№ 55
гр. К. , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20201850100647 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданският
процесуален кодекс / ГПК /.
Производството е образувано по искова молба вх. № 2590 / 16.09.2020
година подадена от „Ш.Б.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр. С., бул. „С.” № 48, представлявано от К.С.П., чрез адв. Г. -
САК против ответника С. Й. Д., ЕГН ********** от гр. К., кв. „З.“, л. 3, вх.
„Б“, ет. 1, ап. 2, с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо
ответника, че последният дължи сумата в размер на 20 000.00 / двадесет
хиляди / лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 27.05.2020 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е
предявен иска по чл. 422 ГПК, след като по ч.гр.д. № 300 / 2020 г. по описа на
РС – гр. К. длъжникът пуска възражение / приложена е покана за доброволно
изпълнение / и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр.
ал. 4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса.
Твърди се, че по посоченото ч. гр. д. № 300 / 2020 г. по описа на РС – К.
1
е издадена Заповед № 241 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК – Запис на заповед от 10.06.2019 г., както и
изпълнителен лист № № 128 / 01.06.2020 г.
Сочи се още, че на 10.06.2019 г. ответникът С. Й. Д., ЕГН ********** е
подписал Запис на заповед и същият е предявен за плащане с нотариална
покана рег. № 701, том I, акт № 21 от 26.02.2020 г. на нотариус М.Ц.. Ищецът
е поканил ответника на седмия работен ден, следващ деня на връчването на
поканата в 15.30 ч. да се яви в кантората на нотариуса. Ответникът лично е
получил поканата на 05.03.2020 г.
Твърди се, че с констативен протокол Акт № 26, том I, рег. № 953 /
16.03.2020 г. на нотариус М.Ц. е удостоверено, че ответникът се е явил на
16.03.2020 г. на отправената му покана лично и му е предявен за плащане
записът на заповед.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи
сумата в размер на 20 000.00 / двадесет хиляди / лева, от които : 20 000.00 /
двадесет хиляди / лева, по запис на заповед, издаден на 10.06.2019 г.,
предявен за плащане на 16.03.2020 г., ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в съда – 27.05.2020 г. до изплащане на вземането,
за която е издадена Заповед по чл. 417 от ГПК № 241 / 01.06.2020 г. по ч.гр.д.
№ 300 / 2020 г. на РС – гр. К., както и направените от заявителя разноски по
делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото
производство.
Ищецът редовно призован не се явява, вместо него се явява
упълномощеният му защитник – адв. Г. – САК, който моли съдът да
постанови решение, с което да признае искът за основателен и да присъди
направените от ищеца разноски, като прилага списък по чл. 80 от ГПК.
Същият представя и писмени бележки в определения му срок.
Ответникът редовно призован не се явява, вместо него се явява адв. Й. –
САК, който оспорва иска, като заявява, че тук ще бъде институтът на
неоснователно обогатяване, тъй като изпълнителният лист е издаден във вр. с
договор от 15.09.2015 г., за който „С.Д.“ ЕООД вече са осъдени и има издаден
друг изпълнителен лист.
2
Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за
установено следното от фактическа страна :
От приложения като доказателство Запис на заповед от 10.06.2019 г.,без
протест и разноски, падеж : на предявяване е видно, че С. Й. Д., ЕГН
********** се е задължил безусловно и неотменимо, срещу представяне на
настоящия запис на заповед да плати на ищеца „Ш.Б.“ ЕАД сумата в размер
на 20 000.00 / двадесет хиляди / лева, платима на място : гр. С., бул. „С.“ 48,
офиси, ет. 8.
От приложената като доказателство към делото нотариална покона / л. 9
от заповедното производство / е видно, че ищецът е поканил ответника на
седмия работен ден, следващ деня на връчването на поканата в 15.30 ч. да се
яви в кантората на нотариуса. Ответникът лично е получил поканата на
05.03.2020 г.
От изготвения констативен протокол Акт № 26, том I, рег. № 953 /
16.03.2020 г. на нотариус М.Ц. е удостоверено, че ответникът се е явил на
16.03.2020 г. на отправената му покана лично и му е предявен за плащане
записът на заповед.
От приетото по делото заключение на изготвената по делото
комплексна / графическа и техническа / експертиза на в. л. Л. Р. / л. 72 – 85 /,
която не се оспори от страните се установява, че подписите – обекти на
изследването в Запис на заповед са положени от лицето С. Й. Д., ЕГН
**********. При микроскопското изследване не е установена разлика във
веществото, с което е изписана датата : „10.06.2019 г.“ и останалият печатен
текст, няма изменения в първоначалното съдържание и добавки към него в
документа. Текстът „10.06.2019 г.“ не е добавен в различен времеви период от
останалия текст от документа. Печатният текст на документа предхожда, като
време полагането на подписите.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Видно от приложеното ч. гр. д. № 300 / 2020 г. на РС – гр. К., вземането
по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение.
3
Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и
искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок
по чл. 415, ал.1 от ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже, че в
негова полза е издаден редовен от външна страна запис на заповед,
действителен като едностранна абстрактна правна сделка, вземането по който
е станало изискуемо, но липсва погасяване на претендираната част от
дължимата сума от ответника. Предвид въведеното каузално
правоотношение, следва да установи, че е налице валидно облигационно
правоотношение по договор за ползване на услуга evroShell Card, по което е
изпълнил задълженията си за предаване на уговорената сума. Следва да
установи, че ценната книга обезпечава всички вземания по договора, като
установи претенцията си и по размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да
докаже положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват
претендираното вземане. Следва да докаже връзката между процесния запис
на заповед и каузалното правоотношение, както и всички наведени
възражения в отговора – в т.ч. и твърдението, че ответникът не е подписвал
Запис на заповед през 2019 г.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира
предявения иск за основателен.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че :
записът на заповед е издаден от ответника и обезпечава вземания по договор
за ползване на услуга evroShell Card от 15.09.2015 г. / сключен между ищеца и
„С.Д.“ ЕООД, представлявано от С. Й. Д., ЕГН ********** /, като е договорен
кредитен лимит 12 000.00 лева. След това самият ответник сочи, че съгласно
чл. 11 от договора се е съгласил в качеството си на физическо лице да
подпише Запис на заповед за сумата от 20 000.00 лева.
Представената ценна книга / л. 7 от ч.гр.д. / отговаря на изискванията на
закона за форма и съдържание, налице са всички необходими реквизити по
чл. 535 от ТЗ. Записът е редовен от външна страна документ, удостоверяващ
съответно парично вземане, инкорпорирано в него.
Записът е едностранна формална абстрактна сделка от една страна, а от
друга - е ценна книга, която материализира задължение за плащане на
определена сума пари при настъпването на падежа. Менителничният ефект
4
обикновено се издава с обезпечителна цел по сделки, от които произтичат
задължения за издателя, както е и в случая. Съществуването на каузалното
правоотношение, наред със записа на заповед, не променя абстрактния му
характер.
При така предявената претенция, след като съдът провери редовността
на записа на заповед от формална страна, трябва да се извърши преценка на
фактите и обстоятелствата, свързани със заявената каузална сделка, съответно
дали вземането по нея съществува или не. Твърдения за съществуване на
каузално правоотношение - договор за ползване на услуга evroShell Card от
15.09.2015 г. / сключен между ищеца и „С.Д.“ ЕООД, представлявано от С. Й.
Д., ЕГН ********** /, като е договорен кредитен лимит 12 000.00 лева, за
обезпечаване на който е издаден записът, са въведени в исковата молба, като
в тази връзка има направени и възражения от ответника, произтичащи от
каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден ефектът. Поради
това, ищецът следва да установи не само обстоятелствата, на които основава
претенцията си по записа, но и тези, от които произтичат вземанията му по
обуславящата ефекта каузална сделка / в т. см. е налице трайна и
задължителна съдебна практика - т. 17 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 90 от 10.09.2012г. по т.д.№
431/2011г. ІІ т.о. на ВКС; Решение № 133 от 5.07.2013 г. по т. д. № 104/2011
г., II т. о. на ВКС; Решение № 110/8.11.2010 г. по т. д. № 949/2009 г. на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./.
Вземането на основание на ценната книга, независимо от гаранционно –
обезпечителния му характер, възниква на датата на издаване на записа на
заповед и изискуемостта му настъпва на уговорения падеж. В производството
по чл. 422 от ГПК вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на
изпълнение, ако е изискуемо съобразно с падежа на ценната книга. При
въведено наличие на каузално правоотношение, задълженията по него също
следва да са изискуеми. За вземанията по последното, които не са изискуеми
към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на
изпълнение вземане и по ценната книга. Противното би означавало да се
предостави възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на
записа на заповед преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителният
характер на ценната книга / в т.см. трайната съдебна практика - Решение №
108/22.07.2014 г. по т.д. № 2418/2013 г. по описа на ВКС, ТК, І-во отд.;
Решение № 61/21.10.2015 г. по т.д. № 894/2014 г., ТК на ВКС; Решение №
171/11.11.2014 г. по т.д. № 2913/2013 г. постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
Относно доводите на процесуалния представител на ответника, че
съществува института на неоснователно обогатяване, съдът споделя доводите
5
на упълномощения защитник на ищеца, а именно : от една страна –
задължението е поето напълно съзнателно и валидно и от друга твърденията
за събираемост на вземането от юридическо лице - търговец са
неоснователни.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че искът е
основателен и доказан, ответникът не представи доказателства, че е заплатил
на ищеца дължимата сума в размер 20 000.00 / двадесет хиляди / лева, въз
основа на Запис на заповед от 10.06.2019 г., предявен за плащане на
16.03.2020 г.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
общ размер 2 792.00 / две хиляди седемстотин деветдесет и два / лева, от
които : сумата от 400.00 лева – заплатена ДТ в заповедното производство,
сумата от 600.00 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство, сумата от 400.00 лева – ДТ в исковото производство и сумата
от 1 392.00 лева - адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Й. Д., ЕГН
********** от гр. К., кв. „З.“, л. 3, вх. „Б“, ет. 1, ап. 2 вземането на „Ш.Б.”
ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „С.”
№ 48, представлявано от К.С.П. в размер на 20 000.00 / двадесет хиляди /
лева, по запис на заповед, издаден на 10.06.2019 г., предявен за плащане на
16.03.2020 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда
– 27.05.2020 г. до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 241 / 01.06.2020 г. по ч.гр.д. № 300 / 2020 г.
на РС – гр. К..
ОСЪЖДА С. Й. Д., ЕГН ********** от гр. К., кв. „З.“, л. 3, вх. „Б“, ет.
1, ап. 2 да заплати „Ш.Б.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр. С., бул. „С.” № 48, представлявано от К.С.П., на основание
6
чл. 78, ал. 1 от ГПК направените съдебни разноски в заповедното и исковото
производство в общ размер 2 792.00 / две хиляди седемстотин деветдесет и
два / лева, от които : сумата от 400.00 лева – заплатена ДТ в заповедното
производство, сумата от 600.00 лева – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, сумата от 400.00 лева – ДТ в исковото
производство и сумата от 1 392.00 лева - адвокатско възнаграждение в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7