Решение по дело №2124/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 315
Дата: 22 октомври 2021 г. (в сила от 11 ноември 2021 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20202330102124
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Ямбол, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20202330102124 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 от
Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена
молба от И.С.С. с ЕГН ********** от гр.С.,обл. Я.,ул. „***,чрез пълномощник адвокат
М. Х.-ЯАК,за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на
молителя домашно насилие от страна на лице,с което се е намирало във фактическо
съпружеско съжителство и от което има дете – С.А.Д..,ЕГН ********** от гр.П.,ж.к.
„***.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършено твърдяното домашно насилие, а именно: Молителя твърди,че с ответницата
са се намирали във фактическо съпружеско съжителство до м.февруари 2020 г.,като от
съвместното им съжителство имат родено дете С.И.С.,род. на 05.08.2019 г.,която от
06.05.2020 г. се отглежда от молителя. Ответницата от м.юли 2020 г. започнала да
упражнява срещу молителя психическо и емоционално домашно насилие,като
многократно го обиждала и отправяла закани за живота и здравето му. Още от
съвместното им съжителство ответницата била агресивна,безотговорна и конфликтна.
След раждането на детето тази нейна агресивност по отношение на молителя и
неговите близки се засилила. Без причина започнала да удря молителя и неговата
майка.ПоС.но вдигала скандали,нагрубявала молителя,като му нанасяла психически и
1
физически тормоз и то пред други хора. През последните два месеца поС.но му
звъняла по телефона,като му нанасяла обиди. На 08.08.2020 г. около 19.10 ч.
ответницата се обадила по телефона на молителя,като му крещяла и му заявила,че е
***,ще гори и ще лежи в затвора,като го напсувала,като тези нейни обаждания се
повтаряли през ден. На 26.06.2020 г. ответницата заедно с майка си около 10.30ч.-10.45
ч. посетила жилището на молителя,под предлог да види детето. След като молителя й
казал,че същото спи станала агресивна и започнала да му крещи,че е ***,***,***,като
цялото село щяло да разбере какъв *** е. Крясъците на ответницата били чути от
съседите на молителя които излезли да видят каква става. Поведението на ответницата
продължило и на улицата където продължила да обижда молителя. Около 14.00 ч. на
с.дата ответницата отново проявила агресия пред детето и съседите на молителя,като
го обиждала,като ритнала баща му. За случващото молителя чрез тел.112 сигнализирал
органите на полицията,но при тяхното пристигане ответницата си била тръгнала. Това
нейно поведение се случило и десет дни преди посочения,като ответницата отишла до
дома на молителя и след като установила,че той го няма започнала да блъска входната
врата,да вика и крещи,като изричала обидни думи по отношение на молителя пред
неговите родители.
Молителя се страхува от ответницата, счита, че същата е заплаха за него и
претендира налагане на мерки за защита по чл.5,ал.1,т.1 и т.3 ЗЗДН, както и издаване
на заповед за незабавна защита по отношение на него. Прилага декларация за
извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В срока за отговор на молбата за домашно насилие е постъпил такъв от ответника,
чрез пълномощник адвокат. Твърденията на молителя, че срещите с него на посочените
дати 08.08.2020 г. и 26.06.2020 г. са оспорени, като се твърди, че не са осъществени
актове на домашно насилие. Счита се, че издадената заповед за незабавна защита не
била подкрепена с никакви доказателства, като нямало пряка и непосредствена
опасност за живота и здравето на молителя. Твърди се, че в случая не молителя, а
ответницата била подложена на постоянен психически тормоз, като отнели девет
месечното дете и не и разрешават да го вижда. Оспорват се всичко, което е изложено в
молбата. Твърди се, че с Решение № *** г. по гр. дело №*** г. на ЯРС е утвърдено
постигнатото между тях споразумение, по силата на което родителските права по
отношение на детето С.И.С., род. на 05.08.2019 г. били предоставени на ответницата,
като на бащата молител в настоящото производство бил определен режим на лични
контакти. На 06.05.2020 г. по молба на бащата, ответницата му дала детето да му
гостува в гр. С., като от него момент същия не я връщал. През това време по телефона
и чрез посещения на място, искала и ходила да вземе детето, но последния
категорично отказал да го върне. На посочените дати в молбата на 08.08.2020 г.
направила опит по телефона да говори с молителя, но на два пъти същия не и
2
отговорил. На третото обаждане същия вдигнал телефона, като започнал да и се
подиграва, казал и че никога няма да вземе детето, като ще направи всичко възможно
то да я забрави, след което и затворил телефона. След като го набрала за четвърти път,
молителя я обидил и затворил телефона. На 26.08.2020 г. без уговорка с молителя,
ответницата със своята майка посетили гр. С., за да видят детето. От къщата излязъл
молителя с майка си, като им заявили, че детето спи и не било удобно да го будят и
след като се събуди ще се обадят да отидат да го видят. Тогава си позволила да повиши
тон, както твърди, че била обиждала молителя и не го заплашвала, като им казала, че не
е нормално да се подиграват с една майка и да я разкарват, без да си види детето. След
около половин час молителя и се обадил, като и казал, че може да отиде да види детето,
но изрично и заявил, че трябва да е сама, без майка си, защото нямали да допуснат
последната в домът им. Когато ответницата отишла, майка и влязла заедно с нея в
двора, страхувайки се за дъщеря си. Ответницата се срещнала с детето в единия край
на двора, като молителя с майка й стояли в другия, като през това време не разговаряла
със същия. Около 14.00 ч. се прибрал бащата на молителя, като отишъл при
ответницата и започнал да и показва някакви медицински документи, като твърдял, че
не е алкохолик. След като ответницата му казала, че е времето и мястото да
коментират това, същия започнал да и крещи да напуснат домът им, наричайки ги с
обидни думи и да не били стъпили повече в домът му. Същата отказала, като бащата на
молителя и налетял на бой, като съпругата му се опитвала да го успокои. Ответницата
твърди, че в този момент можело и да е викала, дори и за помощ, но не в изблик на
ярост, с оглед на това, че била много уплашена, унизена и блъскана. По късно майка и
се обадила чрез тел.112 на органите на полицията, които пристигнали много бързо. Не
било вярно в молбата, че си била тръгнала, като пристигнали органите на полицията,
бащата на молителя си тръгнал, а те останали пред входната врата. Молителя пред
полицая започнал да обижда майка й и да скача на бой, но присъствието на полицията
същата не била ударена. Заедно с полицая отишли до полицейското управление където
депозирали жалба и след това с майка си отишли до „Закрила на детето“ в гр. Я., за да
им осигурят среща с детето, защото не можело да разчита на молителя и семейството
му затова.
Иска се оставяне на молбата без уважение и претендира съдебни разноски.
В съдебно заседание молителя се представлява от пълномощник адвокат, чрез
който поддържат молбата, сочат доказателства и претендират налагане на мерките по
заповедта за незабавна защита.
В последното съдебно заседание ответника по молбата не се явява, като не се
явява и пълномощника му, сочат доказателства и претендират молбата да бъде
оставена без уважение, като представят писмена защита и доказателства.
3
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените
в нея доводи, събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от
акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по
реда на ЗЗДН – с лице с което се е бил във фактическо съпружеско съжителство и от
което имат дете и същата е допустима.
Страните не споря, а и от представеното удостоверение за раждане на детето
С.И.С., род. на 05.08.2019 г., безспорно се установява, че същите са нейни родители.
Също така не спорят, че с посоченото по горе решение родителските права са
предоставени на майката, като на бащата са определени мерки за режим на лични
контакти. Също така страните не спорят, че между тях се води спор за промяна на
родителските права върху детето, като има заведено дело в тази насока пред ЯРС. Във
връзка с посочения спор, по делото са представени и приети писмени доказателства,
включително и образувани полицейски преписки, сезиране на Прокуратурата на Р.
България, Д“СП“- Я., както и Президента и Омбудсмана на Р.България.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.
Свидетеля П. Н. П., заявява, че работи като полицейски инспектор в РУ- С.. На
26.08.2020 г. бил получен сигнал от ОДЧ, за възникнал такъв на ул. „*** в гр. С..
Пристигнали малко по- бавно, защото били извън града. При пристигането си на
място, скандал нямало, като на адреса били само молителя и родителите му. От тях
разбрали, че преди тяхното пристигане бил възникнал скандал между баща на
молителя от една страна и от друга страна ответницата и майка й, по време на
осъществяване на свиждане с детето. Ответните страни били отвън, като изслушали и
двете страни, които депозирали жалби. Съставили им протоколи съгласно ЗМВР.
Спорът между двете страни се водил за родителските права, като това били поводите за
скандали между тях. Установили, че С. избутала бащата на молителя по стълбите, като
лично не бил ходил на други скандали между тях. Имало няколко жалби между
страните които разглеждал, но на скандали не бил ходил. Към момента на разпита
детето било при майката.
На въпрос на пълномощника на молителя свидетеля отговори, че С.Р. живеела
срещу И. и е била очевидец на случилото се.
На въпрос на пълномощника на ответницата свидетеля отговори, че
претенциите на С. били за детето основно и общо взето било правене на „пук“ малко.
Всички жалби които разглеждал били във връзка с детето.
4
Свидетелката С.Г.Р. /без родство със страните/ , посочва, че на 26.08.2020 г. в
гр. С., до дома на молителя отишли С. и майка й да видят детето. Още при идването им
С. взела да крещи, че си иска детето, иска да го види, като обиждала молителя, че е***,
бил *** и ***. Тя била в двора си, като И. и майка му и казали да не крещи, че детето
спяло и когато се събудило, щяла да ги види. Въпреки това ответницата продължила да
обижда майката на молителя и самия него. След това тръгнали по улицата и след малко
се върнали и влезли в двора на молителя. След като влезли вътре тя не чувала какво си
говорят. След малко се върнал бащата на молителя, какво са ги говорили не знаела,
като започнали да се чуват гласове на висок тон. Майката на С. излязла на улицата с
детето, като С. настигнала бащата на молителя по стълбите и го блъснала, като това
било което видяла. След това изчезнали и ги нямало. Страните не живеели заедно, като
една седмица преди това С. и майка й отново ходили, но детето го нямало, защото били
го завели на море. Преди това идвали на рождения ден на детето и винаги ги
посрещали. На С. винаги детето било давано да го вижда, никога не били и отказали,
като последно време срещите се провеждали в социалните грижи.
На въпрос на пълномощника на молителя, свидетелката отговори, че С. излязла
на улицата с детето, като и другите комшии чули, когато обиждала И., като я питали
каква е тази гюрлутия, като им казала, че С. вика.
На въпрос на пълномощника на ответницата, свидетелката отговори, че правила
буркани и не можела непрекъснато да следи, но се чувало, като била в отпуск и затова
помнела.
На въпрос на съда свидетелката отговори, че видяла полицейска кола, като
дошло едно момче, но понеже нямало повече гюрлутия, не обърнала внимание.
Свидетелката Р.И.С. / майка на молителя/ посочва, че когато С. отишла в тях я
приели като тяхна снаха. В последствие същата започнала да проявява странно и
агресивно поведение. Не знаела в каква депресия била изпаднала, но изпочупила
банята, посягала на И. пред нея да го бие, за нищо. На 08.08.2020 г. надвечер звъняла
С. по Вайбър. Преди това бил рождения ден на детето, ходила, като сега се обадила да
види детето. И. пуснал вайбъра, като тя държала детето. Същата се показала па черен
сутиен и започнала да вика и да псува, като обиждала молителя и го псувала. Тя
махнала детето да не слуша, като продължила да крещи, като била много агресивна
спрямо И., като го заплашвала, викала, обиждала и цялата им къща щяла да запали. Не
били я ограничавали никога от посещенията им в домът им, за да вижда детето. Преди
това ходила, блъскала по вратите, викала, проявила агресия пред съседите, въпреки, че
знаела,че детето ще го няма. На 26.08.2020 г. отново отишла, като този път била с
майка си. Започнала да крещи, че иска да види детето, въпреки, че то спяло. Започнала
отново да ги обижда, като викала на сина им,че е ***, ***, *** и ги псувала.
5
Заплашвала,че ще им запали къщата. И. се опитвал да я успокои, като и казал,че когато
детето стане, ще дадат да го види. Това се случило, но когато се върнал съпруга й, тя го
обидила, че е алкохолик. Последния и показал изследванията от лекар,че е добре.
Въпреки това продължила да крещи, да вика, излезли съседи, като викала на мъжа й
крадец и алкохолик. Също така викала за помощ,без никой да я бил пипнал. Майка и
грабнала детето и хукнала по улицата, като С. взел да се прибира и ответницата
хукнала срещу него разярена. Започнала да го блъска и да крещи, че ще гори в ада иго
псувала вулгарно. Блъснала го по стълбите и го ритала по краката. Това не било
първото агресивно поведение от нея, като С. била при тях2, като ходило на срещи с
майка си в един център. Сега я нямало при тях, като ответницата укривала детето, като
не давала на И. да го вижда. Когато било при тях, те не я ограничавали, но тя в
момента ограничавала бащата да го вижда. Когато му разрешили да го види в гр. П. в
социалната услуга, то вече не го познавало. През цялото време когато детето било при
тях, те му разказвали за майка му и то я познавало. В момента и психиката на детето
било изтормозена, не му се говорило за баща му, то не познавало баща си. Там също
правила панаири и изпадала в истерии, като това било психически тормоз, който
нанасяла на бащата и детето. И. вдигал кръвно, като на срещата бил с баща си, но той
не влязъл да види детето, като вдигнал висока захар.
На въпрос на пълномощника на молителя, свидетелката отговори, че имали една
среща на 01.07.2021 г. и същата се състояла в гр. П., в закрила на детето. Ответницата
крещяла отвън и изпадала в истерии, като видяла И. и баща му. На 26.08.2020 г.
псувала молителя, като му казала, че ще доведе всички министри в гр. С., да им покаже
какъв е и телевизии щяла да води. Крещяла по улиците и го обиждала, като
родителките права върху детето били дадени на майката и имало заведено дело за
промяна. Майка й казвала,че С. не може да гледа детето, като същото на всяка цена
трябвало да е при И..
На въпрос на пълномощника на ответницата, свидетелката отговори, че имали
много дела страните в рамките на една година. Не знаела дали вече има обезпечение,
като делата между тях били много и ги бъркала. Ответницата много пъти ходила в гр.
С., но дори не питала за здравословното състояние на детето. Когато И. обещал, че ще
върне детето в гр. П. на майката нея я нямало, била на море в гр. В.. Тя дала детето да
го гледат, защото имала изпити, като имало период в който не го търсила изобщо.
Заради нейната агресия срещите с детето се осъществявали в социалните, като не била
свидетел по друго ело по ЗЗДН.
Свидетелката С. С. Б. / майка на ответницата/ посочва, че познава молителя.
Известно време страните живеели заедно в гр. С., като имали дете С.. На 26.08.2020 г.
решили заедно с дъщеря си да посетят внучката си, като преди това правили опит да я
6
видят, но нямало никой в домът. Много искала да види внучката си, защото и
предстояло пътуване до Х.. Около 11.00-11.30 ч. позвънили на вратата на молителя.
Излезли той и майка му, като им казали,че детето пи и не могат да го видят. И.
започнал да ги обижда, като ги изгонил, след което отишли до най-близкото заведение.
След малко им се обадил, като казал на ответницата, че детето е будно и може да го
види. Върнали се обратно, като дъщеря и влязла в двора, като тя останала пред
входната врата. След малко И. поканил и нея, като детето било много щастливо.
Излезли на улицата и когато се върнали, за да оставят детето дошъл С. бащата на
молителя. Бил много агресивно настроен, нападнал дъщеря й, като я ударил по врата
като и показвал снимка на черния му дроб, като твърдял, че не е алкохолик.
Свидетелката държала детето в ръцете си, като първата й реакция била да я предпази от
всичко, което се случвало. Тръгнала по улицата, като не си спомняла посоката, като
дъщеря и я последвала. Чула словесен дуел, но подробности не си спомня. Дъщеря й се
опитвала да се защити, като междувременно било успяла да се обади в полицията.
Пристигнал полицейски служител на криминална полиция, който се представил и му
обяснили всичко. През това време С. излязъл, качил се на колата си и тръгнал за
някъде.Служителя на полицията ги закарал в полицейското управление в гр. С., където
дъщеря й дала писмени обяснения и жаба, тя само устни, след което тръгнали за гр. Я. в
Агенцията за закрила на детето. Имало споразумение, то било още в сила, като
родителските права били предоставени на дъщеря й. След уговорка бащата да вземе
детето за четири дни, повече не го върнал, като успял да си осигури обезпечение и така
инстанциите не им съдействали. Правили опити да си върнат детето, но не успели, като
единствената им възможност да го виждат било в дома на И.. Не се била обаждала И.
да отиде да вземе детето.
На въпрос на пълномощника на ответницата, свидетелката отговори, че дъщеря
й никога не е заявявала и имала намерение да се отказва от родителските права над
детето. И. не бил ходил в гр. П. за да върне детето, като дъщеря й с много хора са
ходили да си вземат детето, като поведението на И. било нагло и арогантно. На 26.08.
първите обиди ги казал И., когато вече пристигнали и органите на полицията, като я
нарекъл „психо“, опитвал се да я удари, като полицаят я защитил, като същия не се
намирал в съда. Мисли, че полицейския служител бил Началника на РПУ, като
Началника на криминална полиция бил друг. Полицейския служител който
свидетелствал днес бил този който им снемал обяснения. Категорично заявява, че С. не
била обиждала И. и не е ритала и удряла баща му С.. С И. не били си разменили дори и
дума, като не била запозната да е провеждала с него телефонни разговори. От момента
в който детето било взето от гр. С. нямала връзка повече с тях и не желаела да има.
На въпрос на пълномощника на молителката свидетелката отговори, че детето
било взето от бащата със съзнанието, че е за няколко дни, като придружила детето, за
7
да може да предаде на баща му режима на хранене, защото до него момент го били
гледали само те. През м. август 2020 г. два пъти ходили да видят детето, на рождения
му ден и още веднъж. След като се случил инцидента излязла на улицата за да
предпази малката, а не на разходка, като дъщеря й тръгнала след нея и чувала стъпките
й.
Съща така по делото в качеството на свидетели са разпитани и полицейските
служители Г. И. И., Е. П. И. и И. В. И.. От показания на същите се установява, че спора
между страните е за родителските права, като са водили преписки по случаите.
Страните са си разменяли реплики на висок тон, като майката искала да вземе детето,
но бащата не го давал.
При горната фактическа обстановка съдът намира, че по делото не е доказано
извършването на твърдяния в молбата акт на домашно насилие от страна на
ответника спрямо молителителя на 08.08.2020 г. и на 26.08.2020 г.
Целта на производството по ЗЗДН, е даде съдебна защита на молителя от всеки акт
на домашно насилие. В чл.2, ал.1, законодателя е предвидил, че домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. В посочения закон липсва легална дефиниция на понятието „психическо
насилие“ и „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат всички действия на
вербално посегателство, касаещи тежка обида и унижаване, действия на агресия и
заплахи, с които се осъществява психическа принуда за извършване или неизвършване
на определени дейности, които действия по естеството си и по интензитета си имат
силно отрицателно вредно въздействие върху психиката на едно лице и предизвикват у
него основателен страх.
За уважаване на молбата на защита от домашно насилие, следва да бъде
установено кумулативното наличие на две предпоставки, а именно, дали е осъществен
от ответника по молбата за защита противоправен и умишлен насилствен акт в някой
от формите, съдържащи се в чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН, който акт е насочен спрямо друго
лице- молителя в производството по ЗЗДН, и наличие на две лица на правна,
фактическа и/или родствена връзка, подробно изброени в чл.3 ЗЗДН. От друга страна
следва да се има предвид, че сочения в молбата акт на домашно насилие следва да бъде
доказан изцяло по естеството си, време, място, начин на извършване на авторството.
Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или
отказ да бъдат наложени мерки за защита, с които се цели да се даде ефективна защита
8
на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013 г. на ОСГТК, т.22, че налаганите по
ЗЗДН мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят
пострадалото лице, а не да санкционират извършителя.
В настоящия случай не е спорна процесуалната легитимация на страните, очертана
в чл.3 ЗЗДН, с оглед на това, че към момента на сезирането на съда и към момента на
извършване на актовете за домашно насилие, страните са били във фактическо
съпружеско съжителство, от което имат и дете.
При разглеждането на спора, следва да се прецени дали са събрани доказателства,
установяващи извършените от страна на ответницата на твърдените актове на домашно
насилие, а също и дали същите съставляват актове на домашно насилие, съобразно
посочената в закона дефиниция. Настоящия съдебен състав приема, че процесните
актове на домашно насилие, за които се твърди, че са извършени от ответницата на
08.08.2020 г. и на 26.08.2020 г., не съставляват прояви на домашно насилие, така както
се изиска от ЗЗДН. По делото е представена от молителя декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН. Спорът в случая е концентриран по въпроса, дали спрямо молителя са
осъществени актове на домашно насилие на посочените дати, изразяващи се във
вербална агресия на ответницата спрямо него, т.е. дали поведението на ответницата би
могло да бъде квалифицирано, като акт на домашно насилие от вида на психическо и
емоционално такова, според легалната му дефиниция в чл.2, ал.1 ЗЗДН. Според
регламентираната в ЗЗДН специфика на производството, е допустимо, съгласно чл.13,
ал.3 издаване на заповед за защита само на основание, приложената от молителя
декларация по чл.9, ал.3, когато няма други доказателства. В случая обаче са събрани
доказателства, които изключват приложението на горната хипотеза и не установяват
предпоставките за издаване на заповед за защита. Според настоящия съдебен състав, в
хода на производството пред настоящата инстанция са събрани доказателства, от които
не може да се направи извод за обективно извършени актове на домашно насилие от
страна на ответницата, спрямо молителя, а описаното в молбата и установеното по
делото поведение на ответницата, според настоящия съдебен състав не покрива
признаците на домашно насилие по смисъла на чл.2, ял.1 и ал.2 ЗЗДН.
От доказателствата по делото е безспорно установено, че са налице влошени
взаимоотношения между страните. Причина за тези влошени отношения обаче се
коренят, в това, че ответницата претендира, че със съдебно решение, което е влязло в
сила родителските права върху детето са присъдени на нея, а молителя неоснователно
е взел детето и не го връща на майката. В тази насока е изразено негативно отношение
на ответницата спрямо молителя и обратно, като в тази насока са и събраните гласни
доказателства, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви. Съдът
не кредити свидетелските показания на майките на молителя и на ответницата с оглед
9
на това, че същите са заинтересовани от изхода на спора, като същите са
противоречиви и взаимно изключващи. В тази връзка съдът следва да отбележи, че ако
поведението на страните продължава да е същото, то по отношение на детето им ще се
развие синдрома на родителско отчуждение, спрямо някой от тях, което в никакъв
случай не е в интерес на детето. Съдът, счита, че родителите не осъзнават в достатъчна
степен пораженията, които се нанасят на детската психика от враждебните отношения
помежду им и нежеланието или неспособността им да надмогнат собствения си
негативизъм един към друг в името на интереса на детето. В настоящия случай ЯРС
приема, че целта на майката е била да реализира правата си на контакти с детето,
поради което и с оглед крайно изострените отношения с бащата, реакцията й няма как
да бъде приравнена на насилие. В тази връзка настоящия съдебен състав счита, че на
преден план страните извеждат личния си интерес, а не този на детето. В този смисъл
съдът счита, че налагането на мерки по ЗЗДН за посочените случаи, описани в молбата
не само няма да способства за подобряването на комуникацията между самите
родители, но би имало обратен ефект.
В обобщение, по делото са установени влошени отношения на страните и
поведението им, касаещи спора им за родителските права на роденото от съвместното
им съжителстване дете. Поведението на ответницата, което е основанието за искането
на молителя за защита е именно израз на тези крайно изострени и влошени отношения
между тях, касаещи упражняването на родителските права. Безспорно това поведение
на ответницата, следва да се определи като причиняващо негативни емоции у
молителя, като обидно и морално укоримо. Не може обаче да се приеме, че по своя
характер и въздействие върху молителя, тези актове съставляват форма на домашно
насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН. Целта на закона е да осигури защита на лица,
пострадали от домашно насилие, а не да урежда спорове между лица относно
родителски права върху роденото от съвместното им съжителстване дете, за
разрешаването на които съществуват други правни способи.
С оглед на горепосоченото, съдът счита, че молбата за защита по ЗЗДН следва да
се остави без уважение.
По разноските :
Предвид изхода на делото , молителя И.С.С. дължи държавна такса за молбата си
за защита по ЗЗДН, в размер на 25,00 лв.- арг. от чл.11, ал.3 ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Предвид изхода на спора по делото на ответника му се следват разноски, но с
оглед на това, че същата не е представила доказателства за направени разноски пред
настоящата инстанция, такива не следва да й се присъждат.
10
Мотивиран от горното, Я.ският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № *** г. , подадена от И.С.С., ЕГН
********** и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ Заповед за съдебна защита в полза на И.С.С.,
с която ответника С.А.Д.., ЕГН **********, да бъдат наложени мерки по чл.5 ЗЗДН.
Осъжда И.С.С., ЕГН **********, да заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Ямболския окръжен съд в
седемдневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11