Решение по дело №61/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл.145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.76а, ал.4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, [ЕИК], с адрес на упражняване на дейността: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор д-р Х. К. Я., против Писмена покана № РД-25-1187-8/20.12.2023г., издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК)-Бургас на основание чл.76а, ал.3 от ЗЗО. С оспорения акт дружеството е поканено да възстанови сумата от 2 770,66 лв. по три некоректно отчетени според административния орган истории на заболявания.

Жалбоподателят твърди, че поканата е незаконосъобразна, като издадена в при допуснато нарушение на материалния закон и процесуалните правила за постановяване на поканата, тъй като случаите по т.1 и т.2 касаят повторна хоспитализация в рамките на 30 дни и според жалбоподателя са в противоречие със съдебната практика по въпроса, като в протокола от проверката не се констатирали нарушения, свързани с критериите за хоспитализация, нарушения в дейността на лечебното заведение или в критериите за дехоспитализацията, поради което счита лечението на пациентите за необходимо, правилно, навременно и качествено. Обяснява в допълнение и това, че в медицинската практика са налице множество случаи, при които ограничението в двойната хоспитализация не може да бъде приоритет пред задължението за лечение, отказът от което счита за престъпление.

В допълнение се внасят разяснения и по т.3, че същата касае две клинични пътеки, като при първата хоспитализация е липсвало информирано писмено съгласие от пациента за хирургична интервенция, поради множеството придружаващи заболявания, а след стабилизиране е дадено такова съгласие за провеждане на втората. Иска да бъде отменена оспорената покана. Претендира заплащане на извършените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, директор на РЗОК-Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Пейкова оспорва жалбата. От страна на ответника е представена административната преписка. Процесуалният представител пледира за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

На 20.02.2020г. в [населено място], между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК-Бургас, като възложител и „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, като изпълнител, е сключен договор № 020903/20.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК (л.56-85).

Със заповед № РД-25-1187/28.08.2023г. (л.7) , на основание чл.20, ал.1, т.2, чл. 54, ал. 8 и чл.72, ал.2 от ЗЗО, глава 20 и 21 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022г., директорът на РЗОК-Бургас е разпоредил извършване на проверка на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, със срок на проверката до 29.09.2023г., вид и обхват на проверката – тематична, с поставени шест конкретни задачи, всички касаещи дейността на лечебното заведение за м.юли 2023 г. Също така са определени и лицата, които да извършат проверката, като е посочено, че за резултатите от нея следва да бъде съставен и връчен констативен протокол.

Във връзка с така постановената заповед, определените лекари-контрольори са извършили указаната проверка, като резултатите от същата са обективирани в протокол №1072/29.09.2023г. (л.8-10).

В протокола е отразено, че при извършената проверка в „УМБАЛ-Бургас“ АД по т.6 от поставените с цитираната по-горе заповед задачи били проверени хоспитализации и дехоспитализации на ЗЗО и били констатирани следните обстоятелства:

1. ЗОЛ-К. Х. К. е бил хоспитализиран двукратно в рамките на 30 дни - по КП № 56.1 с ИЗ № 11647 от 16.06.2023г. до 21.06.2023г. в «УМБАЛ Бургас» АД и случаят е бил документиран в Протокол № 1096, а впоследствие е бил хоспитализиран и ИЗ № 7013 от 21.07.2023г. до 27.07.2023г. в УМБАЛ «Д. М.» ЕООД с окончателна диагноза: Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и др. отдели на гр. стълб с радиулопатия. Не са констатирани нарушения на НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.

Отчетено е, че според чл.357. ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.: Когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение. НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго.

На основание чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО, чл. 450, ал.1 и ал. 2 от НРД за медицинските дейности 2023-2025г. сумата за ИЗ № 7013 по КП № 56.1 в размер на 864,00 лева е предложено да бъде възстановена, за което е посочено, че е бил съставен и Протокол за неоснователно получени суми №1144/29.09.2023г.

Със същия протокол, по т. 1.4 ЗОЛ-К. В. Т. е установена като хоспитализирана по КП № 2. както следва:

с ИЗ № 6051 от 28.06.2023г. до 03.07.2023г. в УМБАЛ «Д. М.» ЕООД, при което не били констатирани нарушения на НРД за мед. дейности за 2020-2023г. и алгоритъма на КП № 2.

с ИЗ № 6664 от 13.07.2023г. до 18.07.2023г. в УМБАЛ «Д. М.» ЕООД, като отново не били констатирани нарушения на НРД за мед. дейности за 2020-2023г. и алгоритъма на КП № 2.

Отчетено е, че според чл.357. ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.: Когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение. НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго.

На основание чл. 76а, ал. 2 от 330, чл. 450, ал.1 и ал. 2 от НРД за медицинските дейности 2023-2025г. сумата за ИЗ № 6664 по КП № 2 в размер на 1242.00 лева, е предложено да бъде възстановена, за което случаят бил включен в ПНПС № 1144/ 29.09.2023г.

Що се касае за проверката на рехоспитализации в рамките на 2 дни по хирургична КП след терапевтична КП в същото лечебно заведение за болнична помощ бил установен случай, при който ЗОЛ-С. Г. Д. е била хоспитализирана първоначално с ИЗ № 6432. от 07.07.2023г. до 10.07.2023г. по КП № 208 с окончателна диагноза: Вътречерепна травма без открита вътречерепна травма: придружаващи заболявания: Анемия неуточнена. Последици от мозъчен инфаркт. Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Фоликуларна киста на кожата и подкожната тъкан, неуточнена.

От анамнестични данни: При падане си ударила главата в областта на кистозна формация; с кървяща рана на главата.

От извършена КТ на ГМ е установена фоликуларна киста в областта на главата. Повторно пациентът бил хоспитализиран с ИЗ № 6562. от 11.07.2023г. до 13.07.2023г. по КП № 158 с окончателна диагноза: Други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан. Извършена оперативна интервенция на 12.07.2023г.

Посочено в констативния протокол е обстоятелството, че видно от ИЗ № 6432 пациентката е с фоликуларна киста на главата още при първата хоспитализация, когато не е била лекувана, респ интервенирана.

Отчетено е, че според чл.356 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.: При постъпване на пациент по терапевтична КП, по която са извършени диагностично - терапевтични процедури и доказаната диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно лечение, на изпълнителя на БМП се заплаща само хирургичната КП.

На основание чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО, чл. 450, ал.1 и ал. 2 от НРД за медицинските дейности 2023-2025г. е предложено сумата за ИЗ № 6432 по КП № 208 в размер на 664.66 лева да бъде възстановена, заради което случаят бил включен в съставения ПНПС № 1144/ 29.09. 2023г. Наред с цитирания протокол, в изпълнение на заповедта за възложената проверка е изготвен доклад с вх. №02/РД-25-11877/15.11.2023г. (л.13-18), в който са отразени по идентичен начин трите констатации, предмет на оспорване.

След получаване на протокола за неоснователнополучени суми № 1144/29.09.2023г. от страна на жалбоподателя е депозирано възражение с вх. №29-02-1407/18.10.2023г.(л. 19-20), в което изразил несъгласие с констатацията, че изплатените от НЗОК суми по една от двете хоспитализации, в двата констатирани казуса се явяват неоснователно получени, като се уточнява, че случаят на К. Т. касае бременна жена, постъпила с генитално кървене, поради което случаят е бил спешен и животозастрашаващ. Относно последната от трите констатации на оспорения протокол е посочено, че терапевтичната процедура е изпълнена по договор с УМБАЛ по КП 4, като осигуряването на възможността за изпълнение е чрез договорни отношения с лечебното заведение.

По повод постъпилото възражение, от началник отдел ДКБМП в РЗОК-Бургас е изготвено становище до директора на РЗОК-Бургас (л.23), с което е потвърдена констатацията от изготвения протокол за неоснователно получена суми и протокол за проверка, а възраженията на жалбоподателя са приети за неоснователни, без изложени мотиви за така достигнатото заключение.

Въз основа на установените в хода на проверката констатации, директорът на РЗОК-Бургас е издал процесната писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25-11897-8/20.12.2023г. (л.24-25), описани в протокола за неоснователно получени суми, като жалбоподателят е поканен да заплати неоснователно получена сума в размер на 2770,66 лева.

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, въз основа на приетите за установени факти, счита следното относно допустимостта и основателността на предявената жалба:

Жалбата е подадена от търговско дружество, което е адресат на издадения срещу него индивидуален административен акт и при наличие на правен интерес от оспорването. Поканата е връчена на представителя на лечебното заведение на 22.12.2023 г. (л.26), а жалбата е подадена на 03.01.2024 г., следователно в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и в предвидената от закона форма с посочени правни и фактически основания за издаването.

Съгласно чл.72, ал. 2 от ЗЗО контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори.

В настоящия случай, между дружеството-жалбоподател „УМБАЛ-Бургас“ и НЗОК е бил сключен договор за оказване на болнична помощ и това не е спорно между страните. Проверката е извършена от компетентно длъжностно лице – контрольор от РЗОК-Бургас, в изпълнение на чл.72, ал.2 от ЗЗО. Спазено е и изискването на чл.76а, ал. 2 от ЗЗО за съставяне на протокол за неоснователно получени суми.

В чл.76а, ал.3 от ЗЗО е указано, че след изтичане на срока за възражение по ал.2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. При така направения преглед на приложимата нормативна уредба, издадената от директора на РЗОК-Бургас покана е постановена от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия.

Между страните по първите два казуса, касаещи извършени повторни хоспитализации няма спор, че посочените здравноосигурени лица са били хоспитализирани по два пъти, като в първия случай първата и втората хоспитализация са по КП № 56.1, а във втория случай, по КП №2, като не се спори и по това че във всеки от двата случая втората хоспитализация е била извършена в рамките на 30 дни от първата дехоспитализацията.

В случая, за да приеме, че сумите по посочените в поканата истории на заболяване, са неоснователно платени, органът се е позовал единствено на чл. 357, ал. 1 от НРД за М. за 2020-2022 г. Съгласно цитираната разпоредба, когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго.

Освен изискването между първата дехоспитализация и втората хоспитализация да не е изтекъл 30-дневен срок, разпоредбата изисква и провеждане на проверка по отношение на процедираните лечения. В чл. 357, ал. 1 от НРД за М. за 2020-2022 г. не са посочени критерии, по които да се определи по коя от двете хоспитализации са неоснователно получени сумите. Разпоредбата не дава на административния орган правомощие сам да определя критерии или презумпции, каквато е ситуацията при позоваване на поредността на хоспитализациите например, а го задължава да извърши проверка. Предвид липсата на конкретика относно изискуемата проверка, съдържанието на същата следва да се изведе от приложимите правни норми.

В чл. 390 от НРД е предвидено, че при отчетена и заплатена КП, АПр и КПр, когато не е изпълнен диагностично-лечебният алгоритъм, липсват индикации за хоспитализация, както и при неизпълнени критерии за дехоспитализация, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми.

При съобразяване нормата на чл. 390 от НРД, следва извод, че чл. 357, ал. 1 от НРД трябва да се тълкува в смисъл, че НЗОК заплаща това от двете проведени лечения, при което болничните медицински дейности са извършени и отчетени в съответствие с диагностично-лечебния алгоритъм на съответната КП и при спазване на останалите нормативни изисквания за хоспитализация, завършеност на КП и дехоспитализация. В случай, че при проверката се установи, че липсват каквито и да било нередности и при двата случая на хоспитализация, НЗОК няма правото да откаже заплащане на медицинската дейност относно което и да било от проведените лечения, респективно да търси възстановяване на получените суми, тъй като няма да е налице условието те да са получени без правно основание от лечебното заведение.

За да приложи правилно материалният закон, административният орган следва да установи съществуването на всички онези фактически основания, които законодателят е заложил като законови изисквания за извършване на медицинска дейност, в това число да извърши изискуемата проверка за изпълнение на лечебния алгоритъм по съответната клинична пътека и при двете хоспитализации на пациента.

Наред с това, дължи и проверка относно обстоятелствата наложили повторното лечение на здравно осигуреното лице преди изтичане на 30 дни от предходната хоспитализация. Последното следва по аргумент от въведения в чл.6, ал.1 от Закон за лечебните заведения принцип, че дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Неизвършването на изискуемите проверки в хода на административното производство, и въпреки това определяне на дължими за възстановяване суми като неоснователно платени, води до извод, че административният орган определя коя от двете суми да бъде възстановена въз основа на субективна преценка, което е недопустимо.

В случая по т.1.1, касаещ лечението на ЗОЛ К. К., от доказателствата по делото се установява, че преди издаване на писмената покана по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО контролните органи са извършили проверка, при която единствено е констатирано, че в рамките на 30 дни от първата хоспитализация е извършена нова такава по същата КП. По преписката, макар и изискана в цялост, липсват протоколи от извършена проверка относно това спазен ли е алгоритъмът на КП 56.1 за съответния пациент при всяка една от двете хоспитализации. От една страна може да се приеме, че алгоритъмът е спазен за хоспитализацията по ИЗ № 7013 от 21.07.2023г. до 27.07.2023г. в УМБАЛ „Дева Мария“ [населено място], тъй като нарушения не са констатирани. Липсват обаче всякакви констатации по отношение на хоспитализацията на пациента в „УМБАЛ Бургас“ АД.

Що се отнася до хоспитализацията по т. 1.4 на ЗОЛ К. Т. от доказателствата по делото се установява, че преди издаване на писмената покана по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО контролните органи също са извършили проверка, при която е констатирано, че в рамките на 30 дни от първата хоспитализация е извършена нова такава по същата КП в същото лечебно заведение. По преписката, макар и изискана в цялост, липсват протоколи извършена проверка относно това спазен ли е алгоритъмът на КП №2 при първата хоспитализация. И докато за липсата на допуснати нарушения при втората може да се съди от липсата на констатации за това в протокола от извършената проверка, то за първата хоспитализация не се представят доказателства проверка да е била извършена изобщо и по делото няма данни да е било изяснено дали същата е изпълнена правилно и законосъобразно. Възстановяването на неоснователно получени суми представлява правно действие, което касае конкретна хоспитализация, която хронологически погледнато не е императивно вменено да бъде винаги втората поред. Така например при евентуална констатация на допуснати нарушения по първата хоспитализация, правнообосновано би било да бъде поискано възстановяване на сумата по ИЗ 6051, а не по 6664, както е сторено. В този случай изводите за необходимостта от възстановяване на получената сума именно от втората поред хоспитализация се явява необоснована и недоказана.

Видно от доказателствата по административната преписка проверяващите са разполагали с медицинската история (история на заболяването, извършени изследвания и консултации, епикризи), които удостоверяват практически двукратният им прием за лечение. От изложеното следва извод, че в хода на проверката не е извършен задълбочен анализ на двете хоспитализации на пациента, съответно не е извършена проверка дали по някоя от тях не е спазен алгоритъмът на лечение, или е допуснато друго нарушение, за да се извърши преценка по коя от двете хоспитализации се държи възстановяване на получените суми. Липсват данни и за извършена проверка относно обстоятелствата наложили повторната хоспитализация. В писмената покана и останалите изготвени в административното производство актове липсват мотиви и съображения относно избора на лечението, заплащането на което е прието за неоснователно.

Дори да се приеме, че органът е извършил изискуемата проверка, но не е установил допуснати нарушения при изпълнение на лечебните алгоритми, отново не става ясно по какви критерии е избрано точно по посочената история на заболяване да се иска възстановяване на заплатената сума. Видно е, че изборът е паднал върху сумата от втората хоспитализация. Липсата на ясни критерии и мотиви за прилагането им създава у лечебните заведение впечатление за правна несигурност, което в крайна сметка застрашава лечебния процес в ущърб на ЗОЛ.

При тези съображения съдът приема, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Това процесуално нарушение е съществено, тъй като ако бяха изяснени всички относими за случая факти и обстоятелства, административният орган би могъл да не издаде процесния административен акт и се явява самостоятелно основание за отмяна на оспорената писмена покана.

В този смисъл е и практиката на ВАС, видно от решение № 4590/16.04.2020 г. по адм. д. № 384/2020 г., решение № 14336/21.11.2018 г. по адм. д. № 11269/2017 г., решение № 13162/30.10.2018 г. по адм. д. № 9826/2017 г., решение № 8949/02.07.2018 г. по адм. д. № 3087/2018 г., решение № 7332/04.06.2018 г. по адм. д. № 13926/2017 г., решение № 6929/28.05.2018 г. по адм. д. № 4789/2017 г., решение № 6603/21.05.2018 г. по адм. д. № 10629/2017 г., решение № 4194/02.04.2018 г. по адм. д. № 4167/2016 г., решение № 13239/02.11.2017 г. по адм. д. № 8428/2016 г., решение № 12701/24.10.2017 г. по адм. д. № 5557/2016 г., решение № 2817/08.03.2017 г. по адм. д. № 3052/2016 г. и др.

Писмената покана в частта по т. 3 е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 356 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., при постъпване на пациент по терапевтична КП, по която са извършени диагностично терапевтични процедури и доказана диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно лечение, на изпълнителят на БМП се заплаща само хирургичната КП.

Данните от административната преписка сочат, че ЗОЛ С. Г. Д. с ИЗ № 6432 е постъпила на 07.07.2023 г., с насочваща диагноза вътречерепна травма без открита вътречерепна травма. (л.42) От епикризата на лицето се установява, че в анамнезата на ИЗ №6432, по КП 208 „Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми“ е отразено падане и удар в главата на пациента „в областта на кистозна формация“ . При изписването на лицето кистозната формация изрично е описана като „туморна формация с неизвестен произход на черепа (обс. подкожна киста). Пациентът е изписан на 10.07.2023 г. в 11,37 ч., в добро общо състояние, с отбелязан изход от заболяването: "Към момента на изписване липсва медицински риск от приключване на болничното лечение. С подобрение", с препоръки за контролен преглед и щадящ режим на физическо натоварване и балнеосанаториално лечение при необходимост.

Същевременно на следващия ден след изписването на пациента – 11.07.2023г. в 14.59 часа, видно от направление за хоспитализация (л.47 от делото) е извършена втора хоспитализация на този пациент и той е приет със статус "спешен" в Клиника по хирургия с данни за оток и зачервяване в областта на окосмената част на главата и шията. На пациента е проведена оперативна интервенция на 12.07.2023г. и е премахната туморната формация с флуктуация.

В случая, още при първата хоспитализация обективното състояние на пациента е било ясно, вкл. необходимостта от оперативна намеса, като при втората хоспитализация ЗОЛ е прието с идентични обективно състояние, данни от анамнеза и извършени изследвания по две клинични пътеки - № 208 и № 158. По време на пролежаването по КП № 208, са установени индикациите за превеждане на пациента от КП № 208 в КП № 158, но лицето не е преведено за необходимата хирургична интервенция, за която при повторната хоспитализация е отбелязана спешност, след като интервенцията е могла да бъде извършена в планов порядък. За извършване на тази хирургична процедура в клиниката по хирургия на същото лечебно заведение, пациентът е изписан по КП № 208 на 10.07.2023 г. в 11, 37 ч., в добро общо състояние и приет отново на 11.07.2023 г. в 14, 59 ч. по КП № 158 по спешност. В случая оперативното лечение е извършено при втората хоспитализация по КП № 158, като ЗОЛ е хоспитализирано за оперативно лечение ден след като е било дехоспитализирано, при завършена предходна КП, при положение, че необходимостта от хирургична интервенция е била установена и доказана още в хода на първата хоспитализация след приема на пациента по терапевтичната КП. По тази КП се извършват диагностично-терапевтични процедури и се уточняват диагнозите в хода на лечението, които индикират или не оперативно лечение, поради което и съгласно цитираната разпоредба на чл. 356 от НРД на изпълнителя на болнична помощ в случая се заплаща само хирургичната пътека. Доколкото НЗОК оперира с публични средства, разпоредбите относно разходването им не следва да се тълкуват разширително. Налице е двойно плащане, което не е било необходимо с оглед категоричните данни за необходимостта от оперативно лечение още при първата хоспитализация, поради което хоспитализирането и изписването на пациента по предходната КП, не е следвало да бъде заплатено от НЗОК. Съответно, заплатената сума се явява подлежаща на възстановяване и процесната писмена покана, в частта по т. 3, се явява издадена в съответствие с материалноправните изисквания на закона. В този смисъл е и практиката на ВАС видно от решение № 3959/12.04.2023 г. по адм. д. № 9448/2022 г., решение № 9413/26.10.2022 г. по адм. д. № 4044/2022 г., решение № 12537/08.12.2021 г. по адм. д. № 7120/2021 г., решение № 12533/08.12.2021 г. по адм. д. № 7414/2021 г., решение № 7570/17.06.2020 г. по адм. д. № 14287/2019 г. и др.

С оглед на изложеното, жалбата на "УМБАЛ Дева Мария" ЕООД е частично основателна и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, обжалваната писмена покана, в частта по т. 1, т. 2 следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. Жалбата в частта в която се оспорва т. 3 от поканата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Разноски са претендирали и двете страни в производството, като съобразно изхода от спора те следва да останат за страните така както са ги сторили.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр. Бургас, III-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ писмена покана № РД-25-1187-8/20.12.2023г. с изх. № 29-02-1706/21.12.2023г., издадена от директора на Регионална здравноосигурителна каса Бургас, в частта по т. 1 и т. 2, в която е разпоредено на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Дева Мария" ЕООД да възстанови сумите от 864,00 лева по КП № 56.1 за ИЗ № 7013 и 1 242, 00 лева по КП № 2 за ИЗ № 6664.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Дева Мария" ЕООД в останалата й част.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.