№ 6875
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20251100500312 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 21452/26.11.2024г., постановено по гр. д. № 21407/2023 г.
по описа на СРС, 34 състав, е отхвърлен предявеният иск с правна
квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане Р. Д. М. да заплати на М. Д. М.
сумата в размер на 2 000лв, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име на ищеца в
обществото, опозоряване и дискредитирането му като личност, кошмари,
безпокойство, неблагоприятни последици за здравето му, поради подавани от
Р. Д. М. жалби/сигнали до компетентни органи, с което ответникът да е
злоупотребил с права, ведно със законната лихва от 25.04.2023г., до
окончателното изплащане на сумата.
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца М. Д. М., с
която се обжалва решението в цялост като неправилно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се непълнота на
доклада, препятстващо правото на ищеца да ангажира доказателства,
доколкото не бил посочен за кой период следвало да бъдат ангажирани
доказателства, за осъждане на ищеца, за етапа, в който се намира
1
производството по образуваните прокурорски преписки, както, а едва с
решението бил конкретизиран периода, съответно било посочено, че не се
установява от прокурорската преписка, че ищецът е причастен към престъпно
деяние. Неправилно били игнорирани ангажираните от ищеца гласни
доказателства на св.Д.а.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от Р. Д. М., в
който оспорва подадената въззивна жалба. Оспорва твърденията за липса на
пълнота на доклада, сочи че ищецът е конкретизирал периода, съответно
съдът е указал да се установи извършеното деяние, поради което не е налице
непълнота, доколкото деянието се индивидуализира и с време и място на
извършване. Неоснователно било и твърдението, че не било указано да
представи доказателства, че не бил осъждан, доколкото е ирелевантно.
Аргументира, че в жалбата не се съдържат по същество конкретни
съображения за неправилност на решението. СРС поотделно и в съвкупност
анализирал релевантните за посра доказателства, за да стигне до извод за
неоснователност на иска, приемайки че не се касае до злепоставяне на
жалбоподателя, а жалбите и сигналите били подадени в защита на законни
интереси. Правилно не били кредитирани показанията на св.Д.а, с оглед
фактическото съжителство с ищеца, съответно изпитваща неприязъм към
ищеца, така и показанията по същество се отнасяли за факти извън
деянието. Не бил доказан и вредоносният резултат. Претендира присъждане
на разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение
за валидно, допустимо и ПРАВИЛНО, като споделя изложените в мотивите
2
му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на
предявения от М. Д. М. срещу Р. Д. М. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД като
неоснователен и недоказан - чл. 272 ГПК.
Непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД е сложен юридически факт,
включващ следните елементи: 1/ деяние/действие или бездействие/; 2/ вреда;
3/ противоправност на деянието /в случая бездействие/; 4/ вина; и 5/ причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Вината се предполага до доказване на противното.
В исковата молба е рамкиран периода и действията на ищеца /в
последните месеци над една година ищецът бил призоваван за снемане на
показания в 1-во РУ на СДВР след подадени сигнали от ответника/, уточнени с
молба вх.№ 285593/12.10.2023г. Според фактическите твърдения на ищеца с
исковата молба са накърнени абсолютни права прокламирани в
Конституцията /уронване на доброто име на ищеца в обществото, опозоряване
и дискредитирането му като личност/, като противоправността при деликтната
отговорност /в случая фактическите твърдения на ищеца с исковата молба ги
описват като подавани жалби/сигнали до компетентни органи, с които
ответникът злоупотребявал с права/ се изразява в противоречие между
поведението на делинквента и правни норми от действащото обективно право,
които по императивен начин уреждат правомощията на титулярите на
абсолютни субективни права и съдържанието на тези права.
СРС е приел, че поведението на ответника, изразяващо се в подаване на
жалби/сигнали до компетентни органи, след анализ на сигналите, не е
противоправно, а е с цел защита на лични права и интереси. Следователно
спорният въпрос пренесен и пред настоящата инстанция е дали с подаване на
жалбите/сигналите е налице обективният елемент на деликтната отговорност,
т.е. извършване на противоправно деяние.
В настоящия случай ищецът претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие сигнали, както следва: 1) вх.№ 225000-
16301/28.09.2021г. /съдържателно се съобщава, че на 10.09.2021г. ищецът
отправил заплахи към ответника, като искането е за съдействие от 1-во РПУ
като се предприемат действия като се предупреди ищецът да престане да
отправя заплахи към ответника за унищожаване на имущество, която
преписка била архивирана/; 2) вх.№ 225000-18755/14.10.2022г. пр.пр.№
3
42350/2022г. по описа на СРП /за престъпление по чл.323 НК – съдържателно
от същата л.56 се иска извършване на проверка с цел установяване наличие на
престъпен състав/; 3) вх.№ 225000-7892/18.05.2023г. /след предявяване на
иска/.
Подаване на жалби и сигнали до правораздавателни и правоохранителни
органи само по себе си не е противоправно поведение, защото представлява
реализация на субективно право и поначало упражняването му е правомерно.
Конституционно право на всеки гражданин по чл.45 от Конституцията е да
подава искови молби, жалби, петиции, предложения, сигнали, като така търси
защита на накърнени или застрашени свои права и интереси. Реализирането
на това право би могло да бъде неправомерно, само ако представлява
злоупотреба с право. Превратното упражнение на субективните права е
укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от
защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които
злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно и
обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба.
Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с
убеждението, че то съществува. Няма злоупотреба с право тогава, ако страната
действа (подава сигнал/жалба) със съзнанието, че защитава съществуващо
свое субективно право. Без значение е дали предприетата защита е адекватна,
съществува или не в действителност твърдяното субективно право,
евентуално нейната грешка при преценка на правото дали е извинителна или
неизвинителна. Следователно. когато субективните права /в конкретния
случай от ракурса на правото на жалба/сигнали/ се упражняват превратно и
съзнателно с цел увреждане на чужда правна сфера, е налице злоупотреба с
право по см на чл.57, ал.2 КРБ. В практиката си ВКС (Вж. Решение № 189 от
20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г. на ВКС) приема, че злоупотребата с
право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други
(чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на
обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Доказването на деянието и неговата
противоправност (недобросъвестността) е в тежест на пострадалия, докато
вината на дееца се предполага до доказване на противното/. Злоупотреба с
право (т. е. противоправно поведение) ще бъде налице, когато жалби/сигнали
не са отправени с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети
4
необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и
подава жалбата, за да навреди другиму. Само превратното упражняване на
право е укоримо. Затова и няма злоупотреба с права тогава, когато те се
упражняват с ясното съзнание че съществуват, независимо от това дали
предприетата защита е адекватна, дали действително съществува твърдяното
право и дали има грешка в преценката, която да е извинителна или
неизвинителна (Вж. Решение № 245/05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г. на
ВКС и др.). Следователно, за да се ангажира отговорността за превратно
упражняване на правото на жалба/сигнал следва да бъде установено
умишлено изложени от подателя (ответник) неверни обстоятелства и
твърдения за извършено на престъпление, т.е. ответникът предварително да е
знаел неистинността на твърдените от него обстоятелства, но ги е заявил
единствено с цел да увредят ищеца. От анализа на събраните по делото
доказателства не може да се достигне до такъв извод. С оглед на установената
фактическа обстановка настоящият въззивен състав приема, че действията на
ответника не са противоправни, а е в защита на негови предполагаеми права,
които е считал за накърнени. Без значение е дали предприетата защита е
адекватна, съществува или не в действителност твърдяното субективно право,
евентуална негова грешка при преценка на правото дали е извинителна или
неизвинителна. Правилно е оценено от СРС, че злоупотреба с право на жалба
има, когато същата не е отправена с цел проверка на обстоятелства и
предприемане на необходимите мерки /каквито съдържателно са процесните
жалби/сигнали/, а когато подателят знае, че обстоятелствата са неверни и
въпреки това подава сигнала с цел да увреди лицето, срещу което се
сигнализира. Данни за недобросъвестност на ответника, а именно, че той е
решил да упражнява правата си с единствената цел да упражни тормоз, не са
ангажирани по делото.
Ето защо не се установява противоправно поведение на ответника,
поради което отговорност за причинените вреди не може да бъде ангажирана.
Събраните по делото гласни доказателства /свидетелски показания на св. Д.а –
във фактическо съжителство с ищеца/, за претърпени от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания от психическо естество, при
липсата на доказателства за твърдяното деликтно поведение на ответника,
предпоставки за ангажиране отговорност на ответника в случая липсват.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото
5
на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ищеца доводи
постановеното от СРС решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора съобразно чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има въззиваемата страна, на която въззивникът дължи да заплати
сумата 500 лв.- разноски за въззивното производство /за адвокатско
възнаграждение доказани с приетия договор № 087091/24.10.25г./.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21452/26.11.2024г., постановено по гр. д.
№ 21407/2023 г. по описа на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК М. Д. М. ЕГН:
**********, с адрес гр. ****, да заплати на Р. Д. М., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ****, разноски по в.гр.д. № 312/2025г. в размер на 500 лв. за адв.
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6