№ 31
гр. Велико Търново, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500508 по описа за 2021 година
С решение № Р-93/09.07.2021г. по гр.д.№313/2020г. ОС- Велико Търново
е отхвърлил предявения от Адвокатско дружество „В. и К.” ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София, бул.”Македония” № 12,
партер, представлявано от Б.Н. В., срещу А. А. С., ЕГН **********, с адрес
гр. Горна Оряховица, *********, иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.
чл.200 ал.1 ЗЗД за сумата от 51 500 /петдесет и една хиляди и петстотин/ лв.,
представляваща неплатена продажна цена по договор за покупко- продажба
от 15.05.2015г. на недвижим имот на адрес град Несебър, УПИ IX,
**********, с площ от 58 кв.м, обективиран в Нотариален акт № 109, том IV,
рег. № 4247, дело № 649/2015г. по описа на нотариус С. А., с район на
действие РС- Несебър, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователен и
недоказан.
В законният срок решението е обжалвано от Адвокатско дружество „В.
и К.”- София, ЕИК *********, в частта относно отхвърляне на исковата
претенция за размер от 13 458 лева.
В жалбата се излага, че за да отхвърли изцяло исковата претенция за
заплащане на продажна цена в размер на 51 500 лв. по нот. акт №109/2015г.
съдът приел, че същата е погасена чрез прихващане- извършено след
встъпване на цедента "Имотиинвест 2009" ЕООД в задължение по
Споразумение от 21.11.2014г. в размер на 120 000 лв., което В. Н. като
физическо лице имал към А. С. - баща на ответницата. Не било отчетено, че
представеното от ответника Споразумение от 21.11.2014г. е за вземане към
1
лице, различно от ищеца в настоящото производство- Адвокатско дружество
„В. и К." ЕООД, или цедента „Имотиинвест 2009" ЕООД, а именно: В. Н. Н..
Прихващането било недопустимо, поради липса на съвпадение между
субектите, носители на активното и пасивното вземане. Не било взето
предвид също, че представеният Договор от 05.05.2015г., по силата на който
"Имотиинвест 2009" ЕООД встъпило на основание чл. 101 и сл. от ЗЗД в
задьлжението на В. Н. по споразумение от 21.11.2014г., е без представителна
власт- договора бил сключен от пълномощника Я. Я. А., въз основа на
пълномощно за сключване само на упоменатите в същото договори за
покупко- продажба на посочените апартаменти. Поради това извършените от
Я. А. волеизявления по сключването на Договора от 05.05.2015г. не
пораждали правен ефект, като такива без представителна власт. За
съществуването на този договор цедентьт узнал на 10.07.2017г. и управителят
на дружеството още на 13.07.2017г. изрично се противопоставил и възразил
по смисъла на чл.301 от ТЗ за извършените от негово име действия без
представителна власт. Дори да се приемело, че погасяване на задължението за
заплащане на цената по нот. акт №109/2015г. е погасено с прихващане, то не
можело да се погаси в пълен размер, тъй като вземането на А. С. по
Споразумението от 21.11.2014г. не било достатъчно за погасяване на пълния
размер на исковата претенция. Съгласно споразумението от 21.11.2014г.
вземането на А. С. към В. Н. възлизало на 120 000 лв., а с нот. акт №73/2014г.
/от същата дата 21.11.2014г./ задължението на В. Н. по Споразумение от
21.11.2014г. било частично погасено до размер на 34 242 лева, следователно
остатъка от задължението възлизал на 85 242 лв. Дори по силата на Договора
от 05.05.2015г. „Имотиинвест" ЕООД да е всъпило в дълга на В. Н. по
Споразумението от 21.11.2014г., то е встъпило до размер на съществуващият
дълг- 85 242 лева. С Решение No 2789/12.12.2019г. по т.д. No 2837/2019г., по
описа на на САС, е отхвърлен предявеният от „Имотиинвест" ЕООД иск
срещу А. С. сумата от 47 200 лв., представляваща неизплатена продажна цена
по договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 108/2015г. поради погасяване на задължението за
заплащане на тази цена чрез прихващане с главницата по Споразумение от
21.11.2014г. В този смисъл с влязло в сила решение от 01.06.2021г.
главницата от 85 242 лв. по споразумението се е погасила със сумата от 47
200 лв., в резултат на което имало остатък от 38 042 лв. - недостатъчен за
погасяване на задължението, предмет на исковата претенция в
първоинстанцинното производство в размер на 51 500 лв. Ето защо дори да се
приеме, че е извършено прихващане със задължението по Споразумение от
21.11.2014г., същото би могло да е само до размера на сумата от 38 942 лв., а
остатъкът от цената в размер на 13 458 лв. следвало да бъде присъден на
ищеца.
Претендирано е решението на първата инстанция да бъде отменено
като неправилно в обжалваната част и да се постанови ново, като А. А. С.,
бъде осъдена да заплати на Адвокатско дружество "В. и К.", ЕИК *********,
сумата от 13 458 лв., представляваща незаплатен остатък от продажна цена по
нот. акт №109/2015г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до пълното изпълнение на паричното
задължение. Претендират се и разноски.
2
Ответника по въззивната жалба е изложил подробен писмен отговор, в
който сочи, че въззивната жалба е неоснователна.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Окръжният съд е бил сезиран с иск по чл.79 ал.1 вр. чл.200 ал.1 ЗЗД, с
който ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати парична
сума, дължима въз основа на правна сделка покупко- продажба на недвижим
имот, оформена с нот. акт №109/2015г., съгласно която прехвърлителят е
изправна страна и е изпълнил договорните си задължения спрямо
приобретателя- предал е имота, а последният не е изпълнил своето
задължение да заплати дължимата цена. Ищецът се легитимира активно по
силата на договор за цесия от 19.05.2020г., с който е придобил от цедента
„Имотиинвест 2009” ЕООД вземането към ответницата А. А. С.,
представляващо неплатена цена в размер на 51 500 лв. по договора за покупка
на недвижим имот.
За да постанови съдебният си акт ОС- Велико Търново е изложил
следните мотиви:
Ищецът се легитимира като надлежен титуляр на претендираното
вземане по договора за покупко- продажба от 15.05.2015г., въз основа на
цесия, за която ответницата е надлежно уведомена- изходящото от цедента
уведомление е връчено на същата като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Ответницата не твърди и не сочи доказателства за плащане на
цедента или цесионера. Договорът от 05.05.2015г. обективира съгласие за
прихващане на взаимни насрещни задължения. Страните по него са
договорили конкретна цена на недвижимия имот и именно с нея е извършено
прихващането на част от задължението на продавача, като съдлъжник с Н. по
споразумение от 21.11.2014г., към кредитора С., действащ в полза на своята
дъщеря- купувач по сделката. Фактът, че по силата на сключения договор от
05.05.2015г. търговецът се е задължил да прехвърли на ответницата срещу
задължението на Н. към С. правото си на собственост върху процесния имот,
означава погасяване на задължението на ответницата към търговеца за
плащане на продажната цена по процесната правна сделка- чрез прихващане
на същото с установеното насрещно задължение на търговското дружество и
Н. към С.. Законният представител на "Имотинвест 2009" ЕООД- продавач по
процесната сделка, е изразил изрична воля и съгласие за встъпване като
съдлъжник в дълга на Н. към С. и са настъпили последиците на чл.101 ЗЗД.
Дори да се приеме, че такава не е била налице и пълномощникът е действал
от името на търговеца без представителна власт, въпреки ангажираните от
ответника писмени доказателства, то същият е потвърдил действията, тъй
като не се е противопоставил на същите веднага след узнаването – по арг. от
чл.301 ТЗ. Не е налице изрично и незабавно противопоставяне от страна на
търговеца по смисъла на цитираната норма, изразено в приложената
нотариална покана от м.юли 2017г., след връчване на съобщението по ч.гр.д.
№ 545/2017г. по описа на РС- Гоце Делчев, и то когато законен представител
на търговеца е бил вече длъжникът Н.. Твърдяното от ищеца
3
противопоставяне от страна на търговското дружество не е направено и
веднага след узнаването, доколкото тези правни действия са били известни на
законния му представител Н. още при подписване на договора от 15.05.2015г.
между него, като ФЛ- длъжник, и кредитора С., а самият той е вписан за
законен представител на търговеца още на 17.03.2017г. По делото не са
наведени твърдения и липсват данни да е налице изрично и незабавно
противопоставяне на търговеца преди тази дата.
Решението на ОС- Велико Търново е правилно, законосъобразно и
изводите му напълно се споделят от въззивната инстанция. Съдебният
акт е обосновани с подробен анализ на представените по делото писмени
доказателства, при правилно установена по делото фактическа
обстановка.
Налице е договор от 05.05.2015г. /л.38 от делото на ОС/, сключен между
А. Л. С. /кредитор/ и Я. Я. А., в качеството му на пълномощник на
„Имотиинвест 2009” ЕООД, с който: търговското дружество встъпва на
основание чл.101 и сл. от ЗЗД в дълга на В. Н. Н. към А. Л. С., изрично
конкретизиран в размер 120 000 лева и въз основа на документ- споразумение
от 21.11.2014г.; е поето задължение от "Имотиинвест 2009” ЕООД да
прехвърли с покупко- продажба на кредитора С. и на неговата дъщеря,
ответницата в настоящото производство, описаните недвижими имоти в град
Несебър, съответно при цена в размер на 47 200 лв. за първия имот и 51 500
лв. за втория, като е договорено в нотариалните актове за двете сделки, които
да бъдат изповядани в един ден, да бъде записано плащане на цената в срок
от седем дни по банкова сметка; е извършено прихващане между вземането на
кредитора С. от Н. по споразумението от 21.11.2014г. с неговото и на дъщеря
му задължения по двете правни сделки за покупко-продажба на недвижимите
имоти в град Несебър, като то породи своето правно действие от момента на
възникване на задълженията по двете сделки за плащане на цената; е
установено, декларирано /чл.4/, че вземането на С. към Н. и „Имотиинвест
2009” ЕООД /съгласно договора за встъпване в дълг/, след приспадане на
сбора от продажните цени на двата имота в град Несебър, възлиза на сумата
от 21 300 лв.
Следователно основателността на претенциите и на двете страни,
въведени като предмет на настоящия спор, зависи единствено и само от
изпълнението на уговорките по този договор, включващ- встъпване на
съдлъжник по чл. 101 и сл. ЗЗД; съгласие /спогодба/ между страните за
погасяване на част от паричното задължение чрез прехвърляне на
недвижими имоти от съдлъжника; прихващане на задължението за сумата от
120 000 лева със стойността на дължимата покупна цена за имотите, цената на
единият от които в размер на 51 500 лева е предмет на настоящото дело; и
установяване на останалата част от размера на задължението- уточнен в т.4
от договора /в размер на 21 300 лева/. Докато сключеният в границите на чл.9
ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон съгласно чл.20а, ал.1 ЗЗД,
т.е. докато договорът не бъде обявен за нищожен или не бъде унищожен
поради пороци на волята, вкл. грешка в преценката на действителното правно
положение, никоя от страните не може да претендира, че декларираните в
договора материалноправни отношения не отговарят на действителното
правно положение.
4
Видно от подробните мотиви към атакуваното съдебно решение,
процесните договори са тълкувани от първата инстанция по правилата на чл.
20 ЗЗД, с цел изясняване на смисъла на изявленията на страните и
действителната тяхна воля; отделните клаузи са тълкувани с оглед
цялостното съдържание на договорите, при зачитане на отношенията между
страните към момента на сключването им и последващите действия и
поведение на страните, вкл. тези, обективирани в надлежно приетите по
делото и неоспорени писмени доказателства.
На основание гореизложеното, предвид цитираният по- горе договор от
05.05.2015г., с който търговското дружество е встъпило като съдлъжник по
задължението на В. Н. към А. С. за сумата 120 000 лева /изрично посочена
като размер/ по договора от 21.11.2014г. /озаглавен "споразумение"/,
неоснователно е възражението във въззивната жалба, че прихващане било
недопустимо поради липса на съвпадение между субектите, носители на
активното и пасивното вземане.
Неоснователно е и възражението, че представеният Договор от
05.05.2015г., по силата на който "Имотиинвест 2009" ЕООД встъпило на
основание чл. 101 и сл. от ЗЗД в задьлжението на В. Н. по споразумение от
21.11.2014г., е сключен без представителна власт. Окръжният съд правилно е
преценил фактите по делото, въз основа на които е установил, че: с
представеното по делото пълномощно от 04.05.2015г., изхождащо от Д. Т. Б.,
в качеството му на управител на „Имотиинвест 2009“ ЕООД, същият е
упълномощил А. с правото да продаде описаните два недвижими имота при
посочените в договора от 05.05.2015г. цени; а с декларация от 04.05.2015г. с
нотариална заверка на подписа законният представител на дружеството е
декларирал, че продажната цена на тези имоти ще се счита за получена от
продавача в отношенията между страните по сделките чрез встъпване в дълга
на трето лице и чрез прихващане на насрещни вземания. Т.е. по двете сделки
за покупко- продажба, една от които процесната, извършени последователно
на 15.05.2015г., изрично е договорено, че няма да се дължи реално плащане
на продажната цена. Въз основа на тези писмени доказателства правилно е
прието, че законният представител на дружеството- продавач, не само не се е
противопоставил, а и изрично е изразил воля и съгласие за встъпване като
съдлъжник в дълга на Н. към С.. В тази насока е и факта, че в продължение на
години търговското дружество не е търсило плащане на дължимата му цена за
продаденият имот.
Освен това търговеца е потвърдил тези действия, тъй като не се е
противопоставил на същите веднага след узнаването- чл.301 ТЗ. Изрично и
незабавно противопоставяне от страна на търговеца в случая не се доказва
от приложената нотариална покана от м.юли 2017г., предвид факта, че
законен представител на "Имотиинвест 2009" ЕООД от 17.03.2017г. е бил
вече длъжникът Н. и извършените правни действия по встъпването в дълг,
прихващането и т.н. са му били известни, защото именно Н. е длъжник като
ФЛ по договора с кредитора С..
Неоснователно е възражението, че задължението за заплащане на
цената по нот. акт №109/2015г. не можело да се погаси в пълен размер с
прихващане, тъй като вземането на А. С. по Споразумението от 21.11.2014г.
не било достатъчно, предвид частичното погасяване обективирано в нот. акт
5
№73/2014г. Договорът, с който е установен размера на дълга, направено е
прихващане и е деклариран, установен непогасеният остатък, е от
05.05.2015г.- т.е. последващ този от 2014г. А видно от представеният
предварителен договор с дата 15.05.2015г. кредитора А. С., като продавач, е
поел задължение да прехвърли чрез продажба на В. Н., като купувач,
собствеността на апартамента в гр. София, който е придобил с договор от
21.11.2014г., сключен между същите страни, по който Н. е бил прехвърлител,
а С.- приобретател- оформен с нот. акт №73/2014г. Договорена е цена 20 550
лева, платима в срок от 6 месеца, считано от датата на договора и е посочено,
че претенциите на продавача към купувача по възникналите до момента
помежду им всякакви правоотношения се считат удовлетворени при условие,
че отчуждените от "Имотинвест 2009" ЕООД чрез продажба в полза на С. и
А.С. два апартамента в гр. Несебър са свободни от всякакви вещни тежести и
права на трети лица. Страните по този договор са постигнали съгласие, че с
прехвърлянето на тези два имота в полза на ответника и неговата дъщеря и с
плащането от В. Н. на цената за обещания имот- 20 550 лева, отношенията
помежду им са изцяло уредени. Гореизложеното сочи действителните
отношения между страните, установени с двата договора от 05.05.2015г. и
15.05.2015г.
В тази връзка е и обстоятелството, че в соченото от жалбоподателя
решение по т.д.№2837/2019г. на АС- София, са направени същите правни
изводи от друг съд- отхвърлен е предявеният от „Имотиинвест" ЕООД иск
срещу А. С. сумата от 47 200 лв., представляваща неизплатена продажна цена
по другият договор за покупко- продажба на недвижим имот в гр. Несебър,
визиран в договора от 05.05.2015г.
На основание гореизложеното, като правилно и законосъобразно,
решението на ОС- Велико Търново следва да бъде потвърдено.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат
разноски. Ответникът по въззивната жалба не е направил и не е претендирал
такива.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № Р-93/09.07.2021г. по гр.д.№313/2020г. на
ОС- Велико Търново.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7