ОПРЕДЕЛЕНИЕ№1976
03.10.2019 г., гр.Пловдив
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЛОВДИВ,
Въззивно гражданско отделение, VI-ти гр.с., в
закрито заседание на трети октомври двехиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Виделина Куршумова
в.ч.гр.дело № 2101 по описа за 2019 г. на
ПОС, VII гр.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 278 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна
жалба с вх.№ 33 334/22.05.2019 г. в регистратурата на ПдРС от К.А.Д., ЕГН:
********** с адрес: *** относно нищожност на Заповеди за изпълнение,
издадени в полза на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК: ********* и
изпълнителни листове, издадени върху нищожни документи с невярно съдържание.
В частната жалба се сочи подаването й
на основание чл.407, чл.270, ал.2, чл.303, ал.1 и чл.633 ГПК. Излагат се доводи
за нищожността на Заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
постановени по гр.д.№ 19683/2010 г. и гр.д.№ 948/2013 г. с искане за обявяване
на тяхната нищожност. Възражението за нищожност се обосновава с липсата на
разпореждане от заповедния съд за издаване на заповедта, поради което
жалбоподателят намира, че е преградена възможността на страните да упражнят
правата си по чл.279 ГПК. Възражението за нищожност се обосновава и с
твърдението, че заповедта е постановена в противоречие на закона и на добрите
нрави. Посочва се, че съгласно чл.3 от Регламент 805/2004г. съдът е длъжен да
се убеди в безспорността на вземането, като се оспорва, че в случая това е било
изпълнено. Поставя се въпроса може ли едно вземане да се счита от съда за
безспорно, когато то се претендира на
базата на документи с невярно съдържание и съда ги кредитира ? Позовава се на
Решение по дело С-618/10 на СЕС и се сочи, че по смисъла на същото съдът е
трябвало служебно да провери приложения от заявителя договор за продажба на
топлинна енергия за неравноправни клаузи. В случая се сочи, че към заявлението
няма приложен договор за продажба на ТЕ, няма разплащателни и/или други
документи. Нямало договор за дялово разпределение между ЕВН и НДФЛ, поради
което се поставя под въпрос установената от съда безспорност на вземането.
Възразява се и че заявлението е недопустимо, тъй като е насочено към правен
субект, който не е страна по търговска сделка със заявител, тъй като в
нарушение на закона и на добрите нрави „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е
предявило пред съда от свое име чужди права. Без представен договор за продажба
на ТЕ съдът не бил в състояние да установи по безспорен начин наличието на
облигационни отношения и е бил длъжен да отхвърли иска на заявителя. На
следващо място се релевират нарушения в исковите производства по гр.д.№
3316/2011 г. и № 7444/2013 г. изразяващи се в недопустимост на иска при
проверка на исковата молба съгласно чл.130 ГПК, игнориране на Европейски
регламенти и директиви, както и за отказ от съда да приложи задължително
решение по съединени дела С - 359/11 и С - 400/11 на СЕС, с което е нарушил
чл.633 ГПК. Излагат се оплаквания за издаване на изпълнителен лист въз основа
на нищожно заповед с невярно съдържание и други процесуални нарушения. Посочва
се, че изпълнителни листове от 25.07.2014 г., по които е образувано
изпълнително дело 20178240407548 с изх.номер 37550/11.04.2019 г. и от
13.01.2015 г., по които е образувано изпълнително дело 20178240407704 с
изх.номер 37547/11.04.2019 г. са издадени въз основа на нищожни Заповеди за
изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.дела
3316/2011 г. на ПРС, 3-ти гр.с. и 7444/2013 г. на ПРС, 11 - ти състав, а така и
че изпълнителните листове са издадени въз основа на документ с невярно съдържание.
Възразява се, че на жалбоподателя не е предоставено копие от разпореждането по
чл.406 ГПК със задължителните атрибути по чл.254 ГПК, и че с невръчването на
същото се прегражда процесуалната възможност на жалбоподателя по чл.407 ГПК,
както и по чл. 247, 250, 251 ГПК, както и че по реда на чл.428, ал.1 ГПК ЧСИ не
е връчил валидни заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК. Прави се искане, в
случай, че съдът не е убеден, че облигационни отношения между заявителя и
набеденото за длъжник - физическо лице могат да възникнат единствено при
сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия между тях, то на
основание чл.267 от ДФЕС да отправи преюдициално запитване до Съда в Люксембург
по следния въпрос: С оглед автономния характер на правото на ЕС и
върховенството му над националното право във връзка с чл.3 от Регламент
2006/2004 г. ЕО вр. с чл.3 от Директива 93/138 ЕИО, вр. с чл.7, ал.25 и чл.27
от Директива 2011/83 ЕС, за да е налице валидно облигационно отношение между
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и потребител - физическо лице, задължително ли
е да има сключен писмен договор между страните
(съгл.чл.150 ЗЕ - договорът е при
публично известни общи условия) ? Прави се искане за служебно
изискване на гр.д.№ 19683/2010 г. на 19 гр.с. на ПРС; гр.д.№ 3316/2011 г. на 3
- ти състав на ПРС; гр.д.№ 948/2013 г. на 4-ти състав на ПРС и гр.д.№
7444/2013г. на ПРС, като се извърши съответната служебна проверка съгласно
чл.269 ГПК. Искането към въззивния съд е да се произнесе по наведените в
мотивите основания за нищожност на Заповедта по чл.410 от ГПК, както и за
допустимостта на заявлението предвид разпоредбата на чл.26 от ГПК; да се
произнесе по задължението на съда в разултат от проведеното разпоредително
заседание да издаде разпореждане, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК; да се произнесе относно задължението на съда служебно
да изследва договора за продажба на ТЕ за неравноправни клаузи; да се произнесе
относно задължението на съда, вкл. по Регламент 805/2004 г. да се убеди в
безспорността на вземането и може ли това да стане без приложени към
заявлението документи, показващи „точната индивидуализация на вземането по
основание и размер“; да поправи пропуските на 3 -ти, 4 -ти, 11-ти и 19-ти
състав на ПРС и да се произнесе относно валидността и допустимостта на
издадените съдебни актове, свързани с издаването на изпълнителни листове. Иска
се в случай, че съдът е приел наличие на договорни отношения без съгласието на
потребител по силата на национален нормативен акт, представляващо държавна
помощ в полза на търговско дружество, съдът да изпрати договора за одобрение от
Съвета или Европейската комисия съгл.изискването на чл.108 ДФЕС и/или да
провери дали „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД има атестация от ЕК за ползването
на държавна помощ. В тази връзка се иска от съда да отмени предприетите до
момента действия по изп.дела и да спре бъдещите такива като се вземе предвид
чл.280 от Договора за функционирането на Европейският съюз във връзка с дело С
- 367/95 P.Commission v Systraval and Brink s
Fzanse /1998/ Е.C.R. - I - 1719 на СЕО/СЕС, което се сочи, че е задължително за всички
частни лица, общински и държавни органи в Република България, валидно за всички
ЧСИ, публикувано за прилагане на ПЕС от ЧСИ, видно от сайта на Камарата на ЧСИ.
Моли се съдът да укаже реда за предявяване на иск за нарушение на правото на
Европейския съюз. Не претендира разноски в производството.
С разпореждане от 29.05.2019 г.
първостепенният съд е оставил без движение частната жалба за посочване до кой
се подава жалбата и какво е искането към съда. Това разпореждане е получено от
жалбоподателя лично на 01.07.2019 г., който е депозирала частна жалба с вх.№
44 607/05.07.2019 г. в регистратурата на ПдРС, идентична по съдържание с
частна жалба с вх.№ 33 334/22.05.2019 г.
С разпореждане от 11.07.2019 г.
районният съд отново е оставил частната жалба без движение до посочване кой е
обжалваемият акт, чиято отмяна се иска и кога същият е връчен на жалбоподателя.
Това разпореждане е получено от жалбоподателя на 12.08.2019 г., който е
депозирал отговор с вх.№ 53 676/16.08.2019 г. с който намира, че е
отстранил нередовностите на жалбата с подаването на частна жалба с вх.№ 44 607/05.07.2019
г., в който излага, че делото се точи вече почти десет години и е приключило в
полза на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД въз основа на документ с невярно
съдържание, излага подробни доводи, че българското законодателство следва да е
съобразено с Европейското, тъй като принципът на предимството на правото на ЕС
не търпи изключения. Поставя се въпросът ако едно съдебно решение е неправилно,
то може ли да бъде нищожно. Излагат се доводи, че съдът е игнорирал не само
европейското законодателство, но и българските закони в ползата на един
монополист.
Ответната страна по частната жалба -
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД в срок е подала отговор, с който взема
становище за нейната недопустимост, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Възразява се, че заповедите за изпълнение не подлежат на обжалване освен в
частта на разноските, че няма регламентиран процесуален ред, по който
горестоящият съд да бъде сезиран направо с частна жалба за нищожност, както и
че нищожността може да се релевира само по исков път. Посочва се, че двете
обжалвани от К.Д. заповеди за изпълнение са влезли в сила след влизане в сила
за установяване на вземанията по тях, постановени по гр.д.№ 3316/11 г. по описа
на ПРС и по гр.д.№ 7444/2013 г. по описа на ПРС. Посочва се, че единственият
възможен път за оспорването им е искане за отмяна на влязлото в сила решение, в
случай, че са налице законови предпоставки за това. Според ответника по
жалбата, дори заповедите за изпълнение да са били нищожни, това не водило след
себе си нищожност на съдебните решения, с които са признати със сила на
присъдено нещо вземанията, обективирани в тях. Искането към въззивния съд е да се
остави частната жалба без разглеждани, а разгледана по същество - да се остави
без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 от ГПК.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид данните по делото, приема за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д.№196831/2010 г. на ПРС, 19 гр.с. е видно, че „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е подало заявление против
К.А.Д. по реда на 410 ГПК, въз основа на
което е издадена Заповед № 12 476 от 26.11.2010 г. за изпълнение на парично
задължение за сумата 2123,74 лв., представляваща стойността на доставена и
консумирана ел.енергия, сумата 104,34 лв.- обезщетение за забава, законната
лихва върху главницата от 01.07.2009 г.-24.11.2010 г. и 251,40 лв.- разноски.
Жалбоподателят
К.Д. е депозирал възражение по чл.414 ГПК, поради което заявителят „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е предявил иск по реда на
чл.422 от ГПК за установяване на вземанията си. С решение от 31.01.2014 г. по гр.д.№ 3316 по
описа за 2011 г. на ПРС е признато за установено, че К.А.Д. дължи на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата 2117,45лв - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2009г
– 30.04.2010 г., обезщетение за забавено плащане в размер на 104,34 лв. за
периода 01.07.2009г - 24.11.2010г,
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление на
25.11.2010г до окончателното й изплащане, както и направените разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 19683/2010г ПРС, 19 гр.с. в размер на 250,61лв. и сумата
423,22лв. - разноски по иска с пр.осн.чл.422 ГПК, направени пред ПРС. Посоченото
решение е потвърдено с решение от 14.07.2014 г. постановено по гр.д.№ 1105 по
описа на за 2014 г. на ПОС, с което окончателно е разрешен правния спор между
страните.
При така установеното от
фактическа и правна страна, както и при съобразяване оплакванията на жалбоподателя,
настоящият състав на ПОС намира, че частна жалба не е насочена към съдебен акт,
който да подлежи на проверка в производство по реда на чл.278 ГПК и не е
формулирано надлежно искане за отмяната на подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което частната жалба е недопустима.
Независимо от указанията
на първостепенния съд жалбоподателят не е посочил съдебният акт, който обжалва
и не е формулирал надлежно искане, съгласно поставеното изискване в
разпоредбата на чл.260, т.2 и т.4 ГПК, към която препраща чл.275, ал.2 ГПК. В
предвид неизпълнение на дадените указания първостепенният съд е следвало да
прекрати производството на осн.чл.262, ал.2, т.2 от ГПК.
Въззивният съда намира,
че оплакванията
на жалбоподателя за нищожност на заповеди за изпълнение на парично задължения,
за нарушения в исковия процес по гр.д.№ 3316/2011 г. и № 7444/2013 г., за
издаване на изпълнителния лист въз основа на нищожна заповед с искане за произнасянето по поставените в жалбата
въпроси, вкл. за преюдициално запитване, не мога да бъдат разгледани в
настоящото производство, същите следва да бъдат релевирани по исков ред,
аргумент за което съдът намира в Определение № 300 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3842/2017 г., IV г.
о., ГК, Определение № 112 от 4.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2284/2013 г., II т.
о., ТК. Оплакванията за нарушения в исковия процес по гр.д.№
3316/2011 г. и № 7444/2013 г. е следвало да бъдат направени по реда на
инстанционния контрол. В настоящото производство съдът не е компетентен да
упражни правомощията си по чл.269 ГПК по отношение на постановени актове в
исковите производства по гр.д.№ 3316/2011 г. и № 7444/2013 г.
В
случая въззивният съд взема и предвид, че с решение от
31.01.2014 г. по гр.д.№ 3316/2011 г. на ПРС, потвърдено с решение от
14.07.2014 г. по гр.д.№ 1105/2014 г. на ПОС, окончателно е установено вземането по Заповед № 12 476 от 26.11.2010
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, изд. по ч.гр.д.№196831/2010
г. на ПРС, 19 гр.с. Предвид приключилото исково производство по реда на чл.422
от ГПК не е налице съдебен акт, постановен в заповедното производство, който да
е предмет на проверка в производството по чл.278 ГПК.
Ето
защо частната жалба ще се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а
производството по образуваното въззивно дело – прекратено. С оглед на тези
изводи на съда, настоящият състав не дължи обсъждане по същество на доводите,
изложени в частната жалба и отговор на поставените въпроси, както и на искането
за преюдициално запитване.
Въззивният
съд ще остави без разглеждане искането за отмяна на предприети действия по
изп.дела и спиране на бъдещи такива, доколкото не се установява извършването на
конкретни изп.действия, които да се обжалват. Искането за спиране няма самостоятелен
характер и същото е поставено в зависимост от допустимостта и основателността
на частната жалба, а в случая същата е недопустима.
С оглед изхода на спора основателно е искането на ответника по жалбата за присъждането на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, което съдът намира, че следва да му се присъди в размер на 50 лв. на осн.чл.25а, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба с вх.№ 33 334/22.05.2019 г. в регистратурата на ПдРС от К.А.Д., ЕГН: ********** с адрес: *** относно нищожност на Заповеди за изпълнение, издадени в полза на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК: ********* и изпълнителни листове, издадени върху нищожни документи с невярно съдържание, както и искането в частната жалба за отмяна на предприети действия по изп.дела и спиране на бъдещи такива.
Прекратява производството по в.ч.гр.д. № 2101 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА К.А.Д., ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив ул. Христо Г. Данов № 37, сумата от 50 /петдесет лева/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС -
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.