РЕШЕНИЕ
Гр. София, 17.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV б въззивен състав, в публично
заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
Ивелина Симеонова
при секретаря Христина Цветкова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 3218 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение №
20275293/14.12.2020 г. по гр.д. № 6704/2020 г. по описа на СРС, 150 състав е
уважен предявен от М. Н.Д.против Столична община иск с правно основание чл. 49
във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и ответникът е
осъден да заплати сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на падане на земята, поради
стъпване в повдигната тротоарна плочка на 11.06.2019 г. на тротоара на бул.
Христо Ботев в гр. София, ведно със законната лихва от датата на инцидента –
11.06.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 283,23 лева,
представляваща обезщетение имуществени вреди за направени разходи за лечение –
такса за хоспитализация, метален стабилизатор и лекарства, ведно със законна
лихва от датата на инцидента -
11.06.2019 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над
сумата до пълния предявен размер от 20000 лева и над сумата от 283,23 лева до
пълния предявен размер от 336,03 лева.
Срещу решението, в
частта, с която е уважен предявения иск, е постъпила въззивна жалба вх. № 25009163/19.01.2021
г., подадена от Столична община. Изложени са съображения за неправилност на
постановеното решение в обжалваната част. Въззивника – ответник в
първоинстанционното производство поддържа, че неправилни са изводите, че между
страните не се спори, че на 11.06.2019
г. М.Д. е претърпяла инцидент – паднала на бул. Христо Ботев и е счупила долния
край на лъчевата кост при лявата гривнена става. Посочва, че не е оспорил
твърдението, че ищцата е претърпяла злополука, но оспорва настъпването й по
описания начин, както и причинната връзка между вредите и събитието. Поддържа,
че е налице противоречие между първоначалните твърдения на ищцата относно
мястото на настъпване на събитието и събраните по делото гласни доказателства,
което водело до обективни съмнения относно правилността на приложението на
правните норми, регламентиращи деликтната отговорност. Поддържа, че не е било установено по безспорен
начин наличието на неравности на тротоарната настилка. Не било доказано при
условията на пълно и главно доказване, че към датата на злополуката е
съществувала дупка или необичайна неравност или пукнатина на тротоарното
платно, изискваща незабавен текущ ремонт. При условията на евентуалност,
поддържа, че определеното от съда обезщетение не съответства на критериите за
справедливост, установени в практиката на съдилищата. Моли решението в
обжалваната част да бъде отменено изцяло и да бъде отхвърлен предявения иск.
При условията на евентуалност, моли обезщетението на неимуществени вреди да
бъде намалено. Претендира направените по делото разноски в двете инстанции,
както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25035979/26.02.2021
г., подаден от въззиваемия М.Н.Д.. Поддържа, че въззивната жалба е
неоснователна, тъй като в първоинстанционното производство са събрани
доказателства, установяващи настъпването на събитието, както и
причинно-следствената връзка с установените вреди. Моли обжалваното решение да
бъде потвърдено, тъй като е правилно законосъобразно и мотивирано. Претендира
направените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството
по гр.д. № 6704/2020 г. по описа на СРС, 150 състав е образувано по искова
молба, подадена от М.Н.Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 49 във
връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите против Столична община.
Ищцата твърди, че на 11.06.2019 г. около 09.00 часа е отивала на работа, като е
вървяла по десния тротоар на бул. „Христо Ботев“, в гр. София, движейки се в
посока от пл. „Македония“ към „Петте кьошета“. След като пресякла ул. „Лайош
Кошут“ се спънала в неравност на тротоара (повдигната тротоарна плочка) и
паднала на земята. Твърди, че в резултат на удара ищцата получила следните
телесни повреди – счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, с
фрагментарно разместване – наложило оперативна репозиция, травма с хематом на
ляв глезен, травма с охлузване на лявото коляно. Твърди, че след падането
останала на земята и почувствала силна болка в областта на лявата китка. С
помощта на колеги успяла да се изправи. Била откарана в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“,
където били извършени изследвания и била установена фрактура с дислокация,
поради което било взето решение за извършване на репозиция под анестезия.
Поставена била гипсова имобилизация и било назначено медикаментозно лечение и
спазване на щадящ режим. След като била свалена гипсовата имобилизация, на
пострадалата било указано да закупи и носи имобилизационна ортеза за китка в
продължение на още 45 дни. При ежедневното обслужване имала нужда от помощ от
близки, изпитвала болки. Два месеца след претърпяната травма била приета за
допълнително лечение в Специализирана болница за рехабилитация. Твърди, че била
неработоспособна за период от 91 дни. Поддържа, че въпреки проведеното лечение
пълно възстановяване не настъпило. Твърди, че по повод на лечението си е
направила разходи в общ размер на 336,03 лева. Поддържа, че отговорността на
ответника следва да бъде ангажирана, тъй като има задължение да поддържа
тротоарните настилки. Направено е искане ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 20000 лева, представляваща неимуществени вреди, както и сумата от
336,03 лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
събитието – 11.06.2019 г.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който Столична община
оспорва предявения иск, като заявява, че оспорва фактическите твърдения,
изложени в исковата молба. Оспорва, че инцидентът не е настъпил в резултат на
неизпълнение на нормативни задължения на Столична община, не само поради факта,
че тротоарната настилка в описания периметър е в нормално състояние, не е
изисквала ремонт, което било установено с констативен протокол № РКС
*********/06.07.2020 г., както и поради обстоятелството, че в районната
администрация не бил постъпвал сигнал за нарушено състояние на пътната настилка
в процесния район. Поддържа, че дори да е настъпило увреждане на ищцата, то то
се дължало на нейна небрежност. Оспорва размера на имуществените вреди като
поддържа, че представените документи не съответстват на претенцията, както и че
изписаните медикаменти не съответстват на изписаните. Поддържа, че не е налице
причинно-следствена връзка между претърпените вреди и бездействие на Столична
община да поддържа в нормално състояние пътната настилка. При условията на
евентуалност, ако бъде установено, че събитието е настъпило по описания начин,
както и че е налице причинна връзка с получените от ищцата вреди, то оспорва
размерът на претенцията, като поддържа, че е завишен. Прави и възражение за
съпричиняване, като твърди, че ищцата е проявила невнимание като се е
придвижвала невнимателно и без нормалната житейска предпазливост. Моли предявеният
иск за бъде отхвърлен.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Н.С.П.. В
показанията си свидетелката установява, че познава М.Д. от доста години, защото
работят заедно в една сграда на бул. „********През 2019 г., летен ден, времето
било хубаво, около 9.00 часа, свидетелката отивала на работа и вървяла по бул.
„Христо Ботев“. На около 3-4 метра пред нея вървяла М.Д. ***, която излиза на
ул. „Христо Ботев“ М. изведнъж паднала. Спънала се и политнала напред. На
мястото на падането имало неравности – плочките били разместени. Една плочка
стърчала нагоре, друга – надолу.
Свидетелката се затичала след нея, помогнала й да стане. От съседните
офиси излезли хора и казали „Тук много често започнаха да падат хора“. Ръката
на ищцата започнала да се подува. Взели лед от кафенето до офиса и го сложили
на ръката. Болката, обаче, се
увеличавала и затова хванали такси и отишли в Пирогов. След преглед в спешния
кабинет, направили снимка и констатирали, че има счупване и се наложило да я
хоспитализират.
Във връзка с установяване на размера на неимуществените вреди са събрани
гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Т.Ж.Д.. В показанията си свидетелката
заявява, че познава ищцата от тридесет години и са добри приятелки. Разбрала
през месец юни 2019 г., че М.Д. е претърпяла инцидент, тъй като ищцата й се
обадила и й казала, че е в Пирогов. Обяснила, че си е счупила китката, падайки
на път за работа. Разбрала, че лявата й ръка е счупена и предстояло да я
гипсират. Помолила на следващия ден свидетелката да дойде и да й помогне да се
прибере след изписването. Помогнала й да се прибере и да се изкъпе и да се
облече. Поставен й бил гипс и поради това ищцата се нуждаела от помощ за
елементарни нужди. Свидетелката останала да спи при пострадалата, защото била
разстроена от ситуацията. Напазарувала й, сготвила й, а на другия ден постоянно
държали връзка по телефона. Вечерта отново свидетелката отишла в дома на ищцата
и така около 10 дни се грижела за нея докато свикне и спадне отока, който
създавал проблем при движение на пръстите на ръката. Успокоявала я, защото М.Д.
била разстроена и изпитвала болки. Дъщеря й не можела да се грижи за нея, тъй
като имала малко бебе. Била подтисната,
тъй като не можела да ходи на работа и това оказвало влияние върху финансовото
й състояние.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и след преглед на
ищцата е изготвено и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза. Вещото
лице установява, че на 11.06.2019 г. М.Д. е приета в Първа клиника по Ортопедия
и травматология в „Пирогов“ с диагноза – вътреставно счупване на долната част
на левия радиус, травма с хематом на ляв глезен, травма с охлузване на лявото
коляно. Установява се, че след поставяне на инфилтрационна анестезия е
извършено ръчно наместване на ръката и е поставена гипсова имобилизация. На
19.06.2019 г. след извършено рентгенографско изследване е извършено заглушаване
(затваряне) на гипсовата лонгета. На 13.07.2019 г. гипсовата лонгета е свалена
след носенето й в продължение на 32 дни.
Установява се, че на 07.08.2019 г. М.Д. е прегледана амбулаторно като е
отразено, че движенията в лявата гривнена става и пръсти са силно болезнени и
затруднени, а проведената рехабилитация не е дала достатъчен терапевтичен ефект
и са установени леко ограничени движения във всички посоки. Вещото лице
установява, че по своя медико-биологичен характер уврежданията представляват
средна степен на телесна повреда, като периодът на възстановяване на
пострадалата е около 3 месеца. Дава заключение, че ищцата ще има болки от
ревматоиден характер на лявата гривнена става при по-голямо натоварване и при
промяна на времето, които ще останат за цял живот. Посочва, че получените
телесни повреди са в резултата на описания от ищцата инцидент.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че М.Н.Д. е
била в разрешен отпуск поради временна неработоспособност в периода от 11.06.2019-09.09.2019
г. или общо 91 дни.
Във връзка с установяване на твърдените имуществени вреди са събрани
писмени доказателства – фискални бонове от 18.06.2019 г. , фискален бон от
17.07.2019 г. , фактура и фискален бон от 15.07.2019 г. , фактура от 14.08.2019
г., на обща стойност от 283,23 лева.
Ответникът е ангажирал писмени доказателства за установяване на
изпълнение на задълженията си за поддръжка на тротоарното платно в процесния
участък – Констативен протокол № РКС –
20-ВК08-1251/06.07.2020 г., изготвен от длъжностни лица от районна
администрация „Красно село“ във връзка с извършена проверка на тротоар от
страна на нечетни номера на бул. Христо Ботев, попадащи на територията на район
Красно село, като е констатирано, че той е изграден от бетонови плочи 50/50 в
добро състояние, както и че до този момент не са постъпвали сигнали във връзка
с неотложен ремонт на тротоарната настилка.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната
жалба е неоснователна.
Предмет
на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 49 във връзка
с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата на чл.
49 от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Предвидената от закона отговорност е особен вид
безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия и
тя има гаранционно-обезпечителен характер. Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установят общите предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на определено лице, както и възлагане на
работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод
тази работа.
Задължението
за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е
налице виновно противоправно действие или бездействие на определено лице, от
което са причинени вреди на ищеца, както и причинната връзка между тях. В
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
противоправното деяние на служители на ответника, вредите, както и причинната
връзка между тях. В тежест на ответника е било да установи, че е възложил на
свои служители изпълнението на вменените от закона дейности, свързани с поддръжка
на общинските пътища, както и че тези лица са изпълнили задълженията си.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 11.06.2019 г. ищцата М.Н.Д.
е получила увреждания при падане на бул. Христо Ботев в гр. София. По делото са
ангажирани писмени и гласни доказателства, както и е приета съдебно-медицинска
експертиза, които установяват при съвкупната им преценка, че събитието, при
което настъпило увреждането на ищцата е станало по описания в исковата молба
начин. Ответникът – въззивник в настоящото производство не е ангажирал
доказателства, които да опровергават събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетелката Н.П. – очевидец на събитието. Показанията на
свидетелката са логични, последователни и не противоречат на другите събрани по
делото доказателства. В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е основал
фактическите си изводи относно настъпване на събитието въз основа на тях. Те не
се опровергават от представения от ответника констативен протокол, изготвен от
служители на общината, които една година по-късно са установили, че състоянието
на тротоарната настилка е добро.
От
приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява
причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и травматичните
увреждания, получени от М.Д..
Неоснователно
се явява и възражението на въззивника, че не носи отговорност за настъпилото
събитие, тъй като са изпълнени задълженията по поддръжка на тротоарната
настилка, както възражението, че изключителна вина за падането си има ищцата. Съгласно
разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване са общинска собственост. По силата на разпоредбата на чл. 31 от Закона
за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществяват от общините. В конкретния случай, общината
чрез своите служители не е изпълнил задълженията си за поддръжка, която се
изразява в осигуряване на безопасно и удобно движение по пътя през цялата
година и предпазването му от преждевременно износване /§ 1, т. 14 от ДР на ЗП/.
Това задължение служителите на Столична община имат и по отношение на поддръжка
на тротоарите, които с оглед разпоредбата на §1,т. 1 от Закона за пътищата
представляват част от пътя, предназначена за движение на пешеходци. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че в участъка, в който
е настъпило събитието, е имало разместени тротоарни плочи, т.е. служители на
ответника не са констатирали своевременно и не са отстранили неравностите. Следователно налице са основания за
ангажиране на отговорността на ответника за виновно бездействие на служителите му.
Неоснователни
са доводите на въззивника, че първоинстанционният съд не е съобразил
поведението на пострадалата. По делото не са ангажирани доказателства, които да
опровергават събраните по делото гласни доказателства, установяващи, че при
движение по тротоар на бул. Христо Ботев, ищцата се е спънала в разместени
плочи. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест,
предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника – въззивник в
настоящото производство е било да се установи, че падането на М.Д. се дължи на
причина, за която Столична община не отговаря. Доказателства в тази насока не
са ангажирани.
Правилно
първоинстанционният съд е определил и дължимото обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, като е съобразил събраните по делото доказателства, както
и приложимите критерии за справедливост. Преценени са всички обстоятелства,
както и приложимата съдебна практика. Настоящия съдебен състав възприема, че са
взети предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия,
трайността на вредните последици, като те са подробно обсъдени от районния съд.
От значение при определяне на конкретното обезщетение е обстоятелството, че в
резултат на злополуката ищцата е получила счупване на лявата гривнена става,
лечението на която е продължило около 3 месеца. От значение е, че се е наложило
наместване на счупените кости при поставяне на анестезия, продължителна
рехабилитация, както и обстоятелството, че ищцата е била с намалена
работоспособност за период от 91 дни. При определяне на размера на обезщетение
е от значение и това, че вещото лице не дава благоприятна прогноза за пълно
възстановяване на последиците от счупването, както и че има ограничения в
движението на китката на ръката във всички посоки. С оглед на изложеното, съдът
намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 10
000 лева, така както е определено от първоинстанционния съд.
От
събраните по делото доказателства се установява, че М.Д. е направила и разходи
за лечението си в размер на 283,23 лева, поради което и в тази част решението е
правилно.
Неоснователно
се явява и направеното от въззивника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите ако увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.
Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Поведението на
пострадалия може да бъде както действие, така и бездействие, но то винаги
следва да е противоправно като следва да води до настъпване на вредоносния
резултат. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е
било да установи, че към момента на настъпване на застрахователното събитие пострадалото
лице е извършило противоправно действие и бездействие, което е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат. Обстоятелството, че в предходен момента
ищцата е получила друго увреждане при падане и е реализирала правото си да
получи обезщетение, не може да обоснове извод за проявена груба небрежност или
невнимание от нейна страна при движение по тротоарното платно. Това е така,
доколкото обстоятелствата, при които всяко от двете събития подлежи на
самостоятелно доказване. В конкретния случай, ответникът не е ангажирал
доказателства, които да установяват обстоятелства, които ограничават
отговорността му. В този смисъл,
възражението за съпричиняване е неоснователно и правилно районният съд не е
намалил определеното обезщетение при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 86
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е възникнало
от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана (чл. 84, ал. 3
от ЗЗД) – т.е. от деня на увреждането.
По изложените съображения и поради съвпадане на
изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата адвокатът, който е оказал безплатна правна помощ има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Т. сумата от 830
лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20275293/14.12.2020 г. по гр.д. № 6704/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 150 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК-********, гр. София, ул. „********да
заплати на адв. И. П.Т., ЕГН – **********, със служебен
адрес *** сумата от 830 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може
да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.