Р Е Ш Е Н И Е
№
513
гр. Перник, 18.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ Д.
при секретаря Емилия Владимирова, като
разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 500 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с § 4,
ал.1, т.2 от ДР на ЗКИР.
Образувано
е по жалба на Б.В.Т. с ЕГН ********** и Р.В.Т. с ЕГН ********** ***, срещу
Заповед № 231/16.02.2015 г. на кмета на община Перник, с която е одобрена
поправка границите на имот пл. № *** и попълване кадастралния план на с. Д..**,
местност „***“ със сглобяема дървена вила, построена в имота, според кафявите
линии и цифри на приложената към заповедта скица-проект.
Жалбоподателите сочат, че заедно с тяхната
майка Д.П.В. са собственици на недвижим имот, находящ се в с. Д..**, местността
„***“, а именно: овощна градина с площ от 1000 кв.м /хиляда квадратни метра/,
шеста категория, представляващ имот № *** по картата на землището на с. Д..**,
община Перник. През 2008 г., с Решение № 6 от 05.09.2008 г. Комисията по чл.17,
ал.1, т.1 от ЗОЗЗ утвърдила площадка за проектиране на обект „Жилищна сграда“
съгласно проект за подробен устройствен план, а с Решение № 2 от 19.03.2009 г.
комисията променила предназначението на земеделската земя в имот за изграждане
на жилищна сграда съгласно влязъл в сила ПУП. Със Заповед № 2613 от 22.12.2008
г. кметът на община Перник одобрил проект за ПУП – ПЗ, като определил зона за
малкоетажно жилищно строителство съгласно приложената към заповедта скица.
Имотът им не бил заграден, поради което се обърнали към фирма за трасиране и
тогава установили, че има застъпване между него и съседния имот № ***,
собственост на П.И.С. и С.Д.Б., който бил ограден от всичките страни, а в него
била изградена дървена вилна сграда. Според геодезическото заснемане, имотната
граница минава по средата на изградената от съседите вилна сграда и в резултат
на застъпването имотът им навлиза в имота на жалбоподателите със 139 кв.м. След
направена справка в община Перник жалбоподателите установили, че по отношение
на съседния имот също е извършена промяна на предназначението за жилищно
строителство като същевременно узнали за процесната заповед, с която кметът на
община Перник одобрил поправка в границите на имот пл. № *** и попълване
кадастралния план на с. Д..**, местност „***“ със сглобяема дървена вила,
построена в имота. С твърдения, че заповедта не им е обявена и съобщена по
надлежния ред в качеството им на заинтересовани лица и че същата е издадена при
съществени нарушения както на процесуалния, така и на материалния закон,
жалбоподателите молят за нейната отмяна като незаконосъобразна. Молят,
разноските по делото в размер на 1020,00 лв., от които: 20,00 лв. – внесена
държавна такса за образуване на делото, 600,00 лв. – платено адвокатско
възнаграждение и 400,00 лв. – внесен депозит за изготвяне на съдебнотехническа
експертиза, да бъдат възложени на жаалбоподателите. Правят възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. З.** – процесуален
представител на заинтересованите страни С.Д.Б. и П.И.С..
Ответникът по жалбата – кмета на община
Перник, чрез процесуалният си представител ст.юрисконсулт Д. Е.**, изразява
становище за неоснователност на жалбата. В представените по делото писмени
бележки моли за постановяване на акт, с който производството по делото да бъде
прекратено поради липса на правен интерес за жалбоподателите, тъй като същите
нямат качеството на „заинтересувани лица“ в производствата по изменение на
кадастъра. Моли за присъждане на направените по делото разноски в размер на
200,00 лв. /двеста лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за
които представя списък по чл.80 от ГПК.
Заинтересованата страна Д.П.В., в
представено по делото Становище вх. № 3146/07.10.2019 г. /л.102/ счита жалбата
за основателна.
Заинтересованите страни С.Д.Б. и П.И.С. –
собственици на имот пл. № ***, чрез адв. З.**, счита жалбата за недопустима
като подадена от лица без активна процесуална легитимация, тъй като няма данни
същите да са вписани в кадастралния регистър като собственици на имот № *** по
картата на землището на с. Д..**, община Перник. Отделно се сочи, че жалбата не
съдържа конкретни оплаквания за законосъобразност, а само общи такива.
Претендират присъждане на направените по делото разноски в размер на 1200,00
лв. за платено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и
съдействие серия А, № 0303368, сключен на 26.11.2019 г. между адв. З.** и С.Б.
/л.156/.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
На 19.09.2014 г. П.И.С. /заинтересована
страна в настоящото производство/ подал Заявление вх. № 14/ТР-4503 от същата
дата /л.17/ с искане за поправка на имоти и попълване на сграда в поземлен имот
ПИ-*** в кадастралния план на с. Д..**, община П.. Към него приложил документи,
сред които: документ за собственост: Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 2005 г. /л.40/ и
Разрешение за строеж № 385/14.12.2010 г. /л.39/.
Изготвена е скица-проект /л.72/, в която е
отразено, че изменението се състои в попълване на КП на с. Д..** със сглобяема
дървена вила и поправка КП. Представени са геодезически план, инвестиционен
проект на обект: сглобяема дървена вила ПИ *** в землището на с. Д..**,
местност ***, обл. Перник.
На основание чл.26, ал.1 от АПК за
производство за изменение на КП на с. Д..** са изпратени уведомления до П.И.С.
/л.23/ и С.Д.Б. /л.24/, които са собственици на ПИ *** в землището на с. Д..**,
местност ***, обл. П., както и на Д.П.В. /л.22/ – собственик на съседния имот,
а именно ПИ *** по картата на землището на с. Д..**.
Последвало издаване на оспорената Заповед №
231/16.02.2015 г. на кмета на община П., с която е одобрена поправка границите
на имот пл. № *** и попълване кадастралния план на с. Д..**, местност „***“ със
сглобяема дървена вила, построена в имота, според кафявите линии и цифри на
приложената към заповедта скица-проект, по подадена молба /заявление/ вх. №
14/ТР-4503/19.09.2014 г. от П.И.С..
Като правни основания за издаване на
заповедта са цитирани разпоредбите на § 4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР, Наредба № 3 от 2005 г. на МРРБ за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, във връзка с чл.44, ал.2 от ЗМСМА.
Заповедта е съобщена срещу разписка на П.И.С., С.Д.Б. и Д.П.В. – л.26.
По делото е приложен Разписен лист към
проекта за дворищна регулация на кварталите в с. Д..**, общ. Перник, обява №
2613 от 22.12.20108 г. /л.121/.
Като взе предвид приетите за установени
факти и прецени допустимостта и основателността на предявената жалба,
Административен съд Перник намира следното:
С процесната заповед - Заповед №
231/16.02.2015 г. на кмета на община Перник, е одобрена поправка границите на
имот пл. № *** и попълване кадастралния план на с. Д..**, местност „***“ със
сглобяема дървена вила, построена в имота, според кафявите линии и цифри на приложената
към заповедта скица-проект. Същата, съгласно чл.61 от АПК е следвало да се
съобщи на заинтересованите по реда на АПК.
Съгласно § 1, т.13 от ДР на ЗКИР
„заинтересовани лица“ са собствениците и носителите на други вещни права върху
недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата
и общините, на които са предоставени правата. В настоящия случай
жалбоподателите твърдят, че са собственици на по 1/6 идеална част от имот № ***
по картата на землището на с. Д..**, община П., които са придобили по
наследство след смъртта на техния баща В. Т. В., починал на 08.09.2011 г. В
тази връзка са представили Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ***, том **, рег. № ***, дело № *** от 2016 г. /л.7/, от който е видно, че
тяхната майка е закупила недвижим имот, находящ се в землището на с. Д..**,
община П., ЕКАТТЕ ***, местността ***, представляващ имот № *** /****/ по
картата на землището на с. Д..**, община П.. Имотът е закупен по време на брака
й с В. Т. В., което е видно от Удостоверение за граждански брак №11 от
04.03.1962 г. /л.8/. В. Т. В.е починал на 08.09.2011 г. и е оставил наследници
по закон, описани в Удостоверение за наследници изх. № 61 от 27.06.2019 г.
/л.9/, а именно: Д.П.В., Б.В.Т. и Р.В.Т..
За започнатата процедура по изменение на
кадастралния план на с. Д..**, изразяващо се в одобряване поправка границите на
имот № *** и попълване със сглобяема дървена вила, построена в имота, а после и
за издаването на процесната заповед е следвало освен собствениците на имот № ***
С.Б. и П.С. да бъдат уведомени и собствениците на съседния имот № ***, а
именно: Д.П.В., Б.В.Т. и Р.В.Т.. Това обаче е направено по отношение само на
първата от тях, а не и спрямо жалбоподателите.
Ответникът по делото, както и
заинтересованите страни считат, че жалбоподателите не са изпълнили задължението
си да се впишат като собственици на имота в кадастралния регистър, поради което
не са уведомени за започналото производство и нямат правен интерес от търсената
защита, поради което жалбата им е недопустима. В тази връзка настоящият съдебен
състав отбелязва, че данните, записани в кадастралния регистър имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния
статут на имотите, а за отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят
е създал в чл.2, ал.5 от ЗКИР оборима презумпция за вярност. Неправилното
отразяване на правото на собственост или неотразяването му не води до
пораждане, изменение или погасяване на правото, а отсъствието или наличието на
запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено
значение или легитимиращ ефект по-големи от тези на актовете за собственост.
Именно поради това и заради изричната, специална разпоредба на § 1, т.13 от ДР
на ЗКИР, при очертаване кръга на заинтересуваните лица в производствата по ЗКИР
разпоредбата на чл.131 от ЗУТ не може да намери приложение. С оглед на този
извод, настоящият съдебен състав счита, че и жалбата, по която е образувано
настоящото дело е подадена от активно процесуално легитимирани правни субекти –
заинтересувани страни по смисъла на § 1, т.13 от ДР на ЗКИР, срещу подлежащ на
оспорване
индивидуален административен акт, в законоустановения срок, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана.
От друга страна, част от заинтересуваните
по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР лица – жалбоподатели в настоящото
производство, не са надлежно уведомени за заявлението, с което е поставено
началото на административното производство, съответно не са имали възможността
на изразят своите възражения по представения с него проект за изменение на
кадастъра. Неуведомяването на всички заинтересувани страни съставлява
съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като
недопускането му би могло да предопредели съдържание на властническото
волеизявление, различно от изразеното в оспорения индивидуален административен
акт. Уведомяването на всички заинтересувани страни би предпоставило заявяване в
административното производство на възраженията, които тези страни са релевирали
в съдебното такова и да доведе до други изводи и друг резултат.
Отделно от горното, съдът счита, че оспорената
заповед, макар и издадена в писмена форма от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия, а именно: кмета на община П., не съдържа правни основания за постановяването ѝ,
което е в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Като правни основания за издаване на
заповедта са посочени разпоредбите на § 4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР, Наредба № 3 от 2005 г. на МРРБ за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, във връзка с чл.44, ал.2 от ЗМСМА, но следва да се отбележи че и § 4,
ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР и чл.44, ал.2 от ЗМСМА определят правомощията на
кметовете на общини, до одобряването на кадастрална карта и кадастрални
регистри към тях, да поддържат кадастралните планове и разписните списъци към
тях в актуално състояние, съответно компетентността на административния орган
да издава заповеди по този ред, но от тях не би могло да се изведе правното
основание за издаването на процесната заповед. Видно от разпоредбата на чл.51,
ал.1 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в
актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните
за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната
карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки и 3. явна фактическа
грешка. Т.е. правната норма съдържа три хипотези, при наличието на които се
извършва изменение в кадастралната карта и регистри. В конкретния случай,
административният орган не е посочил коя от тях е налице, респ. на коя от тях
се е позовал, на какво правно и фактическо основание е одобрил поправката на
границите на имота и поради това е обективно невъзможно съдът да извърши
преценка относно правилното приложение на материалния закон и относимите за това
процесуални правила.
С оглед на всичко гореизложено се налага изводът, че процесната заповед е
незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. В тази връзка съдът
следва да присъди на жалбоподателите направените по делото разноски, а именно: 300,00
лв. /триста лева/ - платено на 26.07.2019 г. адвокатско възнаграждение /при
договорено такова от 600,00 лв./, 20,00 лв. /двадесет лева/ - внесена държавна
такса и 400,00 лв. /четиристотин лева/ - платено възнаграждение за изготвяне на
съдебнотехническа експертиза.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд
Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Б.В.Т. с ЕГН ********** и Р.В.Т. с ЕГН ********** Заповед №
231/16.02.2015 г. на кмета на община Перник, с която е одобрена поправка
границите на имот пл. № *** и попълване кадастралния план на с. Д..**, местност
„***“ със сглобяема дървена вила, построена в имота, според кафявите линии и
цифри на приложената към заповедта скица-проект.
ОСЪЖДА
община Перник да заплати на Б.В.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, и Р.В.Т. с
ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 720,00 лв. /седемстотин и двадесет лева/,
представляваща направени по делото разноски, от които: 300,00 лв. /триста лева/ - платено на адвокатско
възнаграждение, 20,00 лв. /двадесет лева/ - внесена държавна такса и 400,00 лв.
/четиристотин лева/ - платено възнаграждение на вещо лице за изготвяне на
съдебнотехническа експертиза.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/