Определение по дело №357/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ал.2 във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от "ТИ БИ АЙ К." Е., със седалище и адрес на управление: гр.С.,ул."Д. Х." № 5., вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията към МП, с ЕИК – *********, представлявано от изпълнителния директор В. А. Г., чрез пълномощника на дружеството Д. М. Г., насочена срещу Разпореждане №7578/26.10.2010г., постановено по ч.гр.д.№3192/2010г. по описа на РС Б., с което е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за присъждане разноските по заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че РС неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, като е приел, че за да се присъди търсената сума, тя трябва реално да е изплатена на юрисконсулта, защитавал дружеството пред съда.

Поддържа се още, че тези разноски се присъждат и в заповедното производство, тъй като независимо, че разпоредбите от глава "Заповедно производство" не препращат към чл.78, ал.8 от ГПК, сочената норма се намира в глава "Такси и разноски" и засяга цялото гражданско съдопроизводство.

Ето защо жалбоподателят счита, че с оглед представените от него трудов договор и пълномощно, искането за разноски се явява основателно и в тази връзка като правен резултат се иска от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане на районния съд и да върне делото за издаване на заповед за изпълнение и за претендираната сума за юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лв.

Към частната жалба е приложено пълномощно № 223/05.11.2008 г.

Ответникът по частната жалба не е взел становище по нея в законоустановения срок.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело и доводите на жалбоподателя намира следното:

Частната жалба, инициирала настоящето производство е процесулно допустима като подадена в срок, от лице с представителна власт по отношение на страна с право и интерес от обжалване и насочена срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Разгледана по същество, тя се явява и основателна по следните съображения:

Районен съд Б. е бил сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от жалбоподателя по настоящето дело срещу длъжника В. Л. Г. от град Б..

В заявлението е направено искане и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като с оглед на това искане са представени списък за разноските по чл.80 ГПК, трудов договор № 398/02.05.2006г., сключен между "ТИ БИ АЙ К." Е. и Д.Ст.Р., с който последния е назначен на длъжността “юристконсулт”, за неопределен срок и нотариално заверено пълномощно №52/19.06.2007г., с което представителят на дружеството жалбоподател е упълномощило Д. Ст. Р. да представлява дружеството пред съда.

При тези данни настоящият състав намира искането за основателно, тъй като заявителят е установил наличието на релевантните факти за уважаване на това искане, а именно съществуването на трудово правоотношение между търговското дружество - страна в производството и неговия пълномощник, указал защита по делото, по силата на което, последният изпълнява длъжността “юристконсулт”.

В този смисъл неоснователни са изводите на районния съд, мотивирали възприетото в обжалвания съдебен акт, свързани с липсата на доказателства за реалното заплащане на възнаграждението. В случая ГПК - чл.78, ал.8, е предвидил възможността в полза на юридическите лица и едноличните търговци да се присъжда адвокатско възнаграждение ако са били защитавани от юрисконсулт, но не поставя условие това възнаграждение да е действително изплатено. Единственото изискване на закона е указана от юрисконсулта защита по делото, каквато в случая се установява от факта на подаване на заявлението от лице с такова качество.

С оглед на това и изложеното по-горе, атакуваното разпореждане на РС Б. следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на същия съд за издаване на заповед за изпълнение за разноските за юрисконсултско възнаграждение в производството пред РС в размер определен, при спазване изискванията на чл. 7, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Следва да бъде осъден длъжника по делото да заплати на молителят по искането и сумата – 115.00лв., за сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Разпореждане №7578/26.10.2010г., постановено по ч.гр.д.№3192/2010г. по описа на РС Б..

ВРЪЩА делото на същия съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за разноските на заявителя "ТИ БИ АЙ К." Е. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА В. Л. Г., с ЕГН - *, от град Б., ЖК “З.”, бл. 53, . 4, ап. 22, да заплати на "ТИ БИ АЙ К." Е., със седалище и адрес на управление: гр.С.,ул."Д. Х." № 5., вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията към МП, с ЕИК – *********, представлявано от изпълнителния директор В. А. Г., чрез пълномощника на дружеството Д. М. Г., сумата – 115.00лв., за сторените разноски пред въззивната инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: