№ 12765
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110129013 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявени от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу П. И. Г. за признаване за установено
съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.03.2023г. по гр.д. №14307/2023г. по описа на Софийски районен съд,113
състав, а именно за сумите от: 363,06 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 20.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 52,14 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 26.01.2023 г., 10,32лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.12.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 0,78 лева, представляваща мораторна лихва за период от
16.10.2020 г. до 26.01.2023 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: ........ аб.№ .., възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за което не
получил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите
общите условия ответникът е изпладнал в забава.
Ответникът със срочно депозиран отговор на исковата молба оспорва предявените
искове като недопустими и неосноватлени. Прави възражения за плащане и погасителна
давност за част от съдебно предявените вземания.
Третото лице-помагач на страната на ищеца "Техем сървисис“ ЕООД взема
1
становище за основателност и доказаност на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №14207/2023 г. на СРС, 113 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточненията, внесени с
молба с вх. № 367515/20.12.2023г., съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Налице
е разминаване единствено по отношение крайната дата на периода, за който се отнася
претенцията за стойността на услугата дялово разпределение, което не се дължи да
нередовност на исковата молба, а на допусната явна фактическа грешка в заповедта за
изпълнение. Видно от заявлението, с което е инициирано производството по гр. д. №
14307/2023г. ищцовото дружество-заявител е поискало да му бъде издадена заповед за
изпълнение за сумата от 10,32 лв. – главница за дялово разпределение за периода до м.
11.2021г., а вместо това в заповедта за изпълнение е посочена различна крайна дата –
30.04.2020г., без да се отхърля заявлението за оставащата част от заявения период. Ето защо
следва да се приеме, че в случая е налице явна фактическа грешка, която подлежи на
поправка както по искане на страните, така и служебно от съда, без да е ограничена със срок
– арг. от чл. 247 ГПК, който намира съответно приложение в заповедното производство,
съгласно приетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ВКС,
ОСГКТ. Не може да бъде споделена и тезата на ответника за несъответствие между
заповедта и исковата молба поради това, че периодите на вземанията за главници по втората
били индивидуализирани с посочване на месеците, за които се отнасят, а не с конкретната
дата, с която започва, респ. свършва съответния месец, доколкото по същество периодите са
идентични и от тази гледна точка не се стига до неяснота или препятстване защтата на
страната.
На следващо място съдът съобрази, че след връчването на заповедта в срока по чл.
414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, при което исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в хипотезата на чл. 414, ал. 1 т. 1 ГПК в едномесечния
срок за това. Съдът намира предявените вземания за индивидуализирани в достатъчна
степен. Ето защо по предявените искове са редовни и допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си.
Не е спорно между страните и по съображения от представените по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №20, том II, рег. № 2262, нот. дело
№ 191/99г. на нотариус Лозан Лозанов и удостоверения за идентичност съдът приема, че в
качеството си на собственик на имота през исковия период ответникът П. И. Г. е имала
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди за същия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
2
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид изложеното по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
"Топлофикация София" ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между
страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са
изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от "Техем
сървисис“ ЕООД, който извод следва от представените от същото отчетни документи и
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Дори и при липса на
договор с лице по чл. 139б ЗЕ това обстоятелство няма отношение към съществуването на
задължението за заплащане на топлинна енергия, доколкото ищецът е доставял топлинна
3
енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на
собственото си задължение.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне
се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното. По данни на ФДР дяловото разпределение в блока е извършвано след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите. За процесния период ФДР е посещавала имота през годишните отчети, при
което с изключение са попълнение документи за главен отчет, които са подписани от
потребител. Вещото лице дава заключение, че отчетите са отразени коректно в
изравнителните сметки. По данни на ФДР в процесното жилище са монтирани 4
отоплителни тела и съответно 4 топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има
монтиран водомер, по който се отчита разхода за потреблението й. Вещото лице е посочило
детайлно как са формирани сумите за отопление, топла вода, топлоенергия, отдадена от
сградна инсталация ТЕ, като е достигнало до извода, че изискванията на действащата през
периода нормативна уредба са спазени. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на
заключението се е запознало с всички необходими документи, и с изравнителни сметки и
отчетни формуляри. Експертизата не противоречи на останалите доказателства по делото.
Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на
сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта, че
от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите преминават
топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи заплащане.
Това разрешение е дадено и в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС, ОСГК, по
т. д. № 2/2016 г., съобразно което: "... В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за
присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на
етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ),
като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата
(чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и Закон за защита на
потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от
потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него
задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно
обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. В решение
на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено, че
топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата-етажна собственост. Общите части не
4
могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата. " В допълнение, с
Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С 708/17 и С725/17 Съдът на Европейския
съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която задължава собствениците на
апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и
не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата
на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики. Напротив, следва
сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за
всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия
обем на неговия апартамент.
Предвид изложеното и при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени за
процесния период, вещото лице е стигнало до извод, че стойността на потребената топлинна
енергия за процесния период е 1326,70 лв.
В действащите към съответните периоди Наредби за топлоснабдяването е
предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите,
допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на
топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в
срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/
за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират
доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това
срок. Ето защо съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на
стойността по изравнителните сметки, както и, че на потребителя е предоставяна услуга
дялово разпределение.
От кредитирана ССчЕ, неоспорена от страните, се установява, че за процесния период
са налице регулярни плащания, които, обаче, са били надлежно отчетени при формиране
размера на съдебно предявените вземания. Вещото лице дава категорично заключение, че
сумите са начислени коректно, като след края на всеки отчетен период е извършено
изравняване на прогнозните стойности. Съдът кредитира заключението изцяло, като
съобрази и обоснованите отговори, които вещото лице дава при изслушването му в открито
съдебно заседание.
Тук следва да се разгледа и наведеното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 20.03.2023 г. Ето защо вземанията на ищеца,
5
станали изискуеми преди 20.03.2020 г., са погасени по давност. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по ССчЕ е предложения втори варант, доколкото същият е
съобразен със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. от една страна и настъпването на
изискуемостта на вземанията съобразно падежа на вземанията по приложимите Общи
условия. Вещото лице по ССЕ е посочило, че за периода м. 11.2019 г. – м. 04.2020 г.
дължимата цена за доставена ТЕ е в общ размер на 286,45 лв.. Ето защо претенцията за
топлинна енергия е основателна до тази сумата и за периода 01.11.2019 г. –– 30.04.2020 г., а
за разликата до пълния предявен размер от 363,06 лв. и за периода 01.05.2019 г. – 31.10.2019
г. искът ще се отхвърли поради частичната основателност на релевираното възражение за
изтекла погасителна давност. Върху уважената главница се дължи и законна лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.03.2023 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Ето защо съдът не споделя възражението на ответника, че ищецът не е
легитимиран да предявява съдебно това вземане,
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвано от ФДР. Размерът на дължимата такса дялово
разпределение се установява от кредитираната ССчЕ, а именно – 10,32 лв., което се
установява от приложените писмени доказателства. Давността за тези задължения започва да
тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането
за м. 12.2020 г. е започнала да тече от 01.01.2021г., и срокът й не е изтекъл преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо претенцията за дялово
разпределение срещу ответника е основателна в цялост. Върху главницата се дължи и
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
6
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "Топлофикация София" начислява обезщетение
за забава за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество.
Вещото лице по ССчЕ е изчислило дължимото обезщетение за забава като е
съобразило и чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
и размера на непогасената по давност част от вземането за главница.Ето защо искът за
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия спрямо ответника е основателен
до сумата от 34,29 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 52,14 лева подлежи на
отвхърляне.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 0,78 лв. за
периода 16.10.2020 г. до 26.01.2023 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни по съразмерност.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в общ размер на 825 лв. за исковото
произовдтсво, в т.ч. 25 лв. за държавна такса, 350 лв. депозит за СТЕ, 350 лв. за депозит за
ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство производството
/определено от съда размер от 100 лв. / и 70 лв за заповедното производство, в т.ч. 25 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. От така направените разноски
на ищеца по съразмерност ще се присъдят 640,69 лв. за исковото производство и 54,36 лв.
за заповедното.
Ответникът е направил разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 400 лв., от
които по съразмерност ще му се присъдят 89,36 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. И. Г. с ЕГН ********** с адрес
........................ дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл. 422
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, вземанията за следните
суми: 286,45 лв., главница – представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. София, на адрес общ. Красно село, ул. „Баба Илийца“ №37, вх. „А“,
7
ет. 7, ап. 19 с аб. № .. за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2020 г., както и сумата от 34,29лв. –
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
26.01.2023 г., и 10,32 лева за цена на извършената услуга по дялово разпределение за
периода от 01.12.2020г. до 30.11.2021г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.03.2023 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. №14307/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за цената на доставената топлинна енергия за разликата над уважения до пълния
предявения размер от 363,06 лева и за периода от 01.05.2019г. до 31.10.2019г., ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 52,14 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 0,78 лева за периода от
16.10.2020г. до 26.01.2023г.
ОСЪЖДА П. И. Г. с ЕГН ********** с адрес ........................ да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски
по съразмерност за исковото производство в размер на 640,69 лв. и за заповедното
производство в размер на 54,36 лв.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б да заплати на П. И. Г. с ЕГН
********** с адрес ........................ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 89,36 лв.
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис" ЕООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8