№ 64
гр. Бургас, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №
20222100900397 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба,
подадена от „С.В.Пропърти Инвест“ЕООД, ЕИК *********/в
несъстоятелност/, чрез управителя му Ц. В. против „Търговска Банка Д“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Ген.Тотлебен“ №8 и „Инвестланд“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Несебър, к.к.“Слънчев Бряг“, х.к.“Зорница“, бл.А,
партер, офис 1 за постановяване на решение, с което да бъде прието за
установено, че в полза на „Инвестланд“ ЕООД не съществуват вземания по
отношение на дружеството- длъжник, произтичащи от сключен между
ответниците договор за цесия от 30.08.2022г., както следва:
1.Вземания в общ размер 2 014 379.31 /два милиона четиринадесет
хиляди триста седемдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ лева по
договор за кредит №644/ 04.04.2008г., анекс №1/ 16.12.2009г., анекс №2/
19.04.2010г., анекс №3/ 28.05.2010г., анекс №4/ 30.09.2010г., анекс №5/
28.10.2010г., анекс №6/ 11.11.2010 и анекс №7/ 25.11.2011г., сключени между
„Търговска Банка Д“АД и „С.В.Пропърти Инвест“ЕООД, включващи
главница, договорна лихва, законна лихва и разноски и
2.Вземания в общ размер на 390 257.94 /триста и деветдесет хиляди
двеста петдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/ лева,
произтичащи от договор за кредит №463/10.10.2010г. и анекс
№1/24.11.2011г., сключени между „Търговска Банка Д“АД и „С.В.Пропърти
Инвест“ЕООД, включващи главница, договорна лихва, законна лихва и
разноски.
1
С уточняваща молба първоначално заявената претенция е съединена с
иск за прогласяване нищожността на договора за цесия, сключен между
„Търговска Банка Д“АД, ЕИК ********* и „Инвестланд“ЕООД, ЕИК
*********, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
персонална симулация, а в условията на евентуалност е заявена такава да
бъде прието за установено, че по отношение на длъжника не съществуват
посочените по-горе вземания, произтичащи от договор за цесия от
30.08.2022г., поради ненастъпване на предвиденото в чл.3 от договора
отлагателно условие, а именно-заплащане на цената на прехвърлените
вземания.
Твърди се в исковата молба, че с решение №400/14.11.2014г.,
постановено по търговско дело №330/2014г. на Окръжен съд гр.Бургас по
отношение на „С.В.Пропърти Инвест“ЕООД е открито производство по
несъстоятелност. В хода на производството кредиторите предявили
вземанията си, като в съставения от синдика списък, одобрен от съда по
несъстоятелността с определение № 324/16.03.2016г. били включени тези на
кредитната институция, а именно:
По договор за кредит 644/04.04.2008г. и анекси към него, състоящ се от
два кредитни лимита - лимит А и лимит Б и договор за кредит №0463.10101/
11.11.2011 г. и анекс №1 към него, от които: вземания по лимит А на договора
за кредит: 353 552.10 евро- главница; присъдена договорна лихва- 34 235.62
евро; законна лихва върху главницата до 19.11.2015г.- 77 094.00 евро;
присъдените разноски, включващ разноските, присъдени на Банката със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, разноските, направени
в хода на изпълнителното производство и сключените служебни застраховки,
към 19.11.2015 г.- общо 67 062.80 лева и вземания по лимит Б на договора за
кредит: 197 106 евро - главница; присъдена договорна лихва - 23 566.07 евро ;
законна лихва до 19.11.2015г. - 42 462.65 евро ; присъдените разноски,
включващ разноските, присъдени на банката със заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист, разноските, направени в хода на
изпълнителното производство и сключените служебни застраховки в размер
на 32 199.21 лева. Вземанията по договор за кредит №0463.10101/11.11.2011г.
и анекс №1, включени в списъка възлизали на: главница - 100 000 евро;
присъдена договорна лихва - 7 884.48 евро; законна лихва до 19.11.2015 г. - 21
805.56 евро; присъдени разноски в т.ч. разноските, присъдени на банката със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, разноските, направени
по изпълнителното производство и сключените служебни застраховки - общо
в размер на 19 767.57 лева.
На 10.04.2018г. синдикът съставил допълнителен списък на приетите
вземания, в който били включени вземания на „Търговска банка Д“ АД в
размер на 132 348,57 евро, представляващи законна лихва за периода от
2
20.11.2015 г. до 20.11.2017 г. както следва: по лимит А на договора за кредит
№ 611/04.04.2008 г.- 71 915,06 евро; по лимит Б на договора за кредит- 40
092,79 евро; по договор за кредит №0463.10101/ 11.11.2011г.- 20 340,72 евро.
Този списък съдът по несъстоятелността одобрил с определение №
431/16.05.2018г.
Посочва се също така в исковата молба, че банката прехвърлила всички
свои, приети в производството по несъстоятелност вземания на
„Инвестланд“ЕООД с договор за цесия от 30.08.2022г. Заявява се в тази
връзка, че последният договор не бил произвел действие, поради което
следвало да се счита, че цесионерът не е придобил вземанията по него.
Излагат се съображения за нищожност на сделката, поради противоречието и
със закона и неговото заобикаляне. Навеждат се доводи, че тъй като
отпускането на кредити било дейност по занятие, присъща на кредитните
институции, то в ситуация, при която банката прехвърля вземането се на
лице, което не е кредитна институция не се отчита непогасеният кредит като
рискова експозиция, в нарушение на изискванията на Наредба
№7/24.04.2014г. на БНБ и регламент №575/2013г. на ЕС, което изкуствено
повишавало капиталовата адекватност и ликвидност на банката.
Прехвърлянето на вземания по кредити водило до заобикаляне разпоредбите
на ЗКИ и като последица от това кредитополучателите не можели да се
ползват от защита на ЗПК. Нарушавали се правилата за разкриване на банкова
тайна, доколкото на цесионера се предоставяла информация за движението по
сметките на длъжника. Сочи се също така, че банката нямала право да
извършва други дейности по занятие, освен посочените в ал.1 и 2 на чл.2 ЗКИ,
като не съществувало каквото и да е основание за кредитната институция,
която била с приети в производството по несъстоятелност вземания да цедира
същите на този етап от развитието на делото и при съобразяване на
предстоящо осребряване имуществото на длъжника.
Твърди се освен това, че договорът, дори да бъде приет за валиден не е
произвел правно действие, тъй като не се е сбъднало отлагателното условие,
уговорено между страните- пълното изплащане цената на прехвърлените
права. Оспорва се, отразеното в договора за цесия, че продажната цена на
вземанията е платена по банков път, тъй като дружеството цесионер не
разполагало с парични средства, за да изпълни този си ангажимент. Ако се
установи, че цената е платена, то се касаело за симулативна сделка и по-
конкретно персоналана симулация на страната на цесионера, доколкото било
3
ясно, че друго лице е осигурило средствата за заплащане на цената.
Казаното обуславяло наличие на правен интерес за предявяване на
отрицателния установителен иск по чл.694 ТЗ.
В уточняващата молба се излагат допълнително аргументи, че
неправилно „Инвестланд“ЕООД било включено в обобщен списък на
приетите вземания, съставен за нуждите на проведеното на 10.11.2022г.
събрание на кредиторите на длъжника, като последното дружество получило
право на глас и било допуснато да гласува, без синдика да състави списък по
чл.688 ТЗ, в който да включи оспореното вземане и обяви същия в търговския
регистър, за да се постави началото на процедура по чл.690 и сл ТЗ.
Бургаският окръжен съд след като обсъди представените по делото
писмени доказателства и изложеното в исковата молба и уточняващата молба,
намира следното:
Предмет на иска по чл.694 ТЗ може да бъде несъществуване на прието
вземане; съществуване на неприето вземане или несъществуване или
съществуване на обезпечение/ привилегия. За да бъде допустим
установителния иск по чл.694 ТЗ следва вземането да е предявено; да е
предявено в срока по чл.685 и чл.688 ТЗ в производството по
несъстоятелност; по отношение на вземането да е направено възражение по
чл.690 ал.1 ТЗ в 7 - дневен срок от обявяване на списъците в регистъра; искът
да е предявен в 14-дневен преклузивен срок от обявяване на определението по
чл.692 ТЗ в ТРРЮЛНЦ, с което е разгледано възражението и производството
по несъстоятелност да е висящо, с оглед обуславящият му характер спрямо
исковото производство. Липсата на процесуалните предпоставки за
съществуване и надлежно упражняване на правото на иск обуславят
недопустимост на установителната претенция, поради което образуваното
съдебно производство подлежи на прекратяване съобразно чл.130 ГПК.
Активно легитимиран по отрицателен установителен иск по чл. 694 ал.1 ТЗ е
длъжник срещу вземане, включено в списъка на приетите вземания с
определението по чл.692 ал.4 ТЗ, ако е направил възражение по чл.690 ал.1
ТЗ, но съдът е оставил същото без уважение.
Не такъв е настоящият случай. Вземанията на банката /както самият
ищец е заявил/ са предявени и включени в посочените по-горе списъци,
одобрени с акт на съда по несъстоятелността. Тези вземания на кредитната
4
институция са безспорни, доколкото възражения не са подадени и искове по
чл.694 ТЗ не са предявени в законовите срокове. Касае се за вече приети
вземания, поради което и нов списък от синдика за тях, след сключване на
договора за цесия, не следва да се съставя. Синдикът трябва да съобрази
цесията, която му е своевременно съобщена, като зачете правата на новия
носител на вземането в следващите етапи от развитието на производството по
несъстоятелност. До този извод несъмнено е стигнал и съдът по
несъстоятелността, отчитайки, че се касае за вече прието в производството
вземане, като е предоставил право на цесионера да участва и гласува на
проведеното събрание на кредиторите. Казаното въобще изключва
възможността за подаване на възражение и предявяване на иск по чл.694 ТЗ
от длъжника в тази ситуация. По тези съображения и при съобразяване на
гореизложеното претенцията за установяване несъществуване на вече прието,
безспорно вземане в производството по несъстоятелност е недопустима.
Липсва правен интерес за длъжника да оспорва действителността на
договора за цесия. В конкретния случай е настъпило частно правоприемство
на титуляра на правото, което налага съответно прилагането на чл.429 ал.1
ГПК. Правоприемникът следва да се позове на придобитите права, въз основа
на изявлението на вече включения в списъка цедент за прехвърлянето по
чл.99 ал.3 ЗЗД, адресирано до синдика, който в случая е легитимиран да
приема съобщения от името на длъжника. Изискване за някаква
квалифицирана форма за удостоверяване на цесията не е необходимо. За
длъжника в настоящия казус е без значение кой е кредитора му, при
положение, че не оспорва вземането на цедента/банката/. Правен интерес от
оспорване на цесията биха имали цесионера или цедента, ако някой от тях
твърди, че не му е платено, но не и длъжника. Такъв интерес за длъжника би
бил налице единствено и само в хипотезата, на извършена цесия преди
откриване на производството и предявяване на вземанията и заявено от
цесионера за първи път вземане пред съда по несъстоятелността.
Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка
за съществуването правото на иск, за която съдът следи служебно както при
подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото
приключване. Когато установителни претенции, каквито са настоящите, се
предявяват от лице, което не е носител на оспореното право, то следва да
твърди, че се засягат негови конкретни интереси, зависещи от спорното
5
правоотношение. Наличието или липсата на правен интерес се преценява
според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и
ответниците в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът
определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и
налице ли е за ищеца правен интерес от търсената защита. Такъв ще
съществува, когато според твърденията в исковата молба правният спор
засяга пряко или косвено правната сфера на последния. Този интерес обаче,
както се посочва в постоянната съдебна практика, винаги трябва да е
конкретен за всеки отделен случай и да се извежда от заявените в исковата
молба обстоятелства.
При открито производство по несъстоятелност с такава процесуална
възможност ще разполага само страна, която заявява, че директно се
накърняват нейни права или права на кредиторите в резултат на прехвърляне
на приетото вземане по време на започналото универсално принудително
изпълнение. В настоящия казус правен интерес би бил налице, когато
прогласяването на нищожността по съдебен, ще има за пряка последица
установително действие спрямо имуществения патримониум на ищеца-
длъжник съответно спрямо кредиторите на несъстоятелността, свързано с
определени материални права и по отношение на конкретно имущество. В
случаите когато установителното действие на съдебното решение не би
засегнало директно притежавани или претендирани от ищеца права, не е
налице правен интерес от установителен иск. От изложените твърдения и при
съобразяване обстоятелството, че производството по несъстоятелност е във
фаза на предстоящо осребряване на имуществото, не се установява правата на
ищеца да зависят от съществуването или не на оспореното правоотношение.
Плащането на кредитора на припадащата се от разпределението сума,
съобразно вземането му, технически в производството по несъстоятелност се
извършва от синдика, без участието на длъжника.
Казаното по-горе, за липса на правен интерес, важи със същата сила за
заявената в условията на евентуалност претенция, че вземането не
съществува, тъй като не се е сбъднало, предвиденото в договора отлагателно
условие.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са
недопустими, поради което производството следва да бъде прекратено.
6
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 397/2022г. по
описа на БОС, поради недопустимост на исковете.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя с частна жалба пред Бургаски апелативен
съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7