О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260873 ,
23.11.2020 г.***
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав в закрито заседание на двадесети и трети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър
Муртев
като разгледа докладваното от младши
съдия Александър Муртев ч. гр. д.№ 2643 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК.
Образувано по частна жалба на В.К.В., подадена чрез адв. Росен Диев, против Определение № 261123 от 25.09.2020г.***, постановено по гр.д. № 589 по
описа на съда за 2020г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя
за изменение на постановеното по делото решение № 1934/06.08.2020г. в частта за разноските.
В частната жалба се сочи, че с
постановеното по гр.д. № 589 по описа на БРС за 2020г.
решение жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата М.В. сумата в размер на
390,00 лв., представляваща разноски по делото за заплатен от нея адвокатски
хонорар. Намира така обжалваното определение за незаконосъобразно и постановено
в противоречие с установената трайна практика на ВКС, като в тази насока се позовава
на Определение № 385 от 25.08.2015г. на ВКС по ч.гр.д. 3423/2015г., I г.о., Определение № 62 от 26.03.2015г. на ВКС по гр.д. №
4351/2014г., II г.о., Решение № 275 от 30.10.2012г.
по гр.д. № 444/12г., II г.о. Излага доводи, че с така
цитираните съдебни актове е възприето, че правилото за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не може да намери приложение в производствата на
спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права и в
производството по чл.127а от СК. Застъпва становище, че тъй като постановеното
по делото решение ползва и двамата родители, всяка от страните следва да понесе
разноските, които е направила пред първата инстанция, независимо от изхода на
спора. Счита, че с оглед на това принципно положение, възприето като постоянна
съдебна практика, разноските следва да останат за страните така, както са
сторени.
С тези доводи се иска обжалваното определение
да бъде отменено, а решението изменено в частта за разноските.
Препис от частната жалба
е изпратен на насрещната страна, която не е депозирала отговор.
Като постави за разглеждане депозираната частна жалба, Бургаският окръжен
съд установи следното:
Частната жалба е
подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано
по искова молба на М.Б.В. против В.К.В. за заместване съгласието на ответника
за издаване на международни паспорти на децата им Карина и В., както и за
пътувания на децата до държавите – членки на ЕС, Великобритания и Република
Турция до пет пъти в годината, с продължителност не по-дълга от 1 месец,
придружавани от своята майка или упълномощено от нея лице.
С постановеното по делото решение, съдът е
уважил предявеният иск по чл.127а, ал.1 от СК като е дал заместващо съгласие за
извършване на исканите действия. При този изход на спора е приел, че
претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото разноски в размер
на 390 лв. се явява основателна, като не е възприел доводите на ответника за
тяхната недължимост.
С обжалваното определение от 25.09.2020г. районния
съд е оставил без уважение депозираната
от ответника молба за изменение на постановеното решение в частта за
разноските. Районния съд е споделил становището на ответника, че производството
е такова за спорна съдебна администрация, но независимо от това е приел, че
ищецът има право да получи сторените от него разноски, тъй като с поведението
си ответникът е дал повод за завеждане на делото и дори е оспорил исковете.
Посочил е, че в разглежданата хипотеза, за да замести необходимото му
съдействие, ищецът е бил принуден да заведе дело и да направи разноски за
заплащане на дължимата държавна такса, в това число и да ползва услугите на
адвокат. В допълнение е намерил приложеното от молителя съдебна практика за
неотносима, поради разликата в предмета на исковите производства, във връзка с
които е постановена.
Определението е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Безспорно в случая не се касае за общо исково
производство, а за особено производство по спорна съдебна администрация.
Въпреки особения характер на производството като несъщинско исково
производство, в същото важат общите правила по чл.78 от ГПК за разпределяне
отговорността за разноски. Нормата на чл.78 от ГПК се намира в част първа “Общи правила” на процесуалния закон и се прилага за всички
уредени в него производства, доколкото не са предвидени специални правила за
някои от тях. Производствата по спорна съдебна администрация на отношенията
между родители и деца не са изрично уредени в процесуалния закон, като в
последния няма и изрично регламентирани по-особени правила относно
отговорността за разноски по този вид производства. Следователно по тях
приложение намират общите правила по чл.78 от ГПК, които поставят в основата на
отговорността за разноски поведението на страните в процеса и причинените от
техни неоснователни действия вреди за другата страна.
При уважаване на такъв иск с предмет спорна
съдебна администрация на ищеца следва да се присъдят на общо основание
разноски. На ищеца не биха се дължали разноски само при хипотезата на чл.78,
ал.2 от ГПК, в която ответникът не е дал повод с поведението си за завеждане на
делото и ако изрично признае иска /в тази насока определение № 252 от
25.09.2015г. по гр.д. № 3895/2015г., II г.о., ГК на ВКС/. Въпреки, че по въпроса за дължимостта на
разноски в производства по спорна съдебна администрация има противоречива
практика /така в обратен смисъл цитираното от жалбоподателя
определение № 385/25.08.2015г. по ч.гр.д. № 3423/2015г., I г.о., ГК на ВКС/,
преобладаващата практика е в насока, че разноски се дължат и в това
производство, като обстоятелствата следва да се преценяват при всеки конкретен
случай, респ. за определящо се смята поведението на страните и в частност на
ответника по делото /в тази насока Определение № 246 от 17.06.2019г. на ВКС по
гр. д. № 4797/ 2018г., III г.о., ГК на ВКС, Определение № 306 от
04.09.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 2722/2017г., III г.о., ГК, Определение № 332 от 02.06.2015г. по ч. гр. д.
№ 2518/2015г., III г.о., ГК на ВКС, Определение № 18/7.01.2014 г. по ч.
гр. д. № 3859/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/
Следователно, от значение в случая е, дали ответникът В.К.В. е дал повод с
поведението си за завеждане на делото и дали е признал или оспорил искането. В
тази връзка следва да се отбележи, че твърденията на бащата за това, че ищцата
никога не е търсила съгласието му, респ. не е получавала неговото съгласие за
пътуване на децата в чужбина, както и за издаване на техни задгранични паспорти
останаха изцяло недоказани по делото. Факт е, че ответникът не е предоставил
незабавно исканото от него съгласие за пътуване на детето, което не е сторил и
в хода на производството по чл.127а от СК. В подкрепа на този извод се явява и
отправеното на 16.07.2020г. от ответника в о.с.з. искане, първоинстанционния
съд да редуцира претенцията на ищцата относно времето и поводите за излизане в
чужбина на двете деца, чрез което ответникът не е дал исканото съгласие, а е
поддържал позицията си по оспорване на искането до приключване на
производството в първата инстанция. Освен това с отговора на исковата молба е
оспорил искането като неоснователно, т.е. липсва признание на искането от
негова страна. С това си поведение той е дал повод за завеждане на делото и
дължи на общо основание сторените от ищцата по делото съдебно-деловодни
разноски.
Жалбоподателят не претендира разноски за настоящото производство и
такива не следва да се присъждат.
Настоящото определение е
необжалваемо, тъй като определенията по чл.248, ал.3 от ГПК следват реда за
обжалване на решението, което е изменено или допълнено в частта за разноските.
Въззивно решение по спор по чл.127а от СК не подлежи на касационно обжалване /чл.280, ал.2, т.2 от ГПК/, поради което е определението на
въззивния съд по частна жалба срещу определение по чл.248, ал.3 от ГПК не
подлежи на последващо обжалване пред ВКС.
Водим от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №261123 от 25.09.2020г. по гр. д. № 589/2020г. по описа на БРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.