Р Е Ш Е Н И
Е № 1293
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Станислав Узунов след като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2496 по описа за 2019 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 437ал. 1 вр. 435 ал. 2 т. 2,както и 435 ал. 2 т. 6 вр. чл. 442а ал. 2 от ГПК.
Постъпила е до Окръжен съд Пловдив с вх. № 22346/22 юли 2019г. ЖАЛБА, администрирана чрез ЧСИ с вх. № 17177/31.07.2019г., подадена от Ж.А.Т., с ЕГН **********, и А.И.Т., с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. П., ул.“***, против Отказ на ЧСИ Стефан Горчев, с рег. № 825 на КЧСИ, да вдигне наложена възбрана по отношение на собствен несеквестируем недвижим имот, по изпълнително дело № 549/2013г., като неправилен и незаконосъобразен.
Не са постъпили писмени възражения в срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК от страните по делото, респ. от конституирания взискател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, присъединения взискател ТД на НАП, гр. Пловдив, присъединения взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД, редовно уведомени за жалбата на солидарните длъжници Ж. и А. Т..
Постъпили са по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК писмени мотиви от страна на ЧСИ.
Въззивният състав на ПдОС констатира, че обжалваният отказ на ЧСИ е постановен по молба от длъжниците Ж. и А. Т., постъпила по изп. дело, с вх. № 15669/15.07.2019г., като молбата им е оставена без уважение, тъй като от същите не са платени дължимите такси по изпълнението към ЧСИ; отказът на ЧСИ е връчен на 18.07.2019г. на длъжника Ж.Т., изпратен с писмо изх. № 11697/16.07.2019г.
Предвид което и с оглед датата на постъпване на жалбата-22.07.19г., следва да се приеме от съда, че жалбата е подадена в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, от страна на длъжниците, които имат правен интерес от обжалване на постановения отказ, в хипотеза на чл. 435 ал. 2 т.2, както и на чл. 435 ал.2 т. 6 във вр. чл. 442а ал. 2 от ГПК, с оглед на въведените от тях фактически обстоятелства в жалбата. Поради което и въззивният състав на ПдОС намира жалбата на длъжниците за допустима за разглеждане от съда по същество.
Разгледана по същество жалбата на солидарните длъжници Ж. и А. Т. се явява неоснователна, поради следното:
От приложено копие на изпълнително дело № 20138250400549 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, се установяват следните обстоятелства, имащи отношение към предмета на жалбата:
Изпълнителното производство е образувано срещу двамата солидарни длъжници А. и Ж. Т., въз основа на изп. лист въз основа на определение от 21.10.2005т издадено от РС-Първомай по гр.д. № 156/2005г. Делото е образувано по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД гр. София.
Видно е, че върху процесния недвижим имот, намиращ се в режим на съпружеска общност между длъжниците по изп. дело, е била учредена договорна ипотека за обезпечаване вземането на взискателя; респ. върху апартамент № *,трети жил.етаж от жилищна сграда, построена в парцел № V-265,кв.21 по плана на гр. П**, застроена площ от 126 кв.м., ведно с избени помещения № 6 и № 7, с обща площ от 11 кв.м., гараж № 2, с площ от 16.80 кв.м. и таванско помещение № 2 от югоизточната страна на сградата, с площ от 14.60 кв.м., ведно с ¼ ид. части от общите части на сградата и съответното право на строеж.
Видно е, че на същия недвижим имот, е наложена възбрана с разпореждане на ЧСИ от 11.11.2013г., вписана на 20.12.2013г. в СВ-гр. Първомай, под акт № 185,том 1, вх.рег.3027 от 20.12.2013г.
Видно е, че с разпореждане на ЧСИ от 29.06.2018г. на основание чл. 429 от ГПК като взискател по изп. дело е конституирано „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, въз основа на сключен с първоначалния взискател договор за прехвърляне на вземания.
Установява се обстоятелството, за което и жалбоподателите твърдят, че към момента на подаване на жалбата, тяхното задължение към конституирания взискател по изп. дело, вече, е било изплатено. В тази насока, е налице по изп. дело, /лист 1081/ писмена молба вх. № 8805/12.04.2019г., с която конституираният взискател „Агенция за събиране на вземания“ уведомява ЧСИ, че вземането му е погасено и иска вдигане на наложените обезпечения. Молбата на взискателя е оставена от ЧСИ без движение, до заплащане на таксите към ЧСИ в размер на 3070.16 лева, за което взискателят е уведомен на 16.04.2019г. с писмо от същата дата с изх. № 6492.
Въззивният състав не констатира по изпълнителното дело да има данни, респ. доказателства, че таксите към ЧСИ са били заплатени от страните, респективно, от страна на длъжниците, по арг. от чл. 79 от ГПК. В жалбата, от страна на длъжниците се потвърждава, че таксите и разноските в полза на ЧСИ в общ размер от 3070.16 лева, не са заплатени по изпълнителното дело.
Предвид последно посоченото обстоятелство въззивният съд не намира за неоснователен обжалвания отказ на ЧСИ да вдигне възбраната върху собствения на длъжниците недвижим имот. Не са настъпили предпоставките визирани в разпоредбата на чл. 433 ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, за да е налице задължение за СИ да вдигне служебно наложената възбрана върху имота на длъжниците. Това би могло да стане, когато освен, че се изплати задължението към взискателя, се съберат и разноските по изпълнението, в т.ч. и тези дължими към ЧСИ.
Неоснователно е позоваването в жалбата на разпоредбата на чл. 442а от ГПК. Видно е от оценката на недвижимия имот, дадена по делото, както и от задълженията на длъжниците по изп. лист, и по изп. дело, в т.ч. и за дължими разноски, то е била налице съизмеримост между задълженията с наложеното обезпечение – процесната възбрана през 2013година. Няма законово основание, след това възбраната да бъде вдигната, тъй като оценката на възбранения имот надвишава размера на дължимите разноски по изпълнителното дело. Както по-горе е посочено, налице е специална разпоредба на чл. 433 ал. 3 от ГПК, която определя кога е налице служебно задължение на СИ да вдигне наложената възбрана; след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване на изпълнителното производство влезе в сила, а последното обстоятелство следва да е налице, само, след събиране и на разноските по изпълнението, респ., разноските в полза на ЧСИ по изпълнителното дело.
Неоснователно е позоваването в жалбата и на разпоредбата на чл. 444 т. 7 от ГПК, относно несеквестируемост на жилището на длъжника. В случая, такава несеквестируемост не е налице, тъй като длъжниците сами са се отказали от нея, а след като, още, преди налагане на процесната възбрана, са сключили с първоначалния взискател договор за кредит и са обезпечили задължението си с договорна ипотека върху недвижимия си имот; видно от договор за кредит № 131/22.04.2004г., съгласно договорна ипотека, вписана в СВ-гр. П. на 22.04.2004г., под акт № 15, том І, вх.рег.612 от 22.04.2004г.
Въззивният съд намира, че в случая не следва да се обсъжда допустимостта на налагане на възбрана върху недвижимия имот на длъжниците, тъй като предмет на настоящата жалба не е дали, поначало, такава възбрана е била допустима, тъй като самата възбрана е била наложена много преди настоящата жалба, съответно, вписана на 20.12.2013г. в СВ-гр. П., а дали възбраната неоснователно е отказана да бъде вдигната от ЧСИ с обжалвания отказ. В т.н. цитираното в мотиви на ЧСИ ТР №2/2015г.на ОСГТК на ВКС е неотносимо към настоящия казус, тъй като същото е относимо към принципната допустимост на налагане на запор/възбрана върху несеквестируеми непотребими вещи; какъвто въпрос не се поставя с настоящата жалба на длъжниците.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира за изцяло неоснователна жалбата срещу действия на ЧСИ, поради което и жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Решението на окръжения съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, постъпила до Окръжен съд Пловдив с вх. № 22346/22 юли 2019г. ЖАЛБА, администрирана чрез ЧСИ с вх. № 17177/31.07.2019г., подадена от Ж.А.Т., с ЕГН **********, и А.И.Т., с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. П., ул.“***, против Отказ на ЧСИ Стефан Горчев, с рег. № 825 на КЧСИ, да вдигне наложена възбрана по отношение на собствен недвижим имот, по изпълнително дело № 20138250400549.
РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/