Определение по дело №3/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 20/17.05.2011 год., постановена по Н.о.х.дело № 1323/2010 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимияМ. И. М., с ЕГН-* за виновен в това, че през периода 03.09. - 06.09.2010г. в Г. К., чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот - счупване стъкло на прозорец и изкъртване на два броя секретни брави, отнел чужди движими вещи-14 бр. канчета за храна на стойност 136,22 лева; 3 броя лъжици- решетъчни на стойност 2,7 лева; 3 броя оцетник-комплект на стойност 2,1 лева; 1 брой сатър на стойност 6,4 лева; 3 броя сладкарски тави (алпака) на стойност 27 лева;1 бр. тава, малка, алпака на стойност 7,2 лева; 5 броя тави, кръгли, алуминиеви на стойност 17,5 лева; 1 брой тава, кръгла, алпака на стойност 9 лева; 4 броя черпак, алпака на стойност 8,2 лева 2 комплекта прибори за хранене (по 24 лъжици, вилици, ножове, малки лъжици) на стойност 80,64 лева; 1 брой месомелачка, ръчна на стойност 13,93 лева; 2 броя тави за готвене (алпака) на стойност 54 лева; 4 броя каси за хляб на стойност 7,33 лева; 3 бр. олио от 1 литър на стойност 6,15 лева; 15 броя сода бикарбонат на стойност 1.8 лева, 31 броя меденки на стойност 6.51 лева, 2 броя кроасани на стойност 0.88 лева, 70 броя суха паста на стойност 17,5 лева; 59 броя кисело мляко на стойност 38,94 лева; 55 броя яйца на стойност 7,15 лева; 2 кг сирене на стойност 8,7 лева;б,8 кг кайма на стойност 34,34 лева; 15, 344 кг пилета на стойност 52,94 лева; 4 броя маргарин по 250 грама на стойност 3,92 лева; 58 броя шоколадови вафли на стойност 12,76 лева; 1 брой касетофон комбиниран със CD на стойност 35 лева; 7 броя тави неръждавейка 60/40/12 см на стойност 75,60 лева; 1 брой алуминиева тава 40/25/6 см. на стойност 4,2 лева; 205 алуминиеви канчета за храна на стойност 170,77 лева; 70 броя капаци за алуминиево канче на стойност 8,82 лева и пари в размер на 155 лева или всичко на стойност 1013,28 лева, собственост на отдел „ДСП" на О. К., от владението и без съгласието на съответното длъжностно лице- Н. Ф. Р. от Г.К., без нейно съгласие с намерение противозаконно ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.З, във вр. с чл.194, ал.10т НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.10т НК го е осъдил на наказание"лишаване от свобода" за срок от 10 / десет/ месеца.На основание чл. 60 , ал. 10т ЗИНЗС, във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определил, наказанието лишаване от свобода наМ.М. да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален строг режим.Осъдил е М.М., да заплати по сметка на Районен съд - К. направените разноски по делото в размер на 180 лева / сто и осемдесет лева / - възнаграждения за вещи лица, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия М. И. М.,който обжалва същата,като необоснована и недоказана.Моли съда да я отмени, и го осъди само за това което е взел.В съдебно заседание,процесуалния представител поддържа жалбата и моли съда за присъда ,съобразно доказателствата.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не е било необходимо провеждането на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

През периода от 03.09 до 06.09.2010г подсъдимият М. М. срещнал на пазара в Г.К. двете деца Ю. Ю. и Е. Й. Казал им, че на едно място има неръждавейка и му трябва помощ да ги пренесе. Обещал на децата да им даде по един лев. Децата се съгласили и заедно отишли в двора на училище "Иван Вазов". Подсъдимият М. счупил прозорец, откъдето тримата влезли в столовата на отдел „Д. с. п." на О. К.. Тъй като вътрешните врати били заключени М. отворил вратите с ритници и разбил бравите. Изплашени от действията на подсъдимия М. децата избягали. От кухнята и складовете подсъдимият М. взел хранителни стоки, кухненски прибори и пари, както следва: 14 бр. канчета за храна; 3 броя лъжици-решетъчни; 3 броя оцетник-комплект; 1 брой сатър; 3 броя сладкарски тави (алпака); 1 брой тава, малка, алпака; 5 броя тави, кръгли, алуминиеви; 1 брой тава, кръгла, алпака; 4 броя черпак, алпака; 2 комплекта прибори за хранене (по 24 лъжици, вилици, ножове, малки лъжици); 1 брой месомелачка, ръчна; 2 броя тави за готвене (алпака); 4 броя каси за хляб; 3 бр. олио от 1 литър; 15 броя сода бикарбонат; 31 броя меденки; 2 броя кроасани; 70 броя суха паста; 59 броя кисело мляко; 55 броя яйца; 2 кг сирене; 6,8 кг кайма; 15, 344 кг пилета; 4 броя маргарин по 250 грама; 58 броя шоколадови вафли; 1 брой касетофон комбиниран със CD; 7 броя тави неръждавейка 60/40/12 см; 1 брой алуминиева тава 40/25/6 см; 205 алуминиеви канчета за храна; 70 броя капаци за алуминиево канче и пари в размер на 155 лева. Тъй като подсъдимия М. не можал да пренесе всички вещи, част от кухненските прибори скрил в двора на училището.

В следващите дни показал на полицейските служители скритите прибори. При огледа на местопроизшествието били установени пръстови отпечатъци на вътрешната страна на рамка на прозорец и на метална тава. Видно от дактилоскопните експертизи, по които са съставени протокол № 187 / 15. 09. 2010г. и Протокол № 188 / 15. 09. 2010г. пръстовите отпечатъци са били оставени от свидетеля Е. Н. Й., с ЕГН *.

Съгласно заключението на вещото лице и. В. Д. откраднатите вещи от столовата и склада са на стойност 858,28 лева. Щетите не са възстановени.

Видно от съдебнопсихиатричната експертиза, извършена от в. л. д-р А., подсъдимият М. М. страда от лека умствена изостаналост, но при извършването на деянието е можел да разбира и ръководи постъпките си и е разбирал свойството и значението на извършеното.

Горната фактическа обстановка,първоинстанционния съд приема за установена от събраните по делото доказателства - отчасти от обясненията на подсъдимия М. в съдебно заседание, от свидетелските показания на свидетелите Е. Й., Ю. Ю., Ю. И., Н. Р., прочетените със съгласието на страните показания на свидетеля С. Д., както и от заключенията по приетите експертизи. Приел, е че обясненията на подсъдимия дадени в съдебно заседание са защитна негова теза и не се подкрепят от посочените свидетелски показания, а същевременно показания на свидетелите са последователни, логични и са дадени от свидетели незаинтересовани от изхода на делото, поради което съдът ги е кредитирал изцяло. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

Деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици.Обосновано съдът е приел,че при така описаната фактическа обстановка, подсъдимият М. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.З, във вр. с чл.194, ал.10т НК, за това, че през периода 03.09. - 06.09.2010г. в Г. К. чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот - счупване стъкло на прозорец и изкъртване на два броя секретни брави, отнел чуждите движими вещи описани в обвинителния акт и пари в размер на 155 лева или всичко на стойност 1013,28 лева, собственост на отдел „ДСП" на О. К., от владението и без съгласието на съответното длъжностно лице- Н. Ф. Р. от Г.К., без нейно съгласие с намерение противозаконно ги присвои.

За да наложи на подсъдимия М. наказание, съдът базирайки се на двата основни принципа, залегнали в чл. 54 от НК - принципите на законност и индивидуализация на наказанието е преценил,че обществената опасност на дееца е относително висока.Същевременно е преценил, че са налице предпоставките на чл. 55, ал.1, т.1 от НК , а именно многобройни смекчаващи обстоятелства. За такива съдът е отчел много тежкото му семейно и материално положение /видно е от приетата декларация, че подсъдимия получава доходи от социална помощ в размер на 40 лева месечно /, безимотното състояние на дееца /видно от приложената декларация, същият не притежава недвижими имоти и МПС/, факта, че лицето е с лека умствена изостаналост, критичното отношение и разкаяние за извършеното деяние в хода на съдебните прения. В този случай и най- лекото предвидено в разпоредбата на чл.195, ал.1, т.З от НК наказание лишаване от свобода за срок от една година би се оказало несъразмерно тежко.С оглед изложеното, съдът е намерил, че за постигане на целите на генералната и лична превенция, посочени в чл. 36 от НК, наказанието по обвинението срещу подсъдимия М. И. М. следва да бъде"лишаване от свобода" за срок от 10 / десет/ месеца,които на основание чл. 60 , ал. 10т ЗИНЗС, във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален строг режим.Приел е ,че по отношение на този подсъдимия не следва да се прилага чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения е наложително да изтърпи наказанието ефективно.Настоящата инстанция намира, че определеното наказание е справедливо и напълно в състояние да постигне целите на личната и генералната превенция на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите; както и да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и спрямо другите членове на обществото, поради което не са налице условия за неговото намаляване, в какъвто смисъл е направеното искане от подсъдимия с жалбата му.Законосъобразен в тази връзка е и извода на съда, че изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим,в затвор.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на жалбодателя наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20/17.05.2011 год., постановена по Н.о.х.дело № 1323/2010 год. на Кърджалийският районен съд .

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.