Решение по дело №5729/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1375
Дата: 30 януари 2023 г.
Съдия: Полина Любомирова Амбарева
Дело: 20221110105729
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1375
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110105729 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т.с.“ ЕАД, против ответника М. Й. М. осъдителни искове, с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сума в
размер на 568,89 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 07.2.2022 г. – подаване на
исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 46,16 лв. за
периода от 15.9.2019 г. до 07.1.2021 г., сумата от 24,30 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.6.2019 г. до 30.4.2020 г., ведно
със законна лихва от 07.2.2022 г.– подаване на исковата молба до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 2,39 лв. за периода от 11.7.2018 г. до 07.1.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че по силата на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за
процесния период до посочения топлоснабден имот , находящ се на адрес: гр. София, район
„Сердика“, ж.к. „Б., бл. 70, вх. „Г“, ет.2, ап. 53, аб. № 8987 топлинна енергия като
ответникът е използвал същата за процесния период, като ответникът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди, че ответникът е
изпаднал в забава. С допълнителна молба от 07.04.2022 г. ищецът е уточнил, че е сключено
споразумение между страните от 10.07.2019 г. между него и ответника за заплащане на
задължения за периода от 01.05.2018 г.- 31.05.2019 г., същото било развалено и не са
постъпвали плащания по него.Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
1
Ответникът М. Й. М. излага в писмения отговор, че оспорва предявените от ищеца
искове по размер, тъй като данните въз основа, на които се изчислявали обема на
потребената топлинна енергия, както в обекта, който притежава, така и в общата сградна
инсталация, както и размерът на задължението му към ищеца са неверени, неточни и силно
завишени. Безспорен бил фактът, че на 10.07.2019 г. бил подписал споразумение за
изплащане на топлинна енергия. На 19.09.2020 г. направил възражение срещу получената
индивидуална справка за израходваната топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2019 г. Там където нямало тръби от СИ, нямало радиатори, не трябвало да се начислява
ТЕ, а отопляемият обем с отпаднала необходимост от ТЕ, в индивидуалните справки
трябвало да са в коригиран отопляем обем. Оспорва представения от ищеца Протокол от ОС
на ЕС, като твърди, че е без дата и подпис като документ, неотносим към спора, а от друга
като документ с невярно съдържание, в който не се намира неговото име и подпис.
Приложеният под № 14 към не бил акт, образец № 3 и не бил протокол от ОС на ТС на бл.
70.В с.з. се явява лично и моли съда да отхвърли предявените искове.Подробни съображения
излага в писмена защита.
Третото лице –помагач на страната на ищеца, „Бруната ” ООД не се представлява
,не взема становище по предявените искове.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответника възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Между страните не се спори, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че в ищцовото дружество е била открита партида за процесния апартамент № 53,
находящ се в гр. София, ж.к. „Б.“, бл. 70, вх. Б, ет. 2, на името на М. Й. М., с абонатен номер
008987.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Отношенията между ползвателя/ собственика и топлопреносното предприятие възникват от
момента, в който последният придобие правото на собственост или енергия, а такъв е новия
ползвател/ собственик.
В случая от представеното по делото Постановление за възлагане на недвижим
имот от 28.03.2011г., вл. в сила на 26.10.2011г., се установява ,че ответникът е придобил
правото на собственост върху процесния имот на публична продан. Като ефективна
гаранция за реализация на индивидуалното принудителното изпълнение върху недвижим
имот е и разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК, в редакцията ДВ, бр. 49/ 2012г., според която "
от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имота. Законодателят дефинира публичната продан
върху недвижим имот, като деривативно придобивно основание по см. на чл. 77 ЗС.
Изложеното обуславя извод, че ответникът е придобил правото на собственост върху
процесния имот.
Относно установяване количеството на доставената топлинна енергия е назначена
2
съдебно- техническа експертиза. От заключението на съдебно- техническата експертиза, в
процесния имот 3 радиатора и щранг лира в банята. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация се определя на база пълния отопляем обем по проект ,а именно 153м3
,съгласно Акт за разпределяне на кубатурата в жилищната сграда от 01.03.1974год.
Топлинната енергия за БГВ се начислява на база показанията на 1 водомер. Топлинната
енергия, начислена за процесния период за имота, формирана като топлинна енергия за
отопление – 290,51лв., топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация - 262,32лв. и
топлинна енергия за БГВ – 59,55лв. или общо в размер на 612,38лв.
Доставката на топлоенергия в количествата, отговарящи на фактурираните се
установява от заключението на съдебно- техническата експертиза, което се основава на
извършени ежемесечни отчети на средството за търговско измерване– общия топломер.
Средството за търговско измерване се намира в сградата– етажна собственост и се отчита
ежемесечно от ищеца, като етажните собственици имат възможност да присъстват при
отчитането в случай, че посочат на ищеца свой представител, който следва да бъде уведомен
за графика на отчитане. Съответно в определения от подзаконовите актове и общите условия
срокове не са направени рекламации във връзка с отчитането на показанията, поради което и
при липсата на възражения на етажните собственици относно отчетените показания, че
същите са реално извършени, съответно е консумирано отчетеното количество
топлоенергия.
Относно възраженията относно топлинната енергия за сградна инсталация следва да
се посочи, че съгласно редакцията на чл. 6.1.1 Методиката, действаща към процесния
период, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и
топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация. Определя се от
лицето по чл. 139, ал. 2 ЗЕ, извършващо дяловото разпределение, по формула, отчитаща
инсталираната мощност. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект- чл.
6.1.3 Методиката.
Сумите за сградна инсталация са начислени съобразно действащата нормативна
уредба - чл. 143, ал.1 ЗЕ и т.6.1.2 от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия
в сграда-етажна собственост към Наредба № 16-334/2007 г.,/отм. 20.03.2020год.,аналогична
разпоредба в Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020год. за топлоснабдяването/ и като процентно
изражение от общата енергия за отопление на блока за периода 2018-2020 г. Отдадената от
сградната инсталация енергия се разпределя между абонатите съобразно пълния отопляем
обем на имота, към който се прибавя и припадащата му се част от общите части на сградата,
предвидени за отопление по проект. Според Акт за разпределение на кубатурата в
жилищната сграда от 1974 г., пълния отопляем обем на процесния имот е 153 куб.м., а
енергията за сградна инсталация е начислена на абоната за обем 153 куб.м.
От приложения договор от 02.10.2021год., сключен между ЕС и дружеството,
осъществяващо дялово разпределение се установява, че между страните е сключен договор
за извършване на услугата „монтаж на индивидуални уреди за разпределение на разхода на
топлинна енергия и извършване на индивидуално/ дялово разпределение”. Договорът е
сключен въз основа на решение на ОС на етажните собственици от 04.07.2021год.
Законът утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сградите- етажна
собственост, реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия-,чл.156 от
ЗЕ.
като по този начин се гарантира правото на предприятието да получи цената на
3
доставената до абонатната станция на сградата- ЕС- топлинна енергия. Тъй като тази цена
подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, се налага
утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между
собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата, поради което
всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от
общата цена, съответна на реално потребеното при въведената система за дялово
разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена на сградната инсталация.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и
една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация.
Сумите за топлинна енергия са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски и издавани за това фактури, като в края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, което е в изпълнение на
разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ. При спазване на разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ
доставената до абонатната станция на сградата – ЕС топлинна енергия е била разпределена
между отделните собственици на имоти в сградата, като всеки от тях дължи заплащане от
общата цена на част, съответна на реално потребената топлинна енергия при въведена
система за дялово разпределение, както и съответна част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация.
Съгласно представените от ищеца ОФ от 31.08.2019год. ,за периода 01.05.2018год. –
30.04.2018год. задълженията за реално консумираната топлинна енергия възлизат на
325,09лв. като са отчетени плащания по прогнозни фактури в обк размер от 285,53лв. или
задължението възлиза на 39,56лв.,със срок за плащане 15.10.2019год.
Представена е информация за окончателно задължение за периода 01.05.2019год. -
30.04..2020год. ,съгласно която реално консумираната топлинна енергия за този период
възлиза на 315,65лв. ,платени са суми по прогнозни фактури от 2,40лв.,начислена е сума за
възстановяване от 29,76лв.,прихванати са суми по обща фактура и за м.06. и м.07.2020год.
като окончателната сума за доплащане по ОФ възлиза на 287,96лв.
Или съобразно представените от ищеца доказателства ,задължението за реално
реално консумираната топлинна енергия за периода 01.05.2018год. – 30.04.2020год. възлиза
на сумата от 327,52лв.
Няма представени доказателства ,че ответникът е заплатил задължения в посочения
размер за процесния период.
Следователно претенцията на ищеца е основателна само до размера от 327,52лв., а
до пълния предявен размер от 568,89лв. следва да бъде отхвърлена.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2
и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10
от Общите условия на договорите между „Т.с.“ ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда– етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
За задълженията за м.06.2019год – м.04.2020год. от ищеца е представена справка за
издадени фактури /стр.29/ като видно от същата е издал 9 броя фактури за дялово
4
разпределение ,всяка за сумата от 2,21лв. или общо за 19,89лв.
Представените от ответника в с.з. платежни документи / служебни бонове/ ,се
отнасят до платени главници за услуга дялово разпределение ,но предхождащи процесния
,който започна от 01.06.2019год.
Следователно претенцията на ищеца е основателна до доказания размер от
19,89лв.,а до пълния предявен такъв от 24,30лв. следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия,
респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника
покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
Съдът стигна до извода за наличие на задължение за реално консумирана топлинна
енергия ,за периода 01.05.2018год. – 30.04.2020год ,което възлиза на 327,52лв.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период 01.
05. 2018 г. - 30. 04. 2019 г. е издадена на 31.08.2019г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 15.10.2019год.
Или ответната страна е изпаднала в забава на 15.10.2019год. като ищецът има право да
претендира обезщетение от тази дата до датата на предявяване на иска.За периода от
15.10.2019год. до 07.01.2021год. обезщетението за забава върху задължението по тази обща
фактура от 39,56лв. възлиза на 7,39лв.
За периода от 15.09.2019год. до 15.10.2019год. претенцията на ищеца е
неоснователна.
Фактурата ,обективираща задълженията за периода 01.05.2019год – 30.04.2020год. в
размер на 287,96лв. е издадена на 31.08.2020год./съгласно справка за издадени фактури
,стр.29/ ,поради което 45 дневния срок е изтекъл на 15.10.2020год.За периода от
15.10.2020год. до 07.01.2021год. размера на обезщетението за забава е 6,78лв.
Или за периода 15.10.2019год. до 07.01.2021год. общия размер на обезщетението за
забава възлиза на 14,17лв. ,до пълния предявен размер от 46,16лв. и за периода
15.09.2019год. до 15.10.2019год. ,претенцията на ищеца следва да се отхвърли като
неоснователна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
5
ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските :
При този изход на делото ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски ,съобразно уважената част от исковете.
Същия е доказал такива в общ размер от 400лв. ,от които 100лв. – д.т. ,200лв. –
депозит за вещо лице и 100лв.,юрисконсултско възнаграждение,определено от съда по реда
на чл.78,ал.8 от ГПК.Съобразно уважената част от исковете ,на ищеца се следват разноски в
размер на 225,37лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски съобразно отхвърлената част на
исковете има и ответника ,който обаче не е заявил такава претенция и не е доказал ,че е
направил разноски,поради което такива не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Й. М. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр. София, ж.к. „Б.“,ул.“К.“ бл.
70, вх. Г, ет. 2, ап. 53, да заплати на "Т.с." ЕАД със седалище гр. София, адрес на
управление: ул. Я. № 23Б, с ЕИК ********* ,на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 327,52 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна
лихва от 07.2.2022 г. до изплащане на вземането , сумата в размер на
14,17лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 15.10.2019 г. до 07.1.2021 г.,
сумата от 19,89 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.6.2019 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 07.02.2022 год. до
изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.с.“ ЕАД със седалище гр. София, адрес на
управление: ул. „Я.“ № 23Б, с ЕИК ********* срещу М. Й. М. ,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр. София, ж.к. „Б.“,ул.“К.“ бл. 70, вх. Г, ет. 2, ап. 53 ,с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ ,за разликата от уважения размер от 327,52лв. до пълния предявен
размер от 568,89лв. ,представляваща цена да доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018год. до 30.04.2020год. ; за разликата от уважения размер от 19,89лв. до пълния
предявен размер от 24,30лв.,представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода
01.06.2019год. до 30.04.2020год. ,както и предявените искове ,с правно основание чл.86 от
ЗЗД : за разликата от уважения размер от 14,17лв. до пълния предявен размер от 46,16лв.
,мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия ,както и за периода
15.09.2019год – 15.10.2019год. ,както изцяло за сумата 2,39 лв.у мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 11.7.2018 г. до 07.1.2021 г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. Й. М. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр. София, ж.к. „Б.“,ул.“К.“ бл.
70, вх. Г, ет. 2, ап. 53 да заплати на "Т.с." ЕАД със седалище гр. София, адрес на
управление: ул. „Я.” № 23Б, с ЕИК ********* ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в
размер на 225,37лв.,деловодни разноски ,съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД като трето лице помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7