№ 57
гр. ***** , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20203130100801 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. №
4461/28.09.2020 г., подадена от Н. Н. М., ЕГН **********, с адрес: с. ****, община *****,
област **** против З. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, област ****, *****, с която
първоначално са предявени: иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, с който на
основание чл. 322, ал. 2 от ГПК е съединен небрачен иск по чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от СК за
определяне на режима на лични отношения на бащата с децата.
В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните
права:
Страните са сключили граждански брак на 17.04.2014 г., за който е съставен акт за
сключен граждански брак № 25/17.04.2014 г. от Община *****. Съвместното им
съжителство започнало години по - рано, още през 2007 г., когато се установили да живеят в
дома на родителите на ищеца в село ****, община *****. През 2010 г. се родили двете им
деца Е. Н. Н., ЕГН **********, родена на 28.11.2010 г и Н.Н.Н., ЕГН ******, роден на
28.11.2010 г., след което животът им започнал да се организира изцяло около грижите,
свързани с тях. Постепенно съпрузите се отдалечили емоционално, като общуването им -
разговорите, решенията, действията, всичко било свързано единствено с децата и техните
нужди. Все по - често помежду им започвали спорове, прерастващи в скандали. Ответникът
непрекъснато била недоволна от ищеца - от грижите му за дома, за децата, от работата му и
най - вече от това, че не осигурявал достатъчно средства за издръжка. Едновременно с това
тя не искала да работи, както преди раждането на децата, така и след като те поотраснали.
Воден от желанието да осигури спокоен живот на семейството си и предвид непрекъснатото
недоволство на ответника, ищецът се съгласил да започне работа извън страната, като
заминал за Република *****. Плановете им били след като се установи и си намери работа,
да намери дом, в който да живее цялото семейство, което да се премести от България.
Твърди, че за времето, през което бил сам в чужбина и уреждал преместването, не е
преставал да изпраща парични средства, да се интересува от децата и ответника. В
1
изпълнение на съвместните им планове се завърнал в България, където с ответника
сключили граждански брак и заминали заедно за *****. В чужбина противоречията помежду
им се задълбочили. Ответникът започнала да недоволства от условията, от времето, което
ищецът ѝ отделял, от промяната в начина на живот и пр. В крайна сметка тя решила да се
завърне в България, където вместо в дома им се преместила да живее в дома на нейните
родители в град *****. Ищецът приел решението ѝ, като продължил да работи в *****, а в
България се завръщал колкото е възможно по - често и изпращал почти всички пари, които
печелил, на съпругата си. Въпреки това, продължителната раздяла между съпрузите,
свързана с трудовата ангажираност на ищеца, неразбирателството между тях, неуспехът им
да постигнат съгласие относно важните за семейството цели и да обединят усилията си за
постигането им, довели до прекъсване на емоционалната връзка между страните. В началото
на 2020 г. ищецът научил, че ответникът е срещнала друг мъж, с който е решила да живее
съвместно, което поставило край на фактическото им съжителство. Твърди, че от тогава до
настоящия момент двамата са преустановили изцяло контактите си. Разговаряли само
няколко пъти по телефона във връзка с децата и срещите на ищеца с тях.
Изложеното обосновавало убеждението му, че между съпрузите непоправимото е
изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност, разбирателство и доверие, необходими
за съществуването на всеки брачен съюз, поради което продължаването на брака им е
безпредметно и противоречащо на принципите на морала.
С оглед на това счита, че са налице условията на чл. 49, ал. 1 от СК, тъй като бракът
им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да постанови решение, с
което да прекрати брака на страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брачните отношения, без да се произнася по въпроса за вината.
Заявява, че не се противопоставя местоживеенето на децата Е. Н. Н. и Н.Н.Н. да бъде
определено при тяхната майка, на адрес: град *****, община *****, област ****, ******; че
не се противопоставя упражняването на родителските права по отношение на децата Е. Н.
Н. и Н.Н.Н. да бъде предоставено на тяхната майка З.И. А., като на ищеца бъде определен
режим на лични контакти с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, първата половина от официалните
празници и ваканциите през всяка четна година и втората половина от същите през нечетна
година, както и 30 дни през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск.
Заявява готовност да предоставя месечна издръжка в размер на по 160 лева за всяко
от децата, чрез тяхната майка, с падеж 10 - то число на месеца, за който се дължи, считано от
датата на постановяване на съдебното решение.
Заявява, че няма претенции към ползването на семейното жилище, тъй като домът, в
който страните са живели съвместно до датата на раздялата им в град *****, принадлежал
на родителите на ответника.
С молба вх. № 4461/28.09.2020 г. уточнява, че не претендира издръжка от съпругата
си. Заявява, че страните нямат придобити по време на брака недвижими имоти в режим на
СИО, движими вещи на значителна стойност, както и МПС; че нямат съвместни /общи/
влогове, регистрирани на свое име търговски дружества и участие в такива, както и че не
притежават дялове и акции в търговски дружества.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който изразява становище за допустимост на иска по чл. 49, ал. 1 от СК.
Посочва, че страните са сключили граждански брак на 17.04.2014 г. и са родители на
2
малолетните близнаци Е. Н. Н. и Н.Н.Н., родени преди брака - на 28.11.2010 г. Излага, че в
началото на фактическото им съжителство, както и след сключването на брака, когато
децата им били на съвсем невръстна възраст, живеели в дома на родителите на ищеца в село
****, община *****, област ****.
Оспорва изложеното в исковата молба, а именно че е била недоволна от съпруга си
по причина, че не осигурява достатъчно средства за издръжка и че не е пожелавала да
работи, като твърди, че разбирала, че ищецът полагал усилия да намери и започне
високоплатена работа, което да позволява задоволяването в най-висока степен на нуждите
на семейството. Имали заеми и всякакви други задължения. Твърди, че не можела да
започне работа, защото се налагало, както и досега, да полага ежедневни грижи за децата и
по - специално за Н., който страдал от идиопатична периферна вегетативна невропатия и
вродена стеноза на клапата на белодробната артерия. Детето имало засегнати функции на
организма. Излага, че когато децата били на около една година и половина, ищецът решил
да замине да работи в *****, с уговорката, че като се установи с работа и квартира, тя и
децата ще заминат за *****, за да са заедно цялото семейство. Още с пристигането си
ищецът започнал добре платена работа – заварчик, но непрекъснато да отлагал момента за
покана към нея и децата без причина. Това продължило една - две години. След дълго
настояване от нейна страна ответникът заминала за ***** с децата. След кратък престой там
установила промяна в характера на ищеца. Освен, че залагал непрекъснато в хазартни игри,
поддържал и извънбрачна връзка с друга жена и злоупотребявал с алкохола. Вместо със
съвместни усилия да печелят и спестяват пари, така че да се върнат в България, да си върнат
заемите, да си изплатят задълженията и да продължат да градят живота си, отношенията им
се влошавали. Освен това ищецът бил натрупал още заеми. Твърди, че не издържала, взела
децата и се върнала в България, като се установила в ***** при родителите си. Въпреки че
били разделени, конфликтите между тях продължавали. Преди три години решила да даде
пореден шанс на съпруга си, за да спасят брака си и отново отишла при него в *****, но
този път сама. Кратко време след пристигането ѝ, започнала работа на три места. Скоро
обаче отношенията между съпрузите се влошили до степен, в която и при най - малка
забележка от нейна страна, че закъснява или пропилява пари по хазартни игри, че пие
алкохол и ходи на дискотеки и на заведения сам, водело до заплахи и конфликти,
прерастващи в побои над нея. Това довело до решението ѝ да се върне в България след
около седем месеца и заживяла в жилището на родителите си в град *****, ****** заедно с
децата.
Твърди, че към момента страните по делото са с влошени отношения до стенен,
препятстваща продължаването на съжителство им в дух на взаимно уважение, общи грижи
за децата, разбирателство и споделено упражняване на родителските права. Посочва, че
преди три месеца е създала друго семейство и заедно с двете си деца и партньора си се
установили да живеят в град *****, *********, aп. 29. Твърди, че към момента ищецът
работи в ***** като заварчик и месечните му доходи са минимум 2000 евро, но при
наличието на доходи в такъв размер изпращал на децата недостатъчни за отглеждането им
суми и то не регулярно. Твърди, че въпреки това, самата тя не е пренебрегвала родителските
си задължения да се грижи и издържа децата си, включително ползвала подкрепата на
приятели, като вземала пари на заем.
Заявява, че изцяло може да поеме грижата и възпитанието на децата, че за нея
интересите на децата са от първостепенно значение и че грижите, които полага за тях
съответстват изцяло на потребностите на децата, като при това детето Н. било със
специални потребности, и че е в техен интерес да живеят при нея.
Счита,че дълбокото разстройството на брака не може да се преодолее, за да се
3
възстановят нормалните съпружески отношения, както и че фиктивното съществуване на
брака им е неоправдано както от лична, така и от обществена гледна точка.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака на
страните, без да се произнася по въпроса за вината.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът З. И. М. предявява при условията и по реда на
чл. 211 от ГПК насрещни небрачни искове с правна квалификация чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от СК,
във вр. с чл. 143 от СК и по чл. 149 от СК за родителските права, местоживеенето, режима на
лични отношения на бащата с децата и издръжката на децата, както и по чл. 53 от СК за
фамилното име на жената след прекратяването на брака и чл. 56 от СК за семейното
жилище, инкорпорирани в отговора и уточнени с молба от 24.11.2020 г. и в с.з., проведено
на 18.02.2021 г.
Моли да ѝ бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца, като бъде определено местоживеенето на децата при тяхната майка на
адрес: град *****, **********. Да бъде определен режим на лични отношения на бащата с
децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до
18:00 часа в неделя с преспиване, първата половина от официалните празници и ваканциите
през всяка четна година и втората половина от същите през нечетна година с преспиване,
както и 20 дни през лятото, когато това време не съвпада с годишния отпуск на майката.
Моли да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 280 лева
месечно на всяко едно от децата, считано от датата на подаването на исковата молба с падеж
10 - то число на месеца, за който се дължи.
На основание чл. 53 от СК прави искане след прекратяване на брака да възстанови
предбрачното си фамилно име - А..
Заявява, че не претендира издръжка от ответника.
Заявява, че съпрузите нямат придобити по време на брака в режим на СИО
недвижими имоти, нямат придобити по време на брака МПС и движими вещи на значителна
стойност, нямат придобити влогове, нямат регистрирани на свое име търговски дружества и
не участват в такива, както и че не притежават дялове и акции в търговски дружества.
Заявява, че по отношение на поетите от съпруга Н. Н. М. задължения към банки и
небанкови кредитни институции, получени за задоволяване на негови лични нужди, няма да
отговаря за погасяването им.
Претендира разноски.
В допълнителна молба от 24.11.2020 г., депозирана с оглед указанията на съда, З. И.
М. уточнява, че семейното жилище, находящо се в гр. *****, ******, в което страните са
живели с децата си по време на брака, е собственост на родителите ѝ.
Заявява, че не предявява насрещен иск по чл. 32, ал. 2 от СК.
Моли съда освен по иска за развод, да се произнесе само по отношение на исковете за
упражняване на родителските по отношение на децата, местоживеенето на децата, режима
на лични отношения между всеки един от родителите и децата, издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на
съпругата.
4
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещните претенции Н. Н. М. е депозирал
отговор на насрещната искова молба, в който изразява становище за допустимост на
насрещната искова молба.
Счита, че предвид съдържанието на отговора, позицията на ответника по делото е
идентична с тази на ищеца относно желанието да бъде прекратен обвързващият страните
граждански брак без произнасяне по въпроса за вината. Според ответника М. изложеното
изключва необходимостта да бъдат анализирани причините и отговорността за настъпилото
влошаване на отношенията в семейството, довели до настоящото окончателно решение за
развод. Въпреки това, с оглед необходимостта от изчерпателност, както и предвид фазата на
производството, счита за необходимо да посочи, че оспорва, обективираните в отговора
твърдения за брачни провинения, в частност, злоупотреба с алкохол, с хазарт, наличие на
извънбрачна връзка, физическо и психическо насилие, упражнявано от него спрямо З.М..
Твърди, че наведените в тази насока обстоятелства не отговарят на обективната истина.
Действията му са били винаги и изцяло съобразени и продиктувани от нуждите на
семейството и неговото желание да осигури на съпругата и децата си спокойствие,
финансова обезпеченост и добри условия за живот. Заявява, че получените чрез труд или
кредит финансови средства са използвани за задоволяване на семейни потребности в
зависимост от нуждите в различни периоди от време. Твърди, че е пренебрегнал собствените
си интереси, отделяйки се за продължителен период от време от дома си, именно, за да
потърси възможност за по-добре заплатена работа извън България, като непрекъснато и до
настоящия момент не е преставал да предоставя финансова издръжка на децата и съпругата
си, а след настъпване на фактическата раздялата, само на Е. и Н., с които не е прекъсвал и
отношенията си.
Доколкото с уточнителна молба от 24.11.2020 г. ответникът е коригирала позицията
си по делото, сочейки, че не предявява насрещен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от СК
счита, че е предявен единствено насрещен иск по чл. 127, ал. 2 от СК. По отношение на
визираната претенция в исковата молба посочва, че е заявил, че не се противопоставя
местоживеенето на децата им да бъде определено при тяхната майка, както и същата да
упражнява родителските права. В тази насока е претендиран и режим на лични контакти,
който да позволи да бъде съхранена изградената между Е. и Н. и техния баща връзка на
взаимна обич, доверие и привързаност. В тази връзка и предвид факта, че през част от
годината е извън пределите на Република България и обективно е възпрепятстван да
реализира в пълен обем режима на лични контакти, е направил искане през лятната
ваканция да прекара с децата поне 30 дни - време, което ще им позволи да общуват
пълноценно и да реализират различни съвместни занимания, вкл. да планират почивка.
Оспорва претендирания размер на месечна издръжка, а именно по 280 лева за всяко
от децата с възражения по чл. 59, ал. 5 от СК. Твърди, че същият не съответства на
възможностите му, тъй като освен за Е. и Н. има задължения да се грижи и издържа още
едно непълнолетно дете, както и на нуждите на издържаните. Излага също, че доходите,
които реализира са в размер много по - нисък от посочения от З.М., а и не са регулярни, тъй
като трудовата му ангажираност не е постоянна след началото на ковид - епидемията,
отразила се негативно на всички сфери от социалния и икономически живот в Европа.
Поддържа, че присъждането на подобен размер на издръжка би го поставило в
невъзможност да я заплаща, респ. да търпи последствията от това си поведение, както и в
невъзможност да задоволява дори най - елементарните свои потребности.
5
Оспорва и претенцията за присъждане на разноски по делото.
В първото по делото съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се
процесуалният си представител, който представя доказателство за наличието на уважителна
причина за неявяването му – трудов договор, сключен с Й.А.П. – PJA Mоntagebau,
Besigheimerstr. 1,74366 Кирхейм на Некар, с превод от немски на български език, от който е
видно, че служителят е встъпил на работа в дружеството на 01.05.2019 г., поддържа
исковата молба и моли за нейното уважаване. Представя писмена защита.
Ответникът, чрез своя процесуален представител, уточнява, че претендира
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. *****, ******, което е нейно
наследствено жилище, а да бъде определено местоживеенето на децата да бъде при нея на
адрес: гр. *****, **********. В с.з., проведено на 18.02.2021 г., признава, че е получила от
бащата следните суми за издръжка на децата, а именно: в края на месец август 2020 г.
сумата от 500 лева, през месец септември 2020 г. сумата от 400 лева, през месеците
октомври и ноември 2020 г. сумата в общ размер на 200 лева, през месец януари 2021 г.
сумата от 200 лева и през месец февруари 2021 г. сумата от 200 лева. Поддържа насрещните
искови претенции и моли за тяхното уважаване. Претендира разноски.
В съдебните заседания Дирекция "Социално подпомагане" – ***** се представлява
от социален работник Диана Петрова, оправомощена да представлява дирекцията пред съда
със заповед на директора № 0305-РД01-0014/14.01.2019 г., и социален работник Д.Ж.,
оправомощена да представлява дирекцията пред съда със заповед на директора № 0305-
РД01-0009/04.01.2021 г.като са депозирани и социални доклади.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От писмените доказателства, представени в оригинал, респ. официално заверени
преписи на: удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
сключен граждански брак № 0025/17.04.2014 г., съставен от длъжностно лице по гражданско
състояние при Община *****, област **** /представено в оригинал/, удостоверение за
раждане на Е. Н. Н., издадено въз основа на акт за раждане № I-2418/01.12.2010 г. от
Община ****, удостоверение за раждане на Н.Н.Н., издадено въз основа на акт за раждане №
I-2417/01.12.2010 г. от Община ****, етапна епикриза на Е. Н. Н. към лист №
004536/26.10.2020 г., издадена от АИППМП д-р Е.Ю.С. ЕООД и етапна епикриза на Н.Н.Н.
към лист № 004535/26.10.2020 г., издадена от АИППМП д-р Е.Ю.С. ЕООД, служебна
бележка № АСД05020248/20.10.2020 г. на Н.Н.Н., издадена от Първо основно училище
„Христо Смирненски” – гр. *****, служебна бележка № АСД05020247/20.10.2020 г. на Е. Н.
Н., издадена от Първо основно училище „Христо Смирненски” – гр. *****, удостоверение
изх. № 0305-943-00-0210#1 от 15.02.2021 г., издадено от ДСП – *****, удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 253/14.08.2003 г. от Община *****,
решение без номер, постановено на 08.02.2013 г. по г.д. № 884/2012 г. на РС – *****,
удостоверение за декларирани данни, актуални към 23.02.2021 г., издадено на от Община
***** на Н. Н. М., разписка от 05.03.2021 г., документи за превод на суми в полза на З.М. от
26.10.2020 г. – 100 евро, от 28.01.2021 г. – 50 евро и от 16.02.2021 г. – 100 евро, трудов
договор на ищеца, както и от служебно направени справки в НБД „Население” за страните,
се установява, че страните са сключили граждански брак на 17.04.2014 г. в гр. *****, област
****, за което е съставен акт за сключен граждански брак № 0025/17.04.2014 г., съставен от
длъжностно лице по гражданско състояние при Община *****. От връзката си страните
имат родени две малолетни деца - Е. Н. Н., ЕГН **********, родена на 28.11.2010 г и
Н.Н.Н., ЕГН ******, роден на 28.11.2010 г., а ищецът Н.М. има и едно непълнолетно дете
6
С.Н. Н., ЕГН **********, родена на 12.08.2003 г. от предходно съжителство, като с
решение 08.02.2013 г. по г.д. № 884/2012 г. на РС – ***** родителските права по отношение
на детето С. Н. са предоставени на бащата, а майката С. И. е осъдена да заплаща месечна
издръжка в полза на детето в размер на 150 лева. От представените етапни епикризи се
установява, че детето Е.Н. е с поставена диагноза: други остри инфекции на горните
дихателни пътища с множествена локализация и с анамнеза – с чести инфекции на ГСП, а
детето Н. Н.в е с поставена диагноза: идиопатична периферна вегетативна невропатия,
вродена стеноза на клапата на белодробната артерия и с анамнеза – дете с вроден сърдечен
порок и често боледуващо от ИГДП, периодично проследявано от детски кардиолог. През
учебната 2020/2021 г. децата Е.Н. и Н. Н.в са ученици в 4 клас в Първо основно училище
„Христо Смирненски” – гр. *****. От представеното удостоверение изх. № 0305-943-00-
0210#1 от 15.02.2021 г., издадено от ДСП – ***** се установява, че за времето от 01.11.2020
г. до 31.01.2021 г. З. И. М. не е била подпомагана по нито едно правно основание /Закон за
семейните помощи за деца, закон за социално подпомагане, Закон за закрила на детето,
Наредба РД-07-5/16.05.2008 г. и Закон за хората с увреждания/, подпомагането по чл. 7, ал. 1
от ЗСПД е отказано през месец 11.2020 г. поради непредставено удостоверение за наличието
на доходи от трудови правоотношения на съпруга М.. От представено удостоверение за
декларирани данни на Н. Н. М. е видно, че същият е декларирал имот, находящ се в с. **** с
кадастрален номер 444, квартал 87, УПИ парцел 3, одобрен през 1987 г., с акт за собственост
– нот. акт № 47, том 1, дело 46/11.02.2011 г., както и движимо имущество: лек автомобил с
рег. № В5071КТ, лек автомобил с рег. № ***** и лек автомобил с рег. № ****. Ищецът има
сключен трудов договор с работодател във ФР ***** от 2019 г. за неопределен периода от
време, по силата на който получава нетно месечно трудово възнаграждение в размер на 1500
евро. За периода от 26.10. 2020 г. до 05.03.2021 г. същият е заплатил издръжка на децата в
общ размер на 400 лева и 250 евро, което не се оспорва от ответника.
По делото са представени социални доклади, според които след раздялата на
родителите основните грижи за децата Е. и Н. се полагат от майката, която задоволява
техните потребности и успява да им осигури всичко необходимо, подпомагана от новия си
съжител. Споделила е, че бащата се е видял с децата за 4 дни по време на новогодишните
празници, а през другото време разговарял с тях по телефона. Установено е, че между децата
и тяхната майка съществува силна емоционална връзка. Посочени са данни за
здравословното състояние на децата, както и обстоятелството, че същите посещават
учебните занятия, но често боледуват. Децата контактуват с роднините си по майчина и
бащина линия, както и със своите връсници. Жилището, което обитават майката и децата, е
наето. Същото представлява тристаен апартамент, в който има обзаведена детска стая, като
е осигурено лично пространство за всяко от децата. Хигиенно – битовите условия в
жилището са много добри. Майката не работи и не е регистрирана в ДБТ – гр. *****.
Същата не е подпомагана от ДСП – *****. През м. ноември 2020 г. майката е подала
заявление – декларация за месечна помощ по чл. 7 от ЗСПД, но е отказана такава, тъй като
бащата не е декларирал доходите си и е уведомил, че работи в *****. Становището на
социалните работници е, че З.М. притежава необходимия родителски капацитет за
правилното отглеждане и възпитание на децата, както и че в интерес на децата е да
поддържат емоционална връзка с двамата си родители и разширените им семейни кръгове.
В съдебно заседание социалният работник Жечева посочва, че режимът на децата,
създаден от майката, съответства на тяхната възраст – осигурява достъп на децата до
образование и възможност за подготовка за следващия учебен ден; децата имат своя
обзаведена стая в наетото жилище. Посочва, че по принцип формата на обучение на децата
е присъствена, но те често боледуват. Личен лекар на децата е д-р С., но когато се налага
майката ги води на преглед при д-р Б., която е педиатър. Майката е споделила, че не се
налага детето Н. да приема някакви специални лекарства за сърдечното си заболяване.
7
Децата са споделили, че имат връзка с баща си, когато пожелаят.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на две групи
свидетели, а именно: свидетелите С. М.М. – майка на ищеца и К.Н.М. – първа братовчедка
на ищеца, и свидетелите Е. С.С. – племенница на ответника и ищец по насрещните искове и
Ф.М.Ч. – съседка на ответника и ищец по насрещните искове.
Според показанията на свидетеля С. М. страните са разделени от началото на 2020 г.,
като разговорите между тях са по въпроси свързани с децата. Бащата поддържал постоянна
връзка с децата по телефона, а през лятото на 2020 и за Нова година се е връщал в България
за по около месец, през което време вземал децата. Майката не е създавала пречки за
контактите на бащата с децата. Понастоящем същата живеела с друг мъж. Когато е извън
България ищецът изпращал по банков път суми за издръжката на децата, а когато е в
България, той поемал издръжката на децата. Двете деца били с бронхиална астма, постоянно
се разболявали, около два пъти на месец, и им се купували лекарства, като за предписаните
лекарства се заплащало около 60 - 70 лева. Твърди, че тя и синът водели момчето на
периодични прегледи при кардиолог във **** и ****, които бащата заплащал. Твърди също,
че синът се грижил за другото си дете, за което не получавал издръжка. Децата Е. и Н.
гостували в техния дом. Те имали нужда от подкрепа в учението, тъй като били в четвърти
клас, но не можели да четат. Синът бил съгласен да наемат частен учител и имал
намерение да предприеме действия лично той. Децата пътували до училище с училищен
автобус. Майката им приготвяла храна и давала пари на децата за училище.
В своето показания свидетелят Е. М. посочва, че последните два пъти, когато се
ищецът прибрал в България – през лятото и за Коледа, взел децата и ги завел в къщата, в
която живее той. Ищецът бил добър баща и угаждал много на децата. Те били привързани
към него, но повече момчето. Той редовно се чувал с тях по телефона. Страните били
разделени от месец януари 2020 г., но се чували заради децата. Чули, че майката имала
любовник. Н. предоставял финансова издръжка на децата. Децата имали бронхит и често
боледували, около два пъти месечно. Когато били болни майката се обаждала на Н., че
децата са болни и той изпращал пари. Детето Н. имал сърдечен проблем и на годината един
път била провеждана консултация, като през месец август миналата година бащата го завел
в **** при някакъв известен лекар. За другото дете на ищеца – С. Н., посочва, че тя е на 16
години и живее с баба си и дядо си на село. Бащата се грижил финансово за нея, тъй като
майката я оставила. Свидетелят не е сигурна, но доколкото знае майката на момичето не
изпращала нищо. Според свидетеля децата Е. и Н. били много назад в учението, нямало кой
да им помага. Трябвало им учител, тъй като майката не знаела да чете и пише. Ищецът
работел в ***** от 8-9 години като заварчик, като през последната година не бил
съкращаван или оставал без работа.
Според свидетеля Е. С. страните били разделени от около година. Разговаряли по
телефона за децата. Жилището в кв. Север било наето от З. и тя заплащала месечен наем в
размер на 250 лева. В къщата на родителите на З. живеел най – малкият брат със
семейството си. З. искала да живее отделно, защото имала приятел. Децата имали астма и
често боледували, а Н. – и проблеми със сърцето. Майка им ги водела на лекар при д-р Б. с
такси, често се налагало да им купува лекарства. З. често искала пари от свидетеля, които
връщала, когато Н. изпратил и от себе си давала. Майката не се е оплаквала, че децата
имат проблем в училище, не е споделяла, че иска да вземе учител на децата. Посочва, че
преди ищецът изпращал по 50, 100 евро, както и че роднините на Н. носели пари на децата
по 100, най – много 200 лева на месец. Бабата на децата им донесла дрешки за Нова година
един – два пъти. З. не работела заради децата, а сега не вземала и детски, тъй като Н. имал
много доходи в *****. Той работел като заварчик.
8
В своите показания свидетелят Ф.Ч. посочва, че З. плащала наем в размер на 250 лева.
Знае, че децата пътуват до училището и обратно с училищен автобус. Майката не работела,
защото децата често боледували и тя нямало на кого да ги остави. З. съжителствала с
приятеля си. Децата боледували през седмица и майката ги водела при д-р Б. с такси.
Понякога заплащала прегледите, тъй като нямала направление. В последно време майката е
споделяла, че бащата изпраща пари, показвала лекарствата, които е купила за децата,
като последно е споменавала, че е платила 80 – 100 лева за лекарства. Твърди, че З. се
през месец септември З. се оплаквала за финансови проблеми, за разходи най – вече за
децата. Имало е моменти, когато е казвала, че няма пари. Доколкото знае от 4-5 месеца
майката не получава детски добавки, защото мъжът не е представил дохода си и че
същият е висок, и че тя няма как да получава детски. От време на време майката изпращала
децата на село при свекърва , която не отказвала да гледа децата. Свидетелят не е
виждала от село да се носи храна и дърва.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в горепосочените части, съблюдавайки
нормата на чл. 172 от ГПК по отношение на онези от тях, които са роднини на страните, тъй
като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират
помежду си и с останалите доказателства по делото. В частите относно средствата за
издръжка, нейния размер и месеците, през които е заплащана, съдът не кредитира
показанията на свидетелите, доколкото същите не кореспондират помежду си, а и с
представените по делото писмени доказателства и направеното признание, липсва и
конкретика в по – голямата част от тях за месеците, през които е заплащана и нейния
размер.
На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт по делото е изслушано детето Е. Н. Н.. При
изслушването детето посочи, че се чуват с баща му по телефона. Не са на училище, защото
са болни. Баща им изпращал пари и им купил подаръци за Нова година. Всичко си имали с
Н.. Поддържали връзка с родителите на баща им. Когато били в неприсъствена форма на
обучение, учила през телефона.
Предвид данните по делото за здравословното състояние на детето Н. Н.в, с
определение № 63/27.01.2021 г. съдът не е допуснал изслушване на детето.
На основание чл. 59, ал. 6 от СК по делото е изслушана майката. При изслушването
същата посочи, че страните живеят разделени от години и желае да се прекрати брака. След
като се разделили тя и децата живели при майка , но след като тя починала, се преместила
от къщата, за да не се травмира. Децата пътували с училищен автобус, но когато било
студено ги карали с кола, защото често се разболявали, били астматични и приемали
лекарства за астма. Заплащала лекарствата без намаление. Често се налагало да ги води при
д-р Б.. Не получавала социални помощи, не получавала детски от месец ноември. Помолила
бащата, като се върнал за Нова година, да попълнят документи за детските на децата. Той
казал, че неговите доходи са големи и тя няма да може да взема. Мъжът, с когото живеела,
помагал за децата. Той плащал тока, купувал храна, ако се налагало, карал децата с колата.
Ако има нещо в училище с децата, той се обаждал на госпожата да пита. Твърди, че баща
им, като си беше тук, не е ходил да се вижда с госпожата, да се интересува как са, учат ли, а
мъжът, с когото живеела, се интересувал и отишъл лично. Бившите свекър и свекърва не
се обаждали да искат децата да ги вземат. Тя казвала на децата да им се обадят, да отидат за
1-2 дена. Те ги вземали. Н.га не са казали, че няма да ги вземат. Децата отивали за един - два
дена и се връщали.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото
законодателство, съдът направи следните правни изводи:
9
По иска по чл. 49, ал. 1 от СК:
Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото писмени и
гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени, за което липсва спор по делото. Помежду им липсва взаимното доверие и
уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид
изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е лишен от
съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не
съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1
от СК. Обстоятелствата, че съпрузите са във фактическа раздяла от началото на 2020 г. и
контакти помежду им са сведени до въпроси, свързани с децата, както и установената от
ответника извънбрачна връзка, говори за прекъсване на връзките между двамата съпрузи -
духовни, физически и имуществени. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може
да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните
съпружески отношения.
По исковете по чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от СК:
Водещ критерий при решаване на въпроса за предоставянето на родителските права
по отношение на родените от връзката на страните малолетни деца е интересът на децата,
преценен след изследване на съответните обстоятелства изброени в ал. 4 от същата норма -
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности. В контекста на изложеното, съдът
кредитира изготвения социален доклад. Взе предвид пола на децата, възрастта им и
здравословното им състояние, възможността на съжителя на майката да я подпомага,
както финансово, така и при отглеждането на децата, а също и възможността на родителите
на бащата да я подпомагат чрез полагане на непосредствени грижи, макар и за по няколко
дни.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че за децата Е.
и Н. се полагат грижи, които отговарят на потребностите им и че майката притежава
необходимия родителски капацитет. Бащата не се противопоставя упражняването на
родителските права по отношение на децата да бъде предоставено на майката, както и да
бъде определено местоживеенето им при майката на посочения в насрещната искова молба
адрес: гр. *****, **********, предвид направеното уточнение от процесуалния
представител на ищеца по насрещните искове, като бъде съобразена изразената от него, чрез
процесуалния му представител, позиция и желание при евентуална промяна на адреса,
същият да бъде уведомяван. Такова е и желанието на ищеца по насрещните искове.
Доколкото по делото не са налице доказателства, които да разколебават съда, че това е в
интерес на децата, то родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на
майката, като местоживеенето на децата да бъде определено при нея на горепосочения
адрес, като при промяна на адреса, на който пребивават децата, бащата следва да бъде
своевременно уведомяван от майката.
При предоставяне упражняването на родителски права в пълен обем на единия
родител, съдът следва да определи и режим на лични контакти на децата с другия. Режимът
на лични отношения следва да е такъв, че в максимална степен да задоволи потребността на
децата и от двамата родители. В решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр.д. № 6851/2014 г. на
ВКС, IV г.о. се сочи, че желанието на родителите и децата по въпроса за упражняването на
родителските права и режим на лични контакти не са задължителни за съда. Предвид
10
конкретните данни по делото, че бащата живее и работи във ФР *****, като завръщанията
му в България са два пъти годишно за по около един месец през лятото и един месец за
коледните и новогодишните празници, като през останалото време бащата контактува с
децата по телефона и като съобрази необходимостта от поддържане на връзката между
бащата и децата, съдът намира, че подходящ би бил следния режим на лични отношения на
бащата с малолетните деца: всяка първа и трета събота и неделя от 10.00 ч. в събота до 18.00
ч. в неделя с преспиване, първата половина от официалните празници и ваканциите през
всяка четна година и втората половина от същите през нечетна година, както и 30 дни през
лятото, когато майката не ползва годишен отпуск.
По исковете по чл. 143 и чл. 149 от СК:
Като съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по
отношение на децата се предоставят на майката, като децата ще продължат да живеят с нея,
съдът намира, че следва да се определи размера на издръжката в полза на децата,
която следва да се заплаща от бащата.
Задължението за издръжка на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК
те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи – чл. 142, ал. 1 от
СК, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете
през 2021 г. е в размер на 162.50 лева месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 от СК, вр. с чл. 1, ал. 2
от ПМС № 331 от 26.11.2020 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за
страната, в сила от 01.01.2021 г. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При
новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед
на конкретните доказателства по всяко дело може да определи издръжка, която е в интерес
на децата, съобразно възрастта и потребностите им, гарантира стабилност в ежедневието им
и съответства на доходите на родителя.
Съобразно Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на Върховния съд, „нуждите
на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия
на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за случая. Не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи
към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се
използват за цели извън издръжката.“ Другият критерий е възможностите на родителя. При
определяне на конкретния размер съдът отчита и размера на собствената издръжка на
задълженото лице, както и дали последното има задължение към други лица.
С биологичното израстване на детето, нарастват и неговите потребности за храна,
облекло, съпътствани от здравни, образователни, социални потребности, спортни занимания
и др., за задоволяването на които са необходими повече средства. В случая към момента
децата Е. и Н. са на 10 години, същите са ученици, което означава, че децата се намират във
възраст, в която растат и се налага всеки сезон да се купуват нови обувки, дрехи, учебни
материали и пособия. Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установи, че децата боледуват често от инфекции на горните дихателни пътища – около
един – два пъти в месеца, за което, според показанията на свидетелите и от двете групи, се
заплащат лекарства, чиито цени според показанията варират между 60 и 100 лева. По
отношение на детето Н. се установи, че е с поставена диагноза: идиопатична периферна
11
вегетативна невропатия, вродена стеноза на клапата на белодробната артерия, поради което
е периодично проследявано от детски кардиолог, като за това заболяване не се налага прием
на лекарства или спазването на специална диета и режим. Между страните обаче не е
спорно, че при завръщането си в България детето се води на периодичен преглед в **** от
бащата, който заплаща прегледа. Установи се също, че поради честите им боледувания, се
налага децата да отсъстват от училище, поради което изостават в учението. Децата имат
нужда да посещават допълнителни уроци по български език. Според показанията на
свидетеля С. М. децата не могат да четат и пишат, а свидетелят Е. М. посочва, че децата
почти не могат да говорят на български, че имат трудности в училище. И двамата свидетели
твърдят, че учителите се обаждат на баба им, че децата изостават, както и че майката не
може да им помогне в това отношение. Освен това свидетелят С. М. посочва, че бащата знае
за този проблем на децата в училище и че синът е съгласен да бъде нает частен учител на
децата, за което са говорили. Твърди, че бащата имал намерение да предприеме действия, но
по делото не се твърди и няма данни такива действия да са били предприети от негова
страна. Изброените потребности на децата са обичайните за тяхната възраст, като са налице
данни, че същите имат и специфични нужди. В Конвенцията за правата на детето /Приета от
ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е признато правото на
всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите за неговото физическо, умствено,
духовно, морално и социално развитие. Следователно съгласно Конвенцията задължението
на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически
потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и
социални потребности, във връзка с осигуряване на развитието на детето. Съдът отчита и
факта, че понастоящем икономическата обстановка в страната е динамична. Налице е
неизменно повишаване на цените на стоките и услугите, като темпът на нарастването им е
устойчив.
По аргумент от чл. 125, ал. 1 от СК задължението за издръжка е общо на двамата
родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си. Според
задължителните разяснения в т. 5 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на
Върховния съд, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация. От доказателствата по делото се
установява, че бащата има сключен трудов договор, според който получава нетно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1500 евро. Съдът приема твърдението на ищеца по
насрещните искове, изразено чрез процесуалния му представител, че трудовото
възнаграждение на бащата е поне 2000 евро за недоказано. На първо място, в тежест на
ищеца по исковете е да докаже твърдения размер на дохода на бащата по трудовото
правоотношение, като именно в този смисъл е била разпределена от съда доказателствената
тежест, указвайки му, че следва да установи възможностите на бащата да дава издръжка в
претендирания размер. Същият обаче не е сторил това. От страна на ищеца по насрещните
искове не са представени годни доказателства за размера на брутното трудово
възнаграждение на бащата. Като такива не могат да се приемат представените за сведение
разпечатки от различни сайтове. За една от тях се твърди, че възпроизвежда данни от
Министерство на труда и социалната политика на ***** за актуалната минимална почасова
ставка за *****, която ежегодно се приема със закон. От разпечатката е видно, че същата от
9.35 евро през 2020 г. се увеличава на 9.50 евро от 01.01.2021 г. Подобна разпечатка, за
която не се сочи, а и няма данни от кой сайт е направена, няма доказателствена стойност.
Дори да се приеме, че информацията от нея е достоверна, то при 40 часова работна седмица
на ответника, според трудовия му договор, през 2021 г. минималната му месечна работна
заплата би възлизала в размер на 1520 евро, т. е. с 20 евро повече от установената по делото
нетната работна заплата с представено писмено доказателство, неоспорено от ищеца по
насрещните искове. Що се отнася до разпечатките от публикувани оферти за набор на
12
персонал от различни фирми, съдът намира същите за неотносими към настоящия спор,
доколкото се касае за оферти на посреднически фирми, а и по делото няма данни трудовият
договор на бащата да е бил сключен с посредничеството на някоя от тях. Освен това следва
да се отчете, че бащата има задължение да издържа още едно непълнолетно дете,
родителските права по отношение на което са предоставени на него. При определяне на
възможностите за заплащане на издръжка следва да се имат предвид и задълженията на
родителите за издръжка към други лица, чийто кръг е определен с разпоредбите на чл. 140,
ал. 1 от СК и чл. 141 от СК. В случая от доказателствата по делото се установява наличието
на задължение на бащата да издържа и друг свой ненавършил пълнолетие низходящ, което
не се оспорва от другата страна. По делото обаче не се твърди, че ответникът живее в
жилище във ФР *****, за което заплаща наем, респ. не са и ангажирани доказателства в тази
насока. Ето защо подобно твърдение, направено едва в писмената защита, не следва да бъде
обсъждано.
Майката не работи и от месец ноември 2020 г. не получава помощи за децата. Твърди,
че не можела да започне работа, защото се налагало, както и досега, да полага ежедневни
грижи за децата и по - специално за Н., който страдал от идиопатична периферна
вегетативна невропатия и вродена стеноза на клапата на белодробната артерия, но по делото
не са наведени твърдения, а и не се установява посоченото заболяване на детето да изисква
някакви специални грижи. Същата е в трудоспособна възраст и няма данни за заболявания
или за наличието на други обективни причини, които да се явяват пречка тя да започне
работа и да си осигурява месечни доходи поне в размер на минималната работна заплата за
страната.
При съобразяване на вече изложеното, ведно с икономическите условия в страната,
пазара на работна ръка и размера на минималната работна заплата през 2021 - 650 лева,
предвиден да покрие основните разходи на възрастен човек, както и при съобразяване на
специфичните нужди и благополучието на малолетните деца, съдът намира, че за
задоволяване на потребностите на децата общият размер на необходимата месечна
издръжка, дължима от бащата и майката, е в рамките на около 370 лева за всяко едно от
децата. Необходимата издръжка за всяко дете следва да се разпредели – по 120 лева, които
да се поемат от майката и по 250 лева, които следва да се заплащат от бащата. При
определяне размера на издръжката съдът отчита обстоятелството, че майката осъществява
фактическото отглеждане на децата и полага ежедневни грижи за тях. От друга страна
доходите, които може да реализира бащата са значително над средните за страната.
Посочените размери на издръжката са реални с оглед възрастта и специфичните
потребности на децата. Същите не са прекомерни, като бащата би могъл да я осигурява
наред със задължението му да издържа и друго непълнолетно лице. Ответникът е млад,
здрав, в трудоспособна възраст и е в състояние да реализира месечен доход в размер над
средния за страната, още повече, че живее и работи в страна от Европейския съюз, която е с
най – развитата икономика. Ирелевантно е дали заплащането на издръжка в посочения
размер би създавало затруднения за бащата, защото уреденото в чл. 143 ал. 2 от СК
задължение на родителите за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е безусловно, без
значение дали изпълнението му ще ги затрудни. Законодателят е предвидил, че издръжка за
ненавършило пълнолетие лице се дължи независимо от работоспособността и от
възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Този характер на издръжката
цели осигуряването на средства, които да гарантират на децата начин на живот и развитие,
каквито те биха имали, ако родителите им живееха заедно, а несъмнено първото и най-важно
задължение на всеки родител е да се грижи подобаващо за децата си, да им осигури условия
да отраснат здрави и да се образоват, за да имат добра житейска реализация. Издръжката на
децата му следва да е приоритет за всеки един баща. Освен това същият е в трудоспособна
възраст и следва да реализира доходи, достатъчни за осигуряване както на собственото си
13
съществуване, така и на лицата, към които има задължения за издръжка.
Ето защо съдът приема, че дължимата издръжка от бащата за двумесечния период от
предявяване на исковата молба – 02.09.2020 г. до предявяване на насрещната искова молба –
30.10.2020 г. е в размер на 250 лева за всяко дете, както и че от предявяване на насрещната
искова молба занапред бащата дължи издръжка на всяко от малолетните деца в размер по
250 лева месечно, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда –
30.10.2020 г., с падеж 10 – то число на месеца, за който се дължи, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното
изплащане.
Предвид направеното признание от страна на ищеца по насрещните искове и
събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че за периода от края на месец
август 2020 г. до 05.03.2021 г. бащата е заплатил сума в общ размер на 1900 лева за
издръжка на децата. С решение № 152/22.12.2020 г. по г. д. № 4162/2019 г. на ВКС, IV г.о. е
прието, че интересът на детето не се нарушава при авансовото плащане на издръжката. Не
съществува и забрана за длъжника да изпълни предварително, но това изпълнение, след
изчерпване на предварително заплатената сума съобразно дължимите месечни вноски, не го
освобождава от задължението му да плаща и занапред периодично средства за
ненавършилото пълнолетие дете, като при забава се дължи законна лихва.
Съобразно така определения от съда размер от 250 лева на дължимата от бащата
месечна издръжка за минало време за всяко дете, общият размер за периода от датата на
подаване на исковата молба – 02.09.2020 г. до датата на подаване на насрещната искова
молба – 30.10.2020 г. възлиза на 966.28 лева, а за периода от края на месец август до края на
месец октомври 2020 г. той е заплатил издръжка в общ размер на 1000 лева /от страна на
ищеца по насрещния иск е направено признание за заплатена издръжка за месеците
октомври и ноември 2020 г. общо в размер на 200 лева, поради което следва да се приема, че
от тази сума 100 лева са заплатени за издръжка за месец октомври/. Ето защо предявеният
насрещен иск за издръжка за минало време е неоснователен и следва да бъде от отхвърлен.
Предвид определения размер от 250 лева на дължимата от бащата месечна издръжка
на всяко дете занапред, считано от датата на подаване на насрещната искова молба –
30.10.2020 г., остатъкът от заплатената от същия сума в общ размер на 933.72 лева през
периода месец октомври 2020 г. – 05 03.2021 г. /1900 – 966.28 = 933.72 лева/, ще бъде
изчерпан за периода от 30.10. 2020 г. до 30.11.2020 г. и за периода от 30.11.2020 г. до
26.12.2020 г. Ето защо насрещният иск по чл. 143 от СК за заплащане на месечна издръжка в
размер на 280 лева следва да бъде отхвърлен за периода от датата на подаването на
насрещната искова молба – 30.10.2020 г., до 30.11.2020 г., а за периода от 30.11.2020 г. до
30.12.2020 г. искът следва да бъде уважен до размера на сумите по 33.14 лева, а за разликата
до претендирания размер по 280 лева следва да бъде отхвърлен, както и следва да бъде
уважена насрещната претенция за заплащане на месечна издръжка в размер на 250 лева,
считано от 30.12.2020 г., като за разликата от уважения размер по 250 лева месечно до
пълния претендиран такъв по 280 лева месечно за всяко дете, същата следва да бъде
отхвърлена.
По иска по чл. 56 от СК:
Предвид обстоятелството, че от връзката си страните имат ненавършили пълнолетие
деца и семейното жилище е собственост по наследство на съпругата, за което няма спор
между страните и съпругът няма претенции за ползване на същото, съдът намира, че
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. *****, ******, след прекратяване на
14
брака следва да бъде предоставено на съпругата, на която се предоставя упражняването на
родителските права.
По иска по чл. 53 от СК:
Предвид направеното от съпругата искане, както и установеното по делото, че е била
с фамилно име А. преди брака и е приела фамилното име на съпруга при неговото
сключване, съдът намира, че след прекратяване на брака същата следва да носи
предбрачното си фамилно име – А..
По разноските:
С оглед изхода на спора и съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът по насрещните
искови претенции има право на разноски съразмерно с уважения насрещен иск за издръжка.
Същият претендира такива в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по тези искове следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на
329.67 лева, съобразно уважения иск за издръжка.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът – ответник по насрещните искове също има
право на разноски съразмерно с отхвърлените насрещни претенции за издръжка, но същият
не е претендирал разноски и такива не следва да му се присъждат.
Съобразно чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК и на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът намира, че следва да бъде
определена окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 50.00 лева, от които
ищецът е внесъл 25.00 лева, а разликата от 25.00 лева подлежи на доплащане от ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - ***** държавна такса в размер на 360.00
лева върху уважения размер на претендираната издръжка по чл. 143 от СК, изчислена върху
тригодишния платеж.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта, с която се уважава иска за присъждане
на издръжка.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 от СК брака, сключен в гр. *****, област
**** на 17.04.2014 г. между Н. Н. М., ЕГН **********, с адрес: с. ****, община *****,
област **** и З. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, област ****, *****, за който е
съставен акт за сключен граждански брак № 0025/17.04.2014 г. от Община *****, област
****, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася
по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Е. Н.
Н., ЕГН **********, родена на 28.11.2010 г. и Н.Н.Н., ЕГН ******, роден на 28.11.2010 г.,
на майката З. И. М., ЕГН **********.
15
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата Е. Н. Н., ЕГН ********** и Н.Н.Н., ЕГН ******,
при майката З. И. М., ЕГН **********, на адрес: град *****, *********, aп. 29.
ЗАДЪЛЖАВА майката З. И. М., ЕГН ********** при промяна на адреса на адреса, на
който пребивават децата Е. Н. Н., ЕГН ********** и Н.Н.Н., ЕГН ******, да уведомява
своевременно бащата Н. Н. М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Н. Н. М., ЕГН **********, с
децата Е. Н. Н., ЕГН ********** и Н.Н.Н., ЕГН ******, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, първата половина от
официалните празници и ваканциите през всяка четна година и втората половина от същите
през нечетна година, както и 30 дни през лятото, когато майката не ползва годишен
отпуск, като при осъществяване на режима на лични отношения взема децата от дома на
майката и ги връща там.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск по чл. 149 от СК, предявен от З. И. М., ЕГН **********
като майка и законен представител на децата Е. Н. Н., ЕГН ********** и Н.Н.Н., ЕГН
****** срещу Н. Н. М., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на децата Е.
Н. Н., ЕГН ********** и Н.Н.Н., ЕГН ******, чрез тяхната майка и законен представител З.
И. М., ЕГН ********** месечна издръжка в размер по 280 лева за всяко дете за минало
време, а именно - за периода от подаване на исковата молба - 02.09.2020 г. до датата на
предявяване на насрещната искова молба – 30.10.2020 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск по чл. 143 от СК, предявен от З. И. М., ЕГН **********
като майка и законен представител на децата Е. Н. Н., ЕГН ********** и Н.Н.Н., ЕГН
****** срещу Н. Н. М., ЕГН ********** за заплащане на месечна издръжка на децата Е. Н.
Н., ЕГН ********** и Н.Н.Н., ЕГН ****** в размер на в размер на 280 лева за периода от
датата на подаването на насрещната искова молба – 30.10.2020 г., до 30.11.2020 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН **********, с адрес: с. ****, община *****, област **** ДА
ЗАПЛАТИ на детето Е. Н. Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
З. И. М., ЕГН ********** издръжка в размер на 33.14 лева /тридесет и три лева и
четиринадесет стотинки/ за периода от 30.11.2020 г. до 30.12.2020 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от падежа до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 143 от СК за разликата от присъдения до претендирания размер от 280 лева за същия
период, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН **********, с адрес: с. ****, община *****, област **** да
заплати на детето Н.Н.Н., ЕГН ******, чрез неговата майка и законен представител З. И. М.,
ЕГН ********** издръжка в размер на 33.14 лева /тридесет и три лева и четиринадесет
стотинки/ за периода от 30.11.2020 г. до 30.12.2020 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от падежа до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 143 от СК за
разликата от присъдения до претендирания размер от 280 лева за същия период, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН **********, с адрес: с. ****, община *****, област **** ДА
ЗАПЛАЩА в полза на детето Е. Н. Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител З. И. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250 лева /двеста и
петдесет лева/, считано от 30.12 2020 г. с падеж 10 – то число на месеца, за който се дължи,
до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 143 от СК за разликата от
16
присъдения до претендирания размер от 280 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН **********, с адрес: с. ****, община *****, област **** ДА
ЗАПЛАЩА в полза на детето Н.Н.Н., ЕГН ******, чрез неговата майка и законен
представител З. И. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250 лева /двеста и
петдесет лева/, считано от 30.12 2020 г. с падеж 10 – то число на месеца, за който се дължи,
до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 143 от СК за разликата от
присъдения до претендирания размер от 280 лева, като неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ семейното жилище, находящо се в гр. *****, област ****, ******,
което е собствено по наследство на З. И. М., ЕГН **********, за ползване след развода на
съпругата З. И. М., ЕГН **********, на която се предоставя упражняването на родителските
права.
След прекратяване на брака З. И. М., ЕГН **********, ще възстанови предбрачното
си фамилно име – А..
ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН **********, с адрес: с. ****, община *****, област ****, да
заплати на ищеца насрещните искове З. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, област
****, *****, сумата от 329.67 лева /триста двадесет и девет лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважения иск за издръжка по чл. 143 от СК.
ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН **********, с адрес: с. ****, община *****, област ****, ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на РС - ***** дължимата по делото държавна такса съобразно
присъдената издръжка по чл. 143 от СК, в размер на 360.00 лева /триста и шестдесет лева/,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА З. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, област ****, *****, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС - ***** окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева
/двадесет и пет лева/ по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК, във вр. с
чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Постановява на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
При неплащане на присъдената държавна такса в едномесечен срок, считано от
влизане в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващ и дължимата
държавна такса за издаването му.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ОС - ****.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
17