Решение по гр. дело №2228/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2693                                                    24.10.2019 г.                                            гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи октомври                                     две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 2228 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против М.В.К. и е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.

С определение № ***/04.07.2019 г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника по делото, като за такъв е определен адв. Б.Х.К., която е назначена да защитава интересите на ответника с определение на съда от 12.08.2019 г. В срок тя депозира отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете, като моли съдът да ги уважи, като присъди на страната сторените от нея разноски по делото.

В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да отхвърли исковете.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.11.2018 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 255,75 лева, представляваща дължима сума за ползвани услуги за абонатен номер *** за периода 08.07.2015 г. – 08.06.2018 г., за сумата от 35,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода 26.12.2015 г. – 05.11.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Дружеството твърди, че потреблението е за имот с административен адрес гр. Бургас, ***. В КККР на гр. Бургас е нанесен поземлен имот с идентификатор ***38 с административен адрес гр. Бургас, ул. ***. В този поземлен имот е нанесена една сграда с три входа с идентификатор ***38.1. На първи жилищен етаж в сградата са нанесени 6 апартамента, но няма данни ответникът да е собственик или да притежава вещно право на ползване в който и да е от тези апартаменти. Според вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза апартаментът е необитаем, а в него има монтирани две измервателни устройства.

По заявлението е образувано ч.гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС. На 14.11.2018 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № *** срещу ответника. Тъй като той е уведомен за издаването на заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, ищцовото дружество предявява настоящите искове.

За дължимите суми дружеството издава фактури, които са осчетоводени в счетоводството му, което е водено редовно. Законната лихва за забава върху неизплатените суми по фактурите в общ размер от 255,75 лева, изчислена за претендирания период – от датата, следваща датата на падежа на всяка фактура, до 05.11.2018 г., възлиза общо на 38,44 лева.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от заключенията на вещите лица по назначените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Съдът не кредитира показанията на свидетеля И.Й.М., тъй като тя работи в ищцовото дружество като инкасатор от февруари месец 2019 г., т.е. след процесния период.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са два иска с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно легалната дефиниция на понятието „потребител”, дадена в разпоредбата на пар.1, т.2 от ДР на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (за краткост Закона), това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Същата е дефиницията на това понятие и в чл.2 от Общите условия на дружеството (за краткост ОУ).

Възражение, че ответникът не е потребител на услугите на дружеството, е въведено в процеса от особения представител на К. в отговора на исковата молба. Ето защо с определение по чл.140 от ГПК съдът изготви проекто-доклад по делото и указа на ищцовото дружество, че в негова тежест е да докаже, че ответникът е потребител на услугата, която операторът предлага, в качеството му на собственик или ползвател на имота, за който е налице водоподаване. В това определение съдът изрично посочи, че ищецът не сочи доказателства за обстоятелството, че ответникът е потребител на услугата.

В съдебно заседание, проведено на 25.09.2019 г., процесуалният представител на дружеството заяви, че няма възражения по проекто-доклада на съда и последният бе обявен за окончателен. В това съдебно заседание съдът уважи искането на дружеството за издаване на съдебни удостоверения, които да му послужат пред Община Бургас и Агенция по геодезия, картография и кадастър – гр. Бургас, за снабдяване с документи, от които да е видно кой притежава вещни права по отношение на водоснабдения имот.

В проведеното на 21.10.2019 г. съдебно заседание процесуалният представител на ищеца представи само информация от Агенция по геодезия, картография и кадастър – гр. Бургас, която не съдържа данни ответникът да е собственик на или да притежава вещно право на ползване в който и да е от имотите, находящи се на адрес гр. *** (партерен) и *** (жилищен). Той, в лицето на адв. П., заяви, че няма да сочи други доказателства, поради което съдебното дирене бе приключено.

Предвид изложеното, по делото няма никакви доказателства, че ответникът е или е бил собственик или притежател на вещно право на ползване на апартамент с административен адрес гр. Бургас, ул. *** за периода 08.07.2015 г. – 08.06.2018 г. Нещо повече, от изготвената справка за постоянен и настоящ адрес на К. е видно, че от 2001 г. той е адресно регистриран на друг адрес в гр. Бургас, а именно ул. ***.

Ето защо, след като липсват доказателства, че К. е потребител на услугите на дружеството по отношение на имот с административен адрес гр. Бургас, ул. ***, за процесния период, то исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход на делото ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в исковото производства, като изричен отхвърлителен диспозитив не следва да се постановява, защото претенцията за разноски не е иск. Право на разноски има само ответникът, но няма искане за присъждането им, а и такива реално не са направени.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, против М.В.К., ЕГН – **********, искове за приемане за установено, че К. дължи на дружеството следните суми: 255,75 лева (двеста петдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки), дължими за ползвани услуги за абонатен номер *** за периода 08.07.2015 г. – 08.06.2018 г.; 35,45 лева (тридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода 26.12.2015 г. – 05.11.2018 г.; законната лихва върху сумата от 255,75 лева от датата на подаване на заявлението 13.11.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ***/2018 г. по описа на БРС.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщението.    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с ориигнала!

            ММ