Р Е Ш Е Н И Е
№292/22.5.2017 г. 22.05.2017 г. гр.Я.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Я., гражданско отделение, ХІІІ - ти състав
в публично заседание, проведено на единадесети май две хиляди и седемнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: И.П.
като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов
гр.д. № 3278 по описа на съда за 2016 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството се води по предявен от Ц.И.П. *** против „Агрозем-АВ“ ООД – с.М., общ.Т., обл.Я. иск, с който се претендира присъждане на сумата от 507,62 лв., съставляваща неплатена част от дължимо рентно плащане за стопанската 2015/2016 година.
По искане на ищцата в хода на процеса е било допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаването му по размер, като същия е предявен за сумата от 685,28 лв., съставляваща неплатено дължимо рентно плащане за стопанската 2015/2016 година.
Твърди се, че на 03.10.2006 г. страните са сключили договор за аренда на земеделски земи, по силата на който ищцата е отдала за срок от десет стопански години под аренда на ответното дружество три имота - земеделски земи, находящи се в землището на с.С., общ.Т., обл.Я., с обща площ от 25.381 дка, а от своя страна ответното дружество е поело насрещно задължение да заплаща рента в договорен между страните размер.
Твърди се, че за стопанската 2015/2016 година „Агрозем-АВ“ ООД не е заплатило на ищцата рента, а следвало да й заплати такава в претендирания размер, предвид, че при определяне на рентата за тази стопанска година арендаторите от региона, включително и ответника, с оглед ниската изкупна цена на пшеницата от 250 лв. на тона, завишили рентата от 120 кг зърно-пшеница на декар арендована земя на 160 кг. зърно-пшеница .
Претендира се уважаване на иска, присъждане на законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и присъждане на направените разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който иска е оспорен като частично недопустим и като неоснователен.
Изложени са възражения, че на 02.09.2015 г. ищцата е продала единия от арендованите имоти, с площ от 9,999 дка и не е легитимирана да претендира заплащането на рентно плащане за този имот, а същото се дължи на встъпилия в правата й приобретател, както и че на ищцата е била заплатена полагащата й се за останалите два имота рента, изчислена на база договорения между страните в арендния договор критерий - процент от среден добив от арендовани от ответника площи.
Оспорват се твърденията на ищцата, че е била третирана различно от останалите аренодатели на ответника при определяне на полагащата й се рента, както и че е налице решение на „Агрозем-АВ“ ООД да изплаща рента от 160 кг. зърно на декар площ.
Претендира се частично прекратяване на производството, отхвърляне на иска в останалата му част и присъждане на направени разноски.
По искане на ищцата е било открито производство по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на представения РКО от 12.10.2016 г. на „Агрозем – АВ“ ООД.
В съдебно заседание ищцата – редовно призована, се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявения иск и пледира за уважаването му, както и за присъждането на съдебно – деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът - редовно призован, се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва иска и пледира за отхвърлянето му, както и за присъждането на разноски в пълен размер.
Съдът, след като извърши преценка на твърденията на страните, доказателствата по делото, при съблюдаване на закона прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно обстоятелствата, че на 03.10.2006 г. между тях е бил сключен договор за аренда на земеделски земи, по силата на който ищцата е отдала за срок от десет стопански години под аренда на ответното дружество три имота - земеделски земи, находящи се в землището на с.С., общ.Т., обл.Я., с обща площ от 25.381 дка, а от своя страна ответното дружество е поело насрещно задължение да заплаща рента в договорен между страните размер от 20% от средния добив на декар, в натура или в парична равностойност, като тези факти се установяват и от представените от ищцата с исковата й молба писмени доказателства.
Видно от съдържанието на договора за аренда – раздел ***, арендаторът е поел задължение да заплаща на арендодателя за всеки декар земя по 20 % от средния добив на декар от засетите за съответната стопанска година култури, а по желание на арендодателя арендната вноска може да бъде платена в пари, по пазарни цени, действащи към момента на издължаване.
Видно от представените от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства, на 01.07.2016 г. общото събрание на съдружниците в ответното дружество е взело решения, че за стопанската 2015/2016 година средния добив от пшеница от обработваните земеделски земи, находящи се в землището на с.С., общ.Т., обл.Я. е приблизително 400 кг. на декар, средното арендно плащане е 80 кг. пшеница на декар с парична равностойност от 20,00 лв. или по 0,25 лв. на килограм .
От представеното от ищцата удостоверение изх.№ *** г. на „Агрозем – АВ“ ООД се установява, че ответното дружество обработва 25.381 дка земеделска земя, собственост на Ц.И.П. и за стопанската 2015/2016 година същата е получила рента за 25.381 дка в размер на 507,62 лв.
От представения от ответника РКО от 12.10.2016 година „Агрозем – АВ“ ООД е заплатило на Ц.И.П. сумата от 507,62 лв., съставляваща рента за 2015-2016 година за 25.381 дка в землището на с.С., а видно от заключението на съдебно-графологическата експертиза, което съдът кредитира изцяло, подписът и ръкописното изписване на трите имена в графата „получил сумата“ в ордера са изпълнени от Ц.П..
От заключението на изслушаната съдебно – агрономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно, пълно и обосновано, се установява, че средния добив от мека пшеница на „Агрозем – АВ“ ООД за стопанската 2015/2016 година е 400 кг./дка и на тази база дружеството е изплатило рентата за плащане от 20,00 лв. /дка, а средното рентно плащане за землището на с.С. е в размер на 27,00 лв.
От представения от ответника н.а. № ***, т.***, рег.№ ***, дело № *** от 02.09.2015 г. на Н. Е. Щ., с рег.№ *** по регистъра на НК и район на действие при ЯРС се установява, че на 02.09.2015 г. ищцата Ц.П. е продала на трето лице – М.А.Д. единия от имотите-предмет на договора за аренда, а именно нива с площ от 9,999 дка.
От представените от ищцата заверени преписи от искова молба, разходен касов ордер на „Агрозем – АВ“ ООД от 12.10.2016 г., покана за паричен превод на „Български пощи“ ЕАД и разписка към нея от 21.02.2017 г. и 2 бр. системни бонове от същата дата се установява, че на 12.10.2016 г. ответното дружество е изплатило на ищцата сумата от 379,98 лв., с основание рента за 2015-2016 година за 18.000 дка в с.С., като представител на наследниците на И. П. К., а впоследствие ищцата е върнала на ответника изплатената й сума като неправилно получена.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Относно производството по чл.193 от ГПК:
С оглед на събраното доказателство, което безспорно установява, че подписът и ръкописно изписаните три имена в графата „получил сумата“ на РКО от 12.10.2016 г. са изпълнени от Ц.И.П., съдът намира, че оспорения документ е истински, поради което и оспорването му следва да бъде признато за недоказано.
Относно предявения иск:
Съдът намира предявения иск с правно основание по чл. 8 от Закона за арендата в земеделието, за процесуално допустим, тъй като е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, при наличието на правен интерес и при отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск на ищцата.
В тази насока не споделя възражението на ответника за частична недопустимост на иска, т.к. счита, че прехвърлянето на собствеността на единия от арендованите имоти и встъпването в резултат на това на приобретателя в правата на арендодателя касаят материално-правната легитимация на ищцата, а не процесуално-правната такава.
Разгледан по същество, съдът намира иска за неоснователен, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.8 от Закона за арендата в земеделието предвижда, че арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове, а размерът на арендното плащане се договаря въз основа на пазарната поземлена рента и наема, който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими вещи, като то може да се договори в пари и/или в земеделски продукти.
В настоящия казус страните са сключили договор за аренда на земеделски земи, като са договорили арендно плащане за всеки декар земя по 20 % от средния добив на декар от засетите за съответната стопанска година култури.
От смисловото тълкуване на договорната разпоредба, касаеща договореното от страните арендно плащане, съдът достига до извода, че дължимата от арендодателя рента се определя от реализирания от него за съответната стопанска година среден добив от засетите върху арендованите площи за съответната стопанска година земеделски култури.
С оглед на това и предвид събраните по делото доказателства дължимата от ответното дружество на ищцата рента следва да се определи на база средния добив от пшеница за стопанската 2015/2016 година от арендованите земеделски земи, находящи се в землището на с.С., общ.Т. , обл.Я., който е бил в размер на 400 кг. на декар или дължимата рента е била 80 кг. пшеница на декар с парична равностойност от 20,00 лв.
Съгласно разпоредбите на чл.17, ал.2 и ал.3 от ЗАЗ, в случай на промяна на собствеността върху арендования недвижим имот в срока на действие на арендния договор, приобретателят замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същия е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден, а ако договорът не е бил вписан, той има сила по отношение на приобретателя за две стопански години след годината на придобиването, като приобретателят е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване.
Той не може да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на съобщението за заместването.
В настоящия казус ищцата е продала на трето лице единия от арендованите имоти, но липсват твърдения и доказателства третото лице-приобретател да е съобщило на арендатора за настъпилата промяна, поради което и дължимата от ответника рента за стопанската 2015/2016 година следва да е за цялата арендована по договора площ от земеделски земи от 25.381 дка, която съобразно е в размер на 507,62 лв.
Настоящият съдебен състав не споделя на първо място първоначалната теза на ищцата, заложена като основание на иска й в исковата молба, че за съответната стопанска година ответникът е взел решение да раздава от 160 кг. зърно-пшеница на декар арендована площ или от 40 лв. на декар, т.к. липсват каквито и да е доказателства сключеният между страните договор да е бил изменен в частта, касаеща дължимото рентно плащане и по специално начина му на определяне.
На следващо място съдът не споделя и тезата на ищците, че критерий за дължимата им се рента следва да бъде средното рентно плащане за землището на с.С., обл.Я. за съответната стопанска година, т.к. тази величина, макар и залегнала в ЗСПЗЗ като критерий за определяне на дължимото обезщетение за неправомерно ползване на земеделски земи, не се явява законоустановен императивен минимум при договарянето на арендните плащания от страните по арендните договори.
Както бе посочено, разпоредбата на чл.8, ал.2 от Закона за арендата в земеделието предоставя на страните в арендните правоотношения свобода на договаряне на дължимите арендни плащания, като посочва за релевантни критерии при определянето им, а именно пазарната поземлена рента и наема, който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими вещи.
Ищцата не твърди, че договореният размер на годишно арендно плащане не е бил съобразен с някой от тези критерии и в частност пазарната поземлена рента за идентични арендни договори на земеделски земи, находящи се в същото землище, арендовани за същия период от време, а от своя страна предвидения в разпоредбата на §2е от ДР на ЗСПЗЗ начин на определяне на размера на средното годишно рентно плащане, съгласно който размерът на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година се определя в левове за декар от комисия, назначена със заповед на директора на областната дирекция "***", въз основа на данни, предоставени от съответната общинската служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база повече от половината договори, вписани в службата по вписванията и регистрирани в общинската служба по земеделие не може да се приеме за равнозначен на пазарната поземлена рента.
Ето и защо самата величина средно годишно рентно плащане според настоящият съдебен състав не съставлява критерий за определяне на дължимото от ответника на ищцата арендно плащане, доколкото в договора не е предвидено същото да се явява своеобразен минимум на дължимата за съответната стопанска година рента.
С оглед на всички изложени дотук съображения и като взе предвид наличието на доказателство, че ответника е заплатил на 12.10.2016 година на ищцата сумата от 507, 62 лв. за рента за стопанската 2015/2016 година за ползването на 25.381 дка земя в с.С., то предявения иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Недоказана остана тезата на ищцата, че не е получавала процесната сума за рента, а е възможно да е разписала РКО, удостоверяващ това плащане при документалното оформяне на други отношения между страните, т.к. това й твърдение остана недоказано при условията на пълно и главно доказване, въпреки ангажирането на доказателства, удостоверяващи получаване от ищцата на сума за рентно плащане на трети лица, което е било извършено на нея по погрешка.
Относно разноските:
При този изход на делото ответникът има право на разноски в пълен размер, като с оглед на фактическата и правна сложност на делото съдът намира възражението на ищеца за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение за неоснователно.
Производството по делото е било усложнено по почин на ищцата с изменение на иска и прието за съвместно разглеждане производство по оспорване истинността на документ, което от своя страна е довело до събиране на допълнителни доказателства и провеждане на допълнителни открити съдебни заседания, във всяко от които ответника е ангажирал адвокатска защита.
С оглед на това в полза на ответника следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 600,00 лв.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Районен съд - Я.
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл.194, ал.3 от ГПК и сл. оспорването на истинността на разходен касов ордер от 12.10.2016 г. на „Агрозем-АВ“ ООД, направено от Ц.И.П., ЕГН – ********** *** за недоказано.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ц.И.П., ЕГН – ********** *** против „Агрозем-АВ“ ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: с.М., общ.Т., обл.Я., представлявано от законен представител: А. Д. Ч. – управител иск по чл.8 от ЗАЗ за присъждане на сумата от 685,28 лв., съставляваща неплатена рента за стопанската 2015/2016 година.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Ц.И.П., ЕГН – ********** *** да заплати на „Агрозем-АВ“ ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: с.М., общ.Т., обл.Я., представлявано от законен представител: А. Д. Ч. – *** сумата от 600,00 лв. /шестстотин лв../ - съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция по съразмерност на отхвърлената част от исковете и при частично прекратяване на делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Ат.Атанасов/