РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Велико Търново, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20234000500320 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 97/ 22.03.2023г. по гр. д. №436/2022г. ОС- Русе е обявил
за недействителен, на основание чл. 135 от ЗЗД, спрямо А. К. К., ЕГН
**********, от гр.Русе, ***************, Договор, обективиран в
Нотариален акт за даване вместо изпълнение № 192 том 1, рег.№ 2138, дело
№ 126/2022г. на нотариус Танчо Танчев, РРС / вх.рег.№ 7860 от 23.06.2022г.
акт № 149, том22 дело № 4365/2022г. на СВп - Русе /.
Присъдени са и разноски: „Никеле“ ЕООД, ЕИК ********* и П. П. П.,
ЕГН **********, са осъдени да заплатят на А. К. К., ЕГН **********, сумата
от 2541,90 лева- разноски в производството.
В законният срок решението е обжалвано от „Никеле“ ЕООД и П. П. П.,
чрез адв. М., като неправилно, поради допуснато от съда нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че ищецът нямал
качеството на кредитор, тъй като дружеството прекратило едностранно
предварителният договор на 23.06.2022г. и наредило на ищеца всички
заплатени от него суми, след която дата страните са се освободили от
задълженията си по този договор. Предприетите от управителя П. П. действия
за осъществяване на комуникация с ищеца за намиране на приемливо и за
двете страни решение, за съобразяване на договора с разпоредбата на чл.266,
ал.2 от ЗЗД, за изпращането на нотариалната покана, изчакването на
1
посочения в нея срок, били с намерение за съхраняване на договорната връзка
между страните. Липсата на каквато и да е реакция от страна на ищеца в
срока, определен в нотариалната покана, довела до категоричното убеждение
на управителя, че той е загубил интерес от закупуването на имота и също ще
се ползва от възможността предварителният договор да бъде прекратен, както
е посочено в нотариалната покана. Първоинстанционният съд не обсъдил
твърдяното от жалбоподателя настъпило прекратяване на предварителния
договор, както и значението му за основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД,
а приел, че качеството на кредитор на ищеца следва да се приеме за доказано
единствено по силата на сключения предварителен договор. Не били
разгледани изложените от ответника доводи, опровергаващи знанието на
ответниците за увреждане на ищеца, тъй като към момента на сделката от
23.06.2022год. управителят на „Никеле" ЕООД действал с убеждението за
прекратен предварителен договор- т.е, че задължението му към ищеца вече не
съществува и изрично декларирал, че към прехвърлителната сделка няма
сключени предварителни договори.
Претендирано е обжалваното решение да бъде отменено, предявеният
иск да се отхвърли и да се присъдят разноските по делото.
Апелативен съд- Велико Търново на осн. чл.269 ГПК, след като
извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, а по същество- правилно, по следните съображения:
За да постанови съдебният си акт ОС- Русе е изложил съображения, че
ищецът е придобил качеството на кредитор на първия ответник и право да
получи собствеността на описаният в предварителния договор от 12.01.2021г.
недвижим имот. Същото е възникнало преди атакуваният договор,
обективиран в нотариален акт от 23.06.2022г. „за даване вместо изпълнение“,
с който ответното дружество е прехвърлило на втория ответник собствеността
на жилището и гаража, предмет на предварителния договор и е приложима
хипотезата на чл.135 ал.1 ЗЗД. Прието е още, че с прехвърлянето на имота от
ответното дружество, представлявано от управителя П. П., на същият като
ФЛ, продавачът е лишил купувача по предварителния договор да придобие
собствеността, т. е. налице е увреждане. Изложени са съображения, че е
налице и последният елемент от състава на чл.135 ал.1 ЗЗД - знанието с цел
увреждане на ищеца, тъй като е налице идентичност на управителя на
дружеството и физическото лице- приобретател, поради което предявеният
иск е успешно проведен. Посочено е също, че купувачът е изплатил в
уговорения срок всички договорени суми по предварителният договор, няма
сключени допълнителни споразумения и анекси, които да уреждат доплащане
извън първоначално договореното. Връщането на парите от първия ответник
по сметка на купувача от една страна не е относимо към настоящия спор,
доколкото вземането е възникнало преди този момент, а от друга- че това е
станало след сключването на договора между първия и втория ответник и
несъмнено сочи не само, че купувачът е кредитор и тази сделка уврежда
интересите му, но и е аргумент, оборващ доводите на ответниците, че
предварителният договор между страните по делото бил прекратен, след като
в дадения срок купувачът не доплатил указаната му сума.
Изводите на първата инстанция се споделят изцяло от въззивният съд,
направени са въз основа на събраните по делото доказателства и съобразени с
2
тълкувателната практика на ВКС.
Правото на кредитора да се обяви за недействителен спрямо него
увреждащия го акт на длъжника възниква при наличието на фактическия
състав с установени от закона елементи, които в настоящото дело са
установени и доказани:
Ищеца е придобил качеството на кредитор на първия ответник за
правото да получи собствеността на описаните апартамент и гараж в
предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот в
строителство от 12.01.2021г. Задължението по предварителния договор е
възникнало за дружеството- продавач при сключване на договора, макар
изискуемостта му логически да следва издаването на удостоверение за
въвеждане в експлоатация.
Налице е и следващият елемент от фактическия състав- извършването
на действие, което да уврежда кредитора. С прехвърлянето на имота на друго
лице, продавачът е лишил купувача по предварителния договор от
възможността той да придобие собствеността.
Налице е знание за увреждане от страните по прехвърлителната
увреждаща сделка- управителят на дружеството- продавач по
предварителният договор е физическото лице- приобретател по оспорената
сделка, извършена на 23.06.2022г., след като на 17.06.2022г. ищецът е
депозирал в ОС- Русе искова молба по чл. 19 ал.3 ЗЗД- за обявяване
окончателен на сключеният предварителен договор от 12.01.2021г.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че ищецът не е
кредитор по силата на сключеният предварителен договор, тъй като
дружеството едностранно го прекратило и по тази причина не било налице
знание от страна на ответниците за увреждане.
Както е посочено и в ТР 2/2017 от 09.07.2019г. по т.д. № 2/2017г.
ОСГТК , ВКС, когато обещан с предварителен договор имот е продаден на
трето лице, за купувача по предварителния договор сделката е увреждаща
поради осуетената възможност за реализиране на правото да се иска
сключване на окончателен договор. Поради това и за кредитора по
предварителния договор е налице правен интерес да предяви отменителния
иск и съответно успешното му провеждане дава възможност да се обяви за
окончателен сключеният преди увреждащата сделка предварителен договор.
В случая увреждащата сделка е сключена след като ищецът е предявил иск по
чл.19 ал.3 ЗЗД, което установява и знанието за увреждане и намерението за
увреждане на купувача. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че
вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Предмет на
делото по чл.135 ЗЗД е потестативното право на кредитора да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които
длъжникът го уврежда, като правоотношението, легитимиращо ищеца като
кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е
обективно съединен с иск за вземането. В случая искът по чл.19 ал.3 ЗЗД е
предявен в отделно производство, преди претенцията по чл.135 ЗЗД- т.е. не е
налице обективното съединяване на двата иска. В производство по чл.135 ЗЗД
съдът не може да преценява дали съществува правоотношението,
легитимиращо ищеца като кредитор- той може да приеме обратното само ако
3
вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Поради това, във връзка с
направените възражения от ответниците, че предварителният договор е бил
прекратен, следва да се отбележи, че в производството по чл.135 ЗЗД
длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на
отношенията, легитимиращи ищецът като кредитор. Защитата си като
длъжник по тези отношения дружеството може да осъществи само по иска за
вземането- в случая иска по чл.19 ал.3 ЗЗД, решението по който ще формира
сила на присъдено нещо.
На основание гореизложеното, като правилно и законосъобразно
обжалваното решение на ОС- Русе следва да бъде потвърдено.
Разноски: С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да бъдат
осъдени да заплатят на другата страна разноските за въззивната инстанция в
размер на сумата 3 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97/ 22.03.2023г. по гр. д. №436/2022г. на
ОС- Русе.
Осъжда „Никеле“ ЕООД, ЕИК ********* и П. П. П., ЕГН **********,
да заплатят на А. К. К., ЕГН **********, сумата 3 800 лева- разноски за
въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4