Р Е Ш
Е Н И Е №
39
гр. Сливница, 18.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията а.н.х.д.
№ 440 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „АЛРАВА ГАЗ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Драгоман, ул. „Международно шосе” № 1, представлявано от А.Д.Д.
срещу наказателно постановление № № F310448
от 16.10.2017 г., издадено от Андреана Колева Ганчева – заместник-директор при
ТД на НАП София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал.
2, вр. ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства вр. чл.118, ал. 4 ЗДДС.
В жалбата са изложени твърдения
за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото
неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството, при положение, че отговорността е лична, т.е. на служителя, който
носи отговорността за приемане на плащания от клиенти и разплащания с
доставчици. Наред с това се твърди, че в конкретния случай разликата в касовата
наличност се дължи на извършени плащания чрез ПОС терминал, който плащания
съгласно чл. 25 от Наредба № Н-8 от 2006 г. автоматично се отбелязват като
извършени в брой и сумата им се добавя в касовата наличност без тя да е
постъпвала в брой в касата.
В последното проведено публично
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител.
Въззиваемата
страна ЦУ на НАП не изпращат представител. Постъпили са писмени бележки, в
които се отправя искане атакуваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на
жалбоподателя на
29.06.2018 г., а жалбата е подадена по пощата на 05.07.2018 г.), от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На 19.06.2017 г., във времевия
интервал от 11.20 часа до 18.00 часа, в обекта, стопанисван от „АЛРАВА ГАЗ
ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, находящ се в гр. Драгоман, ул. „Международно
шосе” № 1, представляващ бензиностанция, била извършена проверка от свидетелите
Д.С.К. и К.П.С. - служители на НАП. В хода на проверката свидетелите
установили, че в книгите за дневен финансов отчет се съхраняват отчетите от
нивомерната система за деня. Установено било, че дневните финансови отчети се
водят редовно. Проверката била извършена в присъствието на свидетеля Д.Р.Д.,
който извадил от фискалното устройство дневен финансов отчет, видно от който,
левовата наличност в касата е в размер на 344,23 лв. Същевременно свидетелят Д.
изготвил в присъствието на свидетелите К. и С. опис на парите в касата, видно
от който същата е в размер на 138,85 лв., с оглед което била установена разлика
в размер на 205,38 лв.
За проверката бил съставен
протокол № 0325051/19.06.2017 г., който бил подписан от присъствалия на място
служител на жалбоподателя- Д.Р.Д.. В протокола било отразено, че разчетената
касова наличност от фискалното устройство е 344,23 лв., а фактическата
наличност- 138,85 лв., като разликата е в размер на 205,38 лв., без да има
въвеждане на при в касата или извеждане на пари от касата. От фискалното
устройство били извадени копията на всички фискални бонове, издадени от същия
ден, видно от които във всеки един от тях е отразен и начинът на плащане, а
именно „в брой“.
На 28.06.2017 г., Д.С.К., на
длъжност инспектор по приходите в НАП при ТД- София, в присъствието на
свидетелите К.П.С. и Г.И.Д., съставил на жалбоподателя АУАН № F310448/28.06.2017 г. за това, че
при извършена проверка на 19.06.2017 г., в 11.20 часа, на търговски обект по
смисъла на § 1, т. 41 ПР ЗЗДС- бензиностанция, находяща се в гр. Драгоман, ул.
„Международно шосе” № 1, стопанисван от „АЛРАВА ГАЗ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, се установило, че при извършената фактическа засечка на касовата
наличност в проверявания обект в момента на проверката (19.06.2017 г.) се е
установила сума в брой в размер на 138,85 лв. Съгласно дневен Х отчет № 0039885
от 19.06.2017 г., разчетената касова наличност в брой от инсталираното в обекта
фискално устройство в момента на проверката е в размер на 344,22 лв. Фискалното
устройство, инсталирано в обекта, притежава и са активни операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми за регистриране на извършената промяна в
касовата наличност. Установена е разлика в размер на 205,38 лв., с оглед което
за търговеца е възникнало задължение да регистрира във фискалното устройство
настъпилата промяна в касовата наличност в момента на извършването й с точност
до минута. Установената разлика от 205,38 лв. не е била регистрираната в
инсталираното в обекта фискално устройство на 19.06.2017 г., като „служебно
извадена“ сума (пари) в касата, извън случаите на продажби, видно от
дневен отчет 0039885 от 19.06.2017 г., в
който операцията „служебно извадена“ сума е със стойност 0,00 лв., с което
нарушил чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
АУАН бил съставен в присъствието
на управителя на дружеството, като му бил предявен, за което той се подписал.
В законоустановения тридневен срок- на
30.06.2017 г., видно от пощенското клеймо, жалбоподателят депозирал възражение
срещу АУАН.
Въз основа на така съставения
АУАН Андреана Колева Ганчева – заместник-директор при ТД на НАП София, издал
атакуваното НП F310448 от
16.10.2017 г., с което на основание чл. 185, ал.
2, вр. ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) наложил на жалбоподателя
имуществена санкция в размер на 500 лв. за това, че на 19.06.2017 г., в 11.20
часа, при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ПР
ЗЗДС- бензиностанция, находяща се в гр. Драгоман, ул. „Международно шосе” № 1,
стопанисван от „АЛРАВА ГАЗ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, е установено, че
дневният оборот от монтирания в обекта ЕСФП съгласно ДФО № 0039885/19.06.2017
г., е в размер на 138,85 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства.
Фискалното устройство модел „ОЙЛСИС 1.0 Д-КЛ“ с ИН на ФУ OS000703 и ФП № 58003297 притежава и са
активни функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Установената
промяна в касовата наличност е в размер на 205,38 лв. и представлява извеждане
на пари от касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването
й, с което „АЛРАВА ГАЗ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД не е изпълнил задължението си, извън
случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност (извеждане
на пари извън касата) на ФУ чрез операцията „служебно изведени“ суми, с което
нарушил чл. чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118, ал. 4 ЗДДС. В НП е
отразено, че като доказателство за резултатите от проверката е съставен
протокол за извършена проверка № 0325051/19.06.2017 г. на основание чл. 100, ал.
4, вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК.
Изложената фактическа обстановка
се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № F310448/28.06.2017 г., дневен
финансов отчет № 0039885/19.06.2017 г., опис на парите в касата от 19.06.2017
г., декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, отчетна
форма за явяването на работа за месец юни 2017 г., фискални бонове от
19.06.2017 г., Протокол № 0325051/19.06.2017 г., Заповед № 1582/23.12.2015 г.
на изпълнителния директор на НАП, длъжностна характеристика на длъжността
Обслужващ бензиностанция и газостанция, извлечение от разплащателна сметка в BGN № 53/20.06.2017 г., Заповед №
250.1/15.03.2013 г. за преназначаване на свидетеля К., Заповед №
320.1/15.03.2013 г. за преназначаване на свидетеля С. и Заповед №
РД-01-934/01.06.2018 г., както и от гласните доказателствени средства-
показанията на свидетелите Д.С.К., К.П.С. и Г.И.Д., а частично и показанията на
свидетеля Д.Р.Д..
Съдът кредитира изцяло приложените по
делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и са издадени от длъжностни лица
в кръга на функциите им.
Съдът се позова частично на
показанията на свидетеля Д.Р.Д., като отчете и евентуалната му заинтересованост
от изхода на делото, доколкото същият е баща на управителя на дружеството
жалбоподател. Съдът възприе изложеното от този свидетел относно това, че е била
извършена проверка и начина на извършването й, като не се позова на показанията
му в частта им относно обстоятелството, че разликата между установената в
касата сума и отчетената като налична съгласно дневния отчет, се дължи на
плащания, извършени с ПОС терминал. Доказателства за такива плащания от
19.06.2017 г. (доколкото дневния финансов отчет засяга само тази дата) не бяха
представени. Представеното по делото извлечение от разплащателна сметка в BGN № 53/20.06.2017 г. не
представлява такова доказателство, първо защото се касае до една транзакция на
обща стойност 206,00 лв. и второ защото не става ясно кога е била наредена тази
сума- на 19.06.2017 г. или на 17.06.2017 г., като последната дата следва да се
приеме за дата на извършване на превода, а първата- за дата на заверяване на
сметката на жалбоподателя, което от своя страна не отговаря на твърденията, че
именно на 19.06.2017 г. са извършени плащания на ПОС терминал на стойността,
посочена в АУАН и НП като разлика. Нещо повече, видно от фискалните бонове,
приложени по делото, всички плащания от 19.06.2017 г. са отразени като
извършени в брой, като обстоятелството дали служителят е спазил задълженията си
по длъжностна характеристика или не е ирелевантно за отговорността на работодателя,
който именно е наказателно отговорното лице за нарушенията на данъчното
законодателство. В този смисъл и доколкото тези показания се оборват от представените
по делото обективни писмени доказателства, съдът не даде вяра на показанията на
свидетеля Д., че разликата се дължи на извършени плащания с ПОС терминал.
При изграждане на изводите си,
съдът се позова и на съставения по реда на 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК
протокол за извършена проверка № 0818881/30.11.2017 г., в който са били
отразени констатираните от свидетелите нарушения, сред които е и описаното в
АУАН и НП.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на
физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
При служебната проверка съдът
прецени, че не са налице процесуални нарушения, които съществено да са
засегнали правото на защита на жалбоподателя юридическо лице (ЮЛ), доколкото в
хода административно-наказателното производство са спазени законовите правила
относно компетентността на съответните длъжностни лица, съставили АУАН, съотв.
издали НП – Актът е съставен от компетентно лице съгл. чл. 193, ал.2, предл. 1 ЗДДС (орган по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП), а НП е издадено
от „оправомощено длъжностно лице“ от изпълнителния директор на НАП съгл. чл. 193, ал. 2, предл. 2 от ЗДДС.
Съдебният състав на първата
инстанция намира, че двата документа съдържат всички законови реквизити
по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, вкл. описанието на нарушението и на обстоятелствата по
извършването му, като са конкретизирани и нарушените законови разпоредби
– чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Няма допуснати
нарушения при съставянето и връчването на АУАН, доколкото той е съставен при
спазването на правилата на чл. 40, ал. 1 и ал. 3,
както и чл. 43, ал. 1 ЗАНН – в присъствието на свидетел на установяване на
нарушението и на друг свидетел, както и на управителя
на „АЛРАВА ГАЗ
ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, като АУАН е
бил подписан от актосъставителя и свидетелите по него, и е бил връчен лично на законния представите, от което следва и извода за спазването на
съответните императивни законови правила, гарантиращи правото на защита на
санкционирания правен субект. Няма нарушение и на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН,
доколкото актът е съставен в кратък срок след установяването на нарушението, но
в рамките на 3-месечния срок от установяване на нарушителя и две години от
датата на нарушението, а НП е издадено в рамките на шестмесечния срок от
съставянето на АУАН.
Налице е
незначителна техническа грешка, допусната в АУАН и НП, в които е посочено, че
разчетената касова наличност съгласно ДФО е 344,22 лв., а в Протокола и
приложения по делото ДФО е в размер на 344,23 лв., но това обстоятелство съдът
намира, че не влияе на правото на защита на санкционираното лице, доколкото по
съществото си представлява техническа грешка, която не се отразява на
квалификацията, още повече, че съставомерната сума, представляваща наличната
разлика и сумата, установена в касата, са били коректно посочени.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. (в редакцията й действала към
момента на извършване на нарушението, преди допълнението на разпоредбата с ДВ,
бр. 80 от 2018 г.) предвижда,
че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. При това положение, по делото от обективна
страна, е установено по безспорен и категоричен начин, че на датата на
проверката 19.06.2017 г. е установена разлика от 205,38 лв. между касовата наличност, която е отчетена от Фискалното устройство модел
„ОЙЛСИС 1.0 Д-КЛ“ с ИН на ФУ OS000703 и ФП № 58003297 – 344,23 лв., и фактическата касова наличност в брой в това фискално устройство
(138,85 лв.), т.е. налице е нарушение на правилата
по отчитане на фискалните устройства.
Юридическото лице-жалбоподател
е следвало да изпълнява изискванията на въпросната наредба и всяка промяна на
касовата наличност да бъде отразявана съобразно посочените законови изисквания,
като липсата на такова отразяване в отчета от ФУ показва, че е налице разлика в
касовите наличности (регистрирана с ФУ и фактическа), с което правилата за
отчитане на ФУ са били нарушени. Безспорно е, че жалбоподателят „АЛРАВА ГАЗ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, който стопанисва търговския обект, е
нарушил реда и начина на отчитане на ФУ, и нарушението му не води до
неотразяване на приход, тъй като фактически наличната сума е по-малка от отчетената във ФУ. Обстоятелството дали и служителят е допуснал
нарушение е ирелевантно за отговорността на жалбоподателя, доколкото
нарушението от страна на служителя би могло да ангажира единствено неговата
гражданска, респ. дисциплинарна отговорност, но не води до отпадане
отговорността на юридическото лице, доколкото именно то е задълженото лице
съгласно данъчното законодателство.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 НРОПТОФУ не се интересува за причините,
поради които се въвеждат или извеждат суми във/от касата, а единствено изисква
тези действия да бъдат надлежно отразени чрез съответните операции във
фискалната паме на елетронния касов апарат, което в
случая не е било направено. Твърдяната от жалбоподателя причина за пропуска на
служителя в процесния обект да отрази във ФП на касовия апарат операцията по „служебно извеждане“ на
процесната сума и
по-конкретно, че раликата се дължи на извършените плащния посредством ПОС
треминал, освен недоказана е и
неотносима към отговорността на жалбоподателя, тъй като последната е обективна
и не зависи от поведението
на служителя, допуснал
нарушението.
Съгласно
даденото в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК, ВКС задължително
тълкуване, преценката по чл. 28 ЗАНН е по законосъобразност и същата подлежи на
съдебен контрол, като неприлагането на посочената разпоредба е основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление поради издаването му в
противоречие със закона. В чл. 28 ЗАНН е предвидено, че в „маловажни случаи“ на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция
на понятието „маловажен случай“ се
съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс,
чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН
се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 НК, „маловажен случай“ е
този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. За да обяви формалните
деяния за наказуеми, каквото е нарушението, извършено от дружеството жалбоподател, законодателят е приел, че те накърняват в
установения ред на държавно управление в значителна степен, което обоснована
нуждата от защита на конкретните обществени отношения в един по ранен етап. За да се приеме, че така извършеното административно
нарушение представлява маловажен случай,
следва и в тежест на нарушителя е да установи, че конкретното нарушение е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива
административни нарушения или че са налице други многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. В настоящия случай като такова обстоятелство може да се разглежда
единствено фактът, че по делото няма данни за налагане на административни
наказания на жалбоподателя за нарушение на данъчното законодателство, което
обаче само по себе си не би могло да обоснове извод за приложимост на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН по отношение на процесния случай. Не следва да бъде подминато и обстоятелството, че никъде в ЗДДС не е
предвиден състав на административно нарушение, което представлява „маловажен случай“, като
следва да се има предвид, че ЗАНН изисква изричното предвиждане на такива
състави на нарушения, за да бъдат прилагани те при подобни случаи (арг. чл.
39, ал. 2 ЗАНН), а липсата на предвиден в ЗДДС
състав на „маловажно“
нарушение красноречиво илюстрира позицията на законодателя относно деянията, с
които се нарушават определени нормативни изисквания относно отчетността с ФУ –
те се третират като обикновени административни нарушения със съответни санкции.
При това положение въззивният съд счита, че е реализиран от обективна
страна съставът на твърдяното административно (данъчно) нарушение, тъй като
нормата на чл. 185, ал. 2, изр. 1 ЗДДС предвижда, че лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се наказва с глоба
– за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или с имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лева, а
когато нарушението не води до неотразяване на приход, според чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС се налагат
санкциите по ал. 1, а именно – за
юридическите лица и едноличните търговци „имуществена
санкция“ в размер от 500 до 2000 лева. Установено е нарушение на реда и начина на
отчитане на ФУ, при което липсва неотразяване на приход (вж. по-горе), поради
което „АЛРАВА ГАЗ
ТРЕЙДИНГ“ ЕООД е осъществил
състав на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от НРОПТОФУ,
вр. чл. 118
ЗДДС, като административнонаказващият
орган правилно е приложил материалния закон и на основание чл. 185, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗДДС е наложил минималното по размер и
предвидено по вид наказание – „имуществена санкция“ от 500,00 лева, като същото
съдът намира за справедливо,
а като определено в размер на императвния минимум се явява и недопустимо същият
да бъде допълнително преценяван от съда.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено
изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН,
вр. чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Районен съд- гр. Сливница
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № F310448 от 16.10.2017 г., издадено от Андреана Колева Ганчева –
заместник-директор при ТД на НАП София, с което на „АЛРАВА ГАЗ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Драгоман, ул. „Международно шосе” № 1, представлявано от А.Д.Д., на основание чл. 185, ал.
2, вр.
ал. 1 ЗДДС, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 (петстотин) лева, за
нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118, ал. 4 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК, в
14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: