№ 5900
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110150676 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът Т. АД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно
обективно съединени искове:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 419,02 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект
– в гр. ..., за периода от 01.05.2018г. – 31.01.2019г., както и за м.07.2019г., ведно със
законната лихва от 01.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 62,77 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 419,02 лв. в размер на законната
лихва за периода 10.07.2018г. – 15.06.2020г.;
Ищецът посочва, че между страните е налице действително облигационно
отношение, по силата на което ищецът е изпълнил задължението за доставяне на топлинна
енергия, а ответникът не е заплащал дължимата цена. Моли иска да бъде уважен и
присъдени направените по делото разноски в настоящото производство.
Ответникът оспорва исковете, като твърди, че исковете са предявени след срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК, прави възражение за местна неподсъдност на делото. Оспорва исковете
по основание и размер, сочи че сумата е била заплатена преди завеждане на делото и прави
възражение за погасяване на вземанията по давност.
1
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта на иска: Съдът намира, че искът е предявен в едномесечния срок,
предвиден в чл. 415, ал. 4 ГПК. Ищецът е получил препис от разпореждането, с което му се
дава указания да предяви установителния си иск на 26.07.2021г., а исковата молба е
подадена по пощата на дата 26.08.2021г. Тоест, исковата молба е депозирана в срок,
съответно не е недопустима.
По възражението за местна подсъдност съдът се е произнесъл в заседание, проведено
на 14.02.2023г., като не счита за необходимо да повтаря изложените съображения, по които
счита, че делото му е местно подсъдно.
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ в ред. към 2014г. всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Така съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на
ОСГК на ВКС: Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия за битови
нужди може да възникне по два начина – или по силата на закона с придобиването на
правото на собственост или вещно право на ползване върху недвижим имот, намиращ се в
сграда-етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа (чл. 153, ал. 1
ЗЕ), или по силата на пряко сключен договор между топлопреносното предприятие и
облигационния ползвател на топлоснабдения имот.
По делото е представен договор за дарение на недвижим имот, видно от който
ответникът считано от 21.10.2014г. е придобил правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот.
Липсват възражения или представени доказателства, че след придобиване на правото
на собственост върху имота ответникът се е разпоредил с него и в процесния период.
Следователно за процесния период ответникът има качеството на потребител на
топлинна енергия относно топлоснабден имот , находящ се в гр. ....
По тези съображение съдът намира, че между страните са възникнали действителни
договорни правоотношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, като
съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от
КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ
и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ОУ на дружеството купувачът е длъжен да заплаща
ежемесечно в срок дължимите суми за топлинна енергия.
2
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/, Наредба №2 от
28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
От заключението по СТЕ установява, че ищецът е изпълнил задължението си да
доставя топлоенергия до абонатната станция за периода 01.05.2018г. – 31.01.2019г. на обща
стойност от 401,65 лв. до който размер следва да бъде уважен иска.
От заключението по ССчЕ се установява, че за периода 01.05.2018г. – 31.01.2019г.
няма плащане от страна на ответника. От представените от ответника фактури е видно, че
същият е заплатил потребната топлинна енергия за периода от м.02.2019г. до м.10.2019г.
Ето защо не следва да се присъжда сума, дължима за м. 07.2019г., както е поискано в
петитума на исковата молба, тъй като същата е погасена чрез плащане.
В отговора на исковата молба ответника е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност/ чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
3
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнени по чл. 410 ГПК е подадено на
01.07.2020г., поради което в този момент е прекъснато течението на погасителната давност.
Тоест, процесните вземания, първото от които от дата 01.05.2018г., не попадат в
тригодишния период, започващ от 01.07.2017г. Ето защо съдът намира възражението за
изтекла погасителна давност за неоснователно.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено
изпълнение върху главницата за процесния период е в размер на 62,77 лв.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и направеното
своевременно изявление от страна на ищеца, част разноските на правени в настоящото
производство следва да му бъдат присъдени в размер съответен на уважената част от
исковете.
Предявен размер:481,79 лв. Уважен размер: 464,42 лв. Отхвърлена част: 17,37 лв.
Разноски на ищеца: ДТ -75 лв., 540 лв.- възнаграждения за вещи лица, и 100,00 лв. –
юристконсултско възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 25 НЗПП, – общо 715 от
които следва да се присъдят 689,22 лв.
С оглед ТР 4/2013г. от 18.06.2014г. – т.12 разноските по гр.д. № 5703/2019г., за
които отговаря ответника от общо 75 лв. дължими са 72,30 лв. и следва да бъдат присъдени
с осъдителен диспозитив в настоящото производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Н. К. Л. с ЕГН:
********** и с адрес: гр. ..., дължи на „Т.“ АД с ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление: гр. ...“, заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 14.09.2020г. по ч.гр.д. №39144/2020г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми
състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 401,65 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – в гр. ..., за
периода от 01.05.2018г. – 31.01.2019г., както и за м.07.2019г., ведно със законната лихва от
01.07.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 401,65
лв. до пълния предявен размер от 419,02 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 62,77 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 419,02 лв. в размер на законната лихва за
периода 10.07.2018г. – 15.06.2020г.;
ОСЪЖДА Н. К. Л. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ на „Т.“ АД с
ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...“ на основание чл.78 ал.1 от ГПК, както
следва:
-разноските по настоящото делото в размер 689,22 лв.;
-разноските по ч.гр.д. №39144/2020г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав в размер
на 72,30 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5