Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1274
гр. Перник, 29.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 491 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД против Р.Б.Б. с искане да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на топлофикационното
дружество сумата в размер на 804.23 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент 3, находящ се в гр. *** за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2018г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 05.11.2018г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата в размер на 177.10
лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания,
формиращи главницата за периода от 10.07.2016г.
до 23.10.2018г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 5722/06.11.2018г. по ч. гр. д. № 7713/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник,
срещу
която е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Ищецът поддържа, че страните по спора са
обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за
продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота на Р.Б.Б. на
посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е
изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото
дружество топлинна енергия, поради което и на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на
потребителите в гр. Перник дължи законна лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез
процесуалния си представител адвокат Г.Т. оспорва предявените искове по
основание и размер. В подадения отговор се излагат съображения, че страните по
спора не са обвързани от облигационно правоотношение, поради което Р.Б.Б. не е
материалноправно легитимирана да отговаря по претенцията на ищцовото дружество.
Процесуалният представител на страната поддържа, че по делото не са ангажирани
доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца фактически твърдения, както относно съществуването на валиден договор за
продажба на топлинна енергия, така и относно обстоятелството, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД е доставило услуги на посочената в исковата молба стойност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа страна по спора следното:
По делото е представен договор за
дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 19, том III, нот. дело № 754/1995 г. по описа на
нотариус при Районен съд – гр. Перник, по силата на който Борис Мирчев Борисов
и Елена Първанова Б. са прехвърлили правото на собственост върху процесния имот
на ответника, като съгласно съглашението Елена Първанова Б. е запазила вещно
право на ползване върху имота до края на живота си.
Видно от декларация с нотариална заверка
на подписа, вписана в Служба по вписванията – гр. Перник под № 15, том II от 19.06.2007 г., Елена Първанова Б.
се е отказала от учреденото в нейна полза вещно право на ползване върху
процесния имот.
От приетото по делото заключение по
допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът цени като обективно и
компетентно дадено, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесния имот, се
измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който съответства на
одобрения тип и е преминал през изискуемите метрологични проверки. Вещото лице сочи, че технологичните
разходи са отчитани за сметка на топлопреносното предприятие. От заключението
се установява, че в имота има три отоплителни тела с монтирани индивидуални
разпределители, като за процесния период след извършен годишен отчет е
установено, че уредите не са използвани и за тях не е начислен разход на
топлинна енергия. Експертът разяснява, че отоплителното тяло в санитарното
помещение на апартамента е без монтиран индивидуален разпределител на разход на
отопление, което е общо за всички имоти по вертикала в сградата в режим на
етажна собственост. За посочения уред е начислен разход, като за тяло работило
непрекъснато по изчислителен път в съответствие с разпоредбите на Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Експертът
сочи, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в жилищната
сграда, в която се намира имота е изчислена съобразно правилата на Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. От
приетото заключение се установява, че разходът за топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване е изчислен посредством отчитане на показанията на
монтирания в имота водомер за топла вода. Вещото лице разяснява, че стойността
на доставената от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД топлинна енергия за процесния имот и
период възлиза на 804.23 лева.
От приетата по делото съдебно –
счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и
компетентно дадено, се установява, че размерът на обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху месечните плащания, формиращи главницата, за
процесния период възлиза на 177.10 лева.
Изложената
фактическа обстановка по спора налага следните правни изводи:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и
главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, както и че
в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за търговска продажба на
топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1
от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са
публикувани в местния ежедневник вестник „Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист
6 и 7 от делото), както и в един централен ежедневник
( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.),
обстоятелство което е служебно известно на съда във връзка с множеството
разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с идентичен на настоящото
предмет.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители
на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Съдът намира, че от ангажираните по
делото доказателства се установява, че в процесния период ответникът е
притежавал право на собственост върху процесния недвижим имот, който не е бил
обременен с вещно право на ползване в полза на трето лице, поради което Р.Б.Б.
е материално правно легитимирана да отговаря по предявената искова претенция.
Съдът намира, че от приетата по делото
съдебно – техническа експертиза се установява, че ищцовото дружество е
доставило топлинна енергия до процесния имот на посочената в исковата молба
стойност. Следва да се посочи, че
съгласно практиката на въззивната инстанция, намерила израз в Решение №
319/12.08.2019 г. постановено по в. гр. д. № 326/2019 г. по описа на Окръжен
съд – гр. Перник „цената на услугата „дялово разпределение“ възниква като
следствие и е пряко свързана от правоотношенията по доставка на топлинна
енергия в сграда в режим на етажна собственост, поради което потребителите на
топлинна енергия дължат нейната цена“. Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е изцяло основателен.
По предявения
установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Вземането за
законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съдът намира, че от ангажираните по
делото доказателства се установява, че ответникът е потребил топлинна енергия
на посочената в исковата молба стойност, като не е погасил задължението си в
срок, поради което и дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД обезщетение за забава в
размер на законната лихва, което съгласно приетата по делото съдебно –
счетоводна експертиза възлиза на сумата в размер на 177.10 лева. Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изцяло основателен.
Съгласно указанията дадени в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК,
постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК
иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските,
както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство в размер на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса за
разглеждане на подаденото заявление в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати направените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД съдебни разноски в
производството по реда на чл. 415 ГПК в размер общо на 356 лева, от която
сумата в размер на 25 лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора,
сумата в размер на 10 лева внесена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения,
сумата в размер на 230 лева внесен депозит за изслушване на съдебно –
техническа и съдебно – счетоводни експертизи и сумата в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
против Р.Б.Б., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата
в размер на 804.23 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент 3, находящ се в *** за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2018г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 05.11.2018г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата в размер на 177.10
лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания,
формиращи главницата за периода от 10.07.2016г.
до 23.10.2018г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 5722/06.11.2018г. по ч. гр. д. № 7713/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник,
срещу
която е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА
Р.Б.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 75 лева, представляваща сторени съдебни разноски
в заповедното производство.
ОСЪЖДА
Р.Б.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 356 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 7713/2018 г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия: