№ 909
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20241110216608 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Х. М. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-
019958/26.08.2024 г., издадено от Г.Б., на длъжност Началник група към СДВР - ОПП, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на С. Х. М., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат твърдения, че жалбоподаетлят работи като шофьор и с наложеното му
наказание няма да може да изпълнява служебните си задължения. Наведени са доводи, че
причината да се наруши разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е, че след закупуването на
автомобила жалбоподателят се е разболял и се е лекувал дълго време.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и с адвокат Т., който в
дадения код по същество акцентира на обстоятелствата, че жалбоподателят работи като
шофьор, на възраст е, след закупуването на автомобила е бил за дълъг период в болница,
забравил е да пререгистрира автомобила, не е знаел, че следва служебна дерегистрация, но,
след като са го спрели, веднага е извършил пререгистрация на автомобила.
Въззиваемата страна, ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение за
юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени изложените от страните доводи, както и събраните
1
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното № 24-4332-019958/26.08.2024 г., е издадено от Г.Б., на длъжност Началник
група към СДВР – ОПП. С него, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
на С. Х. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
На 30.03.2024 г. около 06.20 ч. в гр. София, С. Х. М., ЕГН **********, управлявал МПС –
лек автомобил „Ауди 80“, собственост на Р.Б.Г., с ЕГН **********, по ул. „Гео Милев“, пред
бл. 69,с посока на движение от ул. „Кривина“ към ул. „559“. Полицейските служители, сред
които свидетелят В. В. К., го спрели за проверка,пред бл. 69 и при извършена справка в
масивите на МВР констатирали, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, като е
служебно дерегистриран на 10.01.2024 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, след като в
двумесечен срок от придобиването на автомобила, собственикът не е изпълнил
задължението си да го регистрира. Свидетелят В. К. запомнил С. М. с акуратното му
поведение по време на извършената проверка. Последният обяснил, че е имал здравословни
проблеми и че с управление на автомобил си изкарва прехраната.
От представените по делото трудов договор и длъжностна характеристика се установява, че
С. Х. М. работи на длъжността шофьор във фирма „********** а от препоръката, издадена
от К.Г., представляваща „********** се установява че в работата си С. М. е проявявал
точност, коректност, внимание към детайлите, личен професионализъм и отговорност за
заетата длъжност, като в продължение на изтеклите две години от назначаването му
стриктно и отговорно е изпълнявал задълженията си.
От приетия като доказателство болничен лист се установява, че за периода от 02.11.2023 г.
до 10.11.2023 г. С. М. е бил лекуван в болничен режим с диагноза „вирусна чревна
инфекция, неуточнена“.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел В. К., приетите като доказателства трудов договор,
длъжностна характеристика, болничен лист, както и въз основа на останалите събрани по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитания свидетел – полицейски служител, тъй като същите се подкрепят
от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и
ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е
2
издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и
НП, които съдържат всички необходими реквизити.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.”.
С поведението си на пътя, от обективна страна жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение на цитираната разпоредба, тъй като е управлявал моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вина
непредпазливост, тъй като, макар автомобилът да е бил с друг собственик, водачът е бил
длъжен да се увери в изрядността на документите на автомобила и факта на надлежната му
регистрация.
Съдът обаче намира, че процесното нарушение е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
като отбелязва следните аргументи в подкрепа на този извод – нарушението е извършено за
пръв път, макар управлението на автомобил да е ежедневие за жалбоподателят. Той работи
на длъжност шофьор и е подхождал към работата си с отговорност и точност. В периода на
срока за регистрация на автомобила е страдал от заболяване, което дори е обусловило
настаняването му в болнично заведение, а също така жалбоподателят е възрастен човек – на
62 години към извършването на нарушението. Освен това, веднага след извършената
проверка от полицейските служители, констатирали нарушението, е била извършена
регистрация на автомобила. По-нататък съдът констатира, че предходното нарушение, за
което е санкциониран жалбоподателят, е било установено с АУАН от 2016 г., което е видно
от картона му в ОПП-СДВР, т.е. в продължение на множество години жалбоподателят не е
бил наказван като водач на МПС за извършено нарушение на ЗДвП, макар да управлява
МПС ежедневно по повод естеството на работата му. На следващо място, този съдебен
състав намира, че в случая, ако се наложи наказание на дееца за това извършено формално
нарушение, то наказанието би се превърнало в явна тежест и ще бъде явно несправедливо за
жалбоподателя, който работи като шофьор и с управление на автомобил реализира правото
си на труд и своите доходи.
Предвид изложеното, съдът счита, че процесният случай касае маловажен случай и
обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като АНО е следвало да съобрази тези
обстоятелства и да приложи чл. 28 от ЗАНН, като предупреди извършителя, че при повторно
нарушение същият ще бъде санкциониран по закон.
При тези мотиви, съдът, на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН,
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 24-4332-019958/26.08.2024 г., издадено от
Г.Б., на длъжност Началник група към СДВР - ОПП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на С. Х. М., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Х. М., ЕГН **********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в с ила на съдебния акт, за това друго административно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4