Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
03.08.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 14972 по
описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 250, ал. 3 вр. чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 199923 от 23.08.2019 г. по гр.д. № 79076/2017 г. Софийски
районен съд, 151 състав оставил без уважение молба вх. № 5096174/05.06.2019 г.
на ищцата П.Д.Т. за допълване на постановеното по същото дело решение № 128982
от 31.05.2019 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата П.Д.Т., починала в хода
на въззивното производство и на нейно място по реда на чл. 227 ГПК конституиран
наследникът й по закон – Е.И.М., ЕГН **********. С исковата молба било поискано
от съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника цената на
топлинна енергия за периода 01.06.2011 г. – 01.11.2017 г. Претенцията не била
изменяна и съдът не бил допускал изменение. Съдът нямал правомощие служебно да
променя предмета на делото, който се определял от ищеца. В молба-възражение от
02.10.2018 г. относно проекто-доклада ищцата посочила какъв е правният й интерес
да иска установяване недължимост на погасените по давност суми за периода
01.06.2011 г. – 01.05.2014 г., които били вписани като задължение към датата на
исковата молба. Районният съд приел, че ищцата се е отказала от сумите,
посочени в исковата молба, защото не възразила по доклада на съда. С
възражението била представена справка, че ответникът претендира от ищцата след
завеждане на исковата молба сумата 5 272 лв., след завеждане на делото за
същия период. В доклада било посочено, че сумата 1 722.97 лв. – главница,
и 434.92 лв. – лихви, се претендира да са погасени по давност. Никъде не било
казано, че няма претенция за други суми. Посочено било още, че сумата 376 лв.
не е платена, защото не е ползвана топлинна енергия и защото в предходния
период са внасяни недължими суми, които покривали изцяло невнесените.
Уточненията на исковата молба били конкретизация на основанията, поради които
сумите не се дължат, но това не означавало, че ищцата е оттеглила претенцията
си за останалата част от исковия период, така както е посочено в справката на
ответника. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и да върне
делото на СРС за произнасяне по същество по претенцията.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК. С молба от 22.06.2021 г. оспорва жалбата и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 250, ал. 3 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно. Същото е и допустимо, доколкото молбата за
допълване на първоинстанционното решение е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК. Въззивният съд го намира обаче за неправилно по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран на 06.11.2017 г. с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата 5 402.74
лв. – претендирани от ответника суми за доставена топлинна енергия и лихви за
забава върху тях относно топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „Сердика“,
ул. „*********с аб. № *****за периода 01.06.2011 г. – 01.11.2017 г., съгласно изходяща
от ответното дружество справка за задължения към 01.11.2017 г. Твърди се, че
сумите за периода м. 06.2011 г. – м. 11.2014 г. са погасени по давност, ведно с
начислените лихви, а за останалата част от периода се твърди неправилно
начисляване на суми, плащане и надплащане на всички непогасени по давност суми.
С разпореждане от 05.01.2018 г. районният съд оставил исковата молба без
движение и дал указания на ищцата да посочи от сумата 5 402.74 лв. каква
част е заплатена и за кои периоди, както и сума в какъв размер твърди да е
погасена по давност и за какъв период.
В изпълнение на указанията, с молба-уточнение от 16.01.2018 г. ищцата
посочила, че до 01.01.2015 г. всички описани в справката суми са погасени по
давност; Всички дължими суми за периода 01.01.2015 г. – 01.06.2017 г. били
заплатени. Задълженията за тези години не били включени в справката, с
изключение на изравнителна фактура за сумата 1 402.27 лв. – главница, и
303.48 лв. - лихви. Тези суми били прихванати от надплатените вноски през 2015
г. и 2016 г. и поради това не се дължали; За 2017 г. не били заплатени сметките
за м. 06. – м. 09.2017 г. включително в размер на 376 лв. – главница, като ищцата
не заплатила тези суми, защото не отразявали действително изразходената в имота
топлинна енергия, отчетена с водомера, а освен това от м. 01.2017 г. до
01.06.2017 г. плащала по 66 лв. месечно за топлинна енергия, която не дължала,
тъй като през този период не била ползвана топлинна енергия, и тъй като надплатените
суми до 01.06.2017 г. покривали и надвишавали реално изразходената енергия за
топла вода, която се претендирала от ответника за периода м. 06.2017 г. - м.
09.2017 г. в размер на 376 лв.
С разпореждане от 14.03.2018 г. районният съд счел, че указанията са
частично изпълнени, и дал указания на ищцата да уточни размера на сумата,
недължима за периода м. 06.2011 г. – 01.11.2014 г., като уточни каква част от
нея е главница и каква – лихви.
В изпълнение на тези указания, с молба от 21.03.2018 г. ищцата посочила, че
претендира установяване че не дължи на ответника сумата 5 402.74 лв. за
периода м. 06.2011 г. – 01.11.2017 г., от които 4 328.31 лв. – главница, и
1 074.43 лв. – лихви за същия период. За периода 01.06.2011 г. – 01.11.2014
г. недължимата сума е 2 157.89 лв., от които главница – 1 722.97 лв.,
и лихви – 434.92 лв. за същия период. Основанията за недължимост са посочени в
исковата молба и в първата уточнителна молба.
С доклада по делото районният съд счел, че е сезиран с два иска – иск за сумата
1 722.97 лв. – главница за периода
01.06.2011 г. – 01.11.2014 г., и 434.92 лв. - лихва за забава за същия
период, за които суми се твърди да са недължими като погасени по давност, и иск
за сумата 376 лв. - главница за периода м. 06.2017 г. – м. 09.2017 г., за която
се твърди да е недължима поради липса на реална доставка на топлинна енергия в
твърдените от ответника количества.
С постановеното по делото основно решение № 128982 от 31.05.2019 г. районният съд се произнесъл по тези претенции,
като признал за установено, че ищцата не дължи на ответника чрез принудително
изпълнение сумата 1 722.97 лв. – главница за периода 01.06.2011 г. – 01.11.2014 г., сумата 434.92
лв. - лихва за забава за същия период,
както и сумата 376 лв. - главница за периода м. 06.2017 г. – м. 09.2017 г.
С атакуваното решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК, като се позовал
на обстоятелството, че в първото открито съдебно заседание ищцата заявила, че
няма възражения относно доклада по делото, в частност не възразила относно
периодите, за които са предявени исковете, счел молбата по чл. 250 ГПК за
неоснователна и я оставил без уважение.
Жалбата е основателна. Съгласно чл. 250 ГПК, страната може да поиска да
бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Непълно е решението, което не обхваща целия
спорен предмет - липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, по
някой от съединените искове или относно допълнителни искания, свързани с
главния спорен предмет.
В случая, с оглед твърденията в
исковата молба и в молбите-уточнения, ищцата е претендирала да се установи, че
не дължи на ответника сумата от общо 5 402.74 лв., включваща начислена от
ответника цена на топлинна енергия за периода м. 06.2011 г. – м. 09.2017 г.
включително и лихви за забава за периода м. 06.2011 г. – м. 10.2017 г.
включително, като сумата от общо 2 157.89 лв., включваща главница от
1 722.97 лв. за периода 01.06.2011 г. – 01.11.2014 г. и лихви върху тази
главница в размер на 434.92 лв. се твърди да е недължима поради погасяване по
давност; сумата в размер на 376 лв. – главница за периода м. 06.2017 г. – м. 09.2017
г. се твърди да е недължима поради недоставена топлинна енергия на посочената
стойност, евентуално - поради погасяването й с надвнесени суми за предходни
периоди, а претендираните от ответника суми за главници за периода 02.11.2014
г. – 31.05.2017 г. и лихви за забава върху тях за периода 02.11.2014 г. –
01.11.2017 г., в общ размер 2 868.85 лв. (5 402.74 лв. –
2 157.89 лв. – 376 лв. = 2 868.85 лв.) се твърди да са
недължими, тъй като главниците са заплатени, съответно не се дължат и лихви за
забава върху тях.
Процесуалният пропуск на районния съд да включи тази част от претенцията в
доклада по делото не обосновава приетия от него незаконосъобразен извод, че
същата не е заявена. Ищцата не е заявявала частично оттегляне или отказ от
иска, а с последващите молби само е уточнила претенцията си в съответствие с
дадените й от районния съд указания. Редовността или нередовността на исковата
молба също не могат да обосноват отказ на съда за произнасяне по нея, без съдът
да е дал дължимите надлежни указания за отстраняване на установените от него
нередовности. Ако първостепенният съд е смятал, че с молбите – уточнения
нередовностите на исковата молба не са били отстранени за посочения период, то
е следвало да върне исковата молба и да прекрати производството в тази част, и
то само в случай, че преди това е дал ясни, точни и пълни указания на ищцата за
уточняване на твърдените за недължими поради плащане суми за главници за
периода 02.11.2014 г. – 31.05.2017 г. и лихви за забава върху тях за периода
02.11.2014 г. – 01.11.2017 г., в общ размер 2 868.85 лв., което не е
направено.
Поради това въззивният съд намира, че обжалваното решение, с което искането
по чл. 250 ГПК е оставено без уважение следва да
бъде отменено и делото - върнато на СРС за произнасяне по претенцията за
недължимост на сумата 2 868.85 лв., включваща главници за периода
02.11.2014 г. – 31.05.2017 г. и лихви за забава върху тези главници за периода 02.11.2014
г. – 01.11.2017 г., като районният съд следва да осъществи и дължимата от него преценка
дали претенцията - предмет на искането за допълване е индивидуализирана в
достатъчна степен съобразно изискванията на чл. 127 ГПК, нужно ли е извършването на доклад по делото
по чл. 146 ГПК и провеждането на открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 199923 от 23.08.2019 г., постановено по гр.д. № 79076/2017 г. на
Софийски районен съд, 151 състав, с което е оставена без уважение молба вх. №
5096174/05.06.2019 г. на ищцата П.Д.Т. (починала в хода на въззивното производство
и на нейно място по реда на чл. 227 ГПК конституиран наследникът й по закон – Е.И.М.,
ЕГН **********) за допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановеното по същото
дело решение № 128982 от 31.05.2019 г.
ВРЪЩА делото на СРС, 151 състав за произнасяне по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в частта му за сумата 2 868.85
лв., включваща главници за периода 02.11.2014 г. – 31.05.2017 г. и лихви за
забава върху тези главници за периода 02.11.2014 г. – 01.11.2017 г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.