Решение по дело №5989/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2194
Дата: 22 ноември 2022 г. (в сила от 13 декември 2022 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20225330205989
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2194
гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330205989 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0432-001269, издадено
от началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ 01 ПЛОВДИВ, с което на В. И. Г. са
наложени:
- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП;
-глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от
ЗДВП.
С жалбата се моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
1
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
частично отменяне и частично потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 14.06.2022, в 14:45 в село Браниполе, Община Родопи, по път
отворен за обществено ползване, на ул. „Родопи“ срещу № 13, в посока север
- юг, В. И. Г. управлява лек автомобил с регистрационен номер ******* -
лична собственост , който по времето на проверката не е бил регистрирани по
надлежния ред съгласно "Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни
средства и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства"., като допуска следното
нарушение:
1. Управлява горепосоченото МПС със служебно прекратена
регистрация от 23.11.2021 г. поради това, че няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“
2. Не носи контролен талон към свидетелство за управление на
МПС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на:
-показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло
потвърди гореизложените констатации;
-материалите по приложената в цялост прокурорска преписка, която е
станала по реда на чл. 36, ал.2 ЗАНН основание за издаване на НП.
Следва да се отбележи и че жалбоподателят реално не оспорва приетите
за установени в АУАН и НП факти, а тяхното правно значение.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 140, АЛ.1 ЗДВП, ВР. ЧЛ. 175,
АЛ.3 ЗДВП.

При вярно установена фактическа обстановка, неправилно е
2
приложен от актосъставителя материалния закон.
С оглед приетите за установени факти, които не са и спорни между
страните, по един несъмнен начин се установява, че деянието е
съставомерно от обективна страна. Не така стоят нещата обаче със
субективната му съставомерност.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи
Видно от чл. 11, ал.3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е
непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е
мислил да ги предотврати.
Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина
се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за
обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той
е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици .
Задължението за предвиждане на противоправния резултат се
установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила
за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката,
науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга
част възприети в прилагани добри практики.
За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен
случай да се изследват конкретните фактори от средата. В някои случаи
тези фактори могат да обуславят наличие на обективна възможност за дееца
да формира правилни представи за действителността и тогава би била налице
небрежност. Възможно е обаче тези фактори да създават у дееца едно
добросъвестно убеждение, че не е налице противоправен резултат и тогава
вината е изключена.
Така изрично Решение № 246 от 25.06.2015 г. по н. д. № 244 / 2015 г. на
3
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н.д. №
502/93 г., I н.о на Върховен съд.

От граматическото тълкуване на сочената като нарушена в НП норма –
чл. 140 ЗДвП следва, че за да е виновно деянието следва:
- деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е
регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му
е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл;
- или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да
формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в
който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

По делото не се спори между страните, а и е прието за установено в НП,
че процесното МПС е било собственост на жалбоподателя. Същевременно
от показанията на актосъставителя се установи, че същото не е било със
свалени регистрационни табели, тоест отсъствали са видими признаци за
прекратената служебно регистрация на МПС.

Безспорно според трайната съдебна практика в типичния случай на
служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 ЗДвП собственикът
винаги ще отговаря за извършено от него нарушение по чл. 140 ЗДвП, най-
малкото при форма на вина непредпазливост.
Това е така, доколкото в общия случай по чл. 143, ал.15 ЗДвП
законодателят е предвидил, че служебното прекратяване на регистрацията
настъпва по силата на закона, с реализирането на елементите на
фактическия състав, като не е необходимо нарочно изявление на
контролния орган, нито върху него тежи задължение да уведомява
собственика на МПС за служебно прекратената регистрация. Точно
обратното-върху собственика на МПС тежи задължението преди за
предприеме управление на МПС да се убеди, че то отговаря на всички
изисквания, предвидени в закона, включително и че регистрацията му не е
служебно прекратена.
Именно поради неизпълнението на това задължение, собственикът в
общия случай би отговарял с непредпазлива форма на вина, дори реално
да не е знаел, че регистрацията на управляваното от него МПС е
4
служебно прекратена.

Настоящият случай, обаче не може да се подведе под тази хипотеза.
Това е така, доколкото за разлика от останалите хипотези на служебно
прекратена регистрация, в чл. 143, ал.10 ЗДвП законодателят е предвидил
нарочно задължение за МВР след служебното прекратяване на
регистрацията да уведомят собственика за това обстоятелство.
Уреденото нарочно задължение за държавния орган да уведоми
гражданин за настъпилия неблагоприятен за него резултат, изключва
дори небрежността като форма на вина, доколкото не може да се приеме,
че лицето е могло и е било длъжно да знае за настъпилата дерегистрация, при
положение, че самия държавен орган не е изпълнил задължението си да
го уведоми за това обстоятелство.

Точно такъв е и процесния случай, доколкото по служебна инициатива
на съда бе изискана информация както от въззиваемата страна, така и от
Сектор пътна полиция, от които се получи информация, че уведомление по
чл. 143, ал.10 от ЗДвП не само не е връчвано на дееца, но не и било
изпращано.
Всичко гореизложено налага извод за субективна несъставомерност на
деянието и влече отмяна на НП в тази част.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 100, АЛ.1, Т.1 ЗДВП, ВР. ЧЛ.
183, АЛ.1, Т.1 ЗДВП.

НП в тази част се явява законосъобразно, доколкото при вярно
установени факти, правилно е приложен материалния закон, а наложената
санкция в минимален размер- 10 лева стриктно отговаря на предвиждането
в законовата норма.
По тези съображения НП в тази част следва да се потвърди.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски
биха имали и двете страни, съразмерно с уважената част от исканията им.
5
Жалбоподателят е доказал заплащане на 500 лева адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение, което съдът намира за основателно предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото.
По изложените съображения съдът намира, че на жалбоподателя
следва да се присъди 300 лева, съгласно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.1, т.1 от
Наредбата за минималните размер на адвокатските възнаграждения.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна 01 РУ-
Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че
разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия
орган, а именно ОДМВР-Пловдив.

Въззиваемата страна също би имала право на разноски по
съразмерност, но в процесния случай такива не могат да се присъдят,
доколкото нито са поискани, нито са представени доказателства реално да са
сторени за юрисконсултска защита по делото.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0432-001269, издадено от
началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ 01 ПЛОВДИВ, В ЧАСТТА, с която на
В. И. Г. е наложена:
- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0432-001269,
издадено от началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ 01 ПЛОВДИВ, В ЧАСТТА
с която на В. И. Г. е наложена:
-глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от
ЗДВП


6

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя В. И. Г. ,
ЕГН **** сумата от 300 лева, представляващи разноски за адвокатска защита
и съдействие пред Районен съд, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски за
разликата над 300 лева до пълно претендираната сума от 500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7