№ 1319
гр. Варна, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501751 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 51268/07.07.2023г. от А. З. З., ЕГН **********, с адрес:
**** срещу решение №2281/23.06.2023г., постановено по гр. дело
№20223110110918 на Варненския районен съд, с което е прието за установено
по отношение на въззивницата, че дължи на „АПС Бета България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“
№ 81В, ап.3 сумата от 900 лева, представляваща главница по договор за
кредит № 664491 от 04.05.2016г., сключен между А. З. З. /заемател/ и
„Кредисимо“ ЕАД /заемодател/, платена на заемодателя от „Ай Тръст“ ЕООД
в качеството му на поръчител по договор от 04.05.2016г., сключен със
заемателя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 18.04.2022г., до окончателното изплащане
на задължението, което вземане е прехвърлено от „Ай Тръст“ ЕООД на „АПС
Бета България” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 02.03.2021г. , за която сума е издадена Заповед № 2551 от
20.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
1
ч.гр.д. № 5030/2022 г. по описа на ВРС.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на решението. За неправилен се счита извода на съда, че
вземането за главница по договора за кредит не е погасено по давност, поради
това, че началната й дата е настъпване на падежа на последната вноска по
кредита. Поддържа се, че давностният срок тече за всяка отделна погасителна
вноска считано от датата, на която е следвало да бъде заплатена. Договорът е
сключен на 04.05.2016г. он – лайн със срок за погасяване до 10.06.2017г.
Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 18.04.2022г., поради което се
прави извод, че са непогасени по давност само 12 и 13 вноска от погасителния
план. Погасена по давност е мораторната лихва върху главницата, с изтичане
на три годишната давност.
На следващо място се посочва, че неправилно е прието от районния съд,
че въззивницата е надлежно уведомена за извършената цесия.
Въведени са и оплаквания за нищожност на договора за поръчителство
поради неговата неравноправност, от което следва, че не се дължи главницата
по договора за кредит.
По изложените съображения моли съдът да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „АПС Бета България" ЕООД, в който се застъпва
становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и
законосъобразност на атакуваното решение. Обосновано е прието, че
погасителна давност по отношение на вземането не е изтекла. В ТР №5/2019г.
е предвидено, че разсрочването на задължението и изпълнението на части на
основание чл.66 от ЗЗД е действие на кредитора, което е изцяло в
икономическа полза на длъжника. Самото вземане макар и разделено на
отделни погасителни плащания, запазва своя характер на задължение, което
по съществото си е платимо еднократно. В тази връзка не следва да се
прилага давността за всяка погасителна вноска.
Изложени са съображения за действителност на договора за
поръчителство и липса на неравноправност. Аргументира се, че въззивницата
е уведомена за договора за цесия с получаване на исковата молба.
2
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа
подадената жалба. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва
жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявен от „АПС Бета България” ЕАД срещу А. З. З.
иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.127, ал.2 от ЗЗД, чл. 99 от
ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият
дължи сумата от 900 лева, представляваща главница по договор за кредит №
664491 от 04.05.2016г., сключен между А. З. З. /заемател/ и „Кредисимо“ ЕАД
/заемодател/, платена на заемодателя от „Ай Тръст“ ЕООД в качеството му на
поръчител по договор от 04.05.2016г., сключен със заемателя, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.04.2022г., до окончателното изплащане на
задължението, което вземане е прехвърлено от „Ай Тръст“ ЕООД на „АПС
Бета България” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 02.03.2021г., за която сума е издадена Заповед № 2551 от
20.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 5030/2022 г. по описа на ВРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление по чл.410 от
ГПК и била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал
възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правния интерес от
предявяване на иск за установяване съществуване на вземането.
Изложени са твърдения, че на 04.05.2016г. е сключен договор за
потребителски кредит №664491, по силата на който на „Кредисимо“ ЕАД e
предоставило кредит в размер на 900 лева на ответницата и тя се е задължила
да го погаси на 13 месечни вноски от по 87.01лв. в срок до 10.06.2017г.,
годишен лихвен процент от 41.24 %, ГПР 50.00%.
Изпълнението на задължението е било обезпечено с договор за
поръчителство между кредитополучателя и „Ай Тръст“ ЕООД от 04.05.2016г.
3
Ответницата не е заплатила всички изиксуеми задължения, поради
което кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД е поканило поръчителя да изпълни.
На 18.02.2021г. поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД е изпратил уведомление
до ответницата за предстоящо плащане на сумите и е извършило реално
такова на 23.02.2021г. за сумата 900.00лв. главница, 231.13лв. договорна
лихва и 474.94лв. обезщетение за забава.
Вземането на поръчителя по договора за кредит е било прехвърлено с
договор за цесия от 02.03.2021г. на ищеца, за която длъжницата е уведомена
на 05.04.2021 по електронна поща с имейл.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено, че ответникът дължи процесните суми.
По делото е постъпил отговор от ответника А. З. З. в срока по чл.131 от
ГПК, в който счита предявения иск за неоснователен. Признава се
сключването на договор за кредит със срок за погасяване 10.06.2017г. и
получаване на сумата от 900.00лв. Прави се възражение за погасяване на
вземането за главница по давност с изключение на 12 – та и 13 – та вноска.
Оспорва се твърдението, че ответницата е получила имейл за
уведомяването й за прехвърляне на вземането. Счита, че е уведомена с
исковата молба.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените
искове.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично
основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
От представените по делото доказателства се установява и страните не
спорят, че на 04.05.2016г. е сключен договор за потребителски кредит
№664491, по силата на който на „Кредисимо“ ЕАД e предоставило кредит в
размер на 900 лева на въззивницата З., като тя се е задължила да го погаси на
13 месечни вноски от по 87.01лв. в срок до 10.06.2017г., годишен лихвен
процент от 41.24 %, ГПР 50.00%.
4
Не е спорно и обстоятелството, че плащане по договора за кредит не
извършвано, поради което изпълнението по него за главницата, договорните
лихви и мораторните такива е осъществено от поръчителя „Ай тръст“ ЕООД.
За неоснователни съдът намира възраженията на въззивницата
направени за първи път във въззивната жалба за нищожност на договора за
поръчителство поради противоречие със Закона за защита на потребителите.
Принципно договорът за поръчителство се урежда от Закона за
задълженията и договорите. Поръчителството, на основание чл.138 от ЗЗД се
учредява по силата на договор, сключен между кредитора и поръчителя.
Поръчителят поема задължение спрямо кредитора да изпълни задължението
на едно трето лице. Страна по договора за поръчителство не е длъжника, в
случая въззивницата. Същият няма характер на потребителски, поради което
не се подчинява на правилата и императивните правни норми на Закона за
защита на потребителите, което да влече след себе си нищожност на отделни
клаузи поради неравноправност.
Ирелевантно за изпълнение на задължението по договора за
поръчителство и възникване на регресното вземане у поръчителя е дали
договора между въззивницата и поръчителя, в който е уговорено възмездност
на предоставената услуга противоречи на някои от разпоредбите на чл.143 от
Закона за потребителския кредит.
Договорът за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“
ЕООД е действителен и е годно основание за възникване на отговорността на
поръчителя при неплащане от страна на длъжника спрямо кредитора.
Няма оплаквания във въззивната жалба за неправилно установена
фактология по делото досежно обстоятелството, че вземането на поръчителя
срещу ответницата, възникнало на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия.
В отговора на исковата молба въззивницата е признала, че е уведомена
за цесията с получаване на исковата молба за отговор. Следователно
направените възражения с въззивната жалба в обратен смисъл /липсва
приложено уведомление/ се явяват преклудирани.
С оглед изложеното съдът пристъпва към разглеждане на основното
оплакване направено във въззивната жалба касаещо погасена ли е по давност
главницата с изключение на последните две вноски.
5
Предмет на иска е главница по договор за кредит, поради което по
отношение на нея ще важи общата пет годишна погасителна давност на
основание чл.110 от ГПК.
Налице е спор в съдебната практика при уговорено погасяване на
главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
откога тече съгласно чл. 114 от ЗЗД давностният срок за главницата и/или за
възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от
настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на
предсрочна изискуемост. По този въпрос е образувано ТД №3/2023г. на ВКС.
Този въпрос обаче не стои за решаване пред въззивната инстанция. В
случай, че се приеме, че давностният срок тече от падежа на всяка вноска, той
би изтекъл за първата вноска на 31.05.2021г., а за последната вноска на
31.05.2022г. А в случай, че давностният срок тече от датата на последната
вноска, същият ще изтече пак на 31.05.2022г. Задължението обаче за главница
е погасено преди изтичане на давностният срок и при двата варианта от
поръчителя на 23.02.2021г.
За поръчителят „ Ай Тръст“ ЕООД е възникнало регресно вземане на
основание чл.127, ал.2 от ЗЗД. За същото е започнала да тече нова пет
годишна погасителна давност, считано от датата на неговото плащане.
Давността е прекъсната с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на
19.04.2022г. от цесионера и не е изтекла към него момент.
Горното обуславя извод за дължимост на неизплатената главница по
договора за кредит.
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен като такъв, а първоинстанционното решение
постановило същият резултат следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба е направено искане с правно основание чл.241 от
ГПК за разсрочване изпълнението на решението, а именно дължимото
вземане да бъде погасявано на равни погасителни вноски за срок от една
година.
Според нормата на чл.241, ал.1 от ГПК при постановяване на решението
съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед
имотното състояние на страната или на други обстоятелства.
6
В случая съдът съобрази, че се касае за главница от 900.00лв., малко над
минималната работна заплата в размер на 780.00лв. за 2023г.
Не са ангажирани никакви доказателства, които да сочат, че
въззивницата е във влошено финансово състояние, няма стабилни доходи от
трудови или други правоотношения, не разполага с имущество, от което
могат да се извлекат ежемесечни доходи. С оглед това следва да се приеме, че
въззивницата не е препятствана финансово да изпълни.
Предвид изложеното искането се явява неоснователно и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
Не са представени доказателства за сторени разноски от въззиваемата
страна за въззивна инстанция, които да подлежат на присъждане.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2281/23.06.2023г., постановено по гр.
дело №20223110110918 на Варненския районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с правно основание чл.241, ал.1 от
ГПК от А. З. З., ЕГН **********, с адрес: **** за разсрочване изпълнението
на решение №2281/23.06.2023г., постановено по гр. дело №20223110110918
на Варненския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7