Р Е Ш Е Н И Е
№3109/27.7.2017г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди и седемнадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Гергана Дженкова, като
разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №5658 по
описа на Варненски районен съд за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявен ревандикационен иск от В.С.К. с ЕГН ********** *** и Т.С.К. с ЕГН ********** *** срещу
С.В.Н. с ЕГН-********** ***, м-ст”Ментеше” за осъждане на ответника да предаде владението на 261 кв.м. реални части от имот
с идентификатор 10135.4501.1050 находящ се в гр. Варна, местност „Ментеше”, при граници на реалната част ПИ
№№10135.4501.1049, 10135.4501.1051 и от две страни останалата част от имот 10135.4501.1050, ведно с 40/51 кв.м. ид.части от находящата се в имота едноетажна жилищна постройка, цялата с
площ от със ЗП от 51 кв.м., състояща се от коридор, кухня и два стаи, на осн. чл. 108 ЗС.
В исковата молба се
излагат твърдения, че собствеността върху процесната реална част ищците
притежават по наследство от общият
им наследодател Т. П.К., б.ж. на гр. Варна. Сочат, че по силата на
решение № 739/29.09.2000г. постановено от ПК
Варна е възстановена собствеността на общият им наследодател на имот с площ от
4,5 дка. находящ се в м. „Ментише” и представляващ имот №27 по ПСИГ, който имот
по ПНИ фигурира под №1050, с площ от 3932 кв.м., записан в разписните листи към
плана на наследници на Т. П.К..
Сочи се, че процесните
261 кв.м. реални части са част от собствените им имот, които
неоснователно се владеят от ответницата С.В.Н. с ЕГН-********** ***. Доколкото
в имота е изградена едноетажна жилищна сграда със ЗП от 51 кв.м., която сочат,
че е незаконно построена, то твърдят, че същите са собственици по приращение на 40/51 ид.части от
същата, доколкото 40 кв.м. от постройката попадат в
имот №1050, като желаят предаването на владението и досежно посочените
ид.части.
Излага възражения, че ответницата
няма право на обезщетение за направените в имота подобрения, доколкото имота не
й е бил надлежно предоставен за ползване. Сочи, че не дължат плащане на
едноетажната жилищна сграда, второстепенна сграда, шахта за водомер и шахта за
отпадни води, за електрифициране и водоснабдяване на сградите, доколкото същите
са незаконно построени, без строително книжа, не са в режим на търпимост и
подлежат на премахване съгласно ЗУТ. Оградата от
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответницата, в който предявения иск се оспорва, доколкото се
сочи, че ищците не са собственици на процесната реална част и попадащото
построено върху нея. Оспорва наследственото
правоприемство, като твърди, че ищците не са наследници на Т. П.К., б.ж. на гр.
Варна. Оспорва идентичността на имената на лицето вписано в
решение на ПК Варна № 739/29.09.2000г. и това
посочено в представеното удостоверение за наследници, с което ищците се
легитимират, като наследници. Сочи, че решение
№739/29.09.2000г. е нищожен административен акт
предвид допуснати при издаването му процесуални нарушения, доколкото заявление
№ 30112/21.11.1991г. съдържало две различни дати на
входиране, било издадено в нарушение на материалния закон – чл.14, ал.1, т.3 и
чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, не съществувал протокол №5/04.01.1993г., не била вярна
констатацията, че НА № 113/1946г. легитимирал наследодателя
на ищците за собственик на имота. Т. П.К., б.ж. на гр. Варна
не бил внесъл имота в ТКЗС.Сочи, че не с посочената площ сградата попада в
имота по ПНИ, а в условията на евентуалност намира, че дори и да попада то
земята била прилежаща към сградата. Намира, че е
собственик на имота и всички подобрения в него по силата на изтекъл в нея полза
придобивна давност, считано от 21.06.1989г. до
завеждане на ИМ в съда. Не оспорва, че владее и към момента
на депозиране на ИМ в съда процесната реална част.
В отговора на исковата си молба релевира възражения за заплащане на подобренията извършени
от нея в имота срещу всеки един от ищците в размер от по 13965,50
лева, съобразно
уточненията направени с молба депозирана в о.с.з. проведено на 30.06.2017г.
Посочва се общата стойност на подобренията възлиза на 27931 лева, от които за
едноетажна жилищна сграда посочена с индекс №1, 3 и 4 – 23217 лева, за
второстепенна сграда – 1310 лева, кладенец – 1240 лева, шахта за мръсна и
отпадна вода – 250 лева, ограда 55 линейни метра – 174 лева, електрифициране на
имота 750 лева, водоснабдяване на имота – 900 лева и каменна пътека – 90 лева.
Не се подвържа възражението за заплащане на трайните насаждения в имота.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С Решение №
739/29.09.2000г. на ПК гр. Варна на наследниците на Т.П.К.е възстановен в стари
реални граници имот представляващ нива с площ от 4,750 дка, находящ се в м.
„Дудалите”, землище на ж.к. Владислав Варненчик, Община Варна.
Със Заповед
0503/19.07.2005г. издадена на осн. §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кмета на Община
Варна възстановил в полза на наследниците на Т.П.К.собствеността върху
новообразуван имот в местност „Ментеше” с идентификатор 1050, с площ от 3932
кв.м., при граници 1436, 1051, 9527 и 1049.
От представеното
удостоверение за наследници на Т. Проданов Карчев, б.ж. на гр. Варна се
установява, че наследници на същия са ищците В. и Т. К..
От представената доклада
записка от ИК на ОНС гр. Варна се установява, че е взето решение, като земя в
землището на ж.к. Владиславово е предоставена за стопанисване на Зайцевъдно дружество – Варна.
С договор от 21.06.1989г.
Зайцевъдно дружество – Варна предоставя на ответницата С.Н. за ползване земя с
площ от 1 дка., за срок от 5 години, в района на ж.к. Владиславово. Посочено е,
че се забранява засаждането на трайни насаждения и изграждане на масивни
постройки.
С решение № 5818/05.12.2014г.,
постановено по гр. дело № 6459/2014г. на ВРС е отхвърлен предявения положителен
установителен иск за собственост от
С.В.Н. с ЕГН********** ***, м-ст”Ментеше” против В.С.К. с ЕГН-********** *** и Т.С.К. с ЕГН-********** ***
на реална част от новообразуван имот № 1050, с площ от 290кв.м., попадащи в НИ
1050 по ПНИ от 2003г. за с.о.”Ментеше”, при граници за реалната част:
север част от НИ 1050, изток НИ 1051, юг- останалата част част
от НИ 1050, запад НИ 1049, оцветена в зелен цвят на приложена скица, заключена
между точки А,В,С,Д,Е и F, на
заявено придобивно основание давност.
С
решение № 687/07.04.2015г., постановено по гр. дело № 608/2014г. на ВОС е
потвърдено решение № 5818/05.12.2014г., постановено по гр. дело № 6459/2014г. на ВРС, като с
определение № 477/21.12.2015г., постановено по гр. дело № 5229/2015г. на ВКС не
е допуснато до касационно обжалване решение № 687/07.04.2015г., постановено по гр. дело №
608/2014г. на ВОС.
Депозирано
е по делото заключение на в.л. Й. А., в което се посочва, че е налице частична
идентичност на имота посочен в решение № 739/29.09.2000г. на ПК – Варна,
съответно имота посочен в Заповед № 0503/19.07.2005г. и имот с идентификатор
10135.4501.1050, като площта на застъпване възлиза в размер на 246 кв.м. В
имота има изградени постройки, като общата застроена площ възлиза на 72 кв.м.,
като 55 кв.м. от тях попадат в процесната реална част. Сграда с индекс 1 е със
застроена площ от 58 кв.м., като 43 кв.м. попада м процесната реална част,
същата е едноетажна, паянтова изградена от дървена конструкция. Постройка с
инд.2 е със застроена площ от 9 кв.м. и представлява стъклено предверие към
помещение с инд.3, същото попада изцяло в имота.Постройка с инд.3 е с площ от
22кв.м., същата е едноетажна паянтова изградена от тухли, същата попада изцяло
в процесната реална част. Постройка с инд. 4 е с площ от 42 кв.м. същата
паянтова, едноетажна, като от същата попадат 25 кв.м. в процесната част.
Постройка с инд.5 е със застроена площ от 5 кв.м., съставлява складово
помещение, което попада в реалната част. Постройка с инд.2 съставлява външен
тоалет, който попада изцяло в частта. Експерта посочва, че в имота е изграден и
кладенец, който попада изцяло в процесната реална част.
В
обясненията си в с.з. при приемане на експертизата, в.л. А. посочва, че сграда
в смисъла на жилищна постройка може да бъде определена постройка с инд.4.
Експерта не може да установи начина на изграждане на постройките в имота, като
допуска при последващо строителство, стена на вече съществуваща сграда да е
използвана за строителство на следващата постройка, при което не може да бъде
даден отговор дали е налице или не строителство на „калкан”.
Установява,
че шахтата за водомер не попада в процесната част. Попадат в процесната част
шахта за мръсна и отпадна вода,
Експерта
посочва, че постройките не са изградени съобразно нормите на ЗУТ, не са налице
необходимите строителни отстояния, спрямо границите на процесния имот.
Стойността на изградения в имота кладенец с дълбочина от 11м., експерта
посочва, че възлиза на 1240 лева. Определя, че посочените постройки, попадащи в
реална част от 246 кв.м. увеличават стойността на имота на 25767 лева.
В
допълнителната си експертиза в.л. посочва, че стойността на шахтата за мръсна
вода възлиза на 250 лева, оградата в размер на 174 лева, електрифициране на
имота в размер на 750 лева, водоснабдяване в размер на 900 лева. Стойността на
сграда с иднд. 1 определя на 16374 лева, ивд.2-1310 лева, ин.3 на 3203 лева,
инд. 4 на 3640 лева.
Разпитан
в хода на съдебното производство е свидетеля Я.И.М(, която посочва, че познава
страните. През 1989г. била създадена кооперация за електрифициране на
местността, в която попадал имота на ответницата, същата се включила в
кооперацията. Свидетеля посочва, че ответницата била построила в имота сграда,
която се състояла от четири стаи баня и тоалет, като първо изградила една част,
а в последствие останалите стаи. През 2004г. имота бил водоснабден, за което
ответницата се включила отново в кооперация досежно осъществяване на тази
дейност.
От правна страна
съдът намира следното:
За
да се уважи предявеният реивандикационен иск с правно основание чл. 108
В настоящия случай ищеца основава своето придобивно основание по отношение
на процесния недвижим имот въз основа на решение № 739/29.09.2000г. на ПК гр. Варна, с което
на наследниците на Т.П.К.е възстановен в стари реални граници имот
представляващ нива с площ от 4,750 дка, находящ се в м. „Дудалите”, землище на
ж.к. Владислав Варненчик, Община Варна. От представеното по делото
удостоверение за наследници се установява, че ищците са наследници на
реституирания собственик Т. Проданов Карчев. Със Заповед 0503/19.07.2005г.
издадена на осн. §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кмета на Община Варна е възстановено
в полза на наследниците на Т.П.К.собствеността върху новообразуван имот в
местност „Ментеше” с идентификатор 1050, с площ от 3932 кв.м., при граници
1436, 1051, 9527 и 1049.
Решение № 739/29.09.2000г.
на ПК гр. Варна е постановено след изменението на чл.14, ал.1, т.3
от ЗСПЗЗ, обн.ДВ, бр.68/99г., в сила от 30.07.1999г., след което се възвежда
двуфазна процедура по възстановяване на земеделските имоти, която приключва със
заповед по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Такава заповед в полза на ищците е
постановена на 19.07.2005г., с която се индивидуализира имота предмет на
реституционното решение.
С Тълкувателно решение №9/2012г. от 07.11.2012г. на Общото събрание на ГК
на ВКС, е прието, че предвид конститутивното действие на решенията на
общинските служби по земеделие/ОСЗ, ОСЗГ, ПК/ за възстановяване на правото на
собственост върху земеделски земи, то тези решения са титул за собственост и
легитимират лицата с възстановени права като собственици на имотите. В спорове
за собственост на земи в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, по които ищци са лица с
възстановени права по ЗСПЗЗ ответниците могат да възразяват срещу материалната
законосъобразност на тези решения, но само в рамките на своите противопоставими
права, т.е. че е била налице пречка за реституцията, тъй като имотът е бил
изкупен при условията на §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, като в тези случаи съдът е
длъжен да упражни косвен съдебен контрол върху решението и да не зачете
конститутивното действие на решението, ако възражението е основателно.
Ответникът не разполага с други възражения срещу незаконосъобразността на
решението на ПК.
Съдът не споделя възражението на ответницата, че доколкото тя не
противопоставя права по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, то разрешенията дадени с
цитираното тълкувателно решение не се отнасят и за нея. С решение от
20.11.2014г., постановено по в.гр. дело № 2017/2014г. на ВОС се приема, че
разрешенията дадени с ТР№9/2012г. от 07.11.2012г. на Общото събрание на ГК на
ВКС са приложими и в хипотезата, в която насрещната страна (в случая
ответницата) се позовава на оригинерно придобивно основание, въз основа на
което твърди, че е придобила права върху имота. Отделно от това в случая се
излагат и възражения в отговора на исковата молба, че имота е предоставен за
ползване на осн. ПМС1/07.01.1981г., след което е сключен и двустранен договор
от 21.06.1989г. с ответницата по отношение ползването на имота.
При тези съображения възраженията на ответника досежно законосъобразността
на решението на ПК, от което ищците черпят права не следва да бъдат обсъждани.
От заключението на СТЕ на в.л. Й. А.
се установява, че имота посочен в решение № 739/29.09.2000г. на ПК Варна, съответно в заповед
0503/19.07.2005г. издадена на осн. §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кмета на Община
Варна се ситуира с площ от 246 кв.м. досежно имот с идентификатор
10135.4501.1050 по КККР на гр. Варна. Заключението на експерта се кредитира от
съда, като обективно и компетентно дадено, като следва да бъде направен извода,
че ищците се легитимират за собственици на реална част с площ от 246 кв.м. от имот 10135.4501.1050 по КККР на гр. Варна,
въз основа на решение № 739/29.09.2000г. на ПК Варна и
издадената в тяхна полза заповед 0503/19.07.2005г. издадена на осн. §4к, ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ кмета на Община Варна. При тези съображения предявения иск се
явява частично основателен, а именно за площта от 246 кв.м. посочена в
заключението на в.л. А., която площ е отразена със жълт цвят на скица №1 към заключеното на вещото лице, заключена
между точки 1, 2, 3, 4, 5 и 6, която скица приподписана от съда съставлява
неразделна част от съдебното решение. За разликата над уважения размер от 246
кв.м. до пълно предявения размер от 261 кв.м. предявения иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Според
чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията
върху нея, освен ако е установено друго. От заключението на в.л. А. съдът приема, че в процесната
реална част има изгради постройки с обща площ от 72 кв.м., от която в площта
призната за собствена на ищците попадат 55 кв.м. или 76,38 % от построеното.
Отново от заключението на в.л. съдът приема, че всички постройки съставляват
незаконни строежи, доколкото не отговарят на изискванията на ЗУТ, липсват
строителни книжа, не са спазени отстоянията спрямо границите на имота. При тези
съображения съдът намира,че не би могло да бъде осъществено разграничение
досежно предназначеното на постройките, като същите следва да бъдат приети като
една такава, съставени от множество пристройки. В подкрепа на този извод са
показанията на разпитания свидетел Минков, който посочи, че първоначално
ответницата била построила една сграда в последствие други. Вещото лице в
заключението си също посочи, че пристройките са изграждани в различно време,
като не може де бъде даден отговор дали същите са отделени една от друга със самостоятелни
външни стени или не, като единствено посочи, че са долепени плътно една до
друга.
В исковата с молба ищеца
претендира, че доколкото е собственик на процесната реална част от имота, то
същия е собственик и на 40/51 ид.части от постройките, или на 78,40 % от
построеното в процесната част. Съдът прие, че в реалната част с площ от 246
кв.м. попада 55/72 кв.м. ид. части или 76,38 % от построеното, поради което за
разликата над тази част до пълно предявените 40/51 кв.м. ид. части или за 25/1224
ид. част претенцията за следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Следва да бъде прието за
установено, че ищците са собственици по приращение на осн. чл. 92 ЗС на 55/72
кв.м. ид. части от едноетажна жилищна постройка, попадаща в реална част от 246
кв.м. от имот с идентификатор 10135.4501.1050 по КККР на гр. Варна,
състояща се от постройки с индекс 1, 2, 3, 4 и 5.
Страните не спорят, че
ответницата владее имота, поради което този факт бе приет от съда за безспорно
установен и ненуждаещ се от доказване. При така изложеното втората предпоставка
на предявения ревандикационен иск следва да бъде приета за установена.
По
отношение на материалните права, които ответницата противопоставя на ищците
съдът намира, че този спор е разрешен с влязло в сила съдебно решение,
постановено по гр. дело
№ 6459/2014г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения положителен
установителен иск за собственост от С.В.Н. против В.С.К. и Т.С.К. за
реална част от новообразуван имот № 1050, с площ от 290кв.м., попадащи в НИ
1050 по ПНИ от 2003г. за с.о.”Ментеше”, при граници за реалната част:
север част от НИ 1050, изток НИ 1051, юг- останалата част част
от НИ 1050, запад НИ 1049, оцветена в зелен цвят на приложена скица, заключена
между точки А,В,С,Д,Е и F, на заявено придобивно основание давност.
По отношение възражението на
ответницата за подобрения в имота и релевираното право на задържане:
С отговора на исковата си молба ответницата прави искане за присъждане на
направените в процесната реална част подобрения, като желае да й бъде присъдена
увеличената стойност на имота. Това си искане направено под формата на
възражение уточнява с молба депозирана в с.з. от 30.06.2017г. Ищеца с молба от
25.03.2016г. след получаване на отговора на исковата молба и проекта за доклад
от съда оспорва искането, като навежда възражения, че построеното в процесната
част е незаконно подлежи на премахване, поради което на ответницата не се дължи
обезщетение за подобрения.
Ответницата претендира обезщетение в размер на увеличената стойност на имота. Съдебната практика е
категорична по въпроса, че това право съществува само в полза на добросъвестния
владелец (чл. 72 ал. 1 от ЗС). След като отношенията със
собственика на
имота за извършените
подобрения от държателя или
подобрителя следва да
се уредят по правилата на
неоснователното обогатяване, то тези
лица имат право на обезщетение по тези правила –до размера на обедняването –
т.е. на разходите за подобренията. Правото на задържане също единствено е правомощие на
добросъвестния владелец, какъвто ответницата не е, поради което това й
възражение е неоснователно. С решение №93/25.06.2015г., постановено по гр. дело
№ 1358/2015г. на ВКС, І г.о. се посочва, че ако съдът приеме, че извършилият
подобрения ответник не е добросъвестен, то не се произнася по заведеното чрез
възражение право на задържане.
Със съдебно решение №687/07.04.2015г., постановено по в.гр. дело №
608/2014г. на ВОС, с което е потвърдено решение по гр. дело № 6459/2014г. на
ВРС, между настоящите страни по повод процесната реална част, е прието, че
ответницата е започнала да осъществява фактическа власт върху процесния имот,
като своя, считано от прекратяване на правото й на ползване по отношение на
същия – 07.04.1992г. От този момент макар и ответницата да владее имота като
свой, то това владение не е установено на основание което е годно да направи
ищцата собственик, поради което не може де бъде прието, че владението е
добросъвестно, което да й даде възможност да претендира увеличената стойност на
имота вследствие тези подобрения.
По въпроса относно правомощията
на съда при констатиране на недобросъвестно владение при установените по делото
данни за действително извършени подобрения, тяхната стойност и възможността на съда да се
произнесе по претенцията съществува задължителна съдебна практика, постановена
от ВКС
на РБ, по реда
на чл.290 ГПК. В
Решение № 359/21.07.2010г. постановено по гр.д.
№ 1205/2009г. ІІ г.о. ГК, ВКС на РБ е застъпено становище, че
когато страната по делото застъпва теза, че е
добросъвестен владелец и има право да получи увеличената стойност на подобрения
от него имот, то при положение, че съда приеме, че подобренията са били
извършени от страната в
качеството й на
недобросъвестен владелец, следва да бъде разгледана претенцията му за заплащане
на тези подобрения като на обикновен подобрител на чужд имот. Претенцията за обезщетяване в по-малък обем, предвиждаща
присъждане на по-малката сума между направените разноски и увеличената стойност
на имота при констатираното разместване на имуществени блага, следствие извършените
в ревандикирания имот подобрения.
Съобразно заключението на СТЕ на в.л. А., от която съдът прие, че
изградената в имота едноетажна постройка не отговаря на изискванията на ЗУТ,
същата не е в режим на търпимост (липсват доказателства в противната насока),
както и изричното становище на ищците – собственици на процесната реална част,
че не желаят запазване на построеното, следва да бъде посочено,че съобразно Постановление № 6/1974 г. на Пленума на ВС незаконното строителство в чуждия имот не
следва да се приема за подобрение. Обезщетение за същото на подобрителя не се
дължи, доколкото построеното подлежи на премахване. При тези съображения
неоснователни си явяват възраженията на ответницата за присъждане на
обезщетение за подобрения под формата на изградена в имота едноетажна постройка
с инд. 1, 3 и 4, и второстепенна сграда. От допълнителното заключение на в.л. А.,
депозирано на 25.05.2017г. се установява, че в процесната реална част попадат и
следните подобрения: шахта за мръсна и отпадна вода на стойност от 250 лева, кладенец на стойност от 1240 лева, както и електрифициране на
имота на стойност от 750 лева, така и водоснабдяване на същия на стойност от
900 лева. В устните се обяснения експерта изрично посочи, че разходите за
електрифициране и водоснабдяване, които е посочила се отнасят за целия имот
№876, който се владее от ответницата, а не само за процесната реална част.
Не се спори между
страните, че имот №876 по КП на м. „Ментише” е с площ от 704 кв.м., поради
което следва да бъде прието, че съразмерно за процесната реална част от 246
кв.м. са сторени разходи за електрифициране в размер на 262,07 лева, съответно за водоснабдяване в размер на 314,48 лева. Сбора от стойността на
извършените подобрения възлизащ на общо 2066,55 лева следва да бъде заплатен от
ищците, доколкото по делото се установи, че ответницата е сторила тези разходи
за тяхното осъществяване, като макар и постройките които обслужват същите да не
отговарят на изискванията на ЗУТ за законност, посочените подобрения имат самостоятелно
предназначение. Подобренията се намират реално в имота, могат да бъдат
използвани след премахване на незаконно построеното. При тези съображения всеки
един от ищците следва да бъде осъден да заплати сумата от по 1033,27 лева,
съставляващи стойност на сторени от ответницата подобрения в процесната реална
част изразяващи се в изграждане на шахта за мръсна и отпадна вода на стойност
от 250 лева, кладенец на стойност от
1240 лева, електрифициране на имота на стойност от 262,07 лева за процесната реална част,
така и водоснабдяване на стойност от 314,48
лева за процесната реална част.
По отношение на
оградата в имота, съдът намира, че същата не съставлява подобрение, което
следва да бъде заплатено от ищците, доколкото, посочената ограда не се намира
по границите на имота на ищците, за да бъде прието, че същата съставлява
подобрение, което ги ползва и което също не подлежи на премахване.
При тези съображения
възраженията на ответницата за заплащане увеличената стойност на имота
вследствие извършени в имота подобрения, както и упражняване право на задържане
върху същия следва да бъдат оставени без уважение, като на същата следва да
бъдат присъдени единствено стойността на разходите за подобрения в процесната реална част в общ
размер на 2066,55 лева, или от по 1033,27 лева от всеки един от ответниците,
предвид размера на притежаваните от всеки един материални права на собственост
върху имота.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на
спора в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1277,28
лева, от които 950 лева заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, както и 327,28 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
Съдът намира, че на
ответницата не се дължат разноски съразмерно уважените възражения за
подобрения, доколко такива се дължат единствено при разглеждане, респ.
уважаване или отхвърляне на предявени искове. Насрещните страни единствено
дължат заплащане на предвидената в чл.10 от ТДТГПК в размер на 4% от уважения
размер на подобренията или сумата от 82,66 лева.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено по отношение на С.В.Н.
с ЕГН ********** ***, м-ст”Ментеше” №876, че В.С.К. с ЕГН ********** *** и Т.С.К. с ЕГН ********** *** са собственици на реална част с площ от 246 кв.м. от имот 10135.4501.1050 по КККР на гр. Варна,
въз основа на решение № 739/29.09.2000г. на ПК Варна, с което в полза на наследниците на Т.П.К.е
възстановен в стари реални граници имот представляващ нива с площ от 4,750 дка,
находящ се в м. „Дудалите”, землище на ж.к. Владислав Варненчик, Община Варна,
въз основа на което е издадена Заповед 0503/19.07.2005г. на осн. §4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ на Кмета на Община Варна, която реална част е отразена със жълт
цвят на скица №1 на лист №181 от делото, към заключеното на вещото лице Й.А.,
заключена между точки 1, 2, 3, 4, 5 и 6, и която скица приподписана от съда
съставлява неразделна част от съдебното решение, ведно с 55/72 кв.м. ид.
части от едноетажна жилищна постройка, попадаща в реална част от
246 кв.м. от имот с идентификатор 10135.4501.1050 по КККР на гр. Варна, собственост на ищците по приращение, като отхвърля предявения иск за
разликата над установената част от 246 кв.м. до пълно предявените 261 кв.м. по
отношение на земята, както и за разликата над установения размер от
55/72 кв.м. ид. части до пълно предявения размер от 40/51 кв.м. ид. части по
отношение на едноетажната жилищна постройка
ОСЪЖДА С.В.Н.
с ЕГН ********** ***, м-ст”Ментеше” №876 да
предаде на
В.С.К. с ЕГН **********
*** и Т.С.К. с ЕГН ********** ***, ВЛАДЕНИЕТО върху реална част с площ от 246 кв.м.
от имот 10135.4501.1050 по КККР на гр. Варна, целия с площ от 3937 кв.м., при
граници на реалната част имот с идентификатор 10135.4501.1049, 10135.4501.1051
и от две страни останалата част от имот 10135.4501.1050, която реална част е
отразена със жълт цвят на скица №1 на лист №181 от делото, към заключеното на
вещото лице Й.А., заключена между точки 1, 2, 3, 4, 5 и 6, и която скица
приподписана от съда съставлява неразделна част от съдебното решение, ведно
с 55/72 кв.м. ид. части от едноетажна жилищна постройка, попадаща в
реална част от 246 кв.м. от имот с идентификатор 10135.4501.1050 по КККР
на гр. Варна, на осн. чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА В.С.К.
с ЕГН ********** *** да
заплати на С.В.Н. с ЕГН **********
***, м-ст”Ментеше” №876 сумата от 1033,27 (хиляда тридесет и три лева и 27 ст.) лева съставляващи стойност на извършени подобрения в реална
част с площ от 246 кв.м. от имот
10135.4501.1050 по КККР на гр. Варна, целия с площ от 3937 кв.м., при граници
на реалната част имот с идентификатор 10135.4501.1049, 10135.4501.1051 и от две
страни останалата част от имот 10135.4501.1050, изразяващи се в изграждане на шахта за мръсна и отпадна вода на стойност от
250 лева, кладенец на стойност от 1240 лева,
електрифициране на имота на стойност от 262,07 лева за процесната реална
част, както и водоснабдяване на стойност от 314,48 лева за процесната реална част.
ОСЪЖДА Т.С.К.
с ЕГН ********** *** да заплати на С.В.Н.
с ЕГН ********** ***, м-ст”Ментеше” №876 сумата от 1033,27 (хиляда тридесет и три лева и 27 ст.) лева съставляващи стойност на извършени подобрения в реална
част с площ от 246 кв.м. от имот
10135.4501.1050 по КККР на гр. Варна, целия с площ от 3937 кв.м., при граници
на реалната част имот с идентификатор 10135.4501.1049, 10135.4501.1051 и от две
страни останалата част от имот 10135.4501.1050, изразяващи се в изграждане на шахта за мръсна и отпадна вода на стойност от
250 лева, кладенец на стойност от 1240 лева,
електрифициране на имота на стойност от 262,07 лева за процесната реална
част, както и водоснабдяване на стойност от 314,48 лева за процесната реална
част.
ОСЪЖДА С.В.Н.
с ЕГН ********** ***, м-ст”Ментеше” №876 да заплати на В.С.К.
с ЕГН ********** *** и Т.С.К. с ЕГН **********
*** сумата от 1277,28 (хиляда
двеста седемдесет и седем лева и 28 ст.) лева, от които 950 лева заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, както и 327,28 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.С.К.
с ЕГН ********** *** и Т.С.К. с ЕГН **********
*** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Варненски
районен съд държавна такса в размер
на 82,66 (осемдесет и два лева и 66 ст.) лева, съобразно уважения размер на възраженията за подобрения
от страна на ответника, както и 5 (пет)
лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн.
чл.10 ТДТГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му с връчване на препис от същото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: