.д. № 5757/2023 г. и др.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
8
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 71312/2022 г. по описа на
СРС /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 151.35 лева, от които 101.35 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено от заповедния съд по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 8.06
лева.
Ответникът длъжник се представлява от адвокат В. В. Т. – по реда на
безплатната правна помощ. В тази връзка и предвид предмета на заповедното
дело съдът намира, че адвоката се дължи сумата от 400 лева. От тази сума
съобразно изхода на делото на адв. Т. следва да бъдат присъдени: 378.69 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 45471/2023 г. по описа на
Софийски РС /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски – 101.35
лева държавна такса, юрисконсултско възнаграждение от 100 лева и 605 лева
разноски за експертизи.
От така посочените суми /общо 806.35 лева/с оглед изхода на делото на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 42.96 лева съобразно
уважената част от исковете.
Ответната страна претендира разноски от 440 лева за експертизи. От
тази сума на ответника се дължат съобразно изхода на делото – 416.56 лева.
Ответникът се представлява от адвокат В. В. Т. – по реда на безплатната
правна помощ. В тази връзка и предвид предмета на заповедното дело съдът
намира, че адвоката се дължи сумата от 600 лева. От тази сума съобразно
изхода на делото на адв. Т. следва да бъдат присъдени: 568.03 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Я. С., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, адрес ДЪЛЖИ на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:
********* / правоприемник на дружеството „БНП Париба Пърсънъл файненс
С.А. – клон България“, с ЕИК: *********, което от своя е било правоприемник
на „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД, с ЕИК: ********* договор за
прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 от ТЗ/ и адрес на
управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260, сумата от 269.97 лева –
представляваща незаплатен остатък главница по договор за потребителски
паричен кредит № CREX № 14046278/01.11.2016 г., по който е издадена
револвираща кредитна карта по споразумение CARD-14712632/01.11.2016 г. /с
усвоена първа сума по картата от 05.05.2020 г./, сключен между Т. Я. С. и
праводателя на ищеца – дружеството „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за
9
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 71312/2022 г. по описа на СРС
– 30.12.2022 г. до окончателното плащане на сумата, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 71312/2022 г. по описа на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции, както следва: 1/ за сумата от 3750.71 лева – разликата до пълния
претендират размер на главницата по договора за кредит от 4020.68 лева; 2/ за
сумата от 589.32 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.07.2021 г. до
10.11.2021 г. и 3/ сумата от 457.50 лева – обезщетение за забава за периода от
03.11.2021 г. до 16.12.2022 г., поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част.
ОСЪЖДА Т. Я. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Юробанк България“ АД, с
ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път №
260, сумата от общо 8.06 лева, представляваща разноски в производството по
ч.гр.д. № 71312/2022 г. по описа на СРС и сумата от общо 42.96 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
45471/2023 г. на СРС съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Т. Я. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, адрес, сумата от общо 416.56 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 45471/2023 г. на СРС съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Юробанк България“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260 ДА ЗАПЛАТИ на чл. 78,
ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адв. В. В. Т., от САК с личен №
**********, сумата от 378.69 лева, представляваща разноски за безплатна
адвокатска помощ в производството по ч.гр.д. № 71312/2022 г. на СРС и
сумата от 568.03 лева, представляваща разноски за безплатна адвокатска
помощ в настоящото исково производство по гр.д. № 45471/2023 г. на СРС
съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 71312 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10