РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. ХАСКОВО, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
Членове:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20245600600375 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.313 и сл. в глава XXI от НПК.
С Присъда № 8/12.03.2024г., постановена по НЧХД № 115/2023г. по описа на Районен Съд -
Димитровград, подсъдимия А. Н. В., с ЕГН ********** от гр.Д., е признат за виновен в това,
че на 12.03.2023г. в гр.Д., причинил на Н. Н. Т. от същия град, лека телесна повреда
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
именно: две разкъсно-контузни рани на главата и лявата теменно – слепоочна област, три
рани по четвърти пръст на дясната ръка и охлузвания на десния крак, поради което и на осн.
чл.130 ал.1 и чл.78а от НК, е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. С присъдата, съдът се произнесъл
и по предявения граждански иск като осъдил подсъдимия да заплати на тъжителя, сумата от
1000 лв. като обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, сумата от
151.60 лв. - обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху посочените суми считано от датата на увреждането, до окончателното им изплащане,
както и 1312 лв. разноски по делото, а по сметка на съда - 56.05 лв. държавна такса, върху
уважения размер на гражданския иск, който за разликата до пълният му предявен размер от
2651.60 лв., е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Недоволен от присъдата останал адв.Г. от АК – Хасково, който като защитник на
1
подсъдимия, я обжалва в срок, с оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност. С жалбата се навеждат доводи, че подсъдимия действал при условията
на неизбежна отбрана, понеже тъжителя насочил срещу него пистолет, с което предизвикал
основателният му страх, произвел два изстрела в лицето му и му причинил лека телесна
повреда установена от СМЕ, а след оперативна намеса от горната му устна била извадена
сачма. Сочат се и съображения за отношения между тъжителя и св.К. И. с която подсъдимия
живеел на семейни начала, като се счита, че свидетелката била заинтересована и показанията
й неправилно кредитирани от първата инстанция. С жалбата се иска отмяна на присъдата и
оправдаване на подсъдимия, претендират се и разноски.
Възражение против жалбата не е постъпило.
Пред настоящата инстанция частният тъжител и ответник по въззивната жалба – Н. Н. Т.
редовно призован, не се явява. Явяват се поверениците му адв.К. и адв.Т., които оспорват
жалбата, намират присъдата за правилна, обоснована, законосъобразна и искат да бъде
потвърдена, претендират и разноски. В пледоариите си поверениците излагат съображения,
че не подсъдимия, а тъжителя бил при неизбежна отбрана, както приел
първоинстанционният съд, поради нападението от страна на подсъдимия, като стрелбата с
пистолета била, за да се защити тъжителя. Поверениците считат обясненията на подсъдимия
дадени пред настоящата инстанция за защитна версия, навеждат и доводи за неприложимост
на института на реторсията.
Пред настоящата инстанция подсъдимия се явява лично и със защитникът си адв.Г., който
поддържа жалбата. В пледоарията си защитникът доразвива доводите поради които счита, че
не следвало да се кредитират показанията на св. И. с твърдението, че изневерявала на
подсъдимия с тъжителя и била заинтересована. Навежда и доводи, че пистолетът с който
тъжителя стрелял, бил подменен от пристигналите му приятели и не бил този, предаден на
полицейските служители, като според защитата използвания от тъжителя пистолет бил
газов, снаряден със сачма, като в тази насока посочва изложението на вещото лице – съдебен
лекар. С тези доводи се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимия дава обяснения пред настоящата инстанция, каквито е отказал да даде пред
първата. В обясненията си посочва, че подозирал св.И. в изневяра, поради това на
инкриминираната дата отишъл до апартаментът й, за да установи с кого се среща и застанал
на по-горен етаж. При появата на тъжителя го снимал с телефонът си, а последния го
заплашил с пистолета, че ще го простреля, на което подсъдимия твърди, че му отвърнал, че
ще го напръска със спрей и като тръгнал да го пръска, тъжителя го прострелял, а
подсъдимия за да се защити и за да пусне тъжителя пистолета, го захапал по ръката. В
обясненията си подсъдимия заявява, че двамата с тъжителя паднали по стълбите – един или
два етажа надолу, там тъжителя започнал да му нанася удари и подсъдимия за да се защити,
го ударил с чука по главата, който случайно напипал, докато бил паднал. В обясненията си
подсъдимия отрича св.И. да е възприела изцяло ситуацията, като заявява, че тя се прибрала в
апартаментът си , както и, че взел телефонът й отвън пред блока, за да й провери чатовете.
При предявяване на снимките по полицейската преписка на предадения от тъжителя
2
пистолет, подсъдимия заявява, че пистолетът на тъжителя който виждал и преди, бил
различен и по- голям визуално, от този на снимките. В личната си защита подсъдимият се
придържа към доводите на защитникът си, а в последната си дума иска да бъде оправдан.
Освен изслушаните обяснения на подсъдимия, бе извършен преразпит на вещото лице д-р
Е., на св.К. И. и разпит на свидетелите М. М. и В. Д. - двамата полицейски служители.
Хасковският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доводите на страните,
прецени събраните пред първата и настоящата инстанция доказателства, както и на
осн.чл.314 ал.1 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда,
намира за установено следното:
Съдебното производство пред РС – Димитровград, е образувано по подадена в срока по
чл.81 ал.3 от НПК, частна тъжба от тъжителя, против подсъдимия, в която са изложени
фактически твърдения за осъществен от последния спрямо първия, състав на
престъплението по чл.130 ал.1 от НК, за което е признат за виновен и освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК, с обжалваната присъда. С тъжбата е
предявен граждански иск за сумата от 2651.60 лв., приет за съвместно разглеждане от
първата инстанция, от които 2500 лв. претендирани като обезщетение за причинените му в
резултат на деянието неимуществени вреди и 151.60 лв. имуществени вреди – разноски по
лечението, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
увреждането. Претендирани са и разноски.
От събраните доказателства е установено, че подсъдимия и тъжителя, работели като
таксиметрови шофьори в гр.Д., познавали се отдавна и били в приятелски отношения.
Тъжителя бил семеен и имал малко дете, а подсъдимия живеел на семейни начала от около
три години със св.К. И. в негов имот, във вилната зона на гр.Д. Тъжителя познавал св.И., с
която също бил в приятелски отношения, а свидетелката според показанията й познавала
съпругата му и отношенията между двете били също приятелски. Тъжителя притежавал
въздушен пистолет ПМ-ULTRA, № 15А26241, изстрелващ сачми около 5 мм. и
представляващ реплика на пистолет „Макаров“, неизискващ регистрация според справката
на РУ – Д. Този пистолет тъжителя носел за самоотбрана когато работел нощна смяна, като
водач на такси. От началото на 2023г. св.И. започнала понякога да остава да спи сама в
празен апартамент на свои близки в гр.Д.град и подсъдимия започнал да я подозира, че му
изневерява. На 11.03.2023г., св.И. отишла да спи във въпросния апартамент, намиращ се на
шести етаж в жилищен блок в гр.Д. Входната врата на блока обикновено се заключвала и
отключвала с чип, но подсъдимия не разполагал с такъв, включително с ключ за вратата.
Около 23:30ч. същата вечер, свидетелката провела по интернет приложение разговор с
подсъдимия който бил във вилата си, включително и с видеовръзка, като се интересувала
какво правел и дали е заспал, поискала да й покаже и кучето й, което останало при него. От
това подсъдимия се усъмнил и решил да отиде до апартамента в който била св.И., за да
провери дали някой ще я посети. От своя страна същата вечер, св.И. се обадила и на
тъжителя около 21 часа, последния бил на рожден ден и двамата се уговорили по-късно да се
чуят и той да я посети. Според показанията на И. това се налагало, защото не могла да се
3
справи със закупуване на парфюм от електронен сайт, който искала да подари на
подсъдимия. Така след полунощ, вече на 12.03.2023г. подсъдимия отишъл до апартамента в
който била св.И., застанал на по- горната площадка между 6-ти и 7-ми етаж и зачакал да
види дали ще се появи някой. От своя страна тъжителя се обадил на свидетелката, че ще
дойде и последната му казала да се качи до апартамента като обяснила, че я било страх да
слезе отвън, същевременно слязла за да отключи вратата на входа, но я заварила отключена
и се прибрала в апартаментът си. Около 03 часа на същата дата, с асансьора до апартамента
на свидетелката пристигнал тъжителя, а свидетелката излязла да го посрещне. В този
момент подсъдимия, ядосан от случилото се, слязъл от междустълбищната площадка от по-
горния етаж където бил, заснел с телефонът си тъжителя, започнал на висок глас да го пита
какво прави тук, на което последния му отговорил да спре. Подсъдимия започнал да вика, че
ще ги убие, напръскал с аеорозол тъжителя и го ударил с кухненски чук с метална глава, два
пъти по главата в ляво. От своя страна тъжителя извадил въздушният си пистолет който
носел и възпроизвел изстрел в непосредствена близост до лицето на подсъдимия, при което
изстреляната сачма проникнала в горната му устна. Подсъдимия обаче съборил тъжителя и
двамата паднали на междустълбищната площадка, като подсъдимия захапал тъжителя по
пръста на дясната ръка, от което последния изпуснал пистолета и конфликта който св.И.
наблюдавала, престанал. За случилото се бил подаден сигнал на тел.112 от неустановено по
делото лице и на место пристигнали полицейски служители, сред които св.В. Д., на когото
тъжителя предал доброволно въздушният си пистолет с протокол. Пристигнал и медицински
екип, който прегледал подсъдимия и тъжителя, като последния бил отведен в СО на МБАЛ –
Хасково за обработка на нараняванията по главата. След това според показанията на св.И.,
подсъдимия се качил в апартаментът й, а след като си тръгнали полицейските служители, й
взел насилствено мобилния телефон и си тръгнал. Така след инцидента, подсъдимия и
тъжителя се прибрали по домовете си, където близките им, възприели състоянието им. На
следващият ден тъжителя и подсъдимия, поотделно били прегледани от съдебен лекар който
им издал СМУ № 81/23, за първия и № 83/23 за втория, в които били описани констатираните
при прегледите им наранявания. По повод ухапването, пръстът на тъжителя се инфектирал
за което бил лекуван в МБАЛ „Хигия“- Хасково за времето от 15 до 17.03.2023 г., за което
заплатил 151.60 лева разноски / 140 лв. КТ на глава и 11.60 лв. потребителска такса според
приложените фактури/. За случилото се тъжителя споделил на майка си – св.Д., която
възприела състоянието му след инцидента, като след операцията пръстът го болял около 2
седмици, имал болки и в главата, нe можел да се обслужва сам и му помагали близките.
Освен това тъжителя бил притеснен, не ходел на работа около месец и половина, а след
подаване на тъжбата посетил и психолог. След инцидента, подсъдимия се обадил на св.С. Б.,
който бил познат и на двамата, св. Б. го посетил в дома му и подсъдимия му споделил
случилото се, което излага и в обясненията си, а св.Б. посочва в показанията си. Същото
подсъдимия споделил и на майка си – св.К.. Посочените свидетели възприели нараняванията
които подсъдимия имал в резултат на инцидента, като св. К. върнала мобилния телефон и
останалите вещи на св.И., които се намирали в жилището на подсъдимия, понеже последния
не могъл да стори това. Впоследствие подсъдимия продължил да има болки в горната устна
4
и в началото на месец април му била извършена ортопантомография / рентгенова снимка на
зъбната редица/, която установила наличието на сачма около 5 мм., заседнала в горният му
ляв преден зъб -22 / между корена и короната на зъба/. Чрез хирургична интервенция
сачмата била извадена. По повод инцидента, подсъдимия и тъжителя подали сигнали до РУ
– Д. и били образувани две преписки обединени в една. Снели се обяснения от лицата, а на
подсъдимия и тъжителя били съставени предупредителни протоколи да не се саморазправят.
Св.И. предала на св.М., който водел преписката, чукът използван от подсъдимия при
инцидента, описан в съставения протокол. Преписката завършила с постановление на РП
Хасково – ТО Д., за отказ да се образува досъдебно производство поради това , че
деятелността се преследва по частен ред. От заключенията по назначените пред първата
инстанция две съдебно медицински експертизи, касаещата тъжителя с № 149/23г. , а за
подсъдимия с № 150/23г. изготвени от вещото лице д-р Е. въз основа на медицинската
документация за двамата и издадените им от същия съдебен лекар СМУ, за получените от
тях в резултат на инцидента телесни увреждания е установено, че тъжителя получил две
разкъсно- контузии рани на главата / в лявата теменно-слепоочна област и в лявата половина
на челото/, три рани на четвърти пръст на дясната ръка и флегмон на същия пръст,
охлузвания по десния крак / по едно по предните повърхности на дясното коляно и дясната
подбедрица/. Уврежданията били причинени от твърди тъпи предмети и могли да се получат
при побой с такива и ухапване от човек, по начина времето и обстоятелствата описани в
заключението. Чрез тези увреждания, на тъжителя било причинено разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- т.е лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1
от НК, срокът му за възстановяване бил до 20- 25 дни. В заключението за подсъдимия е
отразено, че получил участък от изгаряне IIIА степен в лявата половина на лицето / по хода
на дъгата на лявата скула/, рана на горната устна с чуждо метално тяло / сачма в тъканите на
устната/, контузионен оток в лявата половина на главата /болезнени подутини на кожата в
лявата слепоочно теменна област/, охлузване на дясната подбедрица /в долната част/ и
ходило /по гърба на ходилото/, навяхване на дясната глезенна става. Според заключението,
раната на горната устна на подсъдимия била причинена от действието на метален проектил /
сачма изстреляна от огнестрелно оръжие/, а изгарянето в лявата половина на лицето му се
дължала на термичното действие от изстрел с огнестрелно оръжие от близко разстояние,
останалите увреждания били получени от действието на твърди тъпи предмети и могли да се
получат при инцидент с употреба на физическа сила по начина времето и обстоятелствата,
описани по делото. Чрез тези увреждания, на подсъдимия също било причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- т.е. лека телесна повреда
по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Срокът му за възстановяване също е определен до 20- 25
дни. При изслушването си пред първата инстанция, вещото лице посочило, че от практиката
си извън експертната си област, използвания от тъжителя пистолет не бил различим от
истински, а сачмите от спортно оръжие /пневматично/ според енергията и мястото на което
попадат, имали същите възможности за поражение, като пробождане с нож и могли да
причинят различни телесни увреждания. Пред настоящата инстанция вещото лице посочва,
че изгарянето по лявата скула на тъжителя не могло да се причини от въздушно оръжие, а от
5
изгорелите газове на газово оръжие, при близък изстрел, като вероятно се касаело за газов
пистолет пригоден за стрелба със сачми, при което траекторията на проектила била хаотична
и пистолета бил насочен към главата на пострадалия. За останалите наранявания на
тъжителя и на подсъдимия по краката им, вещото лице заявява, че били от падането им на
терена. За причинените с чука рани по главата на тъжителя, вещото лице посочва, че
възможността за нараняване била различна по степен, но ударът с чука бил сравнително лек
и по-опасно било ухапването по пръста. Предвид посоченото от вещото лице в
заключението за подсъдимия, че изгарянето в лявата половина на лицето му е причинено от
изгорели газове при изстрел, на разпитаните пред настоящата инстанция двама полицейски
служители – М. и Д., бяха предявени снимките съдържащи се в приобщената полицейска
преписка на доброволно предадения от тъжителя въздушен пистолет. При предявяването
двамата свидетели са категорични, че на мястото на инцидента не е бил установен друг
пистолет, освен посочения. По делото е установено, че подсъдимият е ********.
При така приетата и установена от настоящата инстанция фактическа обстановка, която не
се различава от установената от първата инстанция, е постановена присъдата, предмет на
настоящата проверка. Въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд, е
постановил присъдата си при изяснена фактическа обстановка, след като е събрал
доказателствата необходими за изясняване на обективната истина, а след обсъждането и
преценката им, е достигнал до обосновани фактически изводи относно съставомерността и
авторството на деянието от обективна и субективна страна, като правилно е приложил
материалния закон. Съдът обосновано е кредитирал показанията на св.И. която е
единствения очевидец на случилото се. От тези показания по категоричен начин се
установява деятелността на подсъдимия и обстоятелството, че нападнал тъжителя и му
причинил съставомерното телесно увреждане, представляващо по своите медико-
биологични признаци посочени в СМЕ, лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от
НК. В тази насока не се споделят доводите на защитата изложени и пред настоящата
инстанция, за недоверяване показанията на св.И. поради съмнението, че изневерявала на
подсъдимия, с тъжителя. На това възражение първоинстанционният съд е дал отговор, който
се споделя. Вярно е, че е нелогично тъжителя да посещава свидетелката в малките часове на
денонощието, докато е сама в апартамента. По делото обаче не се спори, че тогава тъжителят
е бил придружаван от други лица, които го чакали пред блока в който живеела свидетелката.
При това положение, поводът за посещението му посочен от св.И., е обясним и той явно не е
свързан с твърдяната от защитата насока. Правилно първата инстанция е приела, че при
развилата се ситуация не подсъдимия, а тъжителят се е намирал в състояние на неизбежна
отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК. Това е така защото нападението над тъжителя от
страна на подсъдимия, е било първо по време и не вероятно, а непосредствено и реално. В
обратната насока са единствено обясненията на подсъдимия които за тези обстоятелства,
както и за твърдението му, че взел телефона на св.И. отвън пред блока, а пистолета който
тъжителя използвал за да се отбранява бил различен от установения по делото, не
кореспондират на останалата доказателствена съвкупност, поради което не се кредитират с
доверие от настоящата инстанция, като те представляват защитна версия. Предвид
6
предварителното позициониране на подсъдимия и подготовката му преди нападението,
интензитетът на самото нападение над тъжителя чрез използваното оръдие - спрей и
основно чук с метална глава макар и кухненски, с който нанесъл двата удара по главата на
тъжителя, е правилна и преценката, че в случая не е налице превишаване на неизбежната
отбрана по смисъла на чл.12 ал.2 от НК от страна на тъжителя, чрез използвания от него
въздушен пистолет за да отблъсне нападението, а защитата му е била съответна на характера
и опасността на самото нападение. Вярно е, че при неизбежната си отбрана тъжителят също
причинил на подсъдимия телесни увреждания, представляващи същата по степен лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, но те са причинени в рамките на
необходимите предели, за отблъскване на нападението. Предвид наличието на неизбежна
отбрана водеща до несъставомерност на деятелността на тъжителя, правилна е и преценката
за липсата на възможност за приложение на института на реторсията по смисъла на чл.130
ал.3 от НК. Последното е така защото никой не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение, като в момента на защитата нападението от страна на
подсъдимия, не е било преустановено. В този смисъл са и задължителните указания, дадени
в Постановление № 12/73 г. на ПлВС. Действително според заключението на вещото лице по
съдебно медицинската експертиза касаеща подсъдимия, изгарянето му на лявата скула било
причинено от изгорели газове при изстрел от близко разстояние, а не от въздушен пистолет
какъвто е и установения по делото. Единствено от това посочване на вещото лице обаче, не
може да се направи категоричен и несъмнен извод, че тъжителя при самоотбраната си е
използвал не въздушен пистолет, друг - газов снаряден със сачма. В тази насока са
показанията на двамата полицейски служители които са категорични, че на
местопроизшествието не е установен пистолет различен от предаденият от тъжителя такъв
който е въздушен, липсват и доказателства за подмяна на въпросния пистолет с друг, поради
което тези доводи на защитата не се споделят. Съдът правилно е приел, че с оглед
предвиденото за престъплението наказание и чистото съдебно минало на подсъдимия, са
налице задължителните предпоставки на чл.78 А от НК, поради което го е свободил от
наказателна отговорност като му наложил административно наказание „глоба“ в
минималния размер от 1000 лв. предвиден в нормата на чл.78 А от НК, определено при
превес на смекчаващите вината обстоятелства. По отношение на гражданският иск,
правилно първоинстанционният съд е посочил, че в резултат на деянието тъжителят е
претърпял неимуществени вреди, като уваженият размер от 1000 лв. е справедлив, а за
разликата до пълния предявен размер за тези вреди, искът обосновано е отхвърлен.
Правилно е уважена и претенцията за имуществени вреди, които са безспорно установени,
както и присъдената лихва върху сумите от датата на увреждането. Правилно е и
произнасянето по разноските. Пред първата инстанция не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на страните,
обосноваващи отмяна на присъдата и поради изложеното същата, като правилна, обоснована
и законосъобразна, следва да бъде потвърдена. Подсъдимия на осн.чл.189 ал.3 от НПК,
следва да бъде осъден да заплати и направените пред въззивната инстанция разноски за
вещото лице, в размер на 50 лв. Относно претенцията на поверенците на тъжителя, за
7
присъждане и на разноските направени за упълномощаването им пред настоящата
инстанция, то тя не е изцяло основателна. Това е така защото за повереника участвал и пред
първата инстанция, в депозираното там пълномощно с договор за правна помощ, изрично е
посочено, че то се отнася за цялото наказателно производство, а възнаграждението му от
1000 лв. е присъдено от първата инстанция. Независимо от посоченото, от същия повереник
пред настоящата инстанция се представя ново пълномощно с договор за правна помощ, с
възнаграждение в размер на 2400 лв., които се претендират за защита пред въззивния съд.
Тъжителят пред въззивната инстанция е упълномощил и втори повереник на когото според
представеното пълномощно и договор за правна помощ, е заплатена сумата 1000 лв. Така
договореното и заплатено възнаграждение на първия поверенк освен, че не е съобразено с
размера на предвиденото в чл.13 от Наредба № 1 /09.07. 2004г., за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-
438/22 няма задължителен характер, но и положения пред въззивната инстанция от двамата
повереници адвокатски труд не е в обем на който договорения и заплатен им хонорар за
защита пред настоящата инстанция, кореспондира. Това е така защото попълването на
доказателствената съвкупност, необходима за установяване на обективната истина, е изцяло
по почин на съда, поради което и хонорарът им се явява прекомерен, като съдът намира, че
сумата от общо 1000 лв. - по 500 лв. за всеки един от двамата повереници на тъжителя, се
явява справедлива и съответна на положения от тях адвокатски труд, пред въззивният съд и
на осн. чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимия следва да бъде осъден да я заплати, на частния
тъжител. Водим от горното и на осн. чл. 338, вр. чл. 334 т.6 от НПК съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 8/12.03.2024г., постановена по НЧХД № 115 /2023г. по описа
на Районен Съд - Д.град.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Н. В., с ЕГН **********, от гр.Д., ул. „П.Е.“*-*-**, да заплати на
частния тъжител Н. Н. Т., с ЕГН **********, от гр.Д., ул. „Т.м.“ *-*-*, сумата от 1000 лв.
представляваща направени разноски за адвокати – повереници, пред въззивната инстанция, а
по сметка на Окръжен съд - Хасково, сумата от 50 лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8