Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Казанлък, 21.02.2020 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Районен съд-Казанлък, наказателно отделение, четвърти състав, в публично
заседание на 23.01.2020г., в състав:
председател: Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1975 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са за установяване съществуването на вземане, с
правно основание чл.415, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.79 от ЗЗД,
във връзка с чл.342 от ТЗ.
Гражданско
дело №1975/2019г. по описа на Районен съд-Казанлък е образувано по предявен иск
от „Т.Б.“ЕАД, ЕИК *********, чрез адв.В.П.Г. ***, против Р.К.М., с ЕГН **********
***, с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.79 от ЗЗД, във връзка с
чл.342 от ТЗ и цена на иска- 140.46 лв.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител сочи, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Р.К.М. било образувано ч.гр.дело №1372/2019г., по описа на РС-Казанлък. Против длъжника била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 140.46 лв.,
която била връчена при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК.
Сочи,
че ответникът бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски
номер №*******и титуляр по предпочетения мобилен номер ******* с избрана
абонаментна програма Тотал 10.99лв., с уговорен срок на действие до 16.06.2018г.,
като при възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е сключил
втори договор за мобилни услуги от дата 11.08.2018г., възползвайки се от възможността
да ползва втори абонаментен план Интернет 10.99 лв. за мобилен номер *******
със срок до 11.08.2019г., като взел на изплащане мобилно устройство Tablet модел
nJoy Arcas
7 3G Black, посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 2.99 лева
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Ответникът
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентски номер на абоната №*******. За потребените от
абоната-ответник услуги за периода от 05.08.2017г. до 04.01.2018г. Теленор издал:
-
фактура №**********/ 05.09.2017г. за отчетения период на потребление 05/08/2017-04/09/2017г.
с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 35.26
лв./с ДДС/, от които:
-
за мобилен номер *******- 9.16 лв./без ДДС/ за месечен абонамент Тотал 10.99 лв.,
1.45 лв./без ДДС/- разговори към други национални мобилни мрежи, 2.90 лв./без
ДДС/- разговори с абонати на Теленор,
-
за мобилен номер *******- 13.54лв./без ДДС/- за
абонаментен план Интернет 10.99 лв. и 2.99 лв. вноска по лизинг.
По
горната фактура остава да се дължи остатък в размер на 32.96лв.
Сумата
била платима в срок до 20.09.2017г.
-
фактура №**********/ 05.10.2017г. за отчетения период на потребление 05/09/2017-04/10/2017г.
с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 24.77
лв./с ДДС/, от които:
-
за мобилен номер *******- 9.16 лв./без ДДС/ за месечен абонамент Тотал 10.99
лв.,
- за мобилен номер *******- 7.49 лв./без ДДС/-
за абонаментен план Интернет 10.99 лв. и 2.99 лв. вноска по лизинг.
Сумата
била платима в срок до 20.10.2017г.
-
фактура №**********/ 05.11.2017г. за отчетения период на потребление 05/10/2017-04/11/2017г.
с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 22.97
лв./с ДДС/, от които:
-
за мобилен номер *******- 9.16 лв./без ДДС/ за абонаментен план Тотал 10.99
лв.,
-
за мобилен номер *******- 7.49 лв./без ДДС/- за абонаментен план Интернет 10.99
лв. и 2.99 лв. вноска по лизинг.
Сумата
била платима в срок до 20.11.2017г.
Твърди,
че абонатът потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 83.00 лв.,
фактурирани за три последователни отчетни периода - за месец 09/2017г., за
месец 10/2017г. и за месец 11/2017г. С кредитно известие №**********/ 05.12.2017г.
за извършена корекция по дълга, била сторнирана сумата в размер на 5,33 лв./с
ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента
такси, начислена била и дължимата лизингова вноска в размер на 2.99 лв. и бил
отразен незаплатения баланс в размер на 83.00 лв., за предходните три отчетни
периода, при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 80.66
лв.
Поради
неплащане от страна на ответника, „Т.Б.“ ЕАД прекратило едностранно
индивидуалния му договор за ползвания абонамент и издал по абонатен номер №*******на
дата 05.01.2018г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в
размер на 394.77 лв.
Сочи,
че в издадената крайна фактура била фактурирана цената, дължима се за
оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план,
в размер на 59,80 лв. и била включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните отчетни периода в размер на 80,66 лв.
Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание чл.12,ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия
договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство марка Tablet, модел nJoy Arcas 7 3G Black били обявени за предсрочно
изискуеми.
Съгласно
чл.3,ал.2 от договора за лизинг,сключен към абонамента за мобилен номер *******:
„Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Т.Б.“ЕАД“.
При
сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на фактуриране
на услугите 5-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски бил
указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Неизпълнението
на абоната да заплати в указаните срокове дължимите към оператора месечни
плащания довело до предсрочното прекратяване, по вина на първия от тях, на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12,ал.2
от Общите условия към договора за лизинг/„Месечните вноски и други плащания стават
предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или
фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“/, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими
след месец 01/2018г., когато била издадена крайната фактура №**********/ 05.01.2018
г., съгласно уговорения погасителен план, както следва:
-
За устройство марка Tablet, модел nJoy Arcas 7 3G Black, взето във връзка с
мобилен номер *******, се дължала цената в размер на 59,80 лв. /петдесет и
девет лева и 80 ст./ след месец 01/2018г. Съответно периодът, за който били
дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, бил от м.01/2018г. до
м.07/2019г.
Посочва,
че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т.Б.“ЕАД
ответникът Р.К.М. се съгласил и приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.49 от същите,Теленор
имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71: „Потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т.27, от тези Общи условия,а именно- в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването ѝ“.
Незаплащането
в срок
на
издадените
от
Оператора
на
абоната
фактури
за
ползваните
мобилни
услуги
обусловило
правото
на
Теленор/чл.75
от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Р.К.М.. При неспазване
на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че
било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор
имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията
на т.196,в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него“.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в
сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на
мобилни услуги.
В
чл.20 от Общите условия било посочено, че всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа
на Теленор, а съгласно чл.23,б.„б“ от същите месечния абонамент осигурявал
достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален договор и включвал
разходите за поддръжка на Мрежата и се предплащал от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По
силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал
връщане на оператора и на всякакви допълнителни/извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27
от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването ѝ. При
неспазване
на
срока,
потребителят
дължал
неустойка
за
забава
в размер
на
законната
лихва
за
всеки
ден
закъснение.
Твърди,
че в конкретния случай ответника Р.К.М. е подписал договор за услуги с мобилния
оператор, ползвал мобилен номер ******* и мобилен номер ******* и не изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като
с това си поведение изпаднал в забава.Издадени били фактури и в срок не ги
заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл. 79 от ЗЗД, за което ответника следвало да понесе отговорността си.
Представените
фактури сами по себе си не били основание за плащане, но длъжника-ответник
сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се да
заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен
план,респ. същия бил в неизпълнение на договора си.
С
оглед на изложеното до момента и на основание на чл.415,във връзка с чл.422 от ГПК, моли съда, след като последния се убеди в основателността на претенцията,
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Р.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „Т.Б.“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С.,
в размер на 80,66 лв./осемдесет лева и 66 ст./ за незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер № *******за периода от 05.08.2017г. до 04.01.2018г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата.
Моли
съда да осъди ответника Р.К.М., ЕГН **********, да заплати на ищеца „Т.Б.“ЕАД,
ЕИК *********, сума в размер на 59,80 лв./петдесет и девет лева и 80 ст./,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 11.08.2017
г. за устройство марка Tablet, модел nJoy Arcas 7 3G Black, взето във връзка с
мобилен номер *******, за периода от м.01/2018г. до м.07/2019г., с абонатен
номер № *******. Моли да бъде постановен осъдителен диспозитив спрямо ответника
за разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи
доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е депозиран писмен
отговор от адвокат М.Н.Д., в качеството ѝ на особен
представител
на ответника Р.К.М., ЕГН **********. В него същата заявява, че тъй като няма
връзка с ответницата, била запозната единствено с получените материали по делото-
искова молба с доказателства към нея и не може да прави възражения по тях,
както и да сочи допълнителни доказателства. Не възразява против приемането на
представените с исковата молба писмени доказателства. Счита, че същите били
относими и допустими и следвало да бъдат приети по делото. От приложените към
исковата молба доказателства било видно, че ответника Р.М. е сключила договор
за мобилни услуги от 26.06.2017г. до 26.06.2018г. с титуляр на мобилен номер *******
с избрана абонаментна програма Тотал 10,99 лв. М., на 11.07.2017г., сключила
втори договор за далекосъобщителни услуги за ползване на интернет 10,99 лв. за
срок до 11.08.2019г., като взела на изплащане и таблет, модел nJoy Arcas 7 3G
Black, с мобилен номер *******, с вноски по 2,99 лв. месечно за 23 месеца.
Ищецът
едностранно твърдял, че има потребени и незаплатени мобилни услуги на стойност
83,00лв. за три отчетни периода, което след извършена корекция ставало на
80,66лв. Договорът бил прекратен поради неизпълнение и била начислена
оставащата лизингова вноска от 59,80лв., тъй като същия ставал предсрочно
изискуем, също според ищцовата страна.
Твърди,
че липсвали писмени доказателства за уведомяване на ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост.
Моли
съда да се произнесе с окончателния си съдебен акт, съгласно изложеното по-горе
и съгласно приетите по делото писмени доказателства.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД,
за сумата от 80,66 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за
мобилни услуги.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител
на ответника. Сочи, че иска е основателен и от името на ответника признава
претенциите по исковата молба и по размер.
От събраните
по доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото е представено копие на договор за
мобилни услуги от 26.06.2017 г., сключен между ищцовото дружество и ответника,
от който е видно, че Р.К.М., ЕГН **********, е абонат на дружеството
доставчик на мобилни услуги с клиентски номер с клиентски номер №*******и
титуляр по предпочетен мобилен номер ******* с избрана абонаментна програма
Тотал 10.99лв., с уговорен срок на действие до 16.06.2018г., като при
възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е сключил втори
договор за мобилни услуги от дата 11.08.2018г., възползвайки се от възможността
да ползва втори абонаментен план Интернет 10.99 лв. за мобилен номер *******
със срок до 11.08.2019г., като взел на изплащане мобилно устройство Tablet
модел nJoy Arcas 7 3G Black, посредством 23 месечни лизингови вноски в размер
на 2.99 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Представено е и заверено копие от договор за лизинг, Общи условия на оператора,
запис на заповед за сумата от 82,57
лева, подписана от Р.К.М., Приложение- ценова листа за абонаментни планове
за частни лица.
По
делото са представени заверени копия на:
фактура
№**********/ 05.09.2017г. за отчетения период на потребление
05/08/2017-04/09/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 35.26 лв./с ДДС/, фактура №**********/ 05.10.2017г. за
отчетения период на потребление 05/09/2017-04/10/2017г. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 24.77 лв./с ДДС/, фактура №**********/
05.11.2017г. за отчетения период на потребление 05/10/2017-04/11/2017г. с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 22.97
лв./с ДДС/. абонатът
потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 83.00 лв., фактурирани
за три последователни отчетни периода - за месец 09/2017г., за месец 10/2017г.
и за месец 11/2017г. С кредитно известие №**********/ 05.12.2017г. за извършена
корекция по дълга, била сторнирана сумата в размер на 5,33 лв./с ДДС/ за
върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси,
начислена била и дължимата лизингова вноска в размер на 2.99 лв. и бил отразен
незаплатения баланс в размер на 83.00 лв., за предходните три отчетни периода,
при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 80.66 лв.
Поради
неплащане от страна на ответника, „Т.Б.“ ЕАД прекратило едностранно
индивидуалния му договор за ползвания абонамент и издал по абонатен номер №*******на
дата 05.01.2018г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в
размер на 394.77 лв., където била фактурирана и цената, дължима се за
оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план,
в размер на 59,80 лв. и била включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните отчетни периоди в размер на 80,66 лв.
От така установеното, съдът прави следните
правни изводи:
Безспорно
страните се намират в договорни отношения.
По
делото е безспорно установено, че ответникът е подписал договор за услуги с
ищеца, ползвал е мобилен номер и мобилно
устройство, предоставени по договора и не е изпълнил задължението си да заплати
дължимите суми в срок. По делото не бяха представени доказателства за плащане
на претендираните от ищеца суми от страна на ответника.
Правният
интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство ч.гр.д. № 1372/2019 г. по описа на РС-Казанлък, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като същата е връчена на
длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.
В
исковата молба ищецът предявява установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за сумата от 80,66 лева и осъдителен по чл. 79 ЗЗД за сумата от 59,80 лева.
В закрито заседание от 28.08.2019 г. заповедният съд е обезсилил Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата над 80,66 лева до 140,46 лева, както и
сумата от 17,66 лева за мораторна лихва за забава.
За
да е налице валидно възникнало вземане на ищеца от ответника, нужно е да бъдат
установени като настъпили следните факти: че ответникът има качество на
потребител на мобилни услуги за процесния период и абонатен номер; че от
доставчика на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено договорно
отношение са били предоставени посочените услуги на ответника, като е начислена
дължимата стойност за тях, съобразно индивидуалния договор и Общите условия,
поради което се дължи плащане в посочените във фактурите размери.
Ищецът
основава исковата си претенция на посочените договори и фактури.
С оглед на ангажираните по делото доказателства,
съдът приема, че приложените по делото Договор за мобилни услуги от 26.06.2017
г. и Договор за лизинг от 11.08.2017 г. са валидно сключени между страните.
Представените договори не са оспорени от ответника, и тъй като носят подписите
на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК представляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в същите, са направени от тези лица. Същевременно, по силата
на чл.20а,ал.1 от ЗЗД, договорите имат силата на закон за тези, които са ги
сключили, с оглед на което с подписването на процесните договори за мобилни
услуги и договор за лизинг в правната сфера на всяка от страните са възникнали
права и задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основното си
задължения по договорите- да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги
чрез телефонен номер *******, както и че е предоставил лизингованата вещ- мобилно
устройство Tablet модел nJoy Arcas 7 3G Black за срок от
23 месеца. Доказателство относно факта
на плащане на сумите по фактурите не са ангажирани и до датата на приключване
на съдебното дирене.
С
оглед на изложеното съдът намира, че исковете на ищеца към ответника за всички
претендирани дължими суми са основателни и доказани, а като такива следва да
бъдат уважени.
Относно
разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Съдът намира, че ответникът с поведението си категорично
е дал повод за образуване на настоящото производство. Същият не е представил
доказателства до приключване на
производството, че е платил задължението си към ищеца, предвид което следва да бъдат присъдени
разноските в заповедното и в настоящото производство в негова тежест.
Съгласно решението по т.12 от ТР №4/2013г. от
18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът,който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед гореизложеното и предвид пълното
уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени
в заповедното производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца-заявител по
ч.гр.д. №1372/2019 г. по описа на РС-Казанлък съдебни и деловодни разноски в
размер на 205,00 лв.
В
производството по гражданско дело №1975/2019 г. ищецът има разноски в общ
размер на 530,00 лева, от които 50,00 лева държавна такса, 180,00 лева адвокатско възнаграждение и
300,00 лв. депозит за особен представител.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 и чл.80 от ГПК ответникът
следва за заплати на ищеца направените в настоящото производство съдебни и
деловодни разноски в размер на 530,00
лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.К.М. с ЕГН **********
***, че дължи на „Т.Б.“ ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, бизнес парк
София, сграда 6, чрез пълномощника му-
адв. В.П.Г. от Софийската АК, със съдебен адрес:***, по Заповед за
изпълнение № 1204/07.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1797/2018 г. по описа на
РС-Казанлък следните суми: 80,66 лева /осемдесет
лева и шестдесет и шест стотинки/ главница, представляваща неизпълнени
парични задължения, произтичащи от договор за далекосъобщителни услуги от 26.06.2017г.,
сключен между Р.К.М. с ЕГН ********** и „Т.Б.“ЕАД и законна лихва от 17.05.2019 г. до окончателно
заплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р.К.М. с ЕГН ********** ***, да заплати
на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:***, бизнес парк София, сграда 6, чрез пълномощника му- адв. В.П.Г. от Софийската АК, със съдебен
адрес:***, сумата от 59,80 лева – незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 11.08.2017 г.
ОСЪЖДА
Р.К.М.
с ЕГН ********** ***, да заплати на „Т.Б.“ЕАД с ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление:***, бизнес парк София, сграда 6, чрез
пълномощника му- адвокат В.П.Г. ***, със съдебен адрес:***, по Заповед за
изпълнение №834/22.05.2019г. по ч.гр.д. №1372/2019г. по описа на
РС-Казанлък сумата от 205,00 лева / двеста и пет лева / разноски
по заповедното производство.
ОСЪЖДА Р.К.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Т.Б.“ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, бизнес парк София, сграда 6, чрез пълномощника му- адвокат В.П.Г.
***, със съдебен адрес:***, направените съдебни и
деловодни разноски в размер на 530,00 лева
/петстотин и тридесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му пред Окръжен съд- Стара Загора.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1372/2019г.
по описа на РС-Казанлък.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: