РЕШЕНИЕ
№ 4301
гр. София, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110159267 по описа за 2021 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о,
ал. 1 ЗВ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Софийска вода“ АД срещу Н.
СТ. В. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 45963/2021 г. по описа
на СРС за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми от 1523,24
лв., представляваща цената на потребена вода от ответника за процесния имот за
периода от 11.01.2016 г. до 08.04.2021 г., ведно със законната лихва от 05.08.2021 г. до
изплащане на вземането; 308,17 лв. – мораторна лихва за периода 11.02.2016 г. до
08.04.2021 г.
Длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение, като след указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК по договор при общи условия
за жилище с адрес: гр. София, ж.к. „Банишора“, ул. „Софроний Врачански‘, бл. 125, вх.
Б, ап. 36. Твърди, че за периода от 11.01.2016 г. до 08.04.2021 г. по партидата на
ответника са начислени за плащане суми за потребление общо в размер на 1523,24 лв.
Ищецът претендира установяване дължимостта на посочената сума, ведно с мораторна
лихва за периода от 11.02.2016 г. до 08.04.2021 г., както и законната лихва върху
начислените суми, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до погасяването. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземане така, както е заявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва иска, като твърди, че количеството
вода не се отчита на база реални стойности на водомера. Поради тези и останалите
1
подробно изложени в отговора съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.
Алтернативно релевира възражение за погасяване по давност на част от начислените
суми – претендирани за периода преди 05.08.2018 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е.
наличието на правоотношение между В и К оператора и ответника, като потребител на
В и К услуги през процесния период; предоставянето от него, респ. получаването от
ответника на претендираните услуги в договорения вид, обем, количество и качество;
стойността на предоставените услуги и изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Аналогична е
и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Според чл.8, ал.1 и ал.3 от посочената Наредба, получаването на услугите ВиК се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответен
регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198„о”,
ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане
за територията на гр.София. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват
одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги
най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им.
Служебно известен на съда е фактът, че Общите условия за получаване на ВиК
услугите са одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ, публикувани са
по надлежния ред, както и са поместени на интернет страницата на дружеството. При
положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен индивидуален
договор между страните за уреждане на отношенията им по повод предоставяните от
ищеца услуги, то следва, че в отношенията между тях се прилагат Общите условия за
получаване на услугите ВиК от „Софийска вода” АД.
От приетата по делото справка за ответника, издадена от Служба по вписванията –
София, се установява, че под номер 3 от 20.06.2007 г. и под номер 2 от 13.06.2017 г. са
вписани съответно учредяване на договорна ипотека и подновяване/новиране на
договорна ипотека, в които като задължено лице и ипотекарен длъжник е посочен
ответникът Н. СТ. В., а имота, върху който е учредена ипотека е процесният – ап. 36,
находящ се в гр. София, ул. „Софроний Врачански‘, бл. 125, вх. Б, ет. 2. Сама по себе
си така представената справка не е достатъчна за пълно доказване правото на
собственост върху имота от ответника, но този факт не се оспорва от Н.В.. Напротив,
налице е съдебно признание на правото на собственост от ответника – така напр. в
хода на устните състезания ответникът неколкократно е употребил изразите „моят
имот“, „имота ми“, „моето жилище“ и т.н. Ето защо съдът приема, че в процесния
период ответникът е бил собственик на процесния имот. Косвено доказателство в тази
2
насока е и обстоятелството, че от служебно извършената справка от НБД се
установява, че регистрираният постоянен и настоящ адрес на ответника, както и
адресът на който е призоваван, съвпада с процесния.
От заключението на комплексната съдебно техническа и счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
апартаментът на ответника е законно присъединен към инфраструктурата,
експлоатирана от „Софийска вода“ АД, като дружеството е доставяло ВиК услуги в
имота в процесния период. Посочено е, че разходът на вода е изчисляван по реални
показания на измервателните уреди в имота съгл. чл. 22 и чл. 23 от Общите условия.
Отчетено е, че консумираното количество за процесния период от 11.01.2016 г. до
01.04.2021 г. е 680,11 куб. м. е правилно отчитано и изчислено. Вещото лице е
отразило, че от ищцовото дружество не били предоставени протоколи за проверка
точността на главния водомер за студена вода на сграда. Въпреки това обаче съдът
намира възражението на ответника за неизправност на главния водомер за неотносимо
към форимрането на процесния дълг, доколкото в откритото съдебно заседание вещото
лице С. е посочил, че приносът на общия/централния водомер е нищожен при
формирането на дълга, доколкото същият в процесния период бил отчел 18 кум. м., за
разлика от отчетеното количество от индивидуалния водомер на ответника – 680 куб.
м.
От заключението, в неговата счетоводна част, се установява, че стойността на
предоставените в исковия период услуги възлиза на сумата от 1523,24 лева, като
същата е определена в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от
КЕВР цени. Изчислено е от вещото лице, че непогасените суми в процесния период са
в размер от 1523,24 лева главница и 386,83 лева лихва за забава, изчислена в 30-дневен
срок след датата на фактуриране до посочения краен период от ищеца.
Експретизата дава отговор и на въпроса какъв е размерът на задълженията, чиято
изискуемост е настъпила в периода от 05.08.2018 г. до 08.04.2021 г. От извършеното
експертно изследване се установява, че размерът на вземанията, чиято изискуемост е
настъпила в този период е в размер на сумата от 805,86 лева главница и 101,03 лева
лихва за забава.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника са
доставяни ВиК услуги съобразно уговореното, като доставените количества са
измервани коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребени ВиК услуги, за които се дължи заплащане на цена. За отговор на този
въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 05.08.2021 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 05.08.2018 г., са
погасени по давност.
По отношение на претендираната главница вещото лице е посочило, че
3
изискуемостта за вземането, настъпила в непогасения по давност период от 05.08.2018
г. до 08.04.2021 г. е в размер на сумата от 805,86 лева, като до този размер искът следва
да бъде уважен. За горницата до пълния предявен размер от 1523,24 лева и за периода
от 11.01.2016 г. до 04.08.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. С оглед изводите за частична основателност на главната искова
претенция, следва да бъде разгледана и акцесорната такава. Моментът на забавата в
случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно приложимите ОУ,
потребителите на ВиК услуги са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането им. В този смисъл, и
съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на
цитираните разпоредби на ОУ, без да е било нужно да бъде канен от ищеца.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница,
поради което ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за
потребените ВиК услужи за периода, погасен по давност.
Установи се от експертното заключение, че размерът на лихвата за забава,
дължима в непогасения по давност период от 05.08.2018 г. до 08.04.2021 г. възлиза на
сумата от 101,03 лева, като до този размер искът следва да бъде уважен. За горницата
до пълния предявен размер от 308,17 лева и за периода от 11.02.2016 г. до 04.08.2018 г.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни, но ответникът не е представил доказателства за сторени такива. На осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата
от 297,88 лева разноски в производството, пропорционално на уважената част от
исковете, от които: 30,48 лв. държавна такса; 49,52 лв. юрисконсултско
възнаграждение от първоначално определеното от съда в размер на 100 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната и 217,88 лв. възнаграждение за вещи
лица.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 36,63 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно уважената част от иска, в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от 42,90 лв., от които: 18,14 лв. държавна
такса и 24,76 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Н. СТ. В., ЕГН:
********** дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумите по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 12.08.2021 г. по ч. гр.
4
дело № . по описа на СРС, 33 състав, както следва:
- 805,86 лева на осн. чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ,
представляваща цена на доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. София,
ж.к. за периода от 05.08.2018 г. до 08.04.2021 г., ведно със законна лихва от 05.08.2021
г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
до пълния предявен размер от 1523,24 лева и за периода от 11.01.2016 г. до 04.08.2018
г. като неоснователен;
- 101,03 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в
плащането на главницата за периода от 05.08.2018 г. до 08.04.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 308,17 лева и за периода
от 11.02.2016 г. до 04.08.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. СТ. В., ЕГН: ********** да заплати
на „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумата от 297,88 лева, представляваща
направени разноски по гр. дело № 59267/2021 г. по описа на СРС /държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица/, пропорционално на
уважената част от исковете, както и сумата от 42,90 лева, представляваща разноски по
ч. гр. дело № по описа на СРС /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/,
пропорционално на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5