Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 06.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието
на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 11804
по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е от Я.П.П., ЕГН**********,
иск с правно основание чл.519, ал.1, т.1 КЗ за осъждане на Г. ф. – юридическо
лице със седалище ***, представлявано от Б. М. и С. С., за сумата 20000.00лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни болки, страдания,психически
стрес, частично обездвижване, затруднено самообслужване и страх от пресичане на
улици и от автомобили, свързани с получено от ищцата счупване на малкия пищял
на лява глезенна става, всички от които вреди са последица
от настъпило на 06.12.2018г. около 19.40 часа ПТП, в ***, при което при
пресичане на пешеходна пътека от ищцата, същата била ударена от неустановен до
момента извършител, водач на неустановено МПС; сумата 77.78лв. – лихва за забава за периода от 12.07.2019г. до 25.07.2019г.; ведно и със законната лихва върху обезщетението от предявявавне на исковете – 25.07.2019г. до окончателното
изплащане.
Ищцата твърди, че на 06.12.2018г. около
19.40 часа ПТП, в ***, било реализирано ПТП при което при пресичане на
пешеходна пътека от ищцата, тя била ударена от неустановен до момента
извършител, водач на неустановено МПС.
Твърди още, че в резултат на удара ищцата
получила счупване на малкия пищял на лява глезенна
става. Заедно и свързано с това от удара тя претърпяла и силни болки,
страдания, психически стрес, частично обездвижване, затруднено самообслужване и
страх от пресичане на улици и от автомобили. Твърди, че тези негативните
психологични последици върху ищцата продължават и сега. Поради това счита, че
следва да получи обезщетение за тях, в претендирания размер.
Тъй като
извършителят на инцидента и автомобила са неидентифицирани и до настоящия
момент, претендира отговорността на „Г. ф.“.
Твърди също, че
с нарочна покана ищцата поискала от ответника да бъде присъдено обезщетение за
гореописания случай, но с писмо от 12.07.2019г. било отказано това от
ответника, поради непредставяне на изискани допълнителни за случая документи.
Затова ищцата твърди, че най-късно от тази дата ответникът е и в забава относно
претендираното обезщетение.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира
писмен отговор. В него той не оспорва претърпяните телесни увреждания на ищцата
(като факт).
Исковете обаче оспорва изцяло по основание и размер, като в тази
връзка навежда доводи, обобщени в следния смисъл: 1/недоказан фактически състав на правото по чл.519 КЗ вр. чл.558 КЗ; 2/липса на акт по чл.300 ГПК, само който да
е обвързащ гражданския съд; 3/недоказани и оспорени
механизъм на ПТП и причини за настъпването му; 4/липса на причинна връзка между
инцидента и твърдяните телесни и психологични увреждания на ищцата;
5/непредставени по извънсъдебен път на всички необходими документи за случая;
6/ прекомерност и несъобразеност с чл.52 ЗЗД на
размера на претендираното обезщетение.
По същество моли за отхвърляне на исковете и за съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и с становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Между
страните е безспорно (като факт) че на
06.12.2018г. около 19.40 час, в ***, е било реализирано ПТП, при което ищцата Я.П. е
била ударена от неустановен до
момента извършител, водач на неустановено МПС.
Приобщен по делото е
протокол за ПТП №2032/06.12.2018г., издаден от служител на МВР след посещение
на мястото на ПТП. От него се потвърждава, че на 06.12.2018г. около 19.40 час, в ***, е било реализирано ПТП, при
което ищцата Я.П. е била ударена на пешеходна пътека от неустановен извършител, водач на неустановено МПС.
В протокола са описани данните на място, които са възприети от служителя на
МВР, включително състоянието и местоположението на пострадалата. Протоколът е
оспорен за вярност относно механизма на ПТП.
Приобщен по делото е и
протокол за оглед на местопроизшествие по реда на НПК, във връзка с
образуваното ДП по случая, който потвърждава данните за настъпилото гореописано
ПТП с пострадалата ищца и удостоверява пълни данни за обективните обстоятелства
на местопроизшествието.
Протоколът за ПТП,
протоколът за оглед на местопроизшествие и албума със снимки към последния са
отчетени от вещото лице при изготвяне на САТЕ.
На л.18-28 са
приложени,като част от ДП по ПТП-то, няколко медицински документа за състоянието
на пострадалата ищца, които са отчетени от вещото лице при изготвяне на СМЕ по
делото.
С постановление от
18.04.2019г. ДП по горното ПТП е спряно,
с оглед на неоткриването на извършителя на деянието (водачът на МПС, причинило
ПТП).
Видно от приетата на
л.29-32 от делото кореспонденция, още м.04.2019г. ищцата е предявила пред
ответника претенцията си за неимуществени вреди от горепосоченото ПТП, в размер
на 20 000лв., с приложени документи. По молата е
направен отказ от ответника, по твърдения за непълна документация.
Заключението по приетата
СМЕ съдът цени като обективно и основано на личен преглед на ищеца. От него се
установява, че в резултат на описаното ПТП ищцата е претърпяла счупване на
латералния малеол на лява фибула
и на задния ръб на лява тибула, обусловили трайно
затруднения на движенията на ляв долен крайник за повече от 45 дни. Тези травми
е напълно възможно да се получат при описания в искова молба и приложените към
нея протоколи от ПТП механизъм, като категорично не могат да се получат при
случайно падане от собствен ръст и при изпускане на твърд предмет върху крака
на пострадалата. Проведено е било лечение с гипсова имобилизация от 39 дни,
след което възстановителен процес за укрепване на ставата и мускулатурата, като
общото време възстановяване е от 2-3 месеца, колкото е било и в случая. След
оздравяване обаче и досега останало ограничение в движението на ставата в
посока към гърба на стъпалото, която от своя страна не пречи на ходенето, но
затруднява бързото ходене, бягането, както и клякането. В о.с.з. относно
последното се пояснява, че се касае за ограничение от около 5 допълнителни
градуса над обичайното за възрастта на пострадалата ограничение в движението на
ставата; то няма да да се възстанови и ще остане.
Заключението по приетата САТЕ
съдът цени като обективно, обосновано и базирано на данните от протокола за
ПТП, протокола за оглед на произшествие по ДП,албума със снимки към протокола
за оглед, другите данни по ДП и делото и собствен оглед и подробни изчисления,
онагледени и графично. Въз основа на него се установява, че механизмът на спорното ПТП
съответства на описания такъв в исковата молба, протокола за ПТП и
гласните доказателства. Мястото на удара между пострадалата и неизвестното МПС
е в непосредствена близост до пешеходната пътека на ул. „Г. П.“, кръстовище с
ул. „С.“, като мястото е онагледено на фиг. 3 към заключението. Пешеходната
пътека е налице на място, но е слабо видима.Приблизителната скорост на МПС е
била 30-40км/ч, а на пешеходката 4.9км.ч. Непосредствено преди удара тя се
движела по посока на движение на улицата и на автомобилите, с гръб спрямо
ударилото я МПС. На място видимостта е била обективно ограничена, от една
страна защото ударът е настъпил в тъмната част на денонощието, а от друга
защото улично осветеление е имало само от лявата
страна на улицата, а ударът е настъпил в дясната част. В експертизата са дадени
подробни заключения относно възможностите за реакция на двамата участници в
ПТП, относно видимата им зона,относно опасната такава за МПС и относно видимостта на всеки от
участниците един към друг. Данните са полезни за пълнота, но доколкото видно от
съдържанието на отговора изобщо не е въведено от ответника възражение за
съпричиняване, то същото очевидно е извън предмета на разглеждане по делото.
Показанията
на св. А. П. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, с оглед заинтересоваността на
свидетеля от изхода по спора, но същевременно и като непосредствени относно
състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента, местоположението й
на място и преживяното впоследствие. При тези условия от показанията се
установява, че на 06.12.2018г., към 19.00часа, Я.П. е тръгнала за работа, като
15 минути по-късно се обадила на мъжа си, че е блъсната от кола. Свидетелят
веднага посетил мястото – кръстовището на ул. „П.“ и ул. „С.“. П. му разказала,
че била ударена от кола, която се движела зад гърба й; че я бутнала отзад
колата; като ударът бил в левия й крак. Пострадалата се оплаквала от много
силни болки в крака, но била адекватна и не е губила съзнание. На място
пристигнала линейка, която откарала пострадалата в О. б., където установили
фрактура на глезена и бил поставен гипс. Следващите 10-тина дни П. приемала
обезболяващи и се налагало да ползва помощта на съпруга си. Гипсът бил свален
след около 40 дни, но доста време след това П. имала трудности с ходенето. В
момента тя работи права и редовно, като се прибере от работа, кракът й е подут
и отекъл и тя се оплаква от болки.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките на предявения иск налагат пълното и
главното доказване от ищеца на: реализирането на твърдяното ПТП, при твърдяния
механизъм; претърпяните по вид, характер и белези телесни увреждания, болки,
страдания и негативни изживявания; причинната връзка между произшествието и
вредите; размера на претендираното обезщетение за вредите, както и изпадането в
забава на ответника; законовите условия за ангажиране отговорността на
ответника.
В тежест на ответника по делото е да докаже погасяване на задължението за
плащане или положителните факти, на които базира възраженията си– че след получената покана
ищцата е имала задължението да представи допълнителни изискуеми по закон
документи; други такива няма заявени от ответника.
За отговорността на
ответника: Съгласно
чл.519, ал.1, т.1 КЗ Г. ф. *** извършва плащания в полза на увредените лица за
вреди, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или на
което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите или когато няма сключена
задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците. В същия симисъл
е също и нормата на чл.557, ал.1, т.1 КЗ, според която Г. ф. на Р. Б. изплаща в
полза на увредените лица от ф.а за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Р. Б. от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно
превозно средство). А за определянето и изплащането на обезщетенията от Г. ф.
съответно се прилагат глава четиридесет и шеста и глава четиридесет и седма
(чл.558, ал.2 КЗ) – тоест правилата на гражданската отговорност на
автомобилистите. Съобразно чл.493а КЗ в случаите на телесно увреждане на
пострадалото лице се дължи обезщетение за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди – в действителния им размер (чл.499 КЗ). Съгласно 497, ал.1
КЗ отговорното за вредите лице, което според случая е или застрахователя по ГО
или Г. ф. при липсата на ГО или при неизвестен извършител (чл.519, ал.1, т.1 КЗ
и чл.557, ал.1, т.1 КЗ), дължи още и
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на необходимите
доказателства за събитието; 2. изтичането на срока по чл.
496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
необходимите доказателства пред застрахователя. При сравнителния анализ на тези
нормативи с правилата на КЗ (отм.) се достига до извод за аналогичност
на предпоставките на отговорността на ф.а (чл.288 КЗ (отм.), изрично чл.288,
ал.1, т.1 ЗК (отм.)), с отлика само относно момента на изпадане в забава на
задълженото лице.
За правната същност на
тази отговорност по чл.519, ал.1, т.1 КЗ и чл.557, ал.1, т.1 КЗ вр. чл.288, ал.1, т.1 ЗК (отм.) в съдебната практика се
приема, че се касае до особен вид
отговорност, която в случаите срещу Г. ф. би могла да се третира като
функционална, с оглед специфичните предназначение и качество на това юридическо
лице на бюджетна издръжка, но която по правило следва елементите на деликтната по чл.45 ЗЗД, при отчитане на специфичните за
случая обстоятелства. И с оглед на последното в хипотезите на вреди от МПС с
неустановена идентификация на превозното средство и водача, за достатъчно ще
следва да се приеме установяването на обективните деликтни предпоставки, като
субективните остават презюмирани.
За произшествието: Като начало следва да се поясни, че
в чл.125 ЗДвП, чл.125а ЗДвП и Наредба №
Із-41 от 12.01.2009г. е установена необходимостта от съставяне на определени
документи при настъпване на ПТП, от която произтича и тяхното значение в
процеса на доказване на произшествието. Казано по друг начин – при наличието на
съответно предвидените в тези нормативи документи за съответното по вид и
последици ПТП, произшествието следва да се приеме за презумптивно налично и
доказано, до доказване на обратното пред съда или друг надлежен орган. Законодателят
е предвидил, че съответно изискуемия набор от документи за съответното по вид и
последици ПТП, изготвени по надлежен ред и от надлежни органи, са достатъчно
доказателство за белезите на инцидента, за да се зачетат те или докато бъдат
оборени пред съд. Според чл.2, ал.1 от Наредба №
Із-41/12.01.2009г., за настъпило ПТП се сътавя
един от следните документи: констативен
протокол за ПТП с пострадали лица; протокол за ПТП с материални щети; двустранен
констативен протокол за ПТП. Органите на „Пътна полиция“ - МВР, при посещението
на ПТП, заснемат разположението на пътните превозни средства (ППС) и
причинените щети,а информацията се предава на Г. ф. (ал.2 и ал.3). Съгласно
чл.3 от Наредба №
Із-41/12.01.2009г. при ПТП с пострадали лица се съставя констативен
протокол за ПТП - приложение №1, и се изготвя подробна план-схема на ПТП от
органите на „Пътна полиция“ - МВР.
Представеният протокол за ПТП по делото е издаден по точното за случая
приложение на Наредбата и при спазване на съдържателните изискания за него;
освен това е
съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и по установените
законови форма и ред; с оглед на което притежава обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното (чл.189, ал.2 ЗДвП), относно факта на настъпилото ПТП,
състоянието на пътя, уврежданията по пострадалите участници, местоположението
им спрямо елементите на пътното платно и датата и часа на посочените факти.
Насрещно доказване не бе проведено от ответника, поради което данните следва да
се възприемат изцяло. А и те си кореспондират с показанията на разпитания
свидетел, който макар неочевидец на самия удар има преки впечатления от
обстоятелствата на място минути след инцидента, като не са опровергани
показанията му по никакъв начин. Освен всичко останало налице е и изготвен по
правилата на НПК протокол за оглед на местопроизшествие, като данните от него
съответстват на тези от протокола за ПТП и съвкупно заедно са отчетени от
приетата САТЕ, която съдът ще обсъди по-долу. Ето защо сочените обстоятелства,
като елемент от състава на разглежданата отговорност (факт на ПТП, състояние на пътя,
увреждания на пострадал участник; местоположение на заварените участници спрямо
елементите на пътното платно; дата и час на тези факти) съдът
приема за доказани.
За пълнота към посоченото
– в случая изрично беше оспорен от ответника механизмът на ПТП,описан в
протокола за ПТП. Наистина за механизма на ПТП протоколът не би следвало да се
ползва с обвързваща стойност, доколкото не е присъствал съставителят на самия
инцидент. Но в протоколите за ПТП се вписва предполагаемият механизъм, след
анализа на данните на място, като при спор се ползват допълнителни писмени и
гласни доказателства, и най-вече експертни.
Именно във връзка с
механизма на ПТП бе приета САТЕ, заключението по която съдът кредитира, като
обективно, мотивирано и основано на данните от протокола за ПТП, от протокола
за оглед на произшествие по ДП, от албума със снимки към протокола за оглед,
другите данни по ДП и делото, собствен оглед на мястото, както и подробни
изчисления, онагледени текстуално и графично. С оглед на това от заключението
по САТЕ се
установи, че механизмът на спорното ПТП съответства на описания такъв, и в
исковата молба, и протокола за ПТП и от гласните доказателства, а
именно: Мястото на удара между
пострадалата и неизвестното МПС е в непосредствена близост до пешеходната
пътека на ул. „Г. П.“, кръстовище с ул. „С.“, като мястото е онагледено на фиг.
3 към заключението; пешеходната пътека е налице на място, но е слабо видима; приблизителната
скорост на МПС е била 30-40км/ч, а на пешеходката 4.9км.ч.; непосредствено
преди удара тя се движела по посока на движение на улицата и на автомобилите, с
гръб спрямо ударилото я МПС. Видимостта е била обективно ограничена, от една
страна защото ударът е настъпил в тъмната част на денонощието, а от друга
защото улично осветеление е имало само от лявата
страна на улицата, а ударът е настъпил в дясната част; самият удар е бил между
предната дясна част на автомобила и лявата страна (левия крак, според СМЕ) на
пострадалата. Същевременно в приобщената СМЕ, заключението по която съдът също кредитира,като обективно
и основано на личен преглед на ищцата, изрично са описани получените от ищцата
телесни увреждания, със заключенеито, че те е
напълно възможно да се получат при описания в искова молба и приложените към
нея протоколи от ПХП механизъм, като категорично не могат да се получат при
случайно падане от собствен ръст и при изпускане на твърд предмет върху крака
на пострадалата.
При съвкупния анализ на
всички тези данни, кореспондиращи помежду си, както и при нулевото насрещно
доказване или поне индиция за невярност, за съда няма как да се приеме друго,
освен доказаност и обоснованост на сочения механизъм на ПТП и връзка на същото
с уврежданията върху ищцата.
Впрочем от приетото в
случая постановление на РП за спиране на ДП също може да се изведе обосновано
предположение за съставомерно деяние по НК с изяснения механизъм, но само
авторът на което не е бил установен.
Доколкото инцидента е на
или точно до пешеходна пътека, няма съмнение в противоправността на деянието,
като елемент от състава му.
Съобразно чл.45, ал.2 ЗЗД, вината на деликвента се презюмира, поради което при липса на данни в
противния смисъл съдът приема и нея за доказана, още повече и в контекста на
случая.
Видно от материалите –
нито в срока за отговор своевременно, нито дори изобщо, не е въведено е
въведено от ответника възражение за съпричиняване, за да би се разглеждало
такова, като елемент от субективната страна.
По тези групи съображения
съдът намира за доказан целия заявен в случая фактически състав, обезвреда на
последиците от който следва да бъде извършена от ответника, предвид безспорното
функционално качество, предназначение и смисъл на това юридическо лице на
бюджетна издръжка.
За размера на обезщетението: Размерът на подлежащите на
обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде определен при съблюдаване принципа
на справедливостта по чл.52 ЗЗД. Нормата предполага пълна обезвреда на всички
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпяните във връзка с тях
болки, страдания, шок, стрес, дискомфорт и други негативни емоционални
усещания. Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е детерминиран от
редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация
в страната, общественото възприемане на справедливостта, вида, обема и
характера на вредите, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяване,
изминалото време от увреждането, положените от пострадалия усилия за преодоляване
на последиците и други (така задължително
за съда ППВС 4/68; така и съдебната практика: Решение №
83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о.; Решение №
233/20.12.2016 г. по т. д. № 3586/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012
г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
157/28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
124/14.07.2016 г. по т. д. № 2056/2015 г. на ВКС; и много други).
Претърпяните по вид, обем, характер и
продължителност физиологични увреждания и болезнени изживявания са установени в
случая и са подробно описани в приетата и неоспорена СМЕ, кредитирана от съда
по посочените по – горе причини. Установиха се в случая следните водещи данни: В резултат на процесното ПТП ищцата
е претърпяла счупване на латералния малеол на лява фибула и на задния ръб на лява тибула,
обусловили трайно затруднения на движенията на ляв долен крайник за повече от
45 дни. Проведено е било лечение с гипсова имобилизация от 39 дни, след което
възстановителен процес за укрепване на ставата и мускулатурата, като общото
време възстановяване е от 2-3 месеца, колкото е било и в случая. След
оздравяване обаче и досега останало ограничение в движението на ставата в
посока към гърба на стъпалото, която от своя страна не пречи на ходенето, но
затруднява бързото ходене, бягането, както и клякането. Относно последното се изясни,
че се касае за ограничение около 5 допълнителни градуса над обичайното за
възрастта на пострадалата ограничение в движението на ставата; то няма да да се възстанови и ще остане. В психичен план не се доказаха значими
негативни преживявания, освен много силни болки веднага след удара и донякъде в
следващите 10-тина дни, в които били приемани от пострадалата обезболяващи. Към
настоящия момент, с оглед че работи права и вероятно с оглед трайното частично
възпрепятстване на пълния обем движения на ставата, пострадалата е с подут и
отекъл крак вечер и се оплаква от болки.
Така установените по вид, характер и обем физически болки и
страдания, както и негативни емоционални преживявания, в своята съвкупност, обуславят
като справедлив, според настоящия съдебен състав, размер на обезщетението от
12 000лв., тоест над средния присъждан в практиката при подобни случаи. Това
се обяснява с водещото според съда утежняващо обстоятелство – необратимото и трайно според вещото лице
частично ограничение в движението на ставата в посока към гърба
на стъпалото, затрудняващо бързото ходене, бягането, както и клякането. Касае
се за пострадало лице в напълно активна възраст (45 години), в която са важни
не само възможността за полагане на труд (леко повлияна), но и възможността за
пълноценен живот в свободното време (включително разходки, активен социален
живот, пътувания, евентуално спорт и др.), като увреждането ще остане доживот и дори може би да се влоши във времето с оглед
естествените за хората дегенеративни промени в организма. От друга страна пълен
размер на иска е необоснован, с оглед недоказаността да е са налице значими
негативни преживявания, освен много силните болки веднага след удара и донякъде
още в следващите 10-тина дни.
В
заключение по горните съображения искът за морални вреди следва да
се уважи до 12 000лв. и да се отхвърли за разликата до търсените
20 000лв.
По лихвата за забава, с оглед
приетото по главния иск законна задължение за лихва за забава по принцип е
налице. Посочи се обаче, че съгласно 497, ал.1 КЗ отговорното за вредите лице, което според случая е
или застрахователя по ГО или Г. ф., дължи още и законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната измежду двете дати: 1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на необходимите доказателства за събитието; 2.
изтичането на срока по чл.496,
ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
необходимите доказателства пред застрахователя.
Видно от приетата на л.29-32 от делото кореспонденция, на
21.04.2019г. и след това на 25.04.2019г. ищцата е поискала извънсъдебно от
ответника да бъде заплатено обезщетение за моралните вреди от исковото ПТП, в
размер точно на исковите 20 000лв. Към молбите са приложени всички писмени
доказателства по делото (протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшестви по ДП, албум със снимки към него, всички
медицински документи, постановление за спиране на ДП). Отговорът е бил даден
едва на 12.07.2019г. – с отказ, защото не били към преписката представени
докладна към протокола за ПТП и протоколите по ДП за разпит на свидетелите. Този
отказ е несъставомерен за съда по две причини – първо
докладна записка към протокол за ПТП няма данни изобщо да е изготвяна и второ
видно от съдържанието на самото постановление на РП (л.9) свидетели на
инцидента изобщо не са били установени да е имало. Но дори да би се приело да
са нужни тези документи, предвид множеството представени от молителя и с оглед
нормата на чл.496, ал.4 КЗ, че когато
документите по ал.3 (протоколите за ПТП по Наредбата) са счетени за
недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с
настъпването на пътнотранспортно произшествие, задълженото лице може да изисква
представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни
органи или лица. Следователно съдът приема в случая, че още към м.042019г.
ищцата е била в изправност по задължението си да представи на ответника
възможните и нужните документи за ПТП. Ето защо и „по-ранния момент“ по см. на
чл.497, ал.1 КЗ се явяват 15 дни от 25.04.2019г. И така при всички
случаи към началната заявена дата на иска (12.07.2019г.) налице е забава на
ответника. Следователно искът за лихва за забава следва да се уважи за целия
предявен период, а по размер – до 46.67лв., върху уважения главен иск, а за
горницата до пълния търсен размер да се отхвърли.
По
разноските: На осн. чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38,
ал.1 от ЗАдв. на адвоката на ищеца се следва
минимален към устните състезания хонорар по Наредбата в частта според уважения
интерес, а именно сумата 892.33лв.
На
осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват разноски за юк
хонорар (с базов размер според сложността на делото 150.00лв.) и част от
депозити за СМЕ и за САТЕ (общо 250.00лв.) или в резултат общо разноски от 159.99лв.
На
осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумите: 480.00лв. – държавна
такса по главния иск в уважения размер; 50.00лв. такса по акцесорния иск; сума
150.00лв. – припадаща се част от платените от БСВ хонорари по СМЕ и САТЕ с
оглед уважената част от интереса.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. ф. – юридическо лице със седалище ***,
представлявано от Б. М. и С. С., да заплати на Я.П.П.,
ЕГН**********, сумата 12000.00лв.
– обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни болки,
страдания,психически стрес, частично обездвижване, затруднено самообслужване и
страх от пресичане на улици и от автомобили, свързани с получено от ищцата
счупване на малкия пищял на лява глезенна става,
всички от които вреди са последица от настъпило на 06.12.2018г. около 19.40
часа ПТП, в ***, при което при пресичане на пешеходна пътека от ищцата,
същата била ударена от неустановен до момента извършител, водач на неустановено
МПС; ведно със законната лихва върху
сумата от предявявавне на исковете – 25.07.2019г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 12 000лв. до 20 000лв., на осн. чл.519, ал.1, т.1 вр. чл.557, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА Г. ф. – юридическо лице със седалище ***,
представлявано от Б. М. и С. С., да заплати на Я.П.П.,
ЕГН**********, сумата 46.67лв. – лихва за забава върху обезщетението от
12 000лв., за периода 12.07.2019г. –
25.07.2019г., като ОТХВЪРЛЯ този
иск за разликата над 46.67лв. до 77.78лв., на осн. чл.86 ЗЗД вр. чл.497, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА Г. ф. – юридическо лице със седалище ***,
представлявано от Б. М. и С. С., да заплати на адв. А. С. С.
от АК С., сумата 892.33лв. –
адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв.
съобразно с уважената част от интереса, по арг. от
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Я.П.П., ЕГН**********, да заплати на Г. ф. – юридическо лице със седалище ***,
представлявано от Б. М. и С. С., сумата 159.99лв. – разноски за юк
хонорар и за част от депозити за СМЕ и за САТЕ, съобразно с отхвърлената част
от интереса, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Г. ф. – юридическо лице със седалище ***,
представлявано от Б. М. и С. С., да заплати в полза на Бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумите: 480.00лв. – държавна такса по главния иск в уважения размер; 50.00лв. такса по акцесорния иск и
сумата 150.00лв. – припадаща се част
от платените от БСВ хонорари по СМЕ и САТЕ с оглед уважената част от интереса,
на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………