Решение по дело №4483/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.07.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на петнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                           

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 4 483 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „О.“ АД да заплати следните суми:

1. на М.Т.К., С.Т.К. и Л.Т.К.:

а) 44 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, получено от техния починал баща Т.С.К. от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.12.2016 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ), плюс законната лихва от 03.02.2017 г. до окончателното изплащане;

б) 2 350,33 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Д.Н. – 1 708,67 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ищците са със съдебен адрес – адвокат Д.Н.,***. З. „О.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на М.Т.К., С.Т.К. и Л.Т.К. срещу З. „О.“ АД за разликата над 44 000,00 лева до пълния предявен размер от 60 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА М.Т.К., С.Т.К. и Л.Т.К. да заплатят на З. „О.“ АД 144,00 лева разноски по делото и 53,33 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 880,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваемия интерес и представи вносен документ. Ако ищците обжалват изцяло решението, с въззивната си жалба те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 320,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалват частично решението, те следва да внесат 2% държавна такса върху обжалваемия интерес и представят вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

          МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.              На ищеца

 

[6] Т.К. заявява в искова молба от 10.04.2017 г., че на 21.12.2016 г. е участвал в ПТП, причинено от Д.Д., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника З. „О.“ АД (ОЗК). От ПТП Т.К. е получил вътречерепна травма с мозъчно сътресение, от която е претърпял неимуществени вреди за 60 000,00 лева.

 

[7] ОЗК не е изплатил на Т.К. обезщетение за неимуществени вреди. Затова Т.К. моли съда да осъди ОЗК да му заплати 60 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Той търси и обезщетение за забава от 21.12.2016 г. – датата на ПТП – до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-3).

 

2.              На ответника

 

[8] ОЗК е оспорил предявените искове. Той заявява, че:

1. не само Д.Д., но и С.К. е предизвикала ПТП;

2. ищецът не е претърпял всички твърдени вреди;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. ищецът е допринесъл за настъпването на увреждането, защото е пътувал без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 23-27).

 

II. ПО ПРОЦЕДУРАТА

 

[9] Т.К. е починал на 11.06.2017 г. (удостоверението за наследници, л. 41). Затова съдът е конституирал като ищци по делото наследниците по закон на Т.К. и негови деца - М.К., С.К. и Л.К. (определението на съда, л. 37-гръб).

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[10] Не се спори, че Т.К. е бил роден на *** г. Той се е чувствал добре, купувал си е вестници и е излизал на пейката пред блока му, където е коментирал спорт и политика с приятели и съседи. Той е живеел с дъщеря си (показанията на свидетеля Т., л. 98-гръб). Т.К. е страдал от: артериална хипертония с хиперточно сърце; мозъчно съдова болест; бъбречна недостатъчност; атрофичен гастрит; анемия от смесен тип; аденом на простатната жлеза; състояние след операция на карцином на дебелото черво; слабинна херния (стр. 10 от допълнителното заключение на вещите лица Т. и д-р Ш., л. 170-179.

 

[11] На 21.12.2016 г. около 18:00 часа Д.Д. е управлявал лек автомобил „БМВ“ по бул. „Г. С. Раковски“ в гр. Хасково с посока на движение към ул. „Съединение“ с 50 км/ч. Попътно пред него С.К. е управлявала лек автомобил Форд, в който на предна дясна седалка се е возил Т.К. (стр. 3 от заключението на вещото лице Т. и д-р Ш., л. 85-92; стр. 4 от допълнителното заключение, л. 170-179; показанията на свидетеля Д., л. 98-гръб). Той е бил с поставен обезопасителен колан (стр. 7-8 от допълнителното заключение на вещите лица Т. и д-р Ш., л. 170-179)..

 

[12] Когато двата автомобила са наближили пешеходната пътека пред „П.б.“, С.Т. е намалила и е спряла пред пешеходната пътека. Д.Д. не е намалил скоростта, не е спрял и лекият автомобил БМВ е ударил лекия автомобил Форд. От удара лекият автомобил Форд е бил отхвърлен напред, напуснал е платното и челно се е ударил в крайпътно дърво с предната си лява част (стр. 3 от заключението на вещото лице Т. и д-р Ш., л. 85-92; стр. 4 от допълнителното заключение, л. 170-179; показанията на свидетеля Д., л. 98-гръб).

 

[13] Така Т.К. е получил: 1. травматичен шок; 2. контузия на главата със сътресение на мозъка без данни за настъпило пълно безсъзнателно състояние; 3. счупване на шесто и седмо ребро вляво с частичен пневмоторакс; 4. контузия в основата на левия дял на белия дроб без клинични данни за дихателна недостатъчност; 5. травматично разкъсване на горния полюс на десния бъбрек с кръв в ретроперитонеалното пространство (заключението на вещото лице д-р П., л. 82-84). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Д.Д. е била застрахована при ответника ОЗК.

 

[14] Т.К. е бил приет за лечение в интензивно отделение на хасковската болница. Той е бил контактен и ориентиран, с оценка от максимален брой 15 точки по Глазгоу кома скала, не е имал травматични промени в мозъчния паренхим и интракраниални кръвоизливи. Вливани са му били инфузионни разтвори, антибиотици, кръвоспиращи, ноотропни, невропротективни медикаменти, противооточни средства и витамини. Три дни по-късно той е бил преместен в клиниката по неврохирургия, откъдето е бил изписан шест дни по-късно - или престоят му в болница е бил девет дни (заключението на вещото лице д-р П., л. 82-84).

 

[15] Нормалният период за възстановяване от подобни сътресение на мозъка, контузия на левия бял дроб и разкъсване на горния полюс на бъбрека е около месец. Счупването на ребрата се възстановява поне за два месеца показанията на вещото лице д-р П., л. 96). Т.К. е изпитвал силни болки в гръдния кош. За него се е грижил свидетелят Т. (показанията на свидетеля Т.).

 

[16] На 03.02.2017 г. Т.К. е поискал от ОЗК да му изплати обезщетение (заявлението, л. 11). Не се спори, че ОЗК не е направил това.

 

[17] Ищците са заплатили: 2 400,00 лева държавна такса (л. 19); 800,00 лева на вещи лица (л. 39 и л. 102); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 104). Общо разноските им са за 3 205,00 лева. Те са били представлявани безплатно от адвокат (л. 72). ОЗК е заплатил: 450,00 лева за вещи лица (л. 58 и л. 107); 20,00 лева за съдебни удостоверения (л. 69 и л. 75); 70,00 лева депозит за свидетел, л. 57). Общо разноските на ответника са за 540,00 лева. ОЗК е бил представляван от юрисконсулт.

 

2.      Спорни по делото обстоятелства

 

[18] Спорно по делото обстоятелство е било дали Т.К. е бил с поставен обезопасителен колан. Правомерното поведение се предполага. Правомерно е Т.К. да е бил с поставен обезопасителен колан. Липсват доказателства той да е бил без поставен обезопасителен колан. Точно обратното, вещите лица Т. и д-р Ш. в допълнителното си заключение са заявили, че не могат да изключат, че Т.К. е бил с поставен обезопасителен колан. Затова съдът приема, че Т.К. е бил с поставен обезопасителен колан.

IV. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[19] Ищците предявили иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

 

1.              По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[20] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[21] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял имуществени/неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[22] Съдът установи, че:

1. Т.К. е участвал в процесното ПТП;

2.  това ПТП е причинило увреждания на Т.К.;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил Д.Д., а неговата гражданска отговорност е била застрахована при ОЗК;

4. от уврежданията Т.К. е претърпял неимуществени вреди;

5. ОЗК не е изплатил обезщетение на ищците за тези вреди, а ищците са наследници по закон на Т.К..

 

[23] Съдът приема, че Д.Д. е причинил ПТП, защото той не е предприел спиране, след като С.К. е спряла пред пешеходната пътека. Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[24] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът определя обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП-21.12.2016 г.

 

[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на лицето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[26] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г^[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[27] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[3]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на две или повече лица след 11.06.2012 г. е 10 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)). Икономическата обстановка в страната от 2014 г. до 2016 г. се е подобрила. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ), която е била: 340,00 лева към 31.03.2014 г.^[4] и 420,00 лева от към 21.12.2016 г.^[5]. Увеличението на МРЗ е било 23,53% (420,00-340,00/340,00).

         

[29] Съдът установи, че към момента на ПТП Т.К. е бил на 83 години. Той е страдал от: артериална хипертония с хиперточнино сърце; мозъчно съдова болест; бъбречна недостатъчност; атрофичен гастрит; анемия от смесен тип; аденом на простатната жлеза; състояние след операция на карцином на дебелото черво; слабинна херния. Въпреки това се е чувствал добре, купувал си е вестници и е излизал на пейката пред блока му, където е коментирал спорт и политика с приятели и съседи.

 

[30] От удара Т.К. е получил: 1. травматичен шок; 2. контузия на главата със сътресение на мозъка без данни за настъпило пълно безсъзнателно състояние; 3. счупване на шесто и седмо ребро вляво с частичен пневмоторакс; 4. контузия в основата на левия дял на белия дроб без клинични данни за дихателна недостатъчност; 5. травматично разкъсване на горния полюс на десния бъбрек с кръв в ретроперитонеалното пространство. Той е бил приет за лечение в интензивно отделение на хасковската болница, където са установили, че е бил контактен и ориентиран, с оценка от максимален брой 15 точки по Глазгоу кома скала, не е имал травматични промени в мозъчния паренхим и интракраниални кръвоизливи. Вливани са му били инфузионни разтвори, антибиотици, кръвоспиращи, ноотропни, невропротективни медикаменти, противооточни средства и витамини. Три дни по-късно Т.К. е бил преместен в клиниката по неврохирургия, откъдето е бил изписан шест дни по-късно - или престоят му в болница е бил девет дни.

 

[31] Нормалният период за възстановяване от подобни сътресение на мозъка, контузия на левия бял дроб и разкъсване на горния полюс на бъбрека е около месец. Счупването на ребрата се възстановява поне за два месеца. Т.К. е изпитвал силни болки в гръдния кош. За него се е грижил свидетелят Т..

 

[32] В информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът откри решение на САС, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от сходни увреждания, вследствие на ПТП от 31.03.2014 г. С него САС е определил 35 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди на 53-годишен пострадал.[6]

 

[33] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че уврежданията по цитираното решение на САС са били настъпили две години по-рано, когато МРЗ е била с 23,53% по-ниска отколкото към 21.12.2016 г., когато е настъпило процесното увреждане. Съдът отчита, че Т.К. е починал шест месеца след ПТП, като смъртта му е ограничила периода на болките и страданията. Съдът също така отчита обаче, че Т. К. е бил на 83 години, докато ищецът по цитираното решение на САС е бил на 53 години. Затова съдът приема, че 44 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Т.К.. Затова съдът осъжда ОЗК да заплати на ищците 44 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 60 000,00 лева.

 

[34] ОЗК е възразил, че Т.К. е допринесъл за настъпването на увреждането, защото е бил без поставен обезопасителен колан. Съдът не установи това. Ето защо възражението е неоснователно.

 

2.              По разноските

 

[35] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 3 250,00 лева и са били представлявани безплатно от адвокат.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 44 000,00 лева при предявен размер от 60 000,00 лева. Затова съдът осъжда ОЗК да заплати на ищците 2 350,33 лева. Съдът осъжда ОЗК да заплати на адвокат Д.Н. 1 708,67 лева адвокатско възнаграждение (60 000,00-10 000,00х0,03+830,00х44 000,00/60 000,00).

 

[37] Ответникът също търси разноски. Той е направил такива за 540,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 16 000,00 лева при предявен размер от 60 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на ответника 144,00 лева разноски по делото (540,00х16 000,00/60 000,00) и 53,33 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х16 000,00/60 000,00).

 

Съдия: