Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по глава ХХV от ГПК - „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО ” С Решение № ...от 26.11.2009., постановено по Гр.Д.№ ...по описа за 2009г., ГОРС е отхвърлил предявените искове по чл.344,ал.1,т.1-3 КТ на А. А. П. против ОП”М. Д. С. И. и П.”гр.Г. О. представлявано от директора К. К.за признаване на уволнението,извършено със Заповед № ../03.07.2009 год. и неговата отмяна;за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност”Оператор компютърна зала” с място на работа М. дом,заемана до уволнението; за заплащане на сумата от 2034 лв.,обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението,считано от 03.07.2009 год.,ведно с лихва за забава в размер на 2,20 лв.,за периода от 15.08.2009 год. – до 03.09.2009 год. и законна лихва върху главницата,считано от 03.09.2009 год. до окончателното издължаване и направените по делото разноски. Като неоснователни и недоказани;Приел е за установено по отношение на А. П.,че документ –жалба,изготвен от К.К. Ц.,изготвено на 21.12.2007 год. е с вярно съдържание на основание чл.124,ал.4 ГПК ,както и че оспорването на документа не е доказано.Осъдил е А. А. П. да заплати на ОП”М. Д.С. И. и П. ” – Г.О. сумата от 235 лв. разноски по чл.78,ал.3 ГПК. Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца А. .Жали се решението в цялост.Навеждат се доводи за незаконосъобразност ,неправилност ,както и че решението е постановено при съществени процедурни нарушения.Процесуалните нарушения били две групи от една страна съдът постановил решението си като го обосновал с недопустими доказателствени средство – свидетелски показания относно факти и обстоятелства,които следвало да се доказват единствено с писмени документи.От друго страна обосновал решението си и правилността на прекратяване на трудовия договор с неотносими към спора доказателства – съдебно техническа експертиза за установяване включването на СОТ,като с никакъв документ не установил задължението на ищеца да включва и изключва СОТ –техника.В останалата част решението било незаконосъобразно и неправилно като свидетелските показания са едностранно разгледани и необективно създадени в мотивите на съда.Първоинстанционния съд е следвало да провери какви са посочените в заповедта липсващи качества,да установи какви са дължимите по закон,длъжностна характеристика и Правилник за вътрешен трудов ред качества и задължения,да установи кога и дали са извършени нарушения и дали липсата на качества е в причинна връзка с тези нарушения. В заповедта не били посочени качества,които ищецът не притежава.Посоченото - „липса на отговорно отношение към поставените задачи” е общо формулирано и не казвало нищо.Останалите посочени в заповедта неща не били „качества” а конкретни задължения и уволнението по тях е по дисциплинарен ред.Същите били недоказани но били ирелевантни по делото. На последно място решението било пропито с явно обръщане на свидетелските показания в полза на работодателя и липса на обективност,която със сигурност не кореспондирала с практиката на ВКС. Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго,с което да уважи предявените искове.В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от упълномощения адвокат.Претендира разноски за двете инстанции. В законовия срок е постъпил отговор от въззиваемото предприятие – ответник по исковете.С довод за неоснователност на въззивната жалба моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението на първои4нстанционния съд.В с.з. отговорът се поддържа от упълномощения адвокат и директора на предприятието.Претендират се разноски във въззивната инстанция. Въззивният съд, като прецени наведените с жалбата оплаквания, становищата на страните и обсъди заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото се явява неправилно по съображения изложени по – долу. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Предявени са обективно съединени искове по чл.344,ал.1,т. 1,2 и 3 КТ,във вр.чл.225,ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД,които съдът приема за основателни и доказани,водим от следното: По делото не е спорно ,че страните са били в трудово-договорни отношения,като ищецът А. А. П. е заемал длъжността „ Оператор компютърна зала” при ответника ОП”М. Д.С. И. и П.” – гр.Г.О.,както и ,че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено по реда на чл.328,ал.1,т.5 КТ със Заповед № 123 от 03.07.2009 год. Спорно по делото е законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта основание.Въззивният съд намира ,че уволнението е незаконно по следните съображения:Като правно основание в цитираната Заповед № 123/03.07.2009 год. е посочена разпоредбата на чл.228,ал.1,т.5 КТ- уволнение при липса на качества на работника и служителя за ефективно изпълнение на работата.В мотивната част на заповедта като причини за прекратяване на трудовия договор са посочени следните фактически основания : Липса на качества на работника за ефективно изпълнение на трудовите задължения: - липса на отговорно отношение към поставените задачи; Затруднява месечното счетоводно отчитане на като несвоевременно представя отчетите си;- не включва СОТ;- отказва помощ на клиенти,лошо отношение към тях;Не изпълнява заповедите на ръководството;Притежава вредни навици;-редовно употребява алкохол по време на работа,нарушава заповедта за тютюнопушене,не спазва определеното му работно време и спи на работното си място. Въззивният съд намира,че заповедта за прекратяване на трудовия договор е незаконосъобразна по следните съображения:Самата заповед следва да сочи какви качества липсват на работника за извършване на възложената с трудовия договор и по длъжностната характеристика работа.Видно от приложената заповед в първата си част същата съдържа обща формулировка ,като работодателят е записал „липса на отговорно отношение към поставените задачи”.Така общо формулирано,не става ясно какви качества липсват на работника за изпълнение на възложената работа.Във втората част на заповедта са описани факти сочещи на виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника.Така посочени фактическите основания представляват дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина и ангажират дисциплинарната отговорност на работника .В случая е налице противоречие в посоченото правно основание и фактическите основания изброени в заповедта. На следващо място с оглед разпределяне на доказателствената тежест ,в тежест на работодателя е да докаже законността на уволнението на работника – в случая ,че последния не притежава качества за извършване на възложените трудови функции.При уволнение по чл.328,ал.1,т.5 КТ работодателят трябва да докаже липса на професионални качества – знания,умения и навици у работника за изпълнение на възложената му работа.Без значение е на какво се дължи тази липса на качества.Важно е работникът да не ги притежава или те просто да не му достигат.Тези качества да са необходими на работника за ефективно изпълнение на възложената му работа .Основанието по т. 5-та следва да се преценява винаги конкретно,с оглед на конкретно възложената работа,по конкретното трудово правоотношение.На следващо място липсата на качества за изпълнение на работата у работника трябва да отразява едно трайно състояние и да свидетелства за неговата неспособност за изпълнение на възложената трудова функция. По делото работодателят е представил доказателства свързани с виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника.В тази насока са показанията на разпитаните свидетели : К. Ц.,журналистка,свидетелства,че ищецът и създавал проблеми на работното си място,като го чакала с часове,без да знае кога ще дойде на работа.По такъв повод е написала и жалбата,поради това,че ищецът не бил на работното си място „ него все го няма..”/ л.139 от първоинст. решение/.За нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца са показанията на св.Р. К.,който установява,че имало оплаквания за ползване на залата след работно време и употреба на алкохол – „два литра бира”/ л.115/;Св.И.Л.,която е виждала ищеца „… заспал на работното си място” и употребявал алкохол и пушел в компютърната зала/л.115/.Св.П. Б.,счетоводител,която установява,че не могла да създаде навик у А. да се отчита всеки понеделник/л.117/.Доказателства за липса на качества у работника за ефективно изпълнение на трудовите функции не са представени. В обратната насока са показанията на св.С. П. посочен от ищеца ,който не знае А. да е имал проблеми с ръководството./л.139/. По изложените съображения съдът намира,че уволнението на ищеца е незаконно.На първо място заповедта ,с която е уволнен № 123/03.07.2009 год. е незаконосъобразна поради противоречие на соченото правно основание и сочените фактически основания в мотивната част.На следващо място работодателят не е доказал законността на уволнението.Събраните доказателства сочат на виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника и не доказват липса на качества за ефективно изпълнение на трудовите функции у същия.По същите съображения уволнението на ищеца се явява незаконно и следва да бъде отменено .Предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна се явява основателен и доказан и подлежи на уважаване.Основателни и доказани се явяват исковете за възстановяване на заеманата от ищеца длъжност преди уволнението – „оператор в компютърна зала” с място на работа М. дом – Г.О..Поради незаконното уволнение ищецът е претърпял вреди,които следва да бъдат репарирани от работодателя.По реда на чл.225,ал.1 КТ на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в претендирания размер -2034 лв.,според заключението на вещото лице.Искът е доказан по основание с представяне на трудовата книжка от работника и по размер със заключението на съдебно-икономическата експертиза.Обезщетението по чл.225,ал.1 КТ се дължи от когато е поискано,в случая това е сторено с подаване на исковата молба.На основание чл.86 ЗЗД върху това обезщетение в полза на ищеца следва да се присъди законна лихва от датата на поискването,която е и датата на забавата – 03.09.2009 год. до окончателното издължаване. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените в двете инстанции разноски в размер на 350 лв. На основание чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване. Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд,поради което решението като постановено в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено и постановено друго ,уважаващо исковите претенции. Водим от горното въззивния съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № .. от 26.11.2009 год. по гр.д. № .. по описа на ГОРС за 2009 год.,вместо което постановява: ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на А. А. П. с ЕГН – *от гр.Г.О. ,ул.”В. А.”,№ 18,.3,постановено със Заповед № 123/03.07.2009 год. на Директора на ОП”М. Д.С. И. и П. „ – гр.Г.О. по чл.328,ал.1,т.5 КТ и го отменява . ВЪЗСТАНОВЯВА А. А. П. на заеманата преди уволнението длъжност „оператор компютърна зала” с място на работа М. дом-Г.О.,при ОП”М. Д.С. И. и П.” – гр.Г.О.. ОСЪЖДА ОП”М. Д.С. И. и П.” – гр.Г.О. да заплати на А. А. П. сумата от 2034 лв.,обезщетение поради незаконно уволнение ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 03.09.2009 год. до окончателното издължаване. ОСЪЖДА ОП”М. Д.С. И. и П.” – гр.Г.О. да заплати на А. А. П. сумата от 350 лв. разноски. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок считано от 09.02.2010 год.,от която дата тече срокът за обжалване на решението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |