№ 8622
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. К.А
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110112336 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ищеца „Фин Инженеринг“ ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от
управителя ***, положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, срещу
ответника Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване на вземане по
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 24938,50
лв., представляваща неотчетени суми, изтеглени в периода 02.08.2018 г. – 15.08.2018 г.
въз основа на пълномощно с рег. № 2671/01.06.2016 г., издадено от „Ес Ем Джи енд
Ко“ ЕООД в полза на ответника, което е оттеглено на 04.03.2019 г. и което вземане
срещу ответника е прехвърлено от „Ес Ем Джи енд Ко“ ЕООД на ищеца по силата на
договор за цесия от 21.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.02.2023 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 6750/01.03.2023 г. по ч.гр.д. № 9238/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Фин Инженеринг“ ООД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че ответникът е бил пълномощник на законните представители на „Ес Ем
Джи енд Ко“ ЕООД, като е имал право да представлява дружеството пред „Уникредит
Булбанк“ АД като открива и закрива сметки от името на дружеството, тегли и внася
суми без ограничение, извършва всякакъв вид разплащания от сметките на
дружеството, има пълен достъп до наличната информация за движение на суми по
банковите сметки на дружеството, както и да получава документация във връзка с
делегираните права, има право да получи дебитна карта както и ПИН кода към нея, да
подписва от името на упълномощителя всички книжа и документи навсякъде където е
необходимо. На същия са били възложени дейности, свързани с управлението на
дружеството, като същият е следвало да отчита изтеглените средства. Въз основа на
това пълномощно и с оглед така предоставените правомощия, ответникът е изтеглил
сумата от 24938,50 лв. на 9 транша в периода от 02.08.2018 г. до 15.08.2018 г., която
1
сума не е отчетена на дружеството – упълномощител, нито пък са представени
разходно-оправдателни документи, което е установено с данъчен ревизионен акт №
03002520005056-091-001 от 13.04.2021 г. Впоследствие на 04.03.2019 г. пълномощното
е оттеглено поради смяна в собствеността на упълномощителя. Твърди, че с договор за
цесия с нотариална заверка на подписите, сключен на 21.07.2021 г. „Ес Ем Джи енд
Ко“ ЕООД е прехвърлило вземането си към длъжника на ищцовото дружество –
заявител, за което ответникът е уведомен на 23.07.2021 г. При тези твърдения
претендира от ответника сумата от 24938,50 лв. заедно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане.
Ответникът Г. Г. Г. в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск с доводи, че не е надлежно уведомен за цесията и
същевременно договора за цесия е нищожен липсват доказателства за плащането на
цената, а същият е сключен като възмезден, респективно липсва основание за
сключването му. Твърди, че договорът е нищожен и поради противоречие с добрите
нрави, тъй като цената е 0,1% от стойността на прехвърленото вземане. Оспорва и
истинността на договора за цесия досежно подписа на управителя на цедента – Таркан
Ибрахим. Не се оспорва учредяването на твърдяната от ищеца представителна власт,
както и, че за процесният период ответникът е изтеглил сумата от общо 24938,50 лв. от
банкова сметка на третото лице – помагач, но възразява срещу дължимостта им с
твърдения, че са възстановени на касата на дружество с ПКО № 17/11.08.2018г. за
сумата от 6500 лв. и с ПКО от 15.08.2018 г. Поддържа, че ответникът не носи
отговорност, че дружеството – упълномощител не е представило на НАП процесните
ПКО при извършване на ревизията.
Конституираното трето лице – помагач на страната на ответника „Ес Ем Джи
енд Ко“ ЕООД не изразява становище по предявения иск.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелството, че ответникът е бил упълномощен с пълномощно с нотариална
заверка на подписите от 16.06.2016 г. от „Ес Ем Джи енд Ко“ ЕООД с правото да
представлява дружеството пред „Уникредит Булбанк“ АД като открива и закрива
сметки от името на дружеството, тегли и внася суми без ограничение, извършва
всякакъв вид разплащания от сметките на дружеството, има пълен достъп до
наличната информация за движение на суми по банковите сметки на дружеството,
както и да получава документация във връзка с делегираните права, има право да
получи дебитна карта както и ПИН кода към нея, да подписва от името на
упълномощителя всички книжа и документи навсякъде където е необходимо.
Не е спорно и обстоятелството, че въз основа на пълномощното ответникът е
изтеглил от сметката на „Ес Ем Джи енд Ко“ ЕООД сума в общ размер на 24938,50 лв.
на 9 транша в периода от 02.08.2018 г. до 15.08.2018 г., като в рамките на приложеното
заповедно производство са приложени разписките за извършени тегления.
По делото е представен ревизионен акт № **** на НАП – ТД Варна, издаден на
третото лице – помагач „Ес Ем Джи енд Ко“ ЕООД (л. 17 – 29), с който въз основа на
ревизия за задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2022 г.,
ДДС за периода 01.01.2020 г. – 09.07.2020 г., корпоративен данък за периода
01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. и ДДС за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. са
установени задължения за корпоративен данък в размер на 38229,64 лв. и за ДДС в
2
размер на 40399,09 лв.
По делото е представен ревизионен акт № **** на НАП – ТД Варна, издаден на
третото лице – помагач „Ес Ем Джи енд Ко“ ЕООД (л. 30-59), с който въз основа на
ревизия за задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2022 г.,
ДДС за периода 01.01.2020 г. – 09.07.2020 г., корпоративен данък за периода
01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. и ДДС за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. са
установени задължения в общ размер на 167819,08 лв.
В рамките на приобщеното заповедно производство – ч.гр.д. № 9238/2023 г. по
описа на СРС, 157 с-в са приложени и представен ревизионен акт № **** г. на НАП –
ТД Варна, издаден на третото лице – помагач „Ес Ем Джи енд Ко“ ЕООД, с който въз
основа на ревизия за задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2019 г. –
31.12.2019 г., и ДДС за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., с който са установени
дължими корпоративен данък в размер на 21329,88 лв. и ДДС в размер на 44399,28 лв.
По делото е представен протокол за разпит на свидетел, който не би могъл да
бъде ценен от съда, като доказателство, тъй като гласните доказателства не са събрани
непосредствено пред настоящия съд.
На л. 85 от делото са представени копия на квитанция, издадена от третото лице
– помагач „Ес Ем Джи енд Ко“ ЕООД към приходен касов ордер № 17, видно от която
ответникът е внесъл на каса сумата от 6500 лв. на 11.08.2018 г. и на квитанция към
приходен касов ордер № 18, видно от която ответникът е внесъл на каса сумата от
18438 лв. на 15.08.2018 г.
В рамките на ч.гр.д. № 9238/2023 г. по описа на СРС, 157 е представен Договор
за цесия, сключен на 21.07.2021 г., между третото лице – помагач „Ес Ем Джи енд Ко“
ЕООД, като цеденет и ищцовото дружество „Фин Инженеринг“ ООД, като цесионер,
въз основа на който цедентът прехвърля на ищцовото дружество вземания срещу
ответника Г. Г. Г. в общ размер на 158983 лв., представляващи изтеглени суми в
периода 2018 – 2019 г. в Уникредит Булбанк АД.
Представени са и Приложение № 1 към договора за цесия, в което са подробно
посочени размерите и датите на извършените тегления и Уведомление по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД до ответника, което не е връчено видно от приложената разписка.
С оглед направеното оспорване от страна ответника на автентичността на
Договор за цесия, сключен на 21.07.2021 г. досежно подписа на представляващия „Ес
Ем Джи енд Ко“ ЕООД – Таркан Шмсидим Ибраим, е прието заключение по Съдебно-
почеркова експертиза, която съдът кредитира, като пълно и обосновано, и от което се
установява, че ръкописно изписаните три имена „Таркан Шемсидин Ибраим“ и
подписът, положен в мястото „За и от името на цедента: Таркан Ибраим“ на договора
за цесия с нотариална заверка на подписа, са изпълнени от лицето Таркан Шемсидин
Ибраим.
По делото на л. 125 – 150 са представени копия на дневниците за покупки на
третото лице – помагач „Ес Ем Джи енд Ко“ ЕООД за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
наличието на упълномощителна сделка, въз основа на която ответникът е изтеглил
претендираната сума от банковата сметка на „Ес Ем Джи енд Ко“ ЕООД на посочените
дати, задължение на ответника да отчита средствата в касата на дружеството, както и
качеството си на кредитор въз основа на договор за цесия, въз основа на което „Ес Ем
Джи енд Ко“ ЕООД му е прехвърлил процесното вземане и уведомяването на
3
длъжника за цесията
При доказването на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е отчел
процесните суми на касата на „Ес Ем Джи енд Ко“ ЕООД, както и възраженията си, че
договора за цесия е нищожен поради липса на основание и евентуално поради
противоречие на добрите нрави.
От представените по делото доказателства, а и предвид липсата на спор между
страните, по делото се явява доказано, че ответникът Г. Г. Г. е бил упълномощен с
пълномощно с нотариална заверка на подписите от 16.06.2016 г. от „Ес Ем Джи енд
Ко“ ЕООД с правото да представлява дружеството пред „Уникредит Булбанк“ АД като
открива и закрива сметки от името на дружеството, тегли и внася суми без
ограничение, извършва всякакъв вид разплащания от сметките на дружеството, има
пълен достъп до наличната информация за движение на суми по банковите сметки на
дружеството, както и да получава документация във връзка с делегираните права, има
право да получи дебитна карта както и ПИН кода към нея, да подписва от името на
упълномощителя всички книжа и документи навсякъде където е необходимо.
Доказано беше и обстоятелството, че въз основа на пълномощното ответникът е
изтеглил от сметката на „Ес Ем Джи енд Ко“ ЕООД сума в общ размер на 24938,50 лв.
на 9 транша в периода от 02.08.2018 г. до 15.08.2018 г.
По делото беше доказано и обстоятелството, че между ищцовото дружество и
третото лице – помагач „Ес Ем Джи енд Ко“ ЕООД на дата 21.07.2021 г. е сключен
договор за цесия, по силата на който трето лице - помагач прехвърля на ищцовото
дружество, вземания срещу ответника Г. Г. Г. в общ размер на 158983 лв.,
представляваща изтеглени от ответника суми от банкова сметка на „Ес Ем Джи енд
Ко“ ЕООД, открита в Уникредит Булбанк и неотчетена в касата на дружеството, сред
които и процесните. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че с
оглед липсата на доказателства за плащането на цената по договора за цесия, същият
бил нищожен, поради липса на основание. Така изложените от ответника възражения
изобщо не биха могли да рефлектират върху действителността на договора, а същите
касаят изпълнението или не на задълженията на една от страните по договора, като
неизпълнението на задължението на цесионера да плати цената може единствено да
породи правото на цедента да предяви иск за плащане на цената, или за разваляне на
договора при наличие на предпоставките за това, но договорът остава валиден.
По възражението на ответника за нищожност на договора за цесия, поради
противоречие с добрите нрави предвид обстоятелството, че уговорената цена за
вземането се равнява на 0,1% от стойността на прехвърленото вземане, съдът намира
следното:
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС
по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK, добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора. Когато се преценява дали една сделка
противоречи на добрите нрави съдът не може да се ограничи само до нейното
формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали
последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски
4
норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я
други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на
имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то
не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на
недобросъвестност и накърнява добрите нрави - Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по
гр.д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о. В контекста на изложеното и след като съобрази, че
страните по сделката са юридически лица – търговци, т.е. в сделката не участва страна,
която изначално може да се дефинира като по-слаба, то цедентът, съгласявайки се с
посочената цена е извършил конкретна, професионална преценка относно цената на
договора, като същият, действайки като търговец, професионалист е оценил
стойността на прехвърленото, в договорения размер. Т.е. страните като търговци са
извършили преценка за финансовия риск и тежест на поетите от тях задължения, то
поетите от тях задължения не противоречи на морала. Същевременно и предвид
обстоятелствата относно липсата на редовна счетоводна отчетност на дружеството –
цедент и липсата на първични счетоводни документи, в това число и за процесните
суми, то предмет на прехвърляне е едно вземане, чието съществуване не е сигурно. От
друга страна съдът съобрази, че договорът за цесия не е уреден като възмезден
договор в ЗЗД, поради което и доколкото същият може да бъде сключен и като
безвъзмезден, то сключването му като възмезден при цена, която съществено се
отдалечава от пазарната цена, не би могло да доведе до противоречие с добрите нрави.
Ответникът е оспорил обстоятелството да е уведомен за цесията, доколкото
видно от приложената разписка за връчване, пратката не е връчена на ответника.
Същевременно съдът съобрази, че уведомлението за цесията, както и пълномощното,
с което цесионерът е упълномощен да изпрати уведомление до длъжника (същото е
инкорирано в договора за цесия), са приложени като доказателства в заповедното
производство и ответникът е надлежно запознат с съдържанието им. При тези
обстоятелства следва да се приеме, че уведомяването на ответника за прехвърлянето
на вземането срещу него е станало в хода да исковото производство, което следва да
бъде съобразено от съда, като факт настъпил в хода на делото (в този смисъл -
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. и др.). В тази връзка, константна
е практиката на ВКС, че уведомяването за цесията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД може да
бъде от пълномощник на цедента, какъвто в случая е цесионерът (в този смисъл -
Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д.№2352/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение
№109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о.).
Въз основа на всичко изложено може да се обоснове извод, че ищецът се
легитимира като кредитор на ответника за претендираното вземане.
Съдът намира обаче, че по делото бяха събрани доказателства, че така
изтеглената от ищеца сума е отчетена и върната в касата на дружеството „Ес Ем Джи
енд Ко“ ЕООД, с две квитанции, съответно от дата 11.08.2018 г. и от 15.08.2018г. и
представени от ответника фактури за осъществени покупки, още преди прехвърлянето
на вземането, поради което следва да се приеме, че ответникът е доказал, че е
извършил отчетна сделка по смисъла на чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Посочените квитанции не
са оспорени от ищцовото дружество, поради което същите представляват надлежно
доказателство за предаване на представител на дружеството „Ес Ем Джи енд Ко“
ЕООД на посочените суми.
Същевременно по делото е представен и дневник на продажбите, видно от който
в същия период са извършени множество покупки, надвишаващи стойността на
изтеглената сума.
Предвид данните по делото може да се обоснове извод, че при цедентът „Ес Ем
Джи енд Ко“ ЕООД счетоводството не е било водено редовно, липсвали са първични
5
счетоводни документи, което е било и действителната причина за издадените на
същото дружество ревизионни актове. Ревизионните актове свидетелстват за липсата
на редовна счетоводна отчетност, както и са индиция, че е възможно към онзи момент
отчетните документи, представени от ответника, както и други такива, да не са
представени при осъществяване на ревизията, но това обстоятелство, може единствено
да ангажира отговорност за вреди от действията или бездействията на
представляващия търговеца. В този смисъл твърдението на ищеца, че причината за
липсата на отчетност е в действията на ответника, който е държал у себе се
счетоводната документация, може единствено да обоснове претенция за претърпени от
дружеството – упълномощител вреди, но не и вземане, което е било надлежно
отчетено, чрез квитанции или представени фактури за покупки, но поради една или
друга причина неосчетоводено.
Въз основа на всичко изложено исковата претенция следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е направил
своевременно искане в този смисъл, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, а
именно платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., доказателства за
плащането на които са налични на л. 95 от делото. Ищецът е релевирал своевременно
възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, тъй като същото е под минималния размер,
предвид в Наредба № 1/2004 г. на адвокатските възнаграждения и същевременно
размерът му съответства на фактическата и правна сложност на делото, броя
проведени заседания, конкретно проявената процесуална активност на адвоката.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Фин Инженеринг“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителя ***,
положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1, вр. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, срещу ответника Г. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, за установяване на вземане по заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника за сумата 24938,50 лв., представляваща
неотчетени суми, изтеглени в периода 02.08.2018 г. – 15.08.2018 г. въз основа на
пълномощно с рег. № 2671/01.06.2016 г., издадено от „Ес Ем Джи енд Ко“ ЕООД в
полза на ответника, което е оттеглено на 04.03.2019 г. и което вземане срещу ответника
е прехвърлено от „Ес Ем Джи енд Ко“ ЕООД на ищеца по силата на договор за цесия
от 21.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 22.02.2023 г. до окончателното плащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
6750/01.03.2023 г. по ч.гр.д. № 9238/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ОСЪЖДА „Фин Инженеринг“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. *****, представлявано от управителя ***, да заплати на Г. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1500 лв. -
6
разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7