Решение по дело №64678/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5020
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20211110164678
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5020
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110164678 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 87073/12.11.2021 г. от АТ. Д. ЦВ.,
ЕГН **********, гр. София, ул. Цар Асен № 2, ет. 1, съдебен адрес: гр. София, ул. Цар Асен
№ 2, ет. 1, кантора 5, адвокат Б.Б., срещу Прокуратура на Република България, гр.София,
бул.Витоша № 2, представлявана от . искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
неправомерно повдигнато и поддържано обвинение, по което ищецът е бил оправдан, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата, на която оправдателната присъда е
влязла в сила – на 23.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че с Решение от 23.01.2019 г., постановено по ВАХД №
4486 от 2018 г. на СГС, НО, ХV състав било потвърдено Решение от 11.07.2018 г.,
постановено по НАХД № 21756/2017 г. по описа на СРС, 132 състав, с което ищецът бил
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343,
ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. Чл. 342, ал. 1 във връзка чл. 129, ал. 2 от НК вр. Чл. 40, ал. 2 и чл. 116
от ЗДвП. Твърди, че обстоятелствата, поради което е бил произнесен оправдателен съдебен
акт са били известни на Прокуратурата още към момента на привличането му към
наказателна отговорност, но въпреки това бил внесен и поддържан обвинителен акт срещу
него. Сочи, че самият факт на привличането му към наказателна отговорност и впоследствие
внасянето на обвинителен акт било изключително шокиращо за него. Сочи, че не бил влизал
никога в противоречие със закона, нямал никакви криминални прояви и това го съсипало
физически и психически. Сочи, че се чувствал унизен и уязвен по време на досъдебното и
съдебното производство. Твърди, че следствие на воденото наказателно производство
спрямо него, за него настъпили вреди като стрес, унижение, уронване на престижа и
достойнството пред близки и съседи, влошаване на психическото състояние – затваряне в
себе си, срам от околните, страх от бъдещо влошаване на здравословното състояние.
Претендира обезщетение и лихва върху същото от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответната страна П в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, счита, че предявеният иск е неоснователен. Счита, че исковата претенция за
неимуществени вреди е недоказана. Излага подробни доводи за неоснователност и
1
недоказаност на иска. Моли съда да отхвърли иска за неимуществени вреди, а в случай, че
приеме иска за основателен, да присъди по-нисък размер от претендирания.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства,
след което приема за установено от фактическа страна следното:
От изисканото и приложено НАХД № 21756/2017 г. по описа на СРС, НО, 132 състав
и материалите към него се установява, че на 19.12.2016 г. е било образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител въз основа на жалба от .. На 03.02.2017 г.
ищецът е бил разпитан в качеството му на свидетел. С Постановление от 05.12.2017 г. на
старши разследващ полицай при Сектор „РТП“ – Отдел „Разследване“ – СДВР ищецът е бил
привлечен като обвиняем за това, че на 13.12.2016 г. в гр. София, ж.к. Младост -1, при
управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“
с рег. № ., при извършване на маневра „движение на заден ход“ на улица Без име, пред блок
37, с посока на движение от 125 СУ „Боян Пенев“ към улица Николай Генадиев, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП, като
не наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила и не осигурил лице, което да го
направлява при маневрата, не бил внимателен и предпазлив към преминаващата зад
автомобила му пешеходка ., вследствие на което реализирал пътно-транспортно
произшествие и по непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК на пешеходката, изразяваща се в „счупване на върха на левия
глезен на малкопищялната кост /външния глезен на левия крак/, реализирало медико-
биолокичния квалифициращ признак „Трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок повече от 30 дни“ – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. Чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК. На 12.10.2017 г. ищецът е бил разпитан в качеството му на обвиняем.
С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание от 21.12.2017 г. са внесени материалите по досъдебно
производство № 513ЗМТ‑11587/2016 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр.пр.
№ 50512/2016 г. по описа на СРП с предложение АТ. Д. ЦВ. да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание за това, че на
13.12.2016 г. в гр. София, ж.к. Младост -1, при управление на моторно превозно средство
лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № ., при извършване на маневра
„движение на заден ход“ на улица Без име, пред блок 37, с посока на движение от 125 СУ
„Боян Пенев“ към улица Николай Генадиев, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП, като не наблюдавал непрекъснато пътя зад
автомобила и не осигурил лице, което да го направлява при маневрата, не бил внимателен и
предпазлив към преминаващата зад автомобила му пешеходка ., вследствие на което
реализирал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК на пешеходката, изразяваща се
в „счупване на върха на левия глезен на малкопищялната кост /външния глезен на левия
крак/, реализирало медико-биолокичния квалифициращ признак „Трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни“ – престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б“, пр. 2, вр. Чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Делото е насрочено в съдебно заседание на
27.03.2017 г.
Видно от материалите по съдебното производство, ищецът не се е явил на първото по
делото съдебно заседание, представляван е от упълномощен от него адвокат. Ищецът не се е
явил и на следващото съдебно заседание на 22.05.2018 г., когато са разпитани свидетелката,
която е и пострадало лице, както и вещи лица, както и на 26 юни 2018 г., когато делото е
отсрочено, и на 10 юли 2018 г., когато е изслушана повторна комплексна медицинска и
автотехническа експертиза. С Решение от 10.07.2018 г. СРС е признал ищеца за невиновен в
повдигнатото му обвинение. СРП е протестирала решението, като е образувано ВНАХД №
4489/2018 г. Проведено е съдебно заседание на 26.11.2018 г., когато ищецът не се е явил. С
2
Решение от 23.01.2019 г. СГС е потвърдил решението на СРС, с което ищецът е бил
оправдан.
По делото е изслушана и приета съдебно-психологическа експертиза, за целите на
която вещото лице е провело психологическо изследване на ищеца. Установено е, че
вследствие на воденото срещу него наказателно производство ищецът е преживял негативни
емоции на напрежение, притеснения, унижение, обида и огорчение от неправомерно
повдигнато обвинение. Тези преживявания са се проявили като влошаване на физическото
здраве – повишаване на артериалното кръвно налягане, инсулинова резистентност, с които
се е справил с упоритост и активно противодействие, а в социалната сфера са довели до
ограничаване на контактите с хора и дистанциране от приятелския кръг.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Мария Кузманова-
Ц.а, съпруга на ищеца, се установява, че ищецът е имал огромни притеснения, докато е бил
обвиняем, не можел да заспи нощно време. Получавал обаждания от родителите си, които се
интересували какво се случвало с делото, шефовете му също се интересували от развитието
на нещата. Появили се главоболие и болки в мускулите, посещавал кардиолог,
гастроентеролог. Започнал да вдига кръвно и му предписали лекарства. Било му обяснено,
че всички здравословни проблеми били в резултат на стрес. Започнал да показва
стойностите на кръвната захар. Преди наказателното производство ищецът бил спокоен и
търпелив човек, без здравословни проблеми.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
При така предявения иск и направени твърдения в тежест на ищеца е да докаже
твърдените противоправни действия – описаните в исковата молба действия и/или
бездействия на прокурор от СРП, описаните вреди и техния размер, причинна връзка между
деянието (действие или бездействие) на служители на ответника и твърдените
неимуществени вреди, както и размера на причинените му вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В процесния случай по отношение на ищеца е налице фактическият състав на чл. 2,
ал. 1, т. 3 – при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е
оправдано с влязла в сила присъда, респективно съдебно решение. Незаконното обвинение
ангажира отговорността на ответника Прокуратура на Република България.
Претърпените неимуществени вреди се установяват от съдебно-психологическата
експертиза и показанията на разпитания свидетел относно неблагоприятните последици по
отношение на ищеца, като съдът при условията на чл.172 ГПК кредитира тези показания
изцяло като дадени впечатления от преживяванията му във връзка с повдигнатото обвинение
и последиците от наказателното преследване срещу него. С оглед практиката на
Европейския съд по правата на човека, настоящият съдебен състав приема, че самото
осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено негово право е нарушено и че то
е подложено на ограничения в правната му сфера, представлява неприятно преживяване и
само по себе си подлежи на обезщетяване (Решение от 10.02.2011 г. по делото Илиев и др.
срещу България (съединени жалби №4473/02 и №34138/04) на Европейски съд по правата на
3
човека, Решение от 10.02.2011 г. по делото Радков срещу България (жалба №18382/05). При
всички случаи констатираните последици са в причинна връзка с повдигнатото срещу
ищеца обвинение. Настоящият съдебен състав намира за установен фактът на причинените
на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоционални
страдания и притеснение от воденото срещу него наказателно дело.
При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът взе
предвид периода на наказателното производство спрямо ищеца, продължило година и близо
два месеца от 05.12.2017 г., когато лицето е било привлечено като обвиняем до 23.01.2019 г.,
когато е постановено въззивното решение, с което е оставено в сила първоинстанционното
решение, с което ищецът е признат за невиновен в извършване на повдигнатото обвинение.
От материалите по делото се установява, че СРП е внесла предложение лицето да бъде
освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
за извършеното деяние, поради което в съдебна фаза по отношение на ищеца не е била взета
мярка за неотклонение и по този начин не е бил засегнат неговия обичаен начин на живот.
Съдът съобрази сведенията на разпитания по делото свидетел и заключението на
вещото лице по съдебно-психологическата експертиза относно интензитета на претърпените
от лицето неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции на напрежение,
притеснения, унижение, обида и огорчение от неправомерно повдигнато обвинение. Съдът
счита, че интензитетът на породените в този период негативни емоционални и психически
преживявания не е бил значителен и тези преживявания не са довели до трайно отражение
върху психиката на ищеца. Негативните преживявания, свързани с процесното наказателно
производство са се отразили на лицето само по време на самия процес, като към момента на
приключване на устните състезания по настоящото производство ищецът има бегъл спомен
за преживяното. Това се установява от заключението на вещото лице. Липсват данни за
сериозни отражения върху психиката и здравето на ищеца, нито необратими последици в
личен или професионален план. Същият не е имал служебни или други проблеми, свързани с
наказателното производство. Ищецът не е присъствал лично в съдебна зала по време на
разглеждането пред първа и втора инстанция, бил е представляван от упълномощен адвокат,
който е защитавал интересите му и по този начин са били ограничени негативните
преживявания за лицето, неминуеми при лично и непосредствено участие в наказателното
производство в съдебна фаза. Предвид това, съдът намира, че обезщетение от 1500 лева е
справедливо и е съобразено с критериите на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки, възрастта,
здравословното състояние на ищеца преди, по време и след приключване на наказателното
производство. По делото не се доказаха сериозни нарушения на психо-емоционалното и
физическото здраве на ищеца, нито нарушаване на неговия социален и професионален
живот, бит или други негови сфери. Съдът определи този размер на обезщетението, като
съобрази възрастта на ищеца към датата на привличането му като обвиняем – 37 години,
обстоятелството, че не е взел лично участие при процесуално-следствените действия и в
откритите съдебни заседания; липсата на предходни осъждания. Ето защо, съдът счита, че
този размер отговаря на изискванията на чл. 52 от ЗЗД, като над този размер искът за
4
обезщетение за неимуществени вреди се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
като такъв като прекомерен.
Ищецът претендира и лихва за забава, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда на 23.01.2019 г. до окончателното плащане, което искане е
основателно и следва да бъде уважено.
По разноските: При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски за държавна такса от 10 лв., внесени след образуване на делото
и е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Видно от
представения договор за правна помощ и съдействие, приложен на л. 8 от делото,
договореният хонорар не е заплатен, поради което следва съразмерно на уважената част от
исковете, на ищеца му се следва сумата от 3.00 лв. за внесената държавна такса. Следва СРП
да бъде осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 90 лв. за заплатеното от бюджета на
съда възнаграждение на вещото лице по допуснатата експертиза, съразмерно на уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и с оглед на това, че ищецът е освободен по
силата на закона от внасяне на разноски по делото.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П, гр. София, бул. Витоша № 2, представлявана от . да заплати на АТ. Д.
ЦВ., ЕГН **********, гр. София, ул. Цар Асен № 2, ет. 1, съдебен адрес: гр. София, ул. Цар
Асен № 2, ет. 1, кантора 5, адвокат Б.Б., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от
1500 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение по
НАХД № 21756/2017 г. по описа на СРС, 132 състав, по което ищецът е бил оправдан, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата, на която оправдателната присъда е
влязла в сила – на 23.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над сумата от 1000 лв. до пълния претендиран размер от 5000
лв. /пет хиляди лева/ за причинените неимуществени вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА П, гр. София, бул. Витоша № 2, представлявана от . да заплати на АТ. Д.
ЦВ., ЕГН **********, гр. София, ул. Цар Асен № 2, ет. 1, сумата от 3.00 лв. /три лева / за
разноски за внесена държавна такса, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 90 лв.
/деветдесет / лева за заплатеното възнаграждение за вещо лице психолог, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6