№ 9713
гр. София, 18.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110138797 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД,
във вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86 ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу А. Ф. В. за
признаване за установено, че дължи следните суми: 8467,26 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит №PLUS[1]17620021/17.01.2020г. сключен
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и А. В., вземането по който въз основа на
Приложение № 1 от 07.07.2021г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.08.2019г. е преминало у ищеца, ведно със законна лихва за период от
25.01.2022г. до изплащане на вземането, сумата 1526,06 лева, представляваща договорна
лихва за период от 01.12.2020г. до 13.01.2022г., сумата 787,21 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 02.12.2020г. до 25.01.2022г., за които суми е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.02.2022г. по ч.гр. дело
№ 3431 по описа за 2022г. на СРС, 25-ти състав.
При условия на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите суми.
С Определение № 34795 от 03.10.2023г. съдът е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 15.02.2024г. и е дал указания на ищеца да обоснове правен
интерес от предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, предявени под
условие, че съдът отхвърли установителните искове поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост.
С молба от 13.10.2023г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е посочил, че е
налице различие в правопораждащия факт и в петитума. Сочи, че съществена разлика при
съединяването на установителния иск с осъдителния е новото обстоятелство, въведено в
исковата молба, което не се е съдържало в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и което не е било поддържано спрямо предявения главен установителен иск. Поддържа, че
това ново обстоятелство представлява уведомяване на длъжника по кредита за изявлението
за настъпване на предсрочната изискуемост със самата искова молба.
Съдът намира, че предявените при условията на евентуалност осъдителни искове са
недопустими, защото основанието им е същото, каквото е в издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- договора за кредит, както е прието и в
мотивите на Тълкувателно решение №8/2017г. от 02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК
на ВКС.
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
1
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е именно сключеният договор за
кредит. Изложените от ищеца твърдения за наличие на ново обстоятелство, посочено в
исковата молба, а именно, че вземанията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми
именно с получаването на препис от исковата молба, не обуславя различно основание на
предявените искове. Съдебната практика приема, че ако в исковото производство по реда на
чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или
осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но
упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече
настъпването на изискумостта на вземането. В този смисъл и Решение № 60162 от
26.01.2022г. на ВКС по т.д. № 2482/2018г., II ТО, ВКС, както и Решение № 60110 от
04.03.2022г. на ВКС по т.д. № 772/2020г., I ТО, ВКС.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
Поради което предявените при условията на евентуалност осъдителни искове
подлежат на връщане по чл.130, ал.1 ГПК вр. чл.126 ГПК, като производството по делото по
отношение на тях следва да се прекрати.
Поради което съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК производството по гр.
д. № 38797/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав В ЧАСТТА по предявените от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД срещу А. Ф. В. при условията на евентуалност осъдителни
искове за заплащане на следните суми: 8467,26 лева, представляваща главница за периода от
01.12.2020г. до 01.01.2023г. по Договор за потребителски кредит № PLUS-1762001 от
17.01.2020г., 1526,06 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.12.2020г. до
13.01.2023г. и 787,21 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2020г.
до 25.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от разпореждането да се връчи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2