Р Е
Ш Е Н
И Е № 77
гр. Габрово, 08.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДИНА ЦЕРОВСКА и с
участието на прокурор НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 67 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба на административнонаказаното лице Н.Л.С. ***, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат, против Решение № 40 от 11.06.2020 година на Районен съд
– Севлиево, постановено по АНД № 118 по описа за 2020 година. С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 19-0341-000972 от 07.02.2020
година на Началника на Районно управление – Севлиево при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Габрово, с което на касационния жалбоподател за нарушение
на чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
неоснователно, незаконосъобразно и в противоречие с материалния закон. Развиват
се доводи за съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, съставен
на 16.10.2019 година, поради посочването, че същият е връчен на нарушителя на
02.12.2012 година; разминаване между АУАН и НП по отношение на посочването на
мястото на извършване на нарушението; липса на доказателства, че ТОЛ
служителите са преминали задължително обучение, след което да имат право да
извършват действия по спиране на МПС за проверка, липса на доказателства, че
притежават правомощия да спират МПС за осъществяване на проверки, като се
твърди, че служителите не са били със служебни униформи, отличаващи ги в
качеството на контролен орган по ЗДвП. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение и на потвърденото с него НП.
Касационният жалбоподател не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание.
Ответната по жалбата страна не се представлява в откритото съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, постановено при липса на нарушения на материалния и процесуалния закон.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:
Приетата
от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението,
съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от
настоящият състав на съда. Последният споделя изцяло правните изводи, довели до потвърждаване на процесното
НП.
В случая на касационния жалбоподател е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, според който при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място. За да е осъществен съставът на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че на наказаното лице в качеството му на водач на МПС е бил подаден ясен сигнал от служители на Национално ТОЛ управление за спиране със стоп-палка съгласно изискването на чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, като следва да се има предвид и фактът, че се е касаело за светлата част на денонощието – в 16:09 часа на 29.06.2019 година. Наведените от касационния жалбоподател доводи относно датата на връчване на процесния АУАН и посочването на път като място на извършване на нарушението са подробно обсъдени от въззивния съд и са приети за неоснователни, каквото е и становището на настоящия съдебен състав на касационната инстанция, поради което не е необходимо да се излагат мотиви в тази насока, нито да се преповтарят тези, изложени от въззивния съд. Наведените за първи път едва в касационната жалба доводи, свързани с компетентността и облеклото на служителите на Националното ТОЛ управление, също се явяват неоснователни предвид приложимите законови норми и събраните по делото доказателства. Агенция „Пътна инфраструктура“, в структурата на която е Националното ТОЛ управление, има правомощията на контролен орган по ЗДвП по силата на чл. 167а от закона, като процесните служители са имали правомощието по чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП да спират движещи се МПС за извършване на проверка, като са били с униформени облекла, а сигналът е бил подаден със стоп-палка съгласно изискването на посочения чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по съставяне на АУАН са събрани достатъчно данни относно авторството на деянието, като АУАН и НП са издадени при изяснени факти и обстоятелства относно процесното нарушение.
Наложените с процесното НП наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са в предвидения от закона минимален размер и не могат да бъдат изменяни в посока намаляването им.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40 от 11.06.2020 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 118 по описа за 2020 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.