№ 2473
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело №
20221100103451 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от Е. Л. М. срещу Ю. В. В., Б. Н. Б. и Л. Й. Б.а
субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 57500.00 лева –
мораторна лихва за периода от 31.05.2013г. до 04.04.2022г. върху главница от
191 886.22 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както
и законната лихва върху главницата от 191 886.22 лева за периода от 04.04.2022г.
/датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че с влязло в сила Решение от 11.01.2021г. по гр. дело №
9058/2016г. по описа на СГС, I-22 с-в ответниците са осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 191 886.22 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от извършено от тримата престъпление по чл. 210, вр. чл. 209, ал. 1, т. 5, вр. чл.
26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, от което ищцата е пострадала. В тази връзка се изтъква,
че предоставянето на сумата от 191 886.22 лева е в резултат на извършена спрямо
ищцата измама през периода от 24.08.2012г. до 31.05.2013г., осъществена с 21 деяния.
С оглед изложените съображения намира предявения иск за основателен.
В указания законоустановен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника Б. Н. Б..
В указания срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ю. В. В.,
чрез назначения по делото особен представител, с който оспорва иска срещу него като
1
неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност е направено възражение за
погасяване на вземането по давност.
В указания срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Л. Й. Б.а,
чрез назначения по делото особен представител, с който оспорва иска срещу него като
погасен по давност.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
Видно от представеното по делото Решение от 11.01.2021г. по гр. дело №
9058/2016г. по описа на СГС, I-22 с-в /л. 4 и сл./ се установява, че ответниците са
осъдени при условията на солидарна отговорност да заплатят на ищцата сумата от
191 886.22 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
извършено от тримата престъпление по чл. 210, вр. чл. 209, ал. 1, т. 5, вр. чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 НК, от което ищцата е пострадала. След служебно извършена от съда
справка в деловодната система на СГС, съдът установи, че решението е влязло в
законна сила на 28.04.2021г.
Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86, ал.2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута/, поради което искът е
основателен и доказан за сумата от 172330.13 лева, определена по реда на чл.162 ГПК
чрез математическа операция, за извършването на която не са необходими специални
знания, с каквито съдът да не разполага. Доколкото обаче ищцата претендира сума в
по-нисък размер, то съобразно принципа за диспозитивното начало, съдът е обвързан
от размера на заявения иск.
С оглед изложеното съдът следва да разгледа заявеното от ответниците
възражение за погасяване на вземането по давност. В тази връзка следва да се посочи,
че съгласно чл.114 ал.3 ЗЗД и разрешенията, дадени в ТР № 5/2006 г. по т.д. №5/2005 г.
на ОСГК и ОСТК на ВКС, вземането за вреди от непозволено увреждане възниква от
деня на откриване на дееца и то става изискуемо от същия този момент, тъй като
именно от тогава длъжникът изпада в забава, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3
ЗЗД. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от
2
момента на извършване на деликта, т.е ако извършването на деянието и откриването на
извършителя съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. В случая е
безспорно установено в отношенията между страните обстоятелството, че
изискуемостта на главницата е настъпила на 31.05.2013г. /датата на последното
престъпно деяние, извършено от ответниците/. Следователно, считано от 01.06.2013г.
/денят следващ падежа на главното вземане/ ответниците са изпаднали в забава. В тази
връзка следва да се съобрази нормата на чл. 111, б. „в” ЗЗД, която предвижда, че
вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Доколкото
исковата молба в случая е депозирана на 04.04.2022г., то вземането е погасено по
давност за периода от 31.05.2013г. до 03.04.2019г. Следователно вземането не е
погасено по давност за периода от 04.04.2019г. до 04.04.2022г. Размерът на вземането
за този период възлиза на сумата от 58471.99 лева Доколкото обаче ищцата претендира
сума в по-нисък размер, то съобразно принципа за диспозитивното начало, съдът е
обвързан от размера на заявения иск.
Следователно искът е основателен и доказан за сумата от 57500.00 лева и за
периода от 04.04.2019г. до 04.04.2022г. като за периода от 31.05.2013г. до 03.04.2019г.
следва да се отхвърли.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от
191 886.22 лева, считано от периода от 04.04.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до
окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищцата. Доколкото
обаче не са ангажирани каквито и да било доказателства за реално сторени разноски, то
такива не се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на СГС сумата от 3900 лв. /сумата от 2300 лв. – ДТ за предявения и
уважен иск и сумата от 1300 лв. – депозит за особен представител/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.София, жк. ****, Б. Н. Б., с
ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк **** и Л. Й. Б.А, с ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. **** да заплатят на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в условията на
солидарност в полза на Е. Л. М., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.София,
ул. ****, сумата от 57500.00 лева – мораторна лихва за периода от 04.04.2019г. до
04.04.2022г. върху главницата от 191 886.22 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, както и законната лихва върху главницата от
191 886.22 лева за периода от 04.04.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до
3
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за периода
от 31.05.2013г. до 03.04.2019г.
ОСЪЖДА Ю. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.София, жк.“Сухата река“
бл.****, Б. Н. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк Люлин 7, бл.**** и Л. Й.
Б.А, с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплатят на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК в полза на бюджета на СГС сумата от 3900.00 лева – разноски за
производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4