О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ………2015 г. Град: Варна
Варненски районен съд V- ти състав
На осемнадесети
май две хиляди и шестнадесета година
В закрито заседание в следния състав
Районен съдия: Теодора Шишкова
като разгледа
ЧНД № 2351 по описа
на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 243, ал.4 НПК и е образувано по жалба на И.Й.М. и И.Й.М. против постановление на прокурор при Варненска районна
прокуратура (ВРП) от 20.04.2016г., с което е прекратено наказателното производство
по ДП № 194/2014г. по описа на 01 РУП при ОД на МВР - Варна.
Наказателното
производство е било образувано с постановление на прокурор при ВРП от
16.01.2014г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 217, ал.2 НК,
като впоследствие е водено срещу лицето Д.А.П. – привлечена в качеството на
обвиняем с постановление от 27.08.2015г. за престъпление по чл. 217, ал.4, вр.
ал. 2 НК, а именно за това, че през периода от 29.10.2013г. до 21.03.2014г. в
гр. Варна, като пълномощник на И.Й.М. и И.Й.М., съзнателно действала против
законните им интереси по гр.д. № 262/2011г. по описа на Окръжен съд – Варна,
като подписала от тяхно име договор за спогодба от 29.10.2013г. с ответниците по делото А. А. и Н. А.а и от деянието са
последвали значителни и невъзстановими щети в размер на 7873 лева, от които за
държавна такса – 7474 лева и възнаграждения за вещи лица за изготвена
съдебно-техническа експертиза – 200 лева и за съдебно-оценителна експертиза –
200 лева, сторени по гр.д. № 262/2011г. по описа на Окръжен съд – Варна.
С
атакуваното постановление, предмет на настоящото съдебно производство,
представителят на ВРП е прекратил на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24,
ал.1, т.1 НПК, наказателното производство, с единствения мотив, че от събраните
по делото доказателства не може да бъде изведен категоричен правен извод за
извършено престъпно деяние от общ характер от страна на обв. П., като в същото
са подробно отразени аргументите на представителя на ВРП.
В жалбата се сочат
доводи за необоснованост и неправилност на постановлението на ВРП.
Жалбоподателите намират, че представителят на ВРП неправилно е интерпретирал
доказателствата събрани след връщането на делото за доразследване от състав на
ВРС при предходно произнасяне по същото дело по реда на чл. 243 НПК. Твърдят,
че умисълът на обвиняемата за извършване на престъплението по чл. 217, ал.4,
вр. ал.2 НК е ясен, като оспорват да са получавали от същата сумата от 6000
лева, като част от предмета на сключената спогодба. Посочват, че подобна сума
им е била предадена от страна на обвиняемата, но по друго гражданско дело.
Считат, че виновността на П. е доказана от събраните по делото доказателства,
като излагат доводи, че независимо от евентуалния изход на прекратеното дело
сумата от 7873 лева, представляваща сторени разноски е реално претърпяна от тях
материална щета, тъй като е следвало да я заплатят втори път по
новообразуваното гражданско дело със същия предмет. Наред с това излагат, че не
са налични доказателства от които да става ясно, че получената в резултат на
сключената спогодба сума е била задържана от П. поради наличието на уговорка
между страните за заплащане на неин хонорар, тъй като по делото не е представен
договор за правна помощ, а жалбоподателите са категорични, че не са се
уговаряли да й заплатят възнаграждение. Молят обжалваното постановление да бъде
отменено, а делото върнато на ВРП за продължаване на разследването.
Като се запозна с жалбата
и материалите, съдържащи се по досъдебното производство, настоящият състав
намери, че жалбата, предмет на разглеждане, е подадена против акт подлежащ на
съдебен контрол, от лица, притежаващи качеството на пострадали по смисъла на
чл. 243, ал.3 НПК, в законоустановения седмодневен срок от получаването на
преписа, поради което същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В хода на
досъдебното производство са били събрани гласни и писмени доказателства, както
и писмени доказателствени средства, от които преценени поотделно и в тяхната
съвкупност се установява следната фактическа обстановка:
На 11.02.2011г. св.
И.М. и неговата съпруга - св. И.М., чрез своя пълномощник – адв. В. от ВАК,
подали в Окръжен съд - Варна искова молба, с квалификация на исковете по чл. 189 вр. чл. 191 ЗЗД и с
цена – 181 237, 60 лева, по повод на която било образувано и гр.дело № 262/2011г.
по описа на Окръжен съд - Варна.
На 10.01.2013г. св.
М. упълномощили друг адвокат, а именно обвиняемата П. ***, да ги представлява
по образуваното гр. дело № 262/2011 г. по описа на ВОС.
На 01.02.2013г.
адв. В. депозирала молба по гражданското дело, в която направила отказ от
предявените искове от страна на М.. Молбата била уважена с определение № 372/04.02.2013г.
и производството по делото прекратено.
На същата дата -
04.02.2013г. св.М. и св. М. депозирали молба до IX състав на ВОС, по
горепосоченото дело, с която оттеглили пълномощията си от адв. В. на основание
чл.35 от ГПК и заявили, че занапред ще бъдат представлявани от обв. П..
След като узнали за
извършеното прекратяване с определение № 372/04.02.2013г., св. М. и св. М. го
обжалвали.
С определение № 132
от 11.03.2013г. Апелативен съд - Варна отменил определение № 372/04.02.2013г.
на ВОС, тъй като М., в деня на постановяването му, били оттеглили пълномощията
си от адв. Д.В. и са упълномощили обвиняемата - адв. П..
С нотариално
заверено пълномощно от 10.01.2013г., представено по гр.д. № 262/2011г., М. упълномощили
адв. П. да ги представлява по делото, в това число и делегирали права да
сключва спогодби от тяхно име, да оттегля, признава и изменя предявените искове.
През разглеждания
период св. И.М. и М.П.П.в - син на обв. П., имали общ
бизнес. През пролетта на 2013г. обаче отношенията им се влошили и двамата
преустановили съвместната си дейност, като св. М. се оттеглил от участие в
общата им фирма.
Св.М. бил недоволен
от цялостната работа на обвиняемата П., поради което през месец май 2013г.
твърди, че по телефона й заявил, че оттегля пълномощията си от нея. Писмено
оттегляне обаче не било извършено.
На 29.10.2013г. П. ***
със св. А. и св. А.а – ответници по гр.дело № 262/2011г.
по описа на ВОС, като подписала с тях извънсъдебна спогодба от името на И.Й.М.
и Ирена Й.М.. В текста на същата било вписано, че ответниците
А.и се задължат да заплатят на адв. П., вместо направените разноски /държавна
такса и адвокатски хонорар/, сума в размер на 10 000 лева, платима в месечен
срок.
На 01.11.2013г. П.
депозирала във ВОС обща молба, заведена под № 32475/01.11.2013г., подписана
само от нея, като представител на М. и лично от св. А. и св. А.а. Със същата страните уведомили съда, че са постигнали
извънсъдебна спогодба, поради което И. и Ирена М. оттегляли предявените искове,
а А.и давали съгласието си съдебното производство да бъде прекратено.
Едновременно с това, обв. П. подала във ВОС и изрична молба, с peг. № 32477 от 01.11.2013г., подписана само от ответниците - А.и, които изразявали съгласие производството
по делото да бъде прекратено поради постигане на извънсъдебна спогодба с ищците
- М..
С определение №
3338 от 04.11.2013г., BOC, IX състав, прекратил гр.дело № 262/2011г. по описа
на ВОС.
На 13.11.2013г. св.
М. и св. М. оттеглили писмено пълномощията си от обв. П., като депозирали
нарочна писмена молба по горепосоченото дело, с което действие установили, че същото
е било прекратено поради сключване на извънсъдебна спогодба между обв. П. и
ищците Н. А.а и А. А..
Св. М. и св. М.
обжалвали прекратителното определение на ВОС пред Апелативен съд-Варна, който с
определение № 685 от 16.12.2013г. по ч.гр.д. № 571/2103г. потвърдил
прекратителното определение на ВОС.
Този съдебен акт
бил ожалван и пред ВКС. С определение № 226 от 21.03.2014г. по описа на ВКС, IV
състав, гр.отделение не е допуснал до касационно обжалване определението на АпС-Варна, поради което на същата дата - 21.03.2014г. определението
на ОС - Варна влязло в законна сила.
Видно от
приложените материали, по гр.д. № 262/2011г., свидетелите М. заплатили държавна
такса в размер на 7473.00 за образуване на горепосоченото гр.дело и общо 400.00
лева за изготвяне на съдебни експертизи. М. били осъдени да платят и 6500 лева
за адвокатски хонорар на защитата на ответниците А.и.
На 03.09.2014г. И.М.
и Ирена М. депозирали във ВОС нова искова молба - № 24873/03.09.2014г. срещу Н.
А.а и А. А. със същото правно основание. Било образувано гр.дело № 2148/2014г.
по описа на ВОС, XI състав. Към настоящия момент няма данни същото да е
приключило.
При така
установеното с постановление от 06.10.2015г. прокурорът прекратил наказателното
производство. Същото било предмет на разглеждане в производство по чл. 243 НПК
пред състав на ВРС, който отменил същото и върнал делото за доразследване.
В резултат на тези
извършени допълнителни действия по разследването и по- специално в извършения
допълнителен разпит на св. М. същият посочил, че към момента по гр.дело №
2148/2014г. по описа на ВОС, XI състав е заплатил държавни такси и разноски в
размер на около 8500 лева и около 2000 лева за адвокатски хонорари като
посочените суми не са точни. Наред с това заявява, че обв. П. му е предала сумата
от 6000 лева, дължима му по друго дело, водено срещу Комисията Кушлев, в което същата не участвала, но парите – сумата от
12 000 лева били преведени по нейната банкова сметка. ***, за които посочила,
че й се дължат като хонорар за работата й по гр.д. № 262/2011г. по описа на
ВОС. По същество твърди, че не е уговарял с П. конкретен размер на
възнаграждение за работата й по заведеното гражданско дело. Изложените
твърдения се потвърждават от св. М..
С писмо изх. № 11
416/11.12.2015г. от Варненски окръжен съд е постъпила официална информация, че
общият размер на платените от ищците И. и И. М. разноски по гр.д. № 2148/2014г.
до момента е равен на сумата от 8621,03 лева, от които 5029,21 лева, 1076, 53
лева, 2220,29 лева и 80 лева – за платени държавни такси, 15 лева – такса за
издадени три броя съдебни удостоверения, както и 200 лева – за експертизи.
Приложени са и копия от платежните документи по делото.
Видно от
проведените на досъдебното производство разпити на св. Н. и А. А.и, както и от
очните ставки, извършени между тях и св. И.М. по отношение на един от основните
релевантни за съставомерността от субективна страна на деянието по чл. 217,
ал.4 НК въпроси, а именно обстоятелството кой е бил инициаторът за сключване на
извънсъдебната спогодба, същият не е еднозначно изяснен. Освен в първия си
разпит, проведен на 05.02.2014г., в който заявява, че във връзка със спогодбата
е бил потърсен по телефона единствено и лично от адв. П., като не е имал пряк
контакт със св. М., във всички останали свои разпити, както и в проведените с
негово участие очни ставки св. А. е категоричен, че е срещнал случайно св. М. и
именно той е бил лицето, предоставило му текста на процесната извънсъдебна
спогодба, която по-късно била подписана от негово име от редовно упълномощения
му процесуален представител към онзи момент, а именно обв. П.. В разпита си на
11.08.2014г. св. А. сам признава, че разминаванията и неточностите в
показанията му се дължат на обстоятелството, че същият е бил афектиран. Изложените
от страна на св. А. твърдения за случайна среща между него и М. в заведение
„Графити“ следва да бъдат кредитирани, доколкото се потвърждават и от
последователните в посочения смисъл показания на св. Н. А.а, която твърди, че е
била непосредствен очевидец на проведената среща, а единствените данни за
противното са изложени от св. М., който в качеството си на пострадало лице има
интерес да твърди, че подобна среща никога не се е състояла.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да сподели крайния
извод на представителя на ВРП за необходимостта от прекратяване на образуваното
наказателно производство, макар и с различни от посочените в постановлението
мотиви.
Видно от текста на
постановлението представителят на ВРП е преценил, че деянието, предмет на
разглеждане в наказателното производство не може да бъде окачествено като
престъпление от общ характер по чл. 217, ал.4 НК, извършено от обв. П., тъй
като предвид обстоятелството, че жалбоподателите М. са подали нова искова молба
по която е образувано ново гражданско дело със същия предмет, то вреди за тях от
действията на П. фактически не са настъпили.
Този извод не може
да бъде споделен от настоящия състав на ВРС, който в унисон с посоченото в
предходното произнасяне на друг състав на съда в производство чл. 243 НПК,
следва да посочи, че от обективна страна съставът на престъплението по чл. 217,
ал. 4 НК е налице, доколкото в резултат от действията на П. – в качеството й на
валидно упълномощен представител на М. –след оттеглянето на иска и
прекратяването на гражданското производство за същите е настъпила вреда в
размер на сторените разноски по прекратеното гр.д. № 262/2011г. по описа на ВОС.
Посочените вреди са на практика невъзстановими, тъй като за жалбоподателите не
съществува пряк иск срещу ответниците А.и за възстановяването
им.
При все това и при
наличието на противоречивите показания на св. М. и на св. А.и относно
обстоятелството кой е бил фактическият инициатор за сключването на
извънсъдебната спогодба за съда не може да бъде формиран категоричен и
еднозначен извод за наличието на субективно намерение у обв. П. за увреждане на
жалбоподателите.
Наред с това,
показанията на св. М. и обясненията на обвиняемата П. относно финансовите
уговорки между тях са категорично противоположни, като предвид липсата на други
обективни данни по делото съдът не може да даде безкритично вяра нито на
едните, нито на другите.
Недоумение буди
обстоятелството по каква причина след като веднъж вече по същото гражданско
дело св. М. претендират, че е бил направен опит да бъдат ощетени техните
финансови интереси от страна на предходния им процесуален представител,
доверявайки се на адв. П. същите не уговарят писмено вида, съдържанието и
заплащането на предоставената правна помощ. Нещо повече, след като св. М. е
загубил доверието си в адв. П., което обстоятелство очевидно се е случило в
момент предхождащ значително сключването на извънсъдебната спогодба, неизвестна
по делото остава причината защо същият не е оттеглил незабавно, писмено
пълномощията си, а е сторил това едва след като му е станал известен фактът на
второто прекратяване на гражданското производство поради оттегляне на иска.
Всички тези
обстоятелства, наред с показанията на св. А.и, че именно св. М. им е
предоставил текста на извънсъдебната спогодба правят на практика недоказуема
субективната страна на евентуално престъпление по чл. 217, ал.4 НК.
Поради изложеното
и предвид съвпадението на крайните изводи на настоящия съдебен състав, с тези
на представителя на ВРП депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение,
а постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да се
потвърди.
Така мотивиран и на
основание, чл. 243, ал.5, т. 1, вр. чл. 243, ал.4 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор при Варненска районна
прокуратура (ВРП) от 20.04.2016г., с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 194/2014г. по описа на 01 РУП при ОД на МВР – гр. Варна.
Преписи от същото
да се връчат на жалбоподателите И. и И. М., на ВРП, както и на Д.А.П..
Определението подлежи на обжалване в срок от седем дни от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: