РЕШЕНИЕ
№ 995
гр. Пловдив, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20235300103362 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът Д. А. Ш., ЕГН **********, моли съда да осъди Прокуратурата
на **** ******, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да му заплати
обезщетение в размер на 120 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца в резултат на повдигнато срещу него обвинение в престъпление, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и на сумата от 39 137,20 лв., представляваща
законна лихва върху главницата от 120 000 лв., за периода от 15.12.2020г. до
15.12.2023г. Претендира разноски.
Исковата претенция се основава на твърденията, че срещу ищеца е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.202, ал.1 от НК,
за което е образувано наказателно производство: ДП № ****** по описа на
Военно- окръжна прокуратура, а впоследствие НОХД № П – 80/ 2017г. по
описа на Софийски военен съд, което е приключило с оправдателна присъда,
влязла в сила на **** Били наложени на ищеца следните мерки за
процесуална принуда: парична гаранция и забрана за напускане на пределите
на ******. Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно
1
производство претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в следното:
бил отнет достъпът му до ******, което довело до обективна невъзможност да
изпълнява служебните си задължения като ****** и ******, в резултат на
което бил принуден да подаде рапорт за напускане; воденото срещу него
наказателно производство му попречило да се издигне в йерархията на
******; изживял изключителен стрес; отразило се негативно на
здравословното му състояние, като му се отключило заболяване захарен
диабет; получил посттравматично стресово разстройство с промяна на
емоционалния баланс и изразена депресивна симптоматика, честа смяна на
настроението и повишена раздразнителност; нарушени социални регулации и
липса на потребност от социални контакти; нарушение на съня – трудно
заспиване, наличие на кошмари; уронване на престижа и доброто име на
ищеца пред обществото, колеги, семейство и приятели; отчуждил се от своите
близки и приятели.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на **** ****** е
подал писмен отговор, с който оспорва иска изцяло – по основание и размер.
Възразява, че ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си
за преживените психически и емоционален стрес, негативно отражение върху
живота и здравето му, влошеното му психическо и физическо здравословно
състояние, негативните последици в личен и професионален план. Твърди, че
наказателното производство е приключило в разумен срок, с оглед неговата
фактическа и правна сложност. Твърди, че на ищеца е наложена най- леката
МНО „подписка“, както и че мярката „забрана за напускане на страната“ е
взета по отношение на ищеца по друго водене срещу него досъдебно
производство. Оспорва наличието на връзка между процесното наказателно
производство и отнемането на разрешението на ищеца за достъп до ******.
Развива доводи, че медийното отразяване на случая не е инициирано от
прокуратурата, както и органите на прокуратурата не са предоставяли
манипулативна или невярна информация. Релевира възражение срещу размера
на претенцията като прекомерна, несъобразена с принципа на
справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД и социално- икономическите
условия в страната. Развива доводи, че в процесния период срещу ищеца е
водено и друго наказателно производство, което е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда, предвид на което е трудно да се разграничат търпените
от процесното наказателно производство вреди, както и че ищецът е
2
инициирал гражданско дело във връзка с другото водено срещу него
наказателното производство за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди. Мотивира аргументи, че прокуратурата следва да бъде освободена от
отговорност изцяло на основание чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, евентуално
отговорността й да бъде намалена съобразно чл.5, ал.2 от ЗОДОВ.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е
обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са
причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на
съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените
отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие
със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен
правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да
е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като
обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него
бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че
извършеното деяние не е престъпление.
Основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в сила
оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството; претърпени
неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между
претърпените вреди и незаконното обвинение.
В настоящия случай по отношение на първите две предпоставки за
уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу ищеца
3
обвинение и влязла в сила оправдателна присъда, съдът намира, че същите са
налице, което се установява от приложените по делото материали по
наказателното производство – НОХД № П 80/ 2017г. по описа на Софийски
военен съд, ВНОХД № П 51/ 2018г. по описа на Военно – апелативния съд и
НД № П 129/ 2018г. по описа на ВКС. От същите се установява, че на ищеца
му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201
НК, изразило се в това, че на ****** в гр. ******, ******, в качеството си на
длъжностно лице – ****** за участие в операцията на ****** в ****** /****/ -
присвоил чужди движими вещи на обща стойност 10 225 лв., собственост на
******, връчени му в това му качество и поверени му да ги управлява, като за
улесняване на престъплението е извършил на ****** друго престъпление по
чл.311, ал.1 от НК, за което по закон не се предвижда по- тежко наказание.
Установява се, че наказателното производство е приключило с оправдателна
присъда, а именно: присъда № ****** постановена по НОХД П 80/ 2017г. по
описа на Софийски военен съд, потвърдена с решение № 42/ 21.12.2018г,
постановена по ВНОХД № П 51/ 2018г. по описа на Военно- апелативен съд,
което решение е потвърдено с Решение № 48/ ****, постановено по НД № П
129/ 2019г. по описа на ВКС.
Съгласно приетото в мотивната част на присъдата обвинението е
недоказано, тъй като не е осъществен съставът на престъплението от
обективна и от субективна страна. Постановената оправдателна присъда е
влязла в сила на 01.04.2019г., видно от приложеното наказателно
производство.
По отношение на следващите две предпоставки – претърпени
неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и
незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на
ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица
от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или
липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
По отношение на неимуществените вреди съдът намира следното:
В практиката на ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато
обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния
размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен
процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело №
4
85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;
Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на
ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са
налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като
претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно
водения процес, се установяват от въведената с цитираната практика на ВКС
житейска презумпция.
С исковата молба ищецът излага твърдения за претърпени
неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното
за подобни случаи.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди във
връзка с незаконно повдигнато му обвинение са събрани гласни доказателства
– изслушани са показанията на св. П.Т. и св. Д. В..
От показанията на св. Т. се установява, че ищецът бил водеща фигура в
рамките на българската ****, ползвал се с абсолютен авторитет в ****** и в
******, като изключително подготвен и перспективен ****. Установява, че е
бил номиниран за представител на ****** в **** на ****** в ******.
Установява се, че образуваните срещу ищеца наказателни производства са
провалили възможността това да се случи. Водените срещу него дела се
отразили изключително тежко на здравето му и на психическото му
състояние. Преди това ищецът е бил в отлично здравословно и психическо
състояние, но за две години косата му побеляла, започнал да вдига високо
кръвно налягане и да пие хапчета за това, хванал диабет, станал непълноценен
като мъж, изпаднал в депресия, изпаднал в самоизолация, затворил се в себе
си, отчуждил се от семейството и от приятелите си, като всичко това се
случило в резултат на повдигнатите обвинения и на публикациите в
средствата за масова информация.
От показанията на св. В. се установява, че образуваните срещу ищеца
дела са объркали живота на ищеца – и кариерата му, и в личен план.
Прекъснали са кариерата му точно, когато е бил на върха, когато е бил
номиниран да е представител в ******. Объркали семейния му живот.
Отключил някои заболявания като диабет и високо кръвно. Ищецът се
затворил в себе си.
5
От заключението по съдебно- психиатричната експертиза се
установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство е нарушило
жизнения му ритъм и се явява стресогенно жизнено събитие, довело до
ситуативно обусловено тревожно депресивно разстройство. Преживял е остра
стресова реакция и постравматично стресово разстройство, което е
протрахирано във времето до приключване на наказателното производство.
Понастоящем психичното състояние на ищеца няма основание се свърже с
нарушено психично здраве или личностова дезадаптация.
Предвид гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди се явява доказан по своето основание и съдът следва
съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по
справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС
4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед
спецификата на правното основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ,
практиката на ВКС отнася: тежестта на престъплението, за което е било
повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното
наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда;
броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия
процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на
претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на
увредения, обществено и социално положение, разгласа и публичност на
воденото наказателно производство, икономическите условия в страната и
стандарта на живот /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015 г. по гр. д.
№ 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на
ВКС/. Във всеки случаи, за да отговаря на критерия справедливост,
6
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни
по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от
него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него
болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в
този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.
Всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта,
включително от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, подлежат на
обезщетяване. Обичайните, типични неимуществени вреди от незаконно
обвинение са тези, които нормално, предвидимо от правилата на житейската
логика и психологията едно обвинено в извършването на престъпление лице
търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието
на наказателното производство; страх от несправедливо осъждане и налагане
на наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост;
накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на
самооценката на лицето, както и на доверието му в държавността; смущения в
социалното общуване; дестабилизиране на здравословното състояние без
болестни прояви. Причинната връзка на тези вреди с незаконното наказателно
преследване е очевидна и тя не подлежи на формално доказване, а
пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в
рамките на обичайните вреди. При условията на пълно главно доказване
следва да се установят вредите извън обичайните т.е. "специфичните" такива
като: конкретно увреждане на здравето; нетипични значими смущения в
личната сфера на обвинения или в обичайната му битова, обществена и
професионална среда и др., както и причинната връзка между специфичните
вреди и незаконното наказателно преследване.
Като съобрази горното съдът намира, че при определяне размера на
обезщетението следва да се вземат предвид следните обстоятелства,
установени в настоящия случай:
Повдигнатото обвинение за престъпление по чл.202, ал.1, т.1 вр.чл.201
от НК е за тежко умишлено престъпление, т.е. при осъдителна присъда е
съществувала реална възможност на ищеца да бъде наложено ефективно
наказание лишаване от свобода, предвид на което е нормално да се приеме и
не се нуждае от специално доказване, че ищецът е имал отрицателни стресови
преживявания, изпитвал е напрежение и притеснения по време на
7
продължилото срещу него наказателно производство.
По отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение
„подписка“, т.е. най- леката възможна такава и не е била ограничена
съществено личната и имуществената сфера на ищеца. Не се установява
твърдението на ищеца, че на същия му е била наложена мярка за процесуална
принуда „забрана да напуска пределите на **** ******“ по досъдебно
производство № ****** по описа на ВОП- София. Установява се от приетото
като писмено доказателство, представено от ищеца, препис от определение №
237/ 11.08.2015г., постановено по ЧНД № П 237/ 2015г. по описа на СВС /л.71-
л.73/, че такава мярка е наложена на ищеца по друго водено срещу него
наказателно производство – досъдебно производство № ****
На следващо място цялото наказателно производство срещу ищеца е
продължило в разумните за това срокове. За преценката на съда дали делото е
разгледано в разумните за това срокове от значение е общата продължителност
и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и поведението на останалите участници в процеса.
От данните по наказателното производство се установява, че същото е
продължило за периода от 20.08.2015г., с образуването на ДП № ******,след
разделяне на ДП № **** по описа на ВОП- София, до ****, когато е влязла в
сила оправдателната присъда, постановена по НОХД № П-80/ 2017г. по описа
на Софийски военен съд, т.е три години, седем месеца и тринадесет дни.
Делото е разгледано в досъдебна и съдебната фаза, като в съдебна фаза делото
е разгледано на три инстанции.
На следващо място от събраните по делото доказателства се
установява, че негативните преживявания на ищеца се отличават по характер
и интензитет, значително над обичайните за подобни случаи. Същият е
преживял негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес,
неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати.
Установява се в настоящия случай, че обвинението се отразило крайно
негативно върху ищеца с оглед неговата личност и начин на живот, установява
се че е рефлектирано върху професионалната му реализация, отразило се е в
значителна степен на общественото доверие и социалните му контакти.
Ищецът е бил **** същият е заемал висока **** длъжност в структурата на
българската ****. Наред с това е бил предложен по съответния ред да бъде
8
назначен за представител на ****** в **** на ****** в ******. Ползвал се е с
висок авторитет в страната и сред международните партньори на ****** в
структурата на ******. Водените срещу ищеца наказателни производства са
били обект на засилен медиен интерес, били са медийно отразявани, като
името на ищеца е цитирано в медийните публикации и същите са станали
достояние на широк кръг лица, които обстоятелства се установяват от
приетите като писмени доказателства извадки от медийни публикации /л.170-
л.209/. Безспорно е опетнено доброто име и засегната професионалната
репутация на ищеца в обществото. Засегната е честта и достойнството на
ищеца в значителна степен от обикновено. Прекъснато е професионалното и
кариерно развитие. Не е спорно, като това се установява и от приетия по
делото Указ № **** на Президента на **** ******, че ищецът е освободен от
длъжността „******“ и от ****. Не се осъществило и назначението му за
представител на ****** в **** на ****** в ******.
Установява се от свидетелските показания, че ищецът е бил силно
емоционално подтиснат и психически затормозен, изолирал се от близки и
познати, ограничил е социалните си контактни. Отразило се е и на
здравословното му състояние, започнал е да вдига високо кръвно налягане и
взима хапчета.
От заключението по съдебно- психиатричната експертиза се
установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство е нарушило
жизнения му ритъм и се явява стресогенно жизнено събитие, довело до
ситуативно обусловено тревожно депресивно разстройство. Ищецът е
преживял остра стресова реакция и постравматично стресово разстройство.
В обобщение установява се личната емоционалната сфера на ищеца да
е засегната в значителна степен, същият да е претърпял емоционални,
психически и нравствени терзания от особен характер и в такъв значителен
интензитет, отличаващ ги от обичайните такива.
В обобщение от събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява да се касае до случай на конкретни и силни отрицателни
преживявания във връзка с незаконното обвинение.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав, като съпостави
гореизложените задължителни критерии с установеното от фактическа страна
по настоящето дело, намира, че размерът на паричното обезщетение, който
9
най-пълно би съответствал на критерия за справедливост е 50 000 лв.
Искът не следва да бъде уважен до пълния му предявен размер, тъй
като съдът отчита обстоятелството, че в един и същи период от време срещу
ищеца са водени повече от едно наказателно производство, като в настоящото
производство не беше установено кои от търпените от ищеца неимуществени
вреди са вследствие конкретно на процесното наказателно производство.
Видно от представения препис от искова молба /л.124-л.138/, във връзка с
която искова молба на съда е служебно известно, че е образувано гр. дело №
173/ 2023г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, ищецът е предявил иск за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно
повдигнато срещу него обвинение по НОХД № 313/ 2015г. по описа на
Пловдивския военен съд, като неимуществените вреди, за които се търси
обезвреда, са идентични с тези по настоящото производство. В тази връзка
остава неустановено кои вреди са възникнали конкретно вследствие на
процесното наказателно производство НОХД № П 80/ 2017г. по описа на
Софийски военен съд. Следва да се посочи, че в показанията си свидетелите Т.
и В., описвайки негативни преживявания на ищеца, влошеното му психическо
и физическо здравословно състояние и настъпилите негативни отражения
върху живота и здравето на ищеца, сочат, че причина за това са образуваните
срещу ищеца наказателни производства и дела, а не единствено процесното
наказателно производство. Също така се установява от приетите по делото
статии, че медийните публикации касаят не само процесното наказателно
производство, но и останалите водени наказателни дела срещу ищеца.
На следващо място не се установява твърдението на ищеца, че в
резултат на образуваното срещу процесно наказателно производство е отнето
разрешението му за достъпа до ******, което е довело до обективна
невъзможност да изпълнява служебните си задължения и до освобождаването
му от заеманата длъжност и от ****. Видно от събраните по делото писмени
доказателства актът на **** за отнема на разрешението е от дата **** т.е.
преди образуването на досъдебно производство № ДП № ****** по описа на
ВОП – София. Досъдебното производство (ДП № 104-Сл/2015г.), въз основа
на което е образувано НОХД № П 80/ 2017г. по описа на Софийски военен съд,
е образувано на 20.08.2015г. след отделяне на материали от ДП № ****
Досъдебно производство ДП № **** и образуваното въз основа на него НОХД
10
№ 313/ 2015г. по описа на Пловдивски военен съд и произтичащите от това
наказателно производство за ищеца неимуществени вреди не са предмет на
настоящото производство.
На следващо място не се установява причинно- следствена връзка
между воденето срещу ищеца наказателно производство и диагностицираното
при ищеца заболяване „диабет тип 2“. От заключението по СМЕ с вещо лице
еднокринолог се установи, стресът не причинява захарен диабет, но може да
повлияе на нивата на кръвната захар и на начина, по който пациентите се
грижат за здравословното си състояние. Стресът сам по себе си не е единствен
фактор, който води до диабет тип 2. Рисковите фактори са многокомпонентни,
което включва генетични предразположения, нездравословни хранителни
навици, липса на физическа активност и други. В о.с.з. от 29.04.2024г. вещото
лице пояснява, че може да определи стресът като „кофактор“, т.е.
допълнителен фактор за отключване на заболяването.
На следващо място следва да се посочи, от заключението по съдебно-
психиатричната експертиза се установява, че понастоящем психичното
състояние на ищеца е добро, не се установява нарушено психично здраве и
личностова дезаптация.
Ето защо предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до сумата от 50000 лв., като за
разликата до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Неоснователно е изрично направеното с отговора на исковата молба
възражение на Прокуратурата на РБ за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ, което би
довело до отпадане на отговорността на прокуратурата за вреди или
намаляване на техния размер. Съгласно ТР № 3/2005 по т. д. № 3/2004г. на
ОСГК на ВКС държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено
по изключителна вина на пострадалия. Ако единствен каузален фактор е
поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е
допринесъл – обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки
конкретен случай. В конкретния случай по делото не се установяват
обстоятелства, които да могат да обусловят извод, че ищецът е бил
единственият каузален фактор или е допринесъл за повдигане на незаконното
обвинение и за претърпените от него вреди.
11
С исковата молба е направено искане за присъждане на законна лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата
на подаване на исковата молба – 15.12.2023г., до окончателното заплащане на
сумата, както за заплащане на сумата от 39 137,20 лв., представляваща
законна лихва за периода 15.12.2020г. до 15.12.2023г.
Съдът не приема претенцията за законна лихва за периода преди
завеждането на исковата молба в съда като самостоятелен иск по чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължения, произтичащи от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Или ищецът по иск за
непозволено увреждане има право да претендира лихви от деня на
увреждането, когато вземането му е станало изискуемо. В настоящия от
влизане в сила на присъдата – **** Колкото до размера на дължимата лихва,
тя не следва да се присъжда в определен размер, тъй като задължение на съда
е да посочи началния момент на тази лихва, а размерът й се изчислява в
изпълнителния процес, в зависимост от момента на плащане на главното
задължение. Ето защо следва да се счита, че ищецът е предявил иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000,00
лева, ведно със законна лихва, считано от 15.12.2020г. до окончателното
изплащане.
Искането за присъждане на законна лихва върху присъдения размер на
обезщетението за неимуществени вреди е основателно, като ще бъде уважено
от посочения от ищеца начален момент – 15.12.2020г., доколкото същият е
последващ датата на влизане в сила на присъдата, до окончателното
изплащане.
В частта за разноските.
С оглед изхода от спора – частична основателност на исковата
претенция, своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и
представените доказателства за тяхната направа, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, за платена държавна такса за настоящото производство в
размер на 20 лв., за което са представени доказателства.
По отношение на адвокатското възнаграждение са представени
доказателства за оказана безплатна адвокатска помощ, представен е договор
за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. Р. Р., от който е
видно, че е договорена безплатна адвокатска помощ. Претендира се
12
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по
чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв, като бъде присъдено дължимото минимално
възнаграждение, което в настоящия случай, с оглед материалния интерес,
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от
9450 лв. Съобразно уважената част от иска следва да бъде присъдена сумата
от 3969 лв. (9450 лв. х 0,42).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на **** ******, седалище гр. София, бул.
„Витоша“ №2, да заплати на Д. А. Ш., ЕГН **********, сумата от 50 000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201 НК, по НОХД № П 80/ 2017г. по
описа на Софийски военен съд, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на
**** присъда, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано
от 15.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на **** ******, седалище гр. София, бул.
„Витоша“ №2, да заплати на Д. А. Ш., ЕГН **********, сумата от 20 лв.
/двадесет лева/, представляваща разноски за производството по гр. дело №
3362 по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Прокуратурата на **** ******, седалище гр. София, бул.
„Витоша“ №2, да заплати на адвокат Р. В. Р., вписан в АК – *******, със
служебен адрес гр. ******, ул. „********“ № *, сумата от 3969 лв. /три
хиляди деветстотин шестдесет и девет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание
чл.38, ал.1, т.3 във вр. чл.36 ЗАдв, за производството по гр. дело № 3362/
2023г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите могат да бъдат заплатени от Прокуратурата на **** ****** по
следната банкова сметка, IBAN: *********************, с титуляр Д. А. Ш..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
13
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14