Р Е Ш Е
Н И Е
№ 434/9.7.2020г..
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, ХІ състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Васко Нанев
2. Христина Юрукова
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на
прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административно дело № 189, по описа на съда за 2020 г. За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано
е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, подадена чрез юрк. Ч., срещу Решение № 277/25.04.2019 г.,
постановено по АД № 1163/2018 г. на Административен съд Пазарджик.
С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението.
Моли да се отмени решението в осъдителната част на административния съд и да се
постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция или да отмени
решението в частта, с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата над
300 лева до присъдения размер от 1500 лева.
Ответникът
Г.М.А., редовно уведомен, не ангажира становище по касационната жалба за
неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за основателност на
касационната жалба. Според него присъдената сума като обезщетение по решението
е завишена и несправедлива и предлага да бъде намалена.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която
съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.
Производството
пред АС Пазарджик е образувано, след като с Решение № 15323/10.12.2018 г.,
постановено по адм. дело № 8223 /2017 г., Върховният административен съд е
отменил Решение № 221/03.05.2017 г.,
постановено по адм. дело № 64/2017г. на Административен съд Пазарджик В ЧАСТТА,
с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена за заплати на Г.М.А.
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие
на длъжностни лица на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на
800,00 лв. за периода 10.08.2016 г. до 31.01.2017 г. и В ЧАСТТА, с която искът
по т. 1 е отхвърлен в останалата част до предявения размер от 44500,00 лв., като
е постановил делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
Административен съд Пазарджик в тези части при спазване на указанията, дадени в
мотивите на отменителното решение.
С
обжалваното решение Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да
заплати на Г.М.А.,*** обезщетение в размер на 1500 лева за претърпени
имуществени вреди за периода 10.08.2016г. до 31.01.2017г. и е отхвърлен искът
за разликата от 1500 лева до пълния заявен размер от 44 500 лева за
претърпени имуществени вреди за период 10.08.2016г. – 31.01.2017г. За да
достигне до този резултат Административен съд Пазарджик, ІІ състав е приел, че от
свидетелските показания се установява, че помещенията, в които А. е изтърпявал
наказанието „лишаване от свобода“, са мръсни, неподдържани, нехигиенични, с
недостатъчно осветление, с покъсано постелъчно бельо и одеяла. Установил е, че
за заболяванията на Андонов - „Дискенезия на жлъчния мехур. Външни хемороиди
ІІІ степен. Проктит“ и последвалото оперативно лечение, не може да се направи
еднозначен и несъмнен извод, че са пряка и непосредствена последица от
условията при които същият е обитавал в Затвора Пазарджик. От събраните по
делото доказателства, първоинстанционният съд е констатирал, че през целия
исков период от 10.08.2016 г. до 31.01.2017 г.( с изключение на първоначалния
период от шест дни при приемането на А. в затвора), т.е. за период пет месеца и
петнадесет дни, ищецът е обитавал помещение, в което за всеки от лишените от
свобода не е била осигурена площ от минимум
4,00 м². С оглед на по сочените фактически установявания съдът е
приел, че в исковия период от време, администрацията е поставила изтърпяващия
наказание А. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът е определил размер на обезщетението -
1500,00 лева, за целия период.
С
оглед на правилно установената фактическа обстановка по делото, настоящият
касационен състав счита, че са основателни оплакванията на касатора Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ за неправилност на извода на АС Пазарджик за
определения размер на обезщетение от 1500 лева. От приобщените по делото
доказателства се установява, че за части от процесния период на затворник се е
полагала жилищна площ близка или под 4 кв.м., което не отговаря на установения
от ЕСПЧ жилищен минимум.
Неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на
ответника, обуславят основателността на иска по чл. 284 от ЗИНЗС, тъй като посочените
обстоятелства са от естество да причинят на касатора негативни емоции,
физически и психически дискомфорт, който е в пряка причинно - следствена връзка
с бездействието на администрацията да осигури на затворника нормални условия за
изтърпяване на наказанието. Същевременно обаче по делото са налице
доказателства, че администрацията е положила необходимото и е предоставила
адекватна медицинска грижа за заболявания, които не са вследствие на условията
в затвора. Причинените неимуществени вреди от недостатъчната жилищна площ и
недостатъчно поддържаните битови условия са за един недълъг период. В рамките
на този период от 5 месеца ищецът е бил подложен единствено на неблагоприятното
влияние на фактора недостатъчна жилищна площ и недостатъчна хигиена. При това
положение присъденото обезщетение в размер до 300 лв. е справедливо и
представлява адекватна компенсация за претърпените от ищеца неимуществени
вреди. С нея се отчита наличието на правоотношение в пенитенциарна среда,
интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху
лицето. В случая съдът счита, че при преценка размера на обезщетението следва
да се има предвид, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и
интензитетът на засягане не е значителен и справедливият и обоснован размер на
обезщетение е до размера на 300 лева. Решението следва да бъде оставено в сила
в частта, с която се определя обезщетение за претърпени вреди до размера на 300
лева, а в останалата част, с която се присъжда обезщетение до размера на 1500
лева - да бъде отменено, и вместо него да се постанови друго с което да се
отхвърли исковата претенция за размера на обезщетение над 300 лева до 1500 лева.
В останалата част, с която се отхвърля исковата претенция решението следва да
бъда потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд, Пазарджик,
ХІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 277/25.04.2019 г., постановено по АД №
1163/2018 г. на Административен съд Пазарджик в частта, с
която е осъдена Главна дирекция Изпълнение на наказанията да заплати на Г.М.А.,***,
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на престоя му в Затвора Пазарджик за периода от 10.08.2016 г.
до 31.01.2017г. за размера над 300 лв. (триста лева) до 1500(хиляда и
петстотин) лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля
исковата претенция на Г.М.А.,*** да бъде осъдена Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията“ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на престоя в Затвора Пазарджик за периода от 10.08.2016 г. до 31.01.2017г.
за размер от 300 (триста)лева до 1500 лв.
(хиляда и петстотин лева).
ОСТАВЯ
В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/