№ 777
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Мария Яначкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502501 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 264224 от 25 юни 2021г. по гр. д. № 6419/2019г. на СГС,
ГО, 12 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на
И. Г. И., ЕГН **********, сумите: 20 000 лева и 15 000 лева /обезщетения за
неимуществени вреди и за имуществени вреди/ на основание чл. 2 от ЗОДОВ;
законната лихва върху посочените главници от 19.07.18г. до цялостното им
изплащане и 424 лева – съдебни разноски /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ; съразмерно на уважените искове/, като отхвърлил
исковете за сумите над посочените по-горе размери.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
И. Г. И. срещу решението по гр. д. № 6419/2019г. на СГС, ГО, 12 състав в
отхвърлителните му части. С доводи, концентрирани върху нарушение като
резултат на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на търсеното обезщетение за
неимуществени вреди, и такива за липса на основание да се намали
обезщетението за имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски
възнаграждения за защита, осъществена в рамките на наказателното
производство, иска отмяна на решението в обжалваните части и вместо това
1
уважаване на исковете до пълните предявени размери.
Ответникът Прокуратура на РБ не е подал отговор на въззивната
жалба на ищеца.
ПРБ също е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение, но в осъдителните му части. С доводи, че не е доказан такъв
интензитет на вредите, който да обосновава обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000 лв., както и, че няма основание за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, което и е завишено, иска отмяна на
решението в атакуваните части и отхвърляне на исковете, евентуално
намаляване размерите на обезщетенията. В съдебно заседание пред въззивния
съд представителят на прокуратурата е посочил, че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 10 000 лв., а това за
имуществени вреди на 5 000 лв.
И. Г. И. е оспорил жалбата на ПРБ.
За да постанови решението си, с което е присъдил обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 20
000 лева и 15 000 лв., първоинстанционният съд е приел, че вредите от
образуваното срещу ищеца наказателно производство, приключило с
оправдателна присъда, се презумират, като за определянето на размера на
обезщетението е съобразил събраните гласни доказателства и
продължителността на производството, както и липсата на твърдения,
съответно доказателства, за определянето на най-тежката мярка за
неотклонение спрямо ищеца; имуществените вреди съдът е изчислил в
присъдения размер с оглед предмета на наказателното производство,
продължителността на процеса във времето, вида, естеството и обема на
извършени по делото процесуални действия.
Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269
ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на
обжалване, е валидно, то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен
резултат от рещаващата си дейност счита същото за неправилно като резултат
в обжалвани от ищеца части, съответно за правилно в други обжалвани части,
по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно
2
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу ПРБ. Ищецът претендира
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан,
понесени в рамките на наказателно производство с обща продължителност от
5 години, 10 месеца и 7 дни, в размер на 50 000 лв., съотв. 40 800 лв., както
следва : - сумата от 8 600 лв., представляваща заплатено на адв. С. Г.
възнаграждение за защита и представителство в досъдебното производство
ВДП №116-111/2009 по описа на Военна полиция София;-сумата от 7 800 лв.,
представляваща заплатено в полза на адв. С. Г. възнаграждение за защита и
процесуално представителство в производството по НОХД № 116/2013г. на
СВС; - сумата от 6 800 лв., представляваща заплатено в полза на адв. С. Г.
възнаграждение за защита и процесуално представителство в
производството по ВНОХД № П30/2014г. по описа на Софийския военно-
апелативен съд; - сумата от 9 600 лв., представляваща заплатен в полза на
Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“ адвокатски хонорар от 8 000 лв.
за защита и процесуално представителство по НОХД № 89/2016г. на СВС и 1
600 лв. ДДС;- сумата от 8000 лв., представляваща заплатен в полза на
Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“ адвокатски хонорар от 6 658 лв.
за защита и процесуално представителство по НОХД №П6/2013 на СВС и
1332 лв. ДДС;
В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил
исковете с възражения, че не са настъпили твърдените от ищеца
неимуществени вреди, в това число влошаване на здравословното му
състояние; че не е доказано представители на прокуратурата да са правили
изявления за процесното обвинение в медиите, както и, че съдебната фаза на
процеса е била по-продължителна; че не е доказано плащането на част от
претендираното като имуществени вреди адвокатско възнаграждение да е
извършено за защита по наказателното дело, евентуално е възразил и че
търсеното обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер с оглед
обема на правната защита, необходима на ищеца. Тези възражения от
защитата му по същество са в спорния предмет и на въззивното производство.
След запознаване с приложеното НОХД, образувано срещу ищеца,
съдържащо и 103 тома досъдебно производство, ответникът е направил
възражения, че делото е било отлагано многократно по вина на ищеца,
неговите защитници и неявяването на свидетели и вещи лица.
3
За да се произнесе по съществото на спора, въззивният съд взе
предвид следните фактически положения, твърдяни от ищеца, неоспорени
като факти от ответника:
С постановление от 12.09.2012г. на военно – разследващ полицай по
ДП № 153 – РП/2009г., преписка вх. № 1577/2009г., НП № 162/2009г. по
описа на Военно окръжна прокуратура – София, ВДП № 116 – III/2009г. по
описа на РС „Военна полиция“ – София, ищецът е привлечен като обвиняем
за престъпления по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 1 и по чл. 220, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за
това, че за времето от 13.10.2004г. до 23.12.2004г. в гр. София, като
длъжностно лице - Главен секретар на Изпълнителна Агенция „Военни
клубове и информация” - МО, в качеството си на възложител, упълномощен
като такъв със заповед № 39/13.08.2004г. на изпълнителния директор на ИА
„ВКИ”, в хода на изпълнението на договор за проектиране от 30.08.2004г.,
сключен от него с търговско дружество „МАКТЕР КОНСУЛТ” ЕООД на
стойност 409 340,00 лв. /четиристотин и девет хиляди и триста и четиридесет
лева/ и с предмет на договора: „Извършване на проектни работи на обект:
комплекс от сгради „Национален армейски комплекс” във фази „Идеен
проект” и „Технически /работен проект”, по части както следва:
Архитектурна, Конструктивна, ВиК, ОиВ, Електро, ПОИС, Вертикална
планировка, всички необходими външни комуникации, както и подготвяне на
количествено-стойностна сметка по посочените части”, не положил
достатъчно грижи за възложената му работа, като не упражнил правото си на
възложител съгласно чл. 8, ал. 3 на сключения договор („ Ако при приемане
на проекта са констатирани недостатъци, до отстраняването им възложителят
може да задържи от дължимата цена сума, която не надвишава 10 % /десет
процента/ от уговорената в чл. 6, ал. 1 цена”), а именно - приел без забележки
представения от Изпълнителя по договора проект, който бил със съществени
недостатъци: - без цялостно проектиране на площадковите ВиК инсталации
съгласно чл.73 и 74 от Наредба № 4/21.05.2001г. за съдържанието на
инвестиционните проекти и - без пълни количествено-стойностни сметки
по всички части на проекта, и от това са последвали щети за Министерството
на отбраната в особено големи размери - 41 134 /четиридесет и една хиляди
сто тридесет и четири/ лева с ДДС - сумата, която е следвало да бъде
удържана от възложителя, съгласно чл.8, ал. 3 от договора , представляваща
10 % от цялата сума по договора, която била изплатена на изпълнителя е
4
платежни нареждания от 07.10.2004г., 22.12.2004 г. и 30.12.2004г. -
престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 1 от НК /престъпление № ГФА
20900158 БТЮ/. II. За времето от 31.10.2005г. до 05.12.2005г. в гр. София,
като длъжностно лице - Главен секретар на Изпълнителна Агенция „Военни
клубове и информация” - МО, в качеството си на възложител, упълномощен
като такъв със заповед № 438/15.11.2004г. на изпълнителния директор на ИА
„ВКИ”, съзнателно сключил неизгодна сделка, като в нарушение на чл. 90, ал.
1, т.8, буква „б” от ЗОП провел процедура на договаряне без обявление, за
възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на непредвидени,
допълнително възникнали строително-монтажни работи при изграждане на
НАК” - втори и трети етап” без да са били налице непредвидени
обстоятелства и сключил договор за строителство вх. № 1155/05.12.2005г. с
„Ху-Фу” ООД, като стойността на възложените строително-монтажни работи
надхвърлят с повече от 50 на сто стойността на основната поръчка -
стойността по сключения също от него предходен договор с вх. №
650/14.07.2005г., като строително-монтажните работи по сключения нов
договор са били предвидени в проекта на обекта и са били вече включени в
количествено-стойностните сметки на предходния договор № 650/14.07.2005
г. и от това е произлязла значителна вреда за Министерството на отбраната в
размер на 10 694 020,53 лв. с ДДС, което е сумата, изплатена по сключения
договор, като деянието представлява особено тежък случай - престъпление по
чл. 220, ал. 2, вр. ал.1 от НК /престъпление № ГФА 21200069 БСФ/. С
посоченото постановление на ищеца е взета мярка за неотклонение
„Подписка”.
През 2013г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца във Военен съд-
София с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 219, ал.4, вр. ал. 3 и чл.
220, ал.2, вр. ал. 1 НК, по който е образувано НОХД № П6/2013г. С присъда
№ П-6 от 30.01.2014г. ищецът е признат за виновен по повдигнатите
обвинения и му е наложено общо наказание от 8 години „лишаване от
свобода“, при първоначално определен строг режим на изтърпяването му,
като му е наложена и забрана за заемане на държавна и отчетническа
длъжност за период от 10 години, и е бил осъден да заплати, по предявения
граждански иск, сумата от 41 134 лв. и от 11 731 188,59 лв., ведно със
законната лихва от посочени дати на увреждането, на Министерството на
отбраната на РБ. С решение № П-33/05.01.2015г. по ВНОХД № П30/2014г.,
5
образувано по жалба на подсъдимия, Софийският военно-апелативен съд е
отменил първоинстанционната присъда и върнал делото за отстраняване на
съществени процесуални нарушения на Софийската военно-окръжна
прокуратура. На 10.11.2015г., след изменение на повдигнатите обвинения,
делото отново било внесено с обвинителен акт в Софийския военен съд и
било образувано НОХД № П263/2015г. С разпореждане от 12.12.2015г. съдът
прекратил производството по делото и го върнал на Военно - окръжна
прокуратура - София за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения. След изменения на повдигнатите обвинения делото било внесено
отново в съда през м. април 2016г. с обвинителен акт, където било образувано
НОХД № П89/2016г. по описа на Военния съд – София, като повдигнатите
срещу И.И. обвинения са за извършено престъпление по чл. 282, ал.2, пр. 1 и
пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2 НК. С присъда № 6/06.03.2017г., постановена по НОХД
№ СП89/2016г., ищецът е оправдан по всички повдигнати обвинения. По
протест на прокуратурата, с решение №П-34/01.12.2017г., постановено по
НОХД №П 15/2017г. военно-апелативният съд е потвърдил оправдателната
присъда. По касационен протест на прокуратурата, с окончателно решение №
59 от 19.07.2018 г. по н. д. № 51/2018, II НО на ВКС въззивното решение на
Военно-апелативния съд е оставено в сила, когато е влязла в сила и
оправдателната присъда. Наказателното производство е продължило 5
години, 10 месеца и 7 дни.
Наказателното производство е получило широк медиен отзвук – към
исковата молба са приложени множество извлечения от електронни издания,
публикували информация за постановената осъдителна присъда.
От гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. В. – дъщеря на
ищеца, подлежащи на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172
ГПК, е установено, че образуваното срещу баща й дело го довело до срив,
като той първоначално си мислел, че се касае за недоразумение,
затворил се в себе си, станал мнителен, избягвал темата за процеса; колеги и
познати се отдръпнали от него, дори колеги се обаждали да му държат сметка
за съобщените пропуски в работата му, като случаят бил разпространен по
медиите и в интернет, което допълнително го потиснало. По време на
производството се появили проблеми с кръвното му, отложил лечение,
провел и онколечение. Постепенно баща й се съвзел след оправдателната
6
присъда, а по време на делото като млад пенсионер не можел да си намери
работа като финансист, тъй като евентуалните работодатели изчаквали изхода
от процеса, което довело до затруднения при поемането на разходите за
защитата му. Баща й се притеснявал за нея и майка й как им се отразява
делото, а колеги на съпруга на свидетелката, работил в СДВР, му задавали
въпроси защо продължава да работи след като тъстът му е милионер.
В представените, приложени към исковата молба, заверени преписи от
от платежни нареждания, договори за процесуално представителство,
фактури и извлечения от сметки, е установено, че ищецът е заплатил
адвокатско възнраграждение по образуваното срещу него наказателно
производство в общ размер на 40 800 лв., от които 31 200 лв. преди
повторното внасяне на обвинителен акт в съда с изменено обвинение.
Доколкото ответникът не е твърдял, съответно провел доказване, че срещу
ищеца е имало висящо и друго производство пред Военен съд, съдът приема,
че плащанията за първа и втора инстанция в размер на 7 800 лв. и 6 800 лв.,
извършени през 2013г. и 2014г., са именно по повод процесното обвинение.
Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл. 7 и чл. 4
ЗОДОВ, държавата – в лицето на съответните органи на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда, - отговаря и дължи обезщетение за всички
причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от образувано наказателно производство от
следния незаконен акт – обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано - независимо от това дали вредите са причинени
виновно от съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или
служебно правоотношение със съответния правозащитен орган (вж. и
разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д.
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ, задължителни за съда). Основанието за
ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е обективният
факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по
Наказателния кодекс и е оправдано. Без значение е дали конкретните
действия, предприети от органите на предварителното производство, са били
в съответствие с процесуалния закон; не е релевантно и наличието или
липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите, съотв.
какво е било вътрешното му убеждение (субективното отношение е от
значение само за приложението на чл. 9, ал. 2 от закона). Тези обстоятелства
7
не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания за отпадане
или намаляване на отговорността. Обвинението в престъпление се явява
незаконно винаги, щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена
от съд, т. е. определящ е крайният резултат от определено действие или акт,
от който се установява, че предприетите срещу съответно лице действия са
били неоснователни, като се констатира незаконосъобразността на
обвинението. В този смисъл без значение за обективната отговорност е това
дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са
били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Въз основа на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не
може да се признаят определени действия на прокуратурата за основателни и
да се изключи нейната отговорност за тях. Законът не е предвидил като
изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото
обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и
отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички
законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните
до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя.
Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за
вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при
наличието само на посочените в законовата разпоредба предпоставки – в
случая повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и
оправдаването на лицето.
Във връзка с изложеното и по спорния предмет на делото, с оглед и
уточнения обжалваем интерес от ответника, въззивният съд изхожда от
положението, че в разглеждания случай е налице незаконен акт на
правозащитен орган - обвинение в извършване на престъпление, за което
ищецът е било оправдан.
Отговорността на осъдения от първоинстанционния съд ответник
ПРБ се извлича от упражнените правомощия по осъществяването на
ръководство и надзор върху разследването, вкл. съставянето на обвинителен
акт за предаване на обвиняемия на съд и поддържането му; от задължението
на прокуратурата да доказва виновността на привлечените към наказателна
отговорност лица, съотв. от постановяването на присъда, с която е лицето е
8
оправдано, с което е установена незаконосъобразността на обвинението. В
настоящото производство, с оглед процесуалното поведение на ПРБ във
въззивното производство, остават спорни въпросът за размера на дължимите
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от
незаконното обвинение, които ищецът – жалбоподател счита за занижени с
обжалваното решение, а ответникът – жалбоподател за завишени.
Въззивният съд приема при съвкупния анализ на доказателствата, в
това число на гласните доказателства - основен източник на информация за
неблагоприятните последици (и в разглеждания случай достатъчно
конкретни), за които ищецът търси компенсация чрез парично обезщетение, и
които последици имат обективно проявление, - че в резултат на незаконното
обвинение психоемоционалното състояние на ищеца е било засегнато. С
оглед обичайните вреди, търпени от процесния незаконен акт, същият е
изпитвал притеснение, че ще бъде несправедливо осъден, засилено от
първоинстанционната осъдителна присъда, уронени са били и честта и
достойнството му. Отделно, с оглед спецификата на обвинението, е бил
накърнен и професионалният му авторитет като служещ и финансист в
системата на МО. На наказателното производство е дадена и изключително
голяма гласност, водеща до накърняване на доброто име на ищеца пред
неопределен кръг от хора, въпреки липсата на данни, че именно представител
на прокуратурата е разпространил информацията за образуването и хода му,
като съдът съобразява от една страна, че повод за разпространението на тази
информация е повдигането на незаконно обвинение, но от друга, че за
интерпретации на авторите на публикации по повод обвинението
отговорността на ответника не може да бъде ангажирана. В резултат от
обвинението, в предмета на делото, отражението върху психоемоционалното
състояние на ищеца, освен обичайното притеснение от несправедливо
осъждане, се изразило и в типично затваряне в себе си, като изолацията от
околните е била двупосочна, доколкото и част от колегите и познатите му се
дистанцирали от него, поради което обвинението се е отразило безспорно
негативно и в социален план за ищеца. Той изпитвал и безпокойство за
причинените неудобства на семейството си по повод обвинението.
Допълнително, макар да е бил пенсионер, повдигането на обвинение за
престъпление по служба логично е възпрепятствало намирането на друга
работа като финанист, въпреки че по делото не е доказано предприемането на
9
конкретни мерки по намиране на нова работа. Недоказано остава по делото,
че повдигането на обвинението е довело до сериозно влошаване на
психическото и физическото състояние на ищеца, в това число до развитие на
хипертония в резултат от него - въпреки че свидетелката е съобщила за
новопоявили се проблеми с кръвното налягане по време на наказателното
производство, не е установена причинна връзка между обвинението и тези
проблеми. Не е доказано и отлагане на оперативна интервенция на колянната
става, съответно продължаваща проява на болки на това място, което да е във
връзка с процесното наказателно производство. За определянето на
обезщетението за неимуществени вреди, което се присъжда глобално (вж. и
ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ), съдът
съобрази и, че на обвиняемия е определена най - леката мярка за
неотклонение - „подписка”, но и, че за престъпленията, за които му е било
повдигнато обвинение, се предвижда най-тежко наказание лишаване от
свобода от 1 до 10 години и лишаване от права по чл. 37, т. 6 и 7 (лишаване
от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност) НК,
както и от 1 до 8 години лишаване от свобода и лишаване от право по чл. 37,
т. 6 НК (по окончателно повдигнатото му обвинение), т.е. касае се за тежко
престъпление по смисъла на закона (чл. 93, т. 7 НК). Следва да се отбележи,
че поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един
недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди -
неблагоприятно отражение върху психиката на човек от положението на
несигурност в течение на наказателното производство, - които са пряка и
непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да
доказва всяко свое негативно изживяване и страдание, независимо от
конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД). За да определи по справедливост
размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на ищеца (чл.
52 ЗЗД), въззивният съд съобрази и продължителността на наказателното
производство – около 5 години и 10 месеца, начиная от привличането му в
качество на обвиняем. Противно на възраженията на ответника, не са събрани
доказателства, че ищецът недобросъвестно е забавил хода на наказателното
производство с поведението си. Във връзка с приетата продължителност на
10
наказателното производството, за която следва да се ангажира отговорността
на ответника, следва да се подчертае, че доколкото отговорността на
държавата е обективна, ответникът носи риска от продължителността на
цялото производството, а не само за досъдебнта фаза, още повече че в случая
прокуратурата е поддържала висящността на обвинението през цялото време.
След преценка на всички горепосочени обстоятелства, въззивният съд
прие, че отражението на предприетото срещу ищеца наказателно преследване
върху обсъдените сфери от живота му дава основание да се определи
обезщетение за неимуществени вреди, в предмета на делото, съставляващи
основанието на иска, в размер на 30 000 лв. Съобразно и утвърдената съдебна
практика във връзка с определянето на обезщетение като търсеното в процеса,
неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично
обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед
особеностите на конкретния случай, като обезщетението не следва да
надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които
поначало са различни във всеки отделен случай. В процесния случай
въззивният съд съобрази като обстоятелствата, които обуславят по-висок
размер на обезщетението с оглед действителния размер на вредите, тежестта
на обвинението на ищеца в качеството му на длъжностно лице, към който в
това му качество има завишени изисквания за почтеност и съблюдаване на
закона и, че деянието, предмет на незаконното обвинение, е обществено
укоримо в по-висока степен с оглед обществените отговорности на
длъжността, поради което с обвинението ищецът е злепоставен значително в
професионалната си сфера. В посока определяне на по-голям размер на
обезщетението съдът отчете, че за интензитета на вредите допринася
първоначално постановената осъдителна присъда, както и уважаването на
гражданския иск в наказателния процес за сума, надхвърляща 11 000 000 лв.;
отчете в тази посока и пораженията в резултат от процесното обвинение в
емоционалното състояние на ищеца; съдът съобрази и засягането на доброто
име на ищеца чрез широката разгласа на процесното обвинение. От друга
страна, обстоятелствата, които съдът прие, че обуславят определянето на по-
малък размер на обезщетението, са: по-ниската степен на интензивност на
11
мерките за процесуална принуда срещу ищеца, срокът на наказателното
производство, който не може да се възприеме за прекомерно продължителен с
оглед вида и тежестта на обвинението, липсата на данни за влошаване на
здравословното състояние на ищеца. С оглед всичко изложено и с оглед
социално-икономическите условия в страната към момента на причиняване
на вредите и стандарта на живот в страната, въззивният съд прие, че
справедливото обезщетение възлиза в случая на 30 000 лв., определено по
критериите на чл. 52 ЗЗД, което ще компенсира вредите от неоправданата
наказателна репресия, нанесени на ищеца, като се изходи от личността му и
особеностите на разглеждания случай. При определянето на дължимия размер
на търсеното обезщетение, съдът взе предвид и факта, че самото осъждане на
ответника има репариращо вредите действие. Обезщетението се дължи и
ведно със законната лихва, начиная от 19.07.2018г. (при съобразяване на т. 4
от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ВКС,
ОСГК).
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди:
Съгласно ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС на РБ, обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи. В случая, съобразно приетото
по-горе, са доказани сторени разходи за адвокатско възнаграждение за
защитата на ищеца в наказателното производство. Въззивният съд, както е
приел и първоинстанционният съд като резултат, счита, че на репариране
подлежат претърпените от подложеното на несправедлива наказателна
репресия лице имуществени вреди – разноски, представляващи
възнаграждение за адвокат за защита в наказателното производство, които не
се присъждат в наказателното производство (арг. чл. 190, ал. 1 НПК), поради
което отговорността на държавата за направените разноски за защита срещу
незаконното обвинение следва да се реализира по специалния закон за
отговорността на държавата, което ответникът не оспорва в настоящото
въззивно производство като принципно положение. Сторените разноски за
защита срещу незаконното обвинение, в причинно–следствена връзка с
незаконния акт (вж. чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), представляват вреди
(претърпяна загуба), претърпени по повод на това обвинение и те подлежат на
12
обезщетяване (чл. 4 ЗОДОВ). Като пряка и непосредствена последица от
упражняване на правото на защита срещу незаконния акт, в предмета на
делото, искът за заплащане на сторени разноски, за каквито са представени
доказателства в настоящото производство, е установен по основание, с оглед
и обжалваемия интерес по делото. Ищецът претендира, че е понесъл
имуществени вреди под формата на платено адвокатско възнаграждение в
размер на 40 800 лв. Ответникът е направил възражение, че не е доказано част
от възнаграждението да е платено по конкретното наказателно дело, както и,
че то е прекомерно. Първото възражение съдът вече прие за неоснователно в
мотивите, изложени по-горе, второто също е неоснователно. Искът подлежи
на уважаване в пълния предявен размер на обезщетението за имуществени
вреди, като се изходи от фактическия състав на възникване на обезщетението
за вреди, а именно доказано ли е сторването на всички твърдени разходи за
защита и доколко те са в причинно–следствена връзка с незаконния акт (чл.
51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД; ТР № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на
ВКС). Въззивният съд намира, че в разглеждания случай разходите за близо 6
години наказателно производство не надхвърлят един разумен размер на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, цената
на предявения граждански иск и дължимите усилия от пълномощника –
адвокат за осъществявяне на защитата на лицето, подложено на наказателна
репресия. Ето защо, формира извод, че искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е основателен в пълния предявен размер ведно със
законната лихва.
По горните съображения въззивната жалба на ищеца е частично
основателна, а тази на ответника изцяло неоснователна. Решението в
обжалвани от ищеца части подлежи на отмяна – в частта, в която искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 20 000 лв.
до размера от 30 000 лв. е отхвърлен, и в частта, в която искът за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди над размера от 15 000 лв. до пълния
предявен размер от 40 800 лв. е отхвърлен и вместо това искове следва да се
уважат за посочените разлики. В останалите обжалвани части решението,
предмет на инстанционен контрол, е правилно като резултат и подлежи на
потвърждаване.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал.
3 ЗОДОВ, в полза на жалбоподателя - ищец се присъждат разноски в размер
13
на 5 лв. – държавна такса за въззивно обжалване и още 365, 74 лв. – разноски
за първа инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264224 от 25 юни 2021г. по гр. д. № 6419/2019г. на
СГС, ГО, 12 състав в частта, в която съдът е отхвърлил иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди над размера от 20 000 лв. до размера от
30 000 лв. и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над
размера от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 40 800 лв. и вместо това:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, на И. Г. И., ЕГН **********, сумата
10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и сумата 25 800 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение, за
което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, постановена по НОХД
№ СП89/2016г. на Военен съд – София, ведно със законната лихва върху
сумите от 19.07.2018г. до окончателното плащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ да заплати на ищеца сумата 370, 74 лв. –
разноски за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264224 от 25 юни 2021г. по гр. д. №
6419/2019г. на СГС, ГО, 12 състав в частта в останалите обжалвани части.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, пред
Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14