Решение по дело №270/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на П. Г. Ч. от гр. Р. против принудителна административна мярка (ПАМ) „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, приложена на 09.10.2024 г. спрямо жалбоподателя от служител в Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ на Община Русе.

В жалбата и по същество се твърди, че така наложената ПАМ се явява нищожна и незаконосъобразна. Излагат се доводи, че автомобилът на жалбоподателя не е бил паркиран в нарушение на правилата за движение, регламентирани в ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени по приложението му, поради което не е налице една от предпоставките за прилагане на процесната мярка. С оглед на това се иска от съда да отмени оспорената ПАМ, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира се присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът по делото, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира за заплащане на юриконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Събраните по делото доказателства установяват, че със Заповед № РД-01-2298 от 30.07.2024 г. на кмета на Община Русе едно паркомясто на ул. „Църковна независимост“ № 3 в гр. Русе е предоставено за ползване в режим на платено паркиране „Служебен абонамент“ за срок от 1 година на „Владисара Консулт“ ЕООД с ЕИК *********. На 09.10.2024 г. жалбоподателят П. Ч. паркирал собствения си лек автомобил „Сузуки“ с рег. № * **** ** на процесното паркомясто, обозначено с пътен знак Д20 "Платен паркинг", с допълнителни табели Т17, указващи 1 паркомясто и времетраене и часови пояс на мястото за паркиране от понеделник до петък, от 08:00 ч. до 17:30 ч., и с допълнителна табела Т18.1 "Принудително отстраняване на ППС", предупреждаваща за принудително преместване на паркирано превозно средство. След постъпил сигнал за неправилно паркиране на служебното паркомясто, около 10:00 часа на същата дата, в отсъствие на неговия собственик, автомобилът бил преместен от Н. К. – служител на длъжност „Водач-оператор на открита платформа с повдигащо устройство“ при СЗ „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ в Община Русе, с помощта на специализиран репатриращ автомобил, на наказателен паркинг. Около 16:00 ч. на същия ден автомобилът бил освободен и предаден на жалбоподателя след заплащане на разходите по преместването в размер на 60 лв. и такса за отговорно пазене на автомобила в размер на 15 лв. Така извършеното преместване, което съставлява ПАМ по смисъла на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът намира, че оспорената ПАМ е приложена от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП и приложената Заповед № РД-01-1960 от 03.07.2024 г. на кмета на Община Русе, с която ответникът изрично е определен като длъжностно лице, което може да премества или да нарежда да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене без знанието на неговия собственик.

В чл. 172, ал. 1 ЗДвП е регламентирано кои ПАМ по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана писмена заповед, като процесната ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ не е сред изрично изброените там мерки и следователно за нея не се изисква писмена форма. По своя характер тя съставлява административен акт, изразен чрез действие, изрично предвиден в закона (ЗДвП), поради което съдът приема, че е приложена при спазване на изискването на чл. 59, ал. 3 от АПК. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна.

ПАМ е приложена и в съответствие с материалния закон.

Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП съдържа три отделни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат мярката – когато превозното средство е паркирано неправилно на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В случая не е установено процесното паркирано МПС да попада в последните две хипотези – да е създавало опасност или да е правило невъзможно преминаването на другите участници в движението. Ето защо съдът намира, че мярката е приложена в условията на първата хипотеза.

За нейното осъществяване е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки –МПС да е паркирано в нарушение на правилата за движение и на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното му преместване.

Съгласно чл. 99 ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Тези места за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Общинският съвет определя цената за паркиране на тези места, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината, на което е предоставено управлението на тези места.

С Наредба № 18 за обществения ред при ползване на превозни средства на територията на Община Русе (Наредба № 18) са уредени именно въпросите, свързани с изискванията, ограниченията и забраните, свързани с движението, престоя и паркирането на ППС на територията на общината. Според настоящия съдебен състав организацията на движението е обществен въпрос с местно значение и е предмет на регулиране от общинския съвет по силата на ЗМСМА, поради което цитираната наредба е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 23 във вр. с чл. 21, ал. 2 ЗМСМА.

Наред с това, следва да се отбележи, че в разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР ЗМСМА изрично е посочено, че улиците, булевардите, пътищата и площадите в града са общинска собственост. Съгласно чл. 21, т. 8 ЗМСМА общинският съвет е органът, който е оправомощен да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. В чл. 8, ал. 1 ЗОбС също е предвидено, че управлението на имоти - общинска собственост, става под общото ръководство и контрол на общинския съвет, а правомощията на кмета на общината по управлението на общинската собственост се определят от общинския съвет. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 23 от Закона за пътищата, която предвижда, че правомощията на кмета по управление на пътищата, следва да се определят с наредба на общинския съвет.

С оглед на изложеното съдът приема, че Общински съвет Русе е разполагал с правомощията да регламентира условията и реда за предоставяне на определена част от общинските пътища за платено паркиране „Служебен абонамент“, както и да упражнява контрол във връзка с това, включително и да налага ПАМ при установени нарушения на правилата за паркиране там. Приетата от него Наредба № 18 се явява валиден подзаконов нормативен акт, а относимите към казуса разпоредби от нея не противоречат на нормативен акт от по-висока степен.

Според чл. 19, ал. 1 от Наредба №18 места за паркиране на пътни превозни средства по улици, площади и паркинги – общинска собственост, могат да бъдат обозначени и ползвани срещу заплащане за служебни нужди (Служебен абонамент) от юридически лица и еднолични търговци, както и лица, упражняващи свободни професии – собственици, ползватели или наематели на нежилищни имоти, като редът и условията се определят със заповед на кмета на Община Русе. Режимът на паркиране е валиден само в работни дни от 08:00ч. до 17:30ч. (чл. 19, ал. 4), като местата за служебни нужди (Служебен абонамент) се сигнализират със съответния неподвижен пътен знак и маркировка (чл. 19, ал. 7). С разпоредбата на чл. 19, ал. 8 от Наредба №18 е въведена изричната забрана за паркиране на други моторни превозни средства в часовия диапазон на обозначените места, освен за автомобили, определени от ползвателя на мястото за служебни нужди (Служебен абонамент). Тази забрана представлява правило за движение, при нарушението на което е предвидено и принудително преместване на паркираното превозно средство (чл. 19, ал. 9).

Със Заповед № РД-01-1444 от 22.05.2024 г. на кмета на община Русе са определени реда и условията за ползване на паркоместа за служебни нужди (Служебен абонамент) срещу заплащане.

По делото безспорно се установи, че със Заповед № РД-01-2298 от 30.07.2024 г. на кмета на Община Русе паркомястото, на което е било паркирано ППС на жалбоподателя, е отдадено за ползване в режим на платено паркиране „Служебен абонамент“ на „Владисара Консулт“ ЕООД за срок от 1 година. В изпълнение на чл. 19, ал. 7 от Наредба № 18 това място е сигнализирано със съответните пътни знаци (Д20 „Платен паркинг“ и табели Т17, указващи 1 паркомясто и времетраене и часови пояс на мястото за паркиране от понеделник до петък, от 08:00 ч. до 17:30 ч.), както и положена пътна маркировка. На посочените дата и час автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран на така обозначеното служебно паркомясто в определения часови диапазон, поради което с противоправното си поведение е нарушил забраната по чл. 19, ал. 8 от Наредба № 18 на Общински съвет – Русе. Няма спор, че това място е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС, а именно с допълнителна табела Т18.1 "Принудително отстраняване на ППС".

Съгласно Приложение № 8 към чл. 163 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (отм., ДВ бр. 98 от 19.11.2024 г., в сила от 23.11.2024 г.), действала през процесния период, допълнителна табела Т18.1 указва „Принудително отстраняване на ППС“. През този период е действала и Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (в сила от 07.08.2024 г.), уреждаща същата материя. Съгласно чл. 193 и Приложение № 8 към чл. 178 от наредбата допълнителна табела Т18.1 "Принудително отстраняване на ППС" се поставя в случаите, когато се прилага принудителна мярка за преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Тя се поставя под пътни знаци В27, В28, под Д13, когато указва зона, забранена за паркиране, или под Д19, Д20, Д21, когато се отнася до нарушение на ограничението за предназначение, времетраене или часови пояс на мястото за паркиране. В случая допълнителната табела Т18.1 е поставена под пътен знак Д20 „Платен паркинг“ за указване на водачите, че спрямо тях ще се приложи принудителна мярка за преместване на паркирано пътно превозно средство в нарушение на ограничението за предназначение на мястото за паркиране, а именно за платено паркиране за служебни нужди (служебен абонамент) в посочения с табела Т17 часови пояс.

Предвид изложеното съдът приема, че са били налице фактическите и правни основания за приложение на оспорената ПАМ.

Спазена е и преследваната от закона цел. По правилото на чл. 22 ЗАНН принудителните административни мерки са средство за административна принуда, което се прилага за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения. Случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техният вид, редът и условията за тяхното приложение се уреждат в съответния закон (по арг. на чл. 23 ЗАНН). В казуса, за да осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, с разпоредбата на чл. 171 ЗДвП законодателят е регламентирал различни видове ПАМ, сред които и процесната. Именно с оглед непосредствената цел на закона да се преустанови противоправното поведение на водача е приложена и оспорената ПАМ, с която е преместено паркираното в нарушение ППС на жалбоподателя.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да заплати в полза на ответника сторените от него разноски в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Същите са своевременно предявени и доказани по размер.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Г. Ч. от гр. Р. против принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, приложена на 09.10.2024 г. от служител в Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ на Община Русе.

ОСЪЖДА П. Г. Ч. от гр. Р. да заплати на Община Русе сумата от 100 (сто) лева – дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.