Решение по дело №341/2009 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 16
Дата: 13 март 2017 г. (в сила от 20 юли 2017 г.)
Съдия: Владислава Александрова Цариградска
Дело: 20094320100341
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№___

гр. Луковит,  13 март 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА

при секретаря М.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гр. д. №341 по описа за 2009 г. на съда

и за да се произнесе, съобрази следното:                                                                       

 

Производството е във втора фаза по извършване на делба.

В първа фаза на настоящото производство по съдебна делба от друг състав на Районен съд Луковит е било постановено Решение №49/27.06.2013 г., с което предявеният от Б.В.Б. (впоследствие заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си Д.Л.Б., В.Б.Б. и В.Б.Б.) срещу С.П.П., Б.Г.И., Н.Г.Г., Г.Т.Г., В.Т.Г., Т.А.В., С. И.Г. и П.И.П. иск за делба на 8 броя земеделски имоти в землището на с. Ъглен, възстановени с решение на ОСЗ Луковит, е отхвърлен. Съдът е приел, че ищецът не е доказал наличието на съсобственост върху процесните имоти, възникнала по силата на наследяване от бившия собственик Г. Г. Р..

По жалба срещу това решение, като въззивна инстанция, се е произнесъл Окръжен съд Ловеч, който с Решение № 26 от 10.02.2014 г. по в.гр.д.№542/2014 г. е отменил решението на РС Луковит и е допуснал да се извърши съдебна на процесните имоти между сънаследниците на бившия собственик, като решението е постановено при участието на третите лица Г.Г., В.Г. и Т.В..

В първото открито заседание след влизане в сила на решението по допускане на делба ищците, чрез адв. С.С., предявяват претенция за сметки в общ размер на 5000 лева към ответниците Б.Г.И. и Н.Г.Г. по реда на чл. 346 ГПК. Искането си основават на твърденията, че последните две съсобственички ги лишили от право да събират добиви от имотите (рентата). Твърдят, че двете ответници са събирали рентата от имотите, а след като в хода на процеса са прехвърлили всички имоти на третите лица, юридически са лишили останалите съсобственици от възможността да отдадат същите под аренда. Претендират обезщетение в общ размер на 5 000.00 лева за лишаването от право на ползване за времето от предявяване на иска – 16.12.2009 г. до 10.09.2015 г., както и лихва за забава за същия период в размер на 100.00 лева.

Съделителят С.П.П. отправя същото искане на същото основание към двете съделителки Б.Г.И. и Н.Г.Г..

След направени уточнения на претенциите по сметки, същите са приети за разглеждане във втората фаза на делбата с протоколно определение от 21.01.2016 г., като същите са квалифицирани като искания за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствените имоти.  

В съдебните заседания ищците се представляват от адв. С.С., а Д.Б. се явява и лично. Поддържат искането за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване, заедно с лихва за забава. Относно начинът на извършване на делбата поддържат становище, че следва да се направи разпределение от съда, което да бъде съобразено с третия предложен вариант от експертизата, за който представят скици-проект, издадени от ОСЗ Луковит.

Ответниците Б.И., Н.Г. и третите лица – Г.Г., В.Г. и Т.В., са представлявани  първоначално от адв. Б.Й., а в последното съдебно заседание от адв. Н. Н., двамата от ПлАК. Б.И. и Н.Г. оспорват основателността на насочените срещу тях претенции, като противопоставят възражения, че имотите са продадени през 2010 г. и те нямат никакво отношение към същите, включително отричат да са ги ползвали по какъвто и да било начин. Относно начина на извършване на делбата не вземат становище. Изтъкват аргументи за неправилност на съдебното решение на ОС Ловеч, с което е допусната делба на имоти, които не са били съсобствени между страните. В хода на производството чрез РС Луковит отправят молба до ВКС за отмяна на влязлото в сила решение на ОС Ловеч. В последното заседание адв. Н. включва ново защитно възражение срещу претенциите по сметки, като се позовава на изтекла погасителна давност, което възражение не е прието от съда, поради преклудиране на срока за отправянето му.  

СЪДЪТ, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази становищата на страните, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Предмет на делба са следните имоти, находящи се в землището на с. Ъглен, Ловешка област: нива с площ от 34,001 дка, ІІІ категория,имот № 016013 в м.”Кабар”, нива с площ от 26,001 дка, ІV категория, имот № 048012 в м.”Равнището”, нива с  площ от 1,500 дка, ІХ категория, имот № 137015 в м.”Белия бряг”, пасише мера с площ от 4,00 дка ІV категория, имот № 141026 в м.”Черковското” ,нива с площ от  0,799 дка/, ІV категория, имот № 145036 в м.” Долни лозя ”, лозе с площ от 1,000 дка, ІV категория, имот № 108004 в м.” Долни лозя ”, нива с площ 1,892 дка, ІV категория, имот № 145027 в м.” Долни лозя ” и нива с площ от 4,001 дка, ІV категория, имот № 065004 в м.”Герчовото”.

Правото да участват като сънаследници на бившия собственик Г. Р., имат главните страни в производството при съответните квоти:  за Д.Л.Б. – 2/24 ид.ч., за В.Б.Б. – 2/24 ид.ч., за В.Б.Б. – 2/24 ид.ч.,  за С.П.П. – 6/24 ид.ч., за Б.Г.И. – 3/24 ид.ч., за Н.Г.Г. – 3/24 ид.ч., за С.И.Г. – 3/24 ид.ч. и за П.И.П. – 3/24 ид.ч. Решението е постановено при участието на третите лица Г.Т.Г., В.Т.Г., Т.А.В..

Горните права са установени с Решение № 26 от 10.02.2014 г. по в.гр.д.№542/2014 г. на Окръжен съд Ловеч, което е влязло в законна сила на 07.05.2015 г., след като с Определение №176/07.05.2015 г. по гр.д.№554/2015 г. на ВКС, второ г.о., решението не е допуснато до касационно обжалване.

Срещу влязлото в сила решение на ОС Ловеч в хода на производството по извършване на делбата  ответниците са подали молба за отмяната по реда на чл. 303 ГПК, която е оставена без разглеждане от съдията-докладчик от първо г.о. на ВКС с Разпореждане от 26.05.2016 г. по ч.гр.д.№1564/2016 г., потвърдено с Определение №341/07.07.2016 г. по ч.гр.д.№2841/2016 г. от състав от четвърто г.о. на ВКС.

При това положение Решение № 26 от 10.02.2014 г. по в.гр.д.№542/2014 г. на Окръжен съд Ловеч е формирало сила на пресъдено нещо по отношение на предмета на делбата, съсобствениците и дяловете им. Затова и всички възражения на ответниците Н.И. и Б.И., свързани с твърденията им, че те не са съсобственици, са преклудирани и настоящият състав на съда следва да се съобрази с правата, установени от ОС Ловеч.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, възложена на инж. К.К. геодезист, оценител на земеделски имоти, който е оценил допуснатите до делба имоти и е дал 3 варианта за реалното им поделяне чрез разпределението им, включително с възможността да се поставят имоти в общи дялове – по колена. Експертизата е допусната служебно от съда, съобразно задължителната практика на Гражданската колегия на ВКС, според която съдът е длъжен служебно да допусне експертиза, независимо от волята на страните, за да отговори на въпроса дали съществуващите имоти могат да бъдат раздели, като по този се осигури възможността да се приложи правилото на чл. 69 ЗН – всеки да получи реален дял от наследствената маса. В този смисъл Р. 459 – г.д.82/2011 г. на І г.о. на ВКС и др. 

 Инж. К. е оценил 8-те земеделски имота, както следва: нива с площ от 34,001 дка, ІІІ категория,имот № 016013 в м.”Кабар” – 20 571.00 лева; нива с площ от 26,001 дка, ІV категория, имот № 048012 в м.”Равнището” – 14 769.00 лева; нива с  площ от 1,500 дка, ІХ категория, имот № 137015 в м.”Белия бряг” – 300.00 лева; пасише мера с площ от 4,00 дка ІV категория, имот № 141026 в м.”Черковското– 800.00 лева; нива с площ от  0,799 дка/, ІV категория, имот № 145036 в м.” Долни лозя ” – 415.00 лева; лозе с площ от 1,000 дка, ІV категория, имот № 108004 в м.” Долни лозя ” – 322.00 лева; нива с площ 1,892 дка, ІV категория, имот № 145027 в м.” Долни лозя ” – 984.00 лева и нива с площ от 4,001 дка, ІV категория, имот № 065004 в м.”Герчовото” – 2 273.00 лева.

Площта на всички допуснати до делба имоти е 73.194 дка, които възлизат на обща стойност 40 434.00 лева.

Броят на съделителите – 8, съответства на броя на имотите. Първоначално вещото лице е предложило два варианта, в които ищците, съобразно искането им, да получат имоти в общ дял. Във Вариант ­­I вещото лице е предложило разделяне на едната голяма нива с площ от 34,001 дка имот № 016013 – на три по-малки имота, като в общ дял на ищците е поставена другата голяма нива с площ от 26,001 дка имот № 048012, както са поискали. В този случай ищците получават имот, чиято стойност надвишава с 4 660.50 лева частта от наследството, която им се полага. Във Вариант II е представено разпределение, като и двата големи имота са разделени на по-малки, при което всеки съделител получава имоти на стойност приблизително равна на стойността на дела му при минимални разлики (от 25 ст. до 1.50 лева). При този вариант всеки от съделителите получава реална част от двата големи имоти, а по-малките имоти също са разпределени между всички. Към вещото лице е поставена допълнителна задача да представи трети вариант за разпределяне на имотите, който да съобрази искането на ответниците П.П. и С.Г. да получат имоти в общ дял. Съгласно допълнително представения Вариант III двата големи имота са разделени проектно на по три по-малки. Съгласно предложеното разделяне са представени скици, издадени от ОСЗ Луковит, в които са отразени проектни номера на новообразуваните имоти, както следва: от нивата с №016013 с площ 34 дка са образувани новите имот №016021 с площ 16.176 дка ( за дял 6-ти и 7-ми) на стойност 9  787.00 лева, имот №016019 ( за дял 5-ти) с площ 4.873 дка на стойност 2 949.00 лева и имот №016022 ( за дял 8-ми) с площ 12.951 дка на стойност 7 835.00 лева; от нивата с №048012 с площ 26.001 дка са образувани новите имот №048021  (за дял 1-ви, 2-ри и 3-ти) с площ 16.064 дка на стойност 9 125.00 лева, имот №048022  (за дял 4-ти) с площ 6.759 дка на стойност 3 839.00 лева и имот №048023 (за дял 5-ти) с площ 3.178 дка на стойност 1 805.00 лева. Така общо за дял 1-ви, 2-ри и 3-ти, образуван от дяловете на ищците общо 6/24 ид.ч., са предвидени новообразуваният имот №048021 и имот №145027, двата на обща стойност 10 108.50 лева, което е с 50 ст. повече от припадащата им се част от наследството; за дял 4-ти – за ответница Н.Г. притежаваща 3/24 ид.ч., са предвидени новообразуваният имот №048022, имот №145036 и имот №141026, трите на обща стойност 5 054.00 лева, което с 25 ст. по-малко от стойността на дела й в наследството; за дял 5-ти на ответницата Б.И., притежаваща 3/24 ид.ч., са предвидени новообразуваният имот №048023, новобразуваният имот №016019 и имот №137015, трите на обща стойност 5 054.00 лева, което с 25 ст. по-малко от стойността на дела й в наследството; общо за дял 6-ти и 7- ми на ответниците С.Г. и П.П. са предвидени новообразуваният имот №016021 и имот №108004, които са на обща стойност 10 109.00 лева, което е с 50 ст. повече от стойността на дела им от 6/24 от наследството; за дял 8-ми на С.П. са предвидени новообразуваният имот №016022 и имот №065004, двата на обща стойност 10 110.00 лева, което с 50 ст. по-малко от съответстващото на дела му от 6/24 ид.ч. в общността.

Предвид исканията за сметки, отправени срещу отв. Б.И. и Н.Г., е допусната агро-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Б.Б., която е извършила оглед на делбените имоти, запознала се е с доказателствата по делото и информацията, поддържана от ОСЗ Луковит, въз основа на което е посочила средния добив от делбените имоти за стопанските 2009-2015 г. години, размера на средните рентни плащания за всеки един от имотите за периода на стопанските 2009-2015 г., изчислила е припадащите се части от този размер, съобразно дяловете на ищците (по 2/24 ид.ч.), изчислявайки и размера на законната лихва, считано от 30.10. на всяка от включените в периода стопански години.  Вещото лице е посочила размера на средното рентно плащане по години, а именно: за 2009/2010 г. – 10 лв/дка; за 2010/2011 – 10 лв/дка; за 2011/2012  - 23 лв/дка; за 2012/2013 – 22 лв/дка; за 2013/2014 – 18 лв/дка и за 2014/2015 – 18 лв/дка. Въз основа на тези стойности е изчислила сумата за всички имоти по години, съответно: 666.94 лева, 666.94 лева, 1533.96 лева, 1467.27 лева, 1200.49 лева, 1200.49 лева. Съобразно дяловете на ищците – по 2/24 ид.ч., експертизата е посочила, че припадащата се част за целия период за всеки от ищците възлиза на 558.08 лева, с лихва от 150.87 лева, или общо за целия период по 708.95 лева.

По искане на ищците е допусната допълнителна експертиза, която е изследвала реалният размер на добива за периода 2009-2015 г., реализиран от обработката на имоти №№ 016013, 048012, 145036, 145027 и 065004, които са били обработвани. Установени са видовете култури, с които са били засети тези имоти и чистият доход от реализираната продукция, която общо възлиза на 16 392 лева за целия период, а припадащата се част за 2/24 ид.ч. е изчислена на 1 366.00 лева, а за 6/24 ид.ч. – 4 098.00 лева. Вещото лице е установила, че три от делбените имоти не са били използвани през периода, което становище е мотивирала с личните си възприятия от състоянието на тези имоти, както и с информацията, получена от ОСЗ Луковит и ДФЗ.

От приложените писмени доказателства – нотариални актове (л. 495-497) и справки от Службата по вписвания, е видно, че на 22.01.2010 г. с три самостоятелни сделки ответниците Б.И. и Н.Г., легитимирайки се като наследници на баща си Г.В.Б., починал на 12.02.2008 г., са продали на третите лица, конституирани като страни в делото, процесните недвижими имоти.

От показанията на разпитаните в първа фаза на делбата (в с.з. на 02.11.2012 г.) свидетели К. Д. и П. И.се установява, че  три от имотите – нивата с площ 34 дка в м. Кабар, нивата с площ 24 дка в м. Равнището и нивата с площ от 4 дка в м. Герчевото, са били отдадени под аренда от Г.В.Б. още през 90-те години. След неговата смърт дъщерите му – Б. и Н., представили документи в кооперацията, която продължила да стопанисва имотите и да им плаща рента. Останалите имоти в м. Белия бряг и Долните лозя приживе Г.Б. ги работел и владеел сам.

С изрично протоколно определение от 10.09.2015 г. по реда на чл. 176 ГПК съдът задължи ответниците Н.Г. и Б.И. да се явят в съдебно заседание, за да отговорят на въпросите дали са ползвали делбените имоти, събирали ли са рента от същите и за кой период. Ответниците не се явяват в следващото съдебно заседание, въпреки че са предупредени за процесуалната санкция от това – съдът да приеме за установени, неизгодните за тях факти.

Съдът оцени пасивното поведение на ответниците по предявените претенции за сметки в съвкупност със свидетелските показания, извършената продажба на имотите и защитното им становище, поддържано още в първата фаза от Н.Г. и Б.И., че баща им, а след неговата смърт те лично, са били владелци на всички делбени имоти. Въз основа на този доказателствен анализ съдът прие, че двете ответници са управлявали и са се разпореждали със сънаследствените имоти като със своя изключителна собственост, като по този начин са лишили останалите съсобственици от възможността да си служат с имотите.   

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Производството по съдебната делба протича в две фази – първата, в която са определени съделителите, техните дялове и имотите, подлежащи на делба, и втората фаза, в която се постига крайната цел на делбата – да бъде прекратено състоянието на съсобственост между съделителите върху наследствената общност от вещи.

Съсобствеността в тази втора фаза на съдебната делба се ликвидира посредством един от следните способи: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на публична продан. При избор на най-подходящия способ, съдът е длъжен да съобрази следното: дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите; да се съпостави стойността на имотите с дела на всеки един съделител от делбената маса; да се прецени налице ли са предпоставки за възлагане на неподеляем имот; има ли обстоятелства, които правят тегленето на жребий невъзможно или много неудобно, както и всякакви други обстоятелства, които биха имали значение за извършване на делбата посредством един от възможните способи.

В наследствената маса, останала след смъртта на Г. Р. и предмет на настоящата делба, са включени 8 селскостопански имота в землището на с. Ъглен, които съответстват на броя на съделителите, което прави възможно всеки наследник да получи реален дял. Характеристиките на част от имотите позволяват тяхното разделяне на по-малки имоти, които да се разпределят между наследниците, част от които са поискали да получат дела си общо с друг/и наследник/ци от същото коляно – ищците и отв. П.П. и С.Г.. Наследниците притежават различни дялове – по 2/24, 3/24 и 6/24 ид.ч., което прави тегленето на жребий невъзможно. Затова наследствените имоти следва да бъдат разпределени служебно от съда, съобразно дяловете на наследниците и искането за определяне на общи дялове по колена. Извършването на делбата чрез този способ ще бъде в съответствие с изискването на чл.69, ал.2 от Закона за наследството, даващ право на всеки наследник да поиска своя дял в натура. В този смисъл е искането на част от съделителите – ищците, ответниците П.П., С.Г. и С.П..

Имотите, които следва да бъдат включени в съответното коляно, следва да бъдат съобразени с дяловете на съделителите и стойността на имотите, които условия са отчетени във всяко едно от трите предложения на вещото лице инж. К.. Съдът намира, че Вариант трети от заключението е най-справедлив, тъй като уравнението на дяловете е в минимален размер (+/- 50 ст) и съответства на исканията на повечето съделители. Затова делбата следва да се извърши като имотите бъдат разпредели, както следва: в общ дял на Д.Л.Б., В.Б.Б. и В.Б.Б. следва да се поставят новообразуваният имот №048021 и имот №145027, двата на обща стойност 10 108.50 лева; в изключителен дял на ответницата Н.Г. следва да се постави новообразуваният имот №048022, имот №145036 и имот №141026, трите на обща стойност 5 054.00 лева; в изключителен дяла на  ответницата Б.И. следва да се постави новообразуваният имот №048023, новобразуваният имот №016019 и имот №137015, трите на обща стойност 5 054.00 лева; в общ дял на ответниците С.Г. и П.П. следва да се постави новообразуваният имот №016021 и имот №108004, които са на обща стойност 10 109.00 лева и в изключителен дял на ответника С.П. следва да се постави новообразуваният имот №016022 и имот №065004, двата на обща стойност 10 110.00 лева.

Разликите в стойността на получените имоти и стойността на притежавания дял, следва да бъдат уравнени между съделителите, като ищците заплатят на С.П. сумата от 0.50 лева, а П.П. и С.И. заплатят на Б.И. и на Н.Г. по 0.25 лева.

 

Претенциите по сметки

Предявените срещу Б.И. и Н.Г. от тримата ищци Д.Л.Б., В.Б.Б. и В.Б.Б. в условията на активно другарство иск за заплащане общо на сумата от 5 000.00 лева и самостоятелен иск от С.П.П. също за заплащане на сумата от 5 000.00 лева, представляват претенции за уреждане на сметки между съсобствениците, произтичащи от вътрешните им отношения свързани с наследството.

От събраните доказателства се установи, че в периодът 2009-2015 Б.И. и Н.Г. са ползвали всички наследствени имоти, част от които са били отдавани под аренда, а на 22.01.2010 г. са се разпоредили с имотите, легитимирайки се като техни изключителни собственици, знаейки че срещу тях вече е предявен настоящият иск за делба. Фактът на ползване на имотите от ответниците по тези претенции за периода преди 02.11.2012 г. (датата на съдебното заседание) се установява от показанията на св. К. Д. – служител в кооперацията, която е обработвала по-голямата част от земите. За периода след тази дата съдът приложи неблагопиятната процесуална санкция на чл. 176, ал. 3 ГПК като прие за доказан фактът на ползване, тъй като двете ответници не се явиха да дадат обяснения в тази връзка в съдебно заседание.

Обстоятелството че, в претендирания период на 22.01.2010 г. третите лица – Т.В., Г.Г. и В.Г., са сключили сделка с двете ответници не променя горния извод. На първо място, Б.И. и Н.Г. не са могли да прехвърлят правата на останалите сънаследници, въпреки че са представяли титули за собственост на името на баща им. Това означава, че съобразно дела си всеки един от сънаследниците е имал право да получава доходи от общите имоти. Отделно от това, въпреки юридически създадената привидност, че други лица са собственици на имотите, Б.И. и Н.Г. са продължавали да събират доходи от рента, което се установи от показанията на доведената от тях свидетелка К. Д..

При това положение следва да се приложи нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС, според която всеки съсобственик участва в ползите от вещта съобразно частта си. Това означава, че всички съсобственици са имали право да получават ползи от имотите, но Б.И. и Н.Г. са препятствали правата им. По отношение на приложимата правна норма към правоотношенията на страните съдът не прие становището на адв. С.С., че претенцията на доверителите й – ищците, намира своето основание в чл. 59 ЗЗД. Това е така, защото нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС представлява частен случай на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, скрепен в чл. 59 ЗЗД.

След като съдът прие, че Б.И. и Н.Г. са ползвали делбените имоти, лишавайки останалите сънаследници от доходите от тях, то следва да се приеме, че претенциите на ищците и на С.П. срещу тях са доказани по основание. Поради липсата на сигурни доказателства за точния размер на събираните ползи от имотите за целия период и на основание чл. 162 ГПК съдът прие, че следва да приеме, че стойността на ползата, от която са били лишени съсобствениците, е равна на размера на припадащата се част за всеки от съделителите, изчислена на базата на средните рентни плащания за региона за всяка стопанска година, посочени от вещото лице Б.Б..

Затова съдът прие, че претенцията на тримата ищци, заявена общо в размер на 5 000 лева, е частично основателна. Вземането на всеки от ищците възлиза на по 558.08 лева, с лихва от 150.87 лева, или общо за целия период по 708.95 лева за всеки от тях, или общо за тримата 2 126.85 лева, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на делбените имоти за стопанските 2009/2015 година, заедно с лихва за всяка една стопанска година в периода. Тази сума следва да им бъде присъдена общо, както са я заявили, доколкото тримата по силата на правоприемство заместват баща си в настоящия процес. Претенцията до пълния заявен размер от 5000 лева е неоснователна.

Съдът не възприе становището на адв. С., че обезщетението следва да бъде изчислено на базата на реалния добив на продукция от имотите, тъй като от събраните доказателства се установи, че Б.И. и Н.Г. са събирали само граждански плодове от имотите под формата на рента, но не са обработвали лично земята.

Претенцията на С.П., която има същото правно и фактическо основание, следва да бъде уважена за същия размер от 2 126.85 лева, доколкото неговата част (6/24) в съсобствеността е равна на сбора от частите на ищците (по 2/24), като бъде отхвърлена до пълния заявен размер от 5 000.00 лева.

В случая не е предвидена солидарна отговорност, затова всяка от ответниците следва да понесе половината от тежестта на обезщетението – по 1 063.43 лева, която да заплати общо на ищците, и отделно на С.П..

Относно дължимите разноски:

На основание чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. На основание чл.8 ТАРИФАТА за държавните такси, които се събират от съдилищата всеки съделител дължи да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 4% от стойността на дела си при оценка за един дял – 1684.75 лева, както следва: с дял 2/24 - по 134.78 лева, с дял 3/24  - по 202.17 лева, с дял 6/24 - по 404.34 лева.

За всяка от претенциите по сметки се дължи държавна такса в размер на 4 % върху уважената част, което означава, че Б.И. и Н.Г. дължат в полза на бюджета на съда по 85.07 лева, представляващи държавна такса върху общия размер на уважените срещу тях претенции по сметки на ищците и на С.П.. Последните, доколкото изначално не са внасяли държавна такса, също следва да понесат тежестта за отхвърлената част от претенциите си, като ищците общо и С.П. отделно платят по бюджета на съда по 114.93 лева, представляващи държавна такса върху отхвърлената част на претенциите им по сметки.

Разноските за съдебно-техническа експертизата и за снабдяване с проекто-скици от ОСЗ Луковит са направени за нуждите на производството по делба, затова следва да бъдат разпределени между всички съделители съобразно частта им в съсобствеността. За първата експертиза, изпълнена от в.л. инж. К. съдът е постановил да се внесе депозит в размер на 360.00 лева, разпределен между съделителите, които са изпълнили указанията на съда и сумите са внесени пропорционално. Допълнителното заключение е било изготвено при определен депозит от 210.00 лева, който е внесен от съделителите, поискали допълнителното заключение – С.Г. и П.П. – общо 70 лева, С.П. – 70 лева, и ищците – 70 лева, пропорционално с дела. Разходите са снабдяване със скици за новообразуваните имоти следва да бъдат понесени от всички съделители. Ищците претендират в списъка с разноските си сумата от 120.00 лева за снабдяване със скици, без обаче да са представили документ за това, че именно те са сторили този разход. Самите скици не бяха представени от никоя от страните по делото, а бяха изискани от съда служебно, като видно от копието на регистъра на ОСЗ Луковит е, че за издаването им е било подадено заявление от С.П., а съгласно придружителното писмо - са получени от П.П.. Затова съдът не може да уважи тази претенция.

Ищците претендират заплащането на адвокатско възнаграждение от 400.00 лева. Такова искане за сумата 900.00 лева е отправено и от адв. Н., представляващ ответниците Б.И. и Н.Г., както и третите лица. Разходите за адвокат в делбеното производство не се разпределят между всички участници в делбата, а остават за страната, която ги е сторила, доколкото в производството по делба всеки съделител има едновременно качеството на ищец и на ответник.

Разходите за агроикономическата експертиза следва да бъдат обсъдени с оглед изхода на двете претенции за сметки, отправени от ищците и от С.П. срещу отв. Б.И. и Н.Г., доколкото нуждата от специални знания е обслужила само и единствено доказването на тези претенции, а не извършването на делбата.  

По тези съображения съдът прие, че не дължи уважаване на претенциите за заплащане на разноски, отправени от адв. С. и от адв. Н..

Мотивиран от горното, съдът:

 

РЕШИ:

 

РАЗПРЕДЕЛЯ по реда на чл. 353 ГПК допуснатите до делба имоти, като:

ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на наследниците от коляното на Б.В.Б. – Д.Л.Б. с ЕГН ********** ***, В.Б.Б. с ЕГН ********** *** и В.Б.Б. с ЕГН ********** *** при равни права от по 1/3 ид.ч. за всеки, следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Ъглен, общ. Луковит: НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №048021, с начин на трайно ползване “НИВА“ с площ 16.064 дка, четвърта категория, в  м. “Равнището, при граници: имоти с №№ 048022, 048023, 048013, 300091 и 048007, на стойност 9 125.00 лева и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №145027, с начин на трайно ползване “НИВА“ с площ 1,892 дка, четвърта категория, в м. „Долни лозя“, при граници: имоти с №№145031, 145012, 145036, 145011, 145032 и 000094, на стойност 984.00 лева, като ОСЪЖДА всеки от тях да заплати в полза на РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ държавна такса за извършване на делбата в размер на по 134.78 лева, и по 38.31 лева, представляващи държавна такса върху отхвърлената част на претенцията по сметки.

ПОСТАВЯ В ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ДЯЛ на Н.Г.Г. с ЕГН ********** ***, следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Ъглен, общ. Луковит: НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №048022, с начин на трайно ползване “НИВА“ с площ 6.759 дка, четвърта категория, в  м. “Равнището, при граници: имоти с №№ 048023, 048021, 048007, 048011, 000059 и 048019, на стойност 3 839.00 лева, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №145036, с начин на трайно ползване “НИВА“ с площ 0.799 дка, четвърта категория, в м. „Долни лозя“, при граници: имоти с №№145012, 000065, 145011, 145027, на стойност 415.00 лева, и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №141026, с начин на трайно ползване “ПАСИЩЕ, МЕРА“ с площ 4.000 дка в м. “Черковното”, девета категория, при граници: имоти с №№238027, 238028, 238029, 238030, 238031, 141024 и 000016, на стойност 800.00 лева, като я ОСЪЖДА да заплати в полза на РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ сумата 202.17 лева, представляваща държавна такса за извършване на делбата, и сумата 85.07 лева, представляваща държавна такса върху уважената част на претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗН.

ПОСТАВЯ В ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ДЯЛ на Б.Г.И. с ЕГН ********** ***, следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Ъглен, общ. Луковит: НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №048023, с начин на трайно ползване “НИВА“ с площ 3.178 дка, четвърта категория, в  м. “Равнището, при граници: имоти с №№ 048022, 048019, 000059, 048013 и 048021, на стойност 1 805.00 лева, НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №016019, с начин на трайно ползване “НИВА“ с площ 4.873 дка, трета  категория, в м. „Кабар“, при граници: имоти с №№016021, 016003, 000059, 300047, на стойност 2 949.00 лева, и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №137015, с начин на трайно ползване “НИВА“ с площ 1.500 дка в м. “Белия бряг”, девета категория, при граници: имоти с №№137014, 000016, 000098, на стойност 150.00 лева, като я ОСЪЖДА да заплати в полза на РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ сумата 202.17 лева, представляваща държавна такса за извършване на делбата, и сумата 85.07 лева, представляваща държавна такса върху уважената част на претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗН.

ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на наследниците от коляното на Иван П.П. – С.И.Г. с ЕГН ********** *** и П.И.П. с ЕГН ********** *** при равни права от по 1/2 ид.ч. за всяка, следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Ъглен, общ. Луковит: НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №016021, с начин на трайно ползване “НИВА“ с площ 16.176 дка, трета категория, в  м. “Кабар“, при граници: имоти с №№ 016022, 016004, 016003, 016019 и 300047, на стойност 9 787.00 лева и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №108004, с начин на трайно ползване “ЛОЗЕ“ с площ 1,000 дка, четвърта категория, в м. „Горни лозя“, при граници: имоти с №№108006, 108005, 000220, 108003 и 000221, на стойност 322.00 лева, като ОСЪЖДА всяка от тях да заплати в полза на РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ държавна такса в размер на по 202.17 лева.

ПОСТАВЯ В ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ДЯЛ на С.П.П. с ЕГН ********** *** следните недвижими  имоти, находящи се в землището на с. Ъглен, общ. Луковит: НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №016022, с начин на трайно ползване “НИВА“ с площ 12.951 дка, трета категория, в  м. “Кабар“, при граници: имоти с №№ 016021, 016004, 016005, 016015 и 300047, на стойност 7 835.00 лева и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №065004, с начин на трайно ползване “НИВА“ с площ 4.001 дка в м. “Герчовото”, четвърта категория, при граници: имоти с №№000161, 300095, 065003, 065005, на стойност 2 273.00 лева, като го ОСЪЖДА да заплати в полза на РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ сумата 404.34 лева, представляваща държавна такса за извършване на делбата, и сумата 114.93 лева, представляваща държавна такса върху отхвърлената част на претенцията по сметки.

ОСЪЖДА на основание чл. 69, ал. 2 ЗН за уравнение на дяловете Д.Л.Б.,  В.Б.Б. и В.Б.Б. ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С.П.П. - сумата 0.50 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 69, ал. 2 ЗН за уравнение на дяловете С.И.Г. и П.И.П. ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Б.Г.И. и на Н.Г.Г. – сумата от по 0.25 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал 3 ЗН Н.Г.Г. с ЕГН ********** *** и Б.Г.И. с ЕГН ********** ***, ВСЯКА ПООТДЕЛНО, ДА ЗАПЛАТИ ОБЩО на Д.Л.Б. с ЕГН ********** ***, В.Б.Б. с ЕГН ********** *** и В.Б.Б. с ЕГН ********** *** сумата 1 063.43 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбените имоти за периода 2009/2015 г., заедно с лихви за забава, считано от 30.10. на всяка стопанска година, като отхвърля претенцията до пълния предявен размер от 5000 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал 3 ЗН Н.Г.Г. с ЕГН ********** *** и Б.Г.И. с ЕГН ********** ***, ВСЯКА ПООТДЕЛНО, ДА ЗАПЛАТИ на С.П.П. с ЕГН ********** *** сумата 1 063.43 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбените имоти за периода 2009/2015 г., заедно с лихви за забава, считано от 30.10. на всяка стопанска година, като отхвърля претенцията до пълния предявен размер от 5000 лева.

Решението може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

                                                        

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: