М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 4135 по
описа за 2020 година на ПРС
Втори н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение спрямо С.Й. Г. /Д./ с ЕГН ********** и предала на съд за това, че в периода от месец
юни 2006 до месец юни 2020, включително в гр.Раковски, обл.Пловдив,
след като е осъдена с Решение № 447/24.01.2006 по брачно дело № 117/2005, 3-ти брачен състав
на Пловдивски районен съд, влязло в законна сила на 14.02.2006, да издържа свой
низходящ, а именно детето си М.Й.З., родена на ***, съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски – а именно 168 месечни
вноски в размер на 100 /сто/ лева всяка, в общ размер от 16 800 лв. – престъпление
по чл.183, ал.1 от НК.
По делото няма конституиран частен
обвинител.
В съдебно заседание представителят
на РП Пловдив поддържа повдигнатото на подсъдимата Г. /Д./ обвинение, като
излага съображения, че същото е доказано
както от обективна, така и от субективна страна. Представителят на РП
Пловдив поиска подсъдимата да бъде призната за виновна за извършено
престъпление по смисъла на чл.183, ал.1 от НК
и предложи да и бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на
средния от законодателно определения такъв.
От своя страна подсъдимата С. Г. в
разпоредителното заседание заявява че обвинителния акт е неправилен. Заявява
изпълнение на задължението за издръжка
чрез нейните родители.
От своя страна адв.А.Х. – защитник на подсъдимата Г., в пледоарията си изложи твърдение за липсата
на умисъл за извършване на престъпление при подсъдимата, поради знание за
изпълнение на задължението от родителите и. Адв.Х.
поиска подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по предявеното и
обвинение изцяло. Адв. Х. направи и алтернативно
искане към съда, при признаване на подсъдимата за виновна да се приложи
разпоредбата на чл.78а от НК.
Съдът като съобрази доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимата С.Й. Г. /Д./ е родена на *** ***, настоящем живуща в ****, б., българска гражданка, средно
образование, безработна, разведена, неосъждана, ЕГН **********.
От приетата по делото справка
съдимост относно подсъдимата С. Г.
/лист 63 том 1 от ДП и лист 88 том 2 от ДП / се
установи, че същата не е осъждана, не е освобождавана от наказателна
отговорност и да и е налагано административно наказание глоба по реда на чл.78а
от НК.
През 1997 година Й.П.З. сключил
граждански брак със С.Й. Г., която приела фамилно име З. През време на брака
им, на 13.07.2002 се родила дъщеря им – М.Й.З..
През 2003 година свидетел З. заминал на сезонна работа в Кралство
Белгия. Подсъдимата също заминала за Кралство Белгия повикана от свидетел З.. За детето им се грижела майката на свидетел З.
– М. Й. З.. Престоя на подсъдимата в Кралство Белгия не можело да бъде повече
от три месеца, поради това тя периодично се връщала в страната. След кратък
престой подсъдимата отново заминала за Кралство Белгия. На 23.08.2004 година
подсъдимата напуснала страната в посока Кралство Белгия. След пристигането си
трайно установила своето пребиваване в тази страна, като не се е завръщала в РБългария до 2022 година, при което завръщане се яви в
разпоредително заседание по настоящето дело.
По образуваното пред 2005 година
брачно дело № 117 по описа за 2005 година на Районен съд гр.Пловдив, ІІІ брачен
състав по иск с правна квалификация чл.99, ал.3 от СК (отм.), с Решение № 447 от 24.01.2006 е бил прекратен бракът
между С.Й. Г. /Д./ и Й.П.З., като непоправимо
разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. С решението на РС Пловдив
упражняването на родителските права на роденото през време на брака дете М.Й.З. било предоставено на бащата – свидетел Й.П.З.. С
посоченото съдебно решение подсъдимата С.Й.
Г. /Д./ била осъдена за заплаща на дъщеря си М.Й.З., чрез нейния баща и законен представител Й.З.
месечна издръжка в размер на 100 лв., платими до 15 число на текущия месец, считано от
датата на подписване на споразумението - влизане на решението в сила, до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката.
Решението е влязло в законна сила на 14.02.2006
След влизане на съдебното решение в сила подсъдимата С. Г. чрез пощенски
запис направила плащане на три последователни месечни вноски за дължимата за
дъщеря й издръжка в общ размер на 300 лева.
Влошените отношения между бившите съпрузи довело до прекратяване на
контактите между тях. По този начин
подсъдимата С.Й. Г. /Д./ допуснала последователно неплащане на повече от
две месечни вноски, поради което
свидетел З.депозирал на 03.09.2007 молба в Районна прокуратура
гр.Пловдив, представяйки и копие от удостоверение за раждане на дете М.Й.З.,
копие на покана за получаване пощенски запис и Решение № 447/24.01.2006 по
брачно дело № 117/2005 по описа на ПРС. По образуваната прокурорска преписка №
9592/2007 по описа на РП Пловдив е била възложено извършването на проверка от
полицейски служители.
След
извършване на полицейската проверка, на основание материалите съдържащи се
преписката с постановление на прокурор при РП Пловдив от 10.12.2007 е било
образувано досъдебно производство срещу С.Й. Г. за извършено престъпление по
чл.183, ал.1 от НК.
В
хода на производство било установено, че подсъдимата С.Й. Г. /Д./ е трайно установено местоживеене в Кралство
Белгия, както и че след като била осъдена да изплаща издръжка детето си М.Й.З. от месец юни 2006 година до месец юни 2020
година не е изплатила дължимите вноски
от по 100 лв. за период от 168 месеца
като по този начин общо непогасените й задължения произтичащи от дължими
месечни издръжки възлезли на 16 800 лв.
Производството по досъдебното производство протекло в отсъствие на
обвиняемата С. Г..
След приключване на ДП, на основание
внесен в съда ОА е образувано и проведено настоящето наказателно производство.
Преди започване на наказателното
производство на С. Г. /Д./ е разяснена разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, но
същата не се е възползва от нея.
Изложената и приета от съда фактическа
обстановка се доказва по категоричен начин от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства,
съдържащи се в обясненията на подсъдимата С. Г. /Д./, от показанията на
свидетелите Й.П.З., М.Г.Г., М.Й.З.; писмените доказателства събрани по досъдебно
производство № 326/2007 по описа на РУ – Раковски, както и писмените
доказателства събрани в хода на наказателното производство приети по надлежния
ред на чл.283
от НПК.
Противоречивост в същите съдът не установи,
като на основание на същите направи следните правни изводи:
Съгласно чл.82 ал.1 от Семейния
кодекс / СК /, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите /по аргумент
за противното от чл.82, ал. от СК/. Това
означава, че за времето от месец юни 2006
година до месец юни 2020 година подсъдимата не е изпълнявала своите задължения
на родител, от които не може да бъде
освободена, дори да няма никакви доходи. За горепосочения период подсъдимата не
е заплатила дължимите ежемесечни издръжки за детето си, като през цялото това
време за всичките потребности на малолетната М. З. се е грижел нейния баща Й.З..
Задължението на родителя за
издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на не навършило
пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение.
Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е
свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната
изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на
подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на
задължението. По смисъла на чл.76 от ЗЗД най-обременителното за един длъжник е
задължението му, което като не изпълни влече след себе си наказателна
отговорност.
За да е съставомерно едно деяние по чл.183,
ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните
задължения лице. Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление,
което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл.183
от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой
съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко
за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в
който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде
погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс.
Субект на престъплението е подсъдимата С. Г.. Престъплението е извършено
умишлено. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и е
допускала настъпването им. Родителите са длъжни да дават издръжка на своите не
навършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите. Подсъдимата е знаела, от една страна, че
като не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжката, нарушава влязло в сила съдебно решение, а от
друга, не е имала воля да заплати задължението си, които безпротиворечиво
се установи по-горе.
Обект на престъплението по посочения
законов текст са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията
на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите
се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си
имущество.
От обективна
страна подсъдимата Г. /Д./ е осъществила състава на посоченото престъпление,
тъй като с влязло в сила съдебно решение е била осъдена да изплаща на низходяща – дъщеря си М.Й.З. месечна издръжка
в размер на 100 лева, като в периода месец юни 2006 година до месец юни 2020
година включително съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 168 (сто
шестдесет и осем) месечни вноски от по 100 лева всяка, или общо в размер на 16
800 лева.
От субективна
страна, престъплението е извършено виновно, и при пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2, предл.1 от НК доколкото подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и
пряко ги е целяла – съзнавала е, че е осъдена да заплаща месечна издръжка,
предвиждала, че неплащането на издръжката засяга правата на малолетното и дете
да получава средства за своето съществуване, и въпреки това не е платила
дължимите суми.
Във
връзка с посочените в настоящето производство знание че е изпълнено
задължението и от нейните родители, съдът не установи същото да е доказано по
реда и със средствата предвидени от нашето законодателство. Представените в
хода на настоящето производство писмени доказателства не съдържат клаузи които
удостоверяват че сумите посочени в тези писмени доказателства са предназначени
за изпълнение на задължението на подсъдимата по отношение на нейната дъщеря М. З..
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Марийка Г., която посочи че знае
от родителите на подсъдимата че са изпълнили задължението и чрез сделки с техни
имоти със свидетел Й.З., защото нашето законодателство не приема че може със
свидетелски показания да се удостоверява пред съда изпълнение, плащане,
получаване на суми по големи от 5000 лева. Задължението на подсъдимата е за сума надвишаваща посочената
от 5000 лева, поради което и плащането и
следва да се удостовери по реда и със средствата предвидени от нашето
законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК,
който след като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече
месечни вноски, се наказва с “лишаване от свобода” до една година или с “пробация”.
Следователно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който след като
е осъден да заплаща издръжка на свой близък, посочен в закона, съзнателно не
изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.
Поради това, че същността на издръжката е да
задоволява ежедневните нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да
се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия
месец, за който се отнася. Издръжката следи за задоволяване на бъдещи нужди на
лицето, в полза на което е присъдена. По
тези съображения съдебната практика приема, че тя е изискуема от
началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се изчаква неговото
изтичане.
При така
установените фактически обстоятелства, съдът приема, че подсъдимата С.Й. Г. е
осъществила състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, доколкото са налице обективните и
субективни характеристики на посоченото престъпление.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК, се установява,
че подсъдимата С.Й. Г. /Д./ че в периода от месец юни 2006 до месец юни 2020 , включително в гр.
Раковски, обл. Пловдив, след като е осъдена с Решение
№ 447/24.01.2006 по брачно дело №
117/2005 , 3-ти брачен състав на Пловдивски районен съд, влязло в законна сила
на 14.02.2006 , да издържа свой низходящ, а именно детето си М.Й.З., родена на ***
, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски – а именно 168 месечни вноски в размер на 100 /сто/ лева всяка в общ
размер от 16 800 лв. и което деяние представлява престъпление по смисъла на
чл.183, ал.1 от НК.
От субективна страна деянията са
извършени умишлено, при условията на пряк умисъл. Това е така, защото деецът по
чл.183, ал.1 от НК предвижда неизбежно неблагоприятните последици от противоправното си поведение, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици. Налице
е умисъл на дееца, тъй като при осъществяването на престъпното деяние
последният е имал съзнанието, че извършва престъплението, като е искал от тази
дейност да настъпят желаните общественоопасни
последици. Осъзнавал е факта на влязлото в сила Решение № 447/2006 по бр.дело № 117/2005 на Районен съд - гр. Пловдив, ІІІ бр.с, както
и произтичащото от него задължение за
изплащане на издръжка, но въпреки това не е престирала
това свое задължение.
От друга страна по делото не се
събраха безспорни доказателства за обективната невъзможност деецът да заплаща
присъдените издръжки.
Съгласно разпоредбата на чл.183,
ал.3 от НК деецът не се наказва, ако
преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и
не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се
прилага повторно. Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на
низходящ се изпълняват от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите, при условията, посочени в решението
на съда. Съдът намери, че не са налице предпоставки за приложение на тази
хипотеза въпреки че подсъдимата е надлежно уведомена още при образуване на
наказателното производство.
С чл.183, ал.1 от НК са създадени
допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно
заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателно-правна защита
на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни
условия за неговото отглеждане и
получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и
оказване материална подкрепа на неговото дете. Вредни последици има всяко
престъпление. Всяко престъпно деяние като обективен факт, винаги оказва
въздействие върху обекта на престъплението.
Причините и условията, способствували
за извършване на престъплението са нежеланието на подсъдимата да се съобрази с
установените по силата на съдебното решение свои задължения.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, съдът
съобрази следните обстоятелства: в случая се касае за продължено престъпление,
т.е. при действието на сегашните актуални редакции на чл.183, ал.1 от НК
/предвиждащ наказание лишаване от свобода до една година или пробация/ и на чл.54 от НК, тъй като счете, че следва да
наложи на подсъдимата С. Г. лишаване от свобода предвидено от законодателят в
размер на четири месеца. На следващо място, като отегчаващи вината
обстоятелства се отчетоха обществената опасност на престъплението с оглед
големия период на неплащане на издръжка.
Балансът между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства,
мотивира съда да наложи наказание при условията на чл.54 от НК а именно лишаване от свобода в размер
на 4 (четири) месеца, чието изпълнение съдът отложи с изпитателен срок от 3
(три) години.
Така определеното по вид и размер
наказание, съдът счете за съответен на обществената опасност на деянието и на
дееца и за постигане целите на лична и генерална превенция по чл.36 от НК.
По горе изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
В.И.