ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. София
10.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като разгледа
докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ
в.ч.н. дело № 203 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал.
3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
Образувано е
по частен протест на Районна
прокуратура - С. против определение от 11.03.2020 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 218/2019 г. по описа на Районен
съд – С., с
което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата поради допуснати на
досъдебното производство отстраними, съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия.
В частния протест се излагат твърдения за неправилност
на първоинстанционното определение, като съображенията за това са, че обвинителният
акт ясно очертава фактите на обвинението и тяхната правна квалификация. Твърди
се, че в обвинителния акт се съдържа информация за начина, по който на
обвиняемото лице е установена концентрацията на алкохол в кръвта – чрез
използване на техническо средство дрегер. Впоследствие концентрацията на
алкохол е проверена чрез химическа експертиза. По изложените съображение се
иска отмяна на обжалвания съдебен акт.
На
подсъдимия е изпратен препис от частния протест, като в срока по чл. 342, ал. 2
от НПК е постъпило възражение от адв. Н., защитник на подсъдимия Т., с което се
оспорва частния протест.
При служебна
проверка за допустимост на частния протест, настоящият съдебен състав намира, че
същият е
допустим като подаден срещу подлежащ на обжалване акт /определение, с което
първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за прекратяване на съдебното
производство – чл. 249, ал. 3 от НПК/ от страна по делото, която има интерес да обжалва акта, и е подаден в
преклузивния седемдневен срок по чл. 243, ал. 7 от НПК.
По същество протестът се явява неоснователен поради следните съображения:
Производството
по делото пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 247, ал. 1,
т. 1 от НПК
– по обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура – С., с който е повдигнато
обвинение срещу С. Е. Т. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Проведено е разпоредително заседание на което първоинстанционният съдебен
състав се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и след като е
приел, че делото е подсъдно на сезирания съд и не е констатирал основания за
спиране или прекратяване на наказателното производство, е констатирал допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство,
довели до ограничаването на правата на обвиняемия, прекратил е съдебното
производство и е върнал делото на Районна прокуратура – С. за отстраняване на
нарушенията.
За
да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е счел, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт не са отразени всички факти, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него. Съдът
е приел, че в обвинителният акт не е отразено дали подсъдимият е дал кръвна
проба за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, къде, кога и по
какъв ред е извършено това изследване, а единствено е посочено, че съдържанието
на алкохол в кръвта е установено чрез химическа експертиза. Поради този пропуск
съдът е съзрял липса на достатъчно яснота относно обстоятелствата около
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, които от
своя страна са свързани с това дали тази концентрация е установена по надлежния
ред. Това според съда е съставомерен,
обективен елемент на престъпния състав.
Настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че нямат правна подкрепа доводите на държавното
обвинение, изложени в частния протест. Изводите на първоинстанционният съд, изложени по-горе, са напълно правилни и въззивната инстанция изцяло ги споделя. В допълнение
следва да се посочи и следното:
Съгласно
Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС, главното предназначение
на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия/обвиняемите
в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване правото на защита. Следователно в обстоятелствената част на
обвинителния акт, прокурорът задължително следва да посочи фактите, обуславящи
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия/обвиняемите в
осъществяването му. В обстоятелствената част на обвинителния акт е необходимо да се
съдържа ясно, конкретно и последователно изложение на фактите, с които се
твърди да е осъществено изпълнителното деяние на престъплението и участието на
всеки един от подсъдимите в осъществяването му. Според цитирания тълкувателен
акт, непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на
деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за
връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за
елементи на престъпния състав. Обвинението следва да е ясно, конкретно и точно,
без да дава възможност или да налага тълкуване, съмнение или да съдържа в себе
си неяснота.
В
конкретния случай прокурорът не е посочил в достатъчна степен всички факти,
които обуславят съставомерността на обвинението. В обстоятелствената част на
обвинителния акт не се съдържа информация за това кога, как и при какви
обстоятелства на подсъдимия е била взета кръвна проба, както и за това по какъв
ред е извършено изследването ѝ за концентрация на алкохол в кръвта. Тези
обстоятелства са съществени за престъпния състав, доколкото концентрацията на
алкохол в кръвта следва да е установена по съответния ред, който е регламентира
в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Когато в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържа информация за
реда по който е установена концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия,
това води до невъзможност той да организира защитата си адекватно.
В
обобщение крайният извод на Районен съд – С. за необходимостта от прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на
допуснатите на досъдебното производство процесуални нарушения, довели до
ограничаване на правата на обвиняемия, е правилен поради което обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.03.2020 г., постановено в
разпоредително заседание по н.о.х.д. № 218/2019 г. по описа на Районен съд – С.,
с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора
поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.