№ 3871
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Яна Борисова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100500268 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20211825/15.11.2021 г. по гр. д. № 23397 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд,126-и състав е отхвърлен искът, предявен от Ц. Д. Ц., срещу
С.Д.В.Р. при МВР с правно основание чл. 187 ЗМВР вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за
заплащане на сума в размер на 1740,80 лв, представляваща неплатено възнаграждение
за положен извънреден труд в периода от 01.01.2018 г. до 31.08.2020 г., както и е
осъден да заплати на ответника на основание чл.78,ал.3 от ГПК сума в размер на 100
лв., представляващи сторени разноски по делото.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25174901/09.12.2021 г. от Ц. Д. Ц.. Изложил е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушения на материалния закон. Посочил е, че в случая
има празнота в законодателството и следва да се приложат разпоредбите на чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ.
Възвиваемата страна С.Д.В.Р. при МВР е депозирала писмен отговор. Посочила
е, че няма празнота в уредбата, която да може да се запълни с разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ. Приложими били разпоредбите на чл. 187 от ЗМВР, както и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., а не Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Наредбата от 29.07.2016 г. не предвиждала преобразуване на нощни
часове в дневни с коефициент. НСОРЗ била приложима само за правоотношения,
уредени от КТ, но не и от служебни правоотношения, като не следва да се прилага по
аналогия. ЗМВР бил специален закон и дерогирал приложението на общия закон.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
1
ЗМВР от Ц. Д. Ц. срещу С.Д.В.Р. при Министерство на вътрешните работи за сума в
размер на 1740,80 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 256 часа за периода 01.01.2018 г.-31.08.2020 г.,
както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е в служебно правоотношение с ответника, по което е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени, при сумирано отчитане на
работното време на тримесечен отчетен период. В периода 01.01.2018 г. - 31.08.2021 г.
е положил нощен труд в размер на 1792 часа /между 22, 00 часа и 06, 00 часа/, който,
преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на повече от отчетените от ответника часове,
а именно – 2048 часа, което води до положен извънреден труд, за който не му е
заплащано полагащото се допълнително възнаграждение. Твърди, че за разликата от
256 часа следва да се изчисли брутно възнаграждение в размер на 1740,80 лв.,
изчислено със средна ставка от 6,80 лв., формирана от основната заплата на ищеца по
периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец. За целия
период получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час за положен нощен труд
Ответникът С.Д.В.Р. на МВР е оспорил исковете по основание и размер с
твърдението, че за служители по служебни правоотношения по ЗМВР не намира
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
респективно предвиденият в чл. 9 от Наредбата увеличаващ коефициент при
определяне продължителността на нощния труд. Твърди още, че при преизчисления не
би се стигнало до извод за положен извънреден труд.
По делото е безспорно, че в процесния период между страните е съществувало
служебно правоотношение, по силата на което ищецът е носил служба на 12-часови
смени, при сумирано отчитане на работното време, при тримесечен отчетен период, че
ищецът е изпълнявал точно служебните си задължения в процесния период и за
ответника е възникнало задължение да заплати основно възнаграждение за службата,
дадена през него.
В приетата по делото ССЕ, неоспорена от страните са дадени два варианта на
изчисляване на положения от ищеца извънреден труд в периода 01.01.2018 г.-
31.08.2021 г. Според втория вариант броят на прослужените от ищеца часове при 12-
часов режим на работа /с превръщане на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2
НСОРЗ/ е 1168 или с 167,02 часа над отчетените и изплатени от ответника, като
възнаграждението за тях възлиза на 1259,85 лева, което не е заплатено.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението:
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 и и чл. 179, ал.1, пр.2 и ал.2, ал. 3 от
ЗМВР в приложимите им за случая редакции на държавните служители в МВР се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч. , както и за изпълнение на специфични дейности; за резултати
в служебната дейност, за научна степен, за специфични условия на труд, за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположение, и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР, като размерът на допълнителните възнаграждения за полагане на
труд през нощта, условията и редът за тяхното изплащане се определят със Заповед на
министъра на вътрешните работи, а след измененията обн. ДВ, бр. 97/2017г. – с
2
Наредба, издадена от Министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл.
187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
като за работещи на 8-,12-,24-часови смени работно време се изчислява сумирано за
тримесечен период, възможно е полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период;
работата извън редовното работно време е допустимо до 70 часа на тримесечия и до
280 часа годишно като за работещите на смени този труд се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период и се
заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно чл. 31
и чл. 34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на
държавните служители в МВР (Наредба от 2014г.) положеният извънреден труд се
плаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, положеният труд в периода от 22,00ч. до
06,00ч. при сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за
целия отчетен период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. Тази Наредба е отменена с влязлата в сила
на 01.04.2015г. Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. . за реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане….. (Наредба от 2015г.), с
разпоредбата на чл. 32 от която е посочено, че извънредния труд се компенсира по
реда, посочен в ЗМВР, няма разпоредба сочеща плащане на допълнително
възнаграждение за нощния труд. Тази Наредба от 2015г. е отменена с влязло в сила на
29.07.2016г. Решение на ВАС по дело 5450/2016г. и новата Наредба по чл. 187 от
ЗМВР е обнародвана на 02.08.2016г. Наредба № 8121з-776/29.06.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане…..(Наредба от
2016г.), като уредбата на извънредния и на нощния труд с нея е идентичен с начина,
посочен в Наредбата от 2015г. Тази Наредба от 2016г. е отменена с Решение на ВАС от
10.12.2019г. по дело № 8601/2019г. обнародвано в ДВ на 14.01.2020г. Приета е Наредба
№ 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето
на разположение /Наредбата от 2018г./, влязла сила от 14.08.2018г. Приета е и Наредба
№ 8121з-1059/26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето
на разположение /Наредбата от 2019г./, влязла сила на 04.10.2019г. , с която е отменена
Наредбата от 2018г. Приета е и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители ..../Наредбата
от 07.01.2020г./, с която е отменена Наредбата от 2019г. Трите Наредби – от 2018г. и от
2019г. и от 07.01.2020г. са с идентично уреждане на правилата за заплащане на нощния
труд, положен от 22,00ч. до 06,00ч., за който съгласно чл. 9 се дължи допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, като не въвеждат правило идентично с това от
Наредбата от 2014г. Приложими в случая са и издадените от Министъра на вътрешните
работи Заповеди от 2014г. и от 2017г., сочещи размер на допълнителното
възнаграждение за нощен труд от по 0,25лв. на час, за които по делото не се спори, че
са издадени, които са съобразени и от заключението по счетоводната експертиза. Така
приеманите и отменяни Наредби при съобразяване на разпоредбата на чл. 195 от АПК
и характера на нормативните актове обосновават извод, че за процесния период до
13.08.2018г. приложима е Наредбата от 2016г., която няма уредба за нощния труд, но
препраща към ЗМВР в частта за плащането на извънредния труд. За процесния период
3
от 14.08.2018г. до 10.07.2020г. приложими са отделно и Наредбата от 2018г. и
Наредбата от 2019г. , Наредбата от 07.01.2020г., сочещи че за нощният труд се заплаща
допълнително възнаграждение от по 0,25лв. на час. Нито една от тези Наредби не
съдържа правна уредба на положен нощен труд над нормата за същия и за
преизчисление на нощен труд към дневен такъв. За процесния период от 11.07.2020г.
до 31.08.2020г. приложими са ЗМВР в редакцията му към ДВ бр. 60/2020г. и Наредба
№ 8121з-1174/21.10.2020г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители .... С измененията на разпоредбата на чл.
187, ал.1 от ЗВМР ДВ бр. 60/07.07.2020г. законодателят е посочил, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица; нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период и нощен е трудът, който
се полага между 22,00 и 6,00 ч. С тези изменения е въведена нова разпоредба на чл.
187, ал. 4 от ЗВМР съгласно която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на нощното време и нормалната продължителност на
дневното време по чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от
Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители ... коефициентът за преизчисление на нощен
труд към дневен труд е „1”. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона за
държавния служител вр. с чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация в приложимата за случая редакция допълнителното
възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22,00ч. до 06,00ч.)
е до 0,25лв; а за положен извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на
работното време се заплаща допълнително възнаграждение от 50% върху
индивидуалната основна заплата. ЗМВР е специален закон, уреждащ статута на
работещите в МВР. За неуредени в специалния закон случаи субсидиарно приложение
намират разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Тези
закони уреждат престирането на работна сила, поради което и няма пречка при
празнота в специалния закон субсидиарно да се приложи разпоредбата на общия закон
– ЗДСл, а при празнота и в него - КТ. (В този смисъл е т. 23 от ТР № 6/06.11.2013г. по
тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС). При липса на изрична законодателна уредба за
нощния труд в специалния закон, то приложение ще намери разпоредбата на чл. 67, ал.
7 от ЗДСл вр. с Наредбата за заплатите на служителите в администрацията, уреждащи
допълнителни възнаграждения за същото. Дължимостта на допълнително
възнаграждение за положен нощен на държавни служители в МВР е изрично уредено
от законодателя с чл. 179 от ЗМВР. Характер на правоотношенията, които уреждат
ЗДСл. и ЗМВР предпоставят извод, че правата на държавните служители в МВР за
положения от тях нощен и извънреден труд не следва да са неравностойни спрямо
правата на останалите държавни служители. При така възприето съдът приема, че
държавните служители в МВР имат право на допълнително възнаграждение за нощен
труд в размери и при условия на чл. 67 от ЗДСл и Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация.. (В този смисъл Решение №
311/08.01.2019г. по гр.д.№ 1144 по описа за 2018г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК). В конкретния случай по делото не се спори, а и от приетите по
делото неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че през
процесния период ищецът е работел като държавен служител при ответника на
длъжността „ старши полицай „ работното му време било на смени с непрекъснат
характер на смени по 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време
на тримесечие. По делото е установено от заключението по счетоводната експертиза,
че ищецът е работил през процесния период от 01.01.2018 г. до 31.08.2020 г., като са
4
дадени два варианта на изчисляване на положения от ищеца извънреден труд. Според
втория вариант броят на прослужените от ищеца часове при 12-часов режим на работа
/с превръщане на нощните часове в дневни съгласно чл.9,ал.2 от НСОРЗ/ е 1168 или с
167,02 часа над отчетените и изплатени от ответника, като възнаграждението за тях
възлиза на 1259,85 лв. Установява се от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, че за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г., нощните часове са 1128 в
периода от 22:00 часа до 06:00 часа, при прилагане на коефициент 1,143 за
преобразуване на нощния труд към дневен тези часове са 1289,30, като
възнаграждението за извънреден труд за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г.
възлиза на 1209,85 лв.
Съдът изцяло кредитира заключението по съдебно-счетоводната експертиза като
вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства,
неоспорено от страните.
Доколкото процесния период е от 01.01.2018 г. до 31.08.2020г ., като съобрази и
различните действащи нормативни актове през този период, съгласно които преди и
след 11.07.2020г. по различен начин е уредено в специалните норми заплащането на
нощния труд и на извънредния труд по служебно правоотношение, то при
разрешаването на спорните въпроси по делото следва да се раздели този период на
такъв преди 11.07.2020г., когато влиза в сила изменението на чл. 187 от ЗВР с ДВ бр.
60/07.07.2020г. и след това.
По иска за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020г. включително:
Съдът приема, че за този период приложение следва да намерят разпоредбата на
чл. 9 и чл. 18 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), съгласно които при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място , като броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. Съдът приема тази разпоредба за приложима по съображения
изложени по-горе и поради липса на специална уредба в ЗМВР и посочените по-горе
приложими за случая Наредби от 2016г., 2018г. и 2019г., от 07.01.2020г. Уреждането на
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер от по 0,25лв. на час с Наредбите
от 2018г. и 2019г. , от 07.01.2020г. и Заповедите на Министъра на вътрешните работи
не преодоляват празнотата в законодателството в частта за положения извънреден труд
и неравностойното положение на работещите в МВР и работещите по трудово
правоотношение с други работодатели. Законодателната уредба при трудовите
правоотношения – чл. 261 и сл. от КТ, чл. 7 и чл. 8 от НСОРЗ предопределят за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и
служителите да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд,
независимо от вида на трудовия договор и от начина на отчитане на работното време
(подневно или сумирано), независимо и от системата на заплащане на труда и от вида
на работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само нощна). Без
значение е, че при сумирано отчитане на работното време нощните часове се
превръщат в дневни. Посочената в чл. 9 от НСОРЗ методологията е само с оглед
установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен
труд. Разпоредбите на чл. 7, чл. 8, чл. 9 от НСОРЗ се прилагат едновременно. Така при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
5
възнаграждение за нощен труд. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща
увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява от една страна в с
трансформиране на нощния труд в дневен със съответния коефициенти в зависимост от
начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ по чл.
9 от НСОРЗ и от друга страна - със заплащане на допълнително трудово
възнаграждение към така увеличеното възнаграждение по чл. 8 НСОРЗ. Този подход
на законодателя за това допълнително заплащане на нощния труд е оправдан с оглед на
по-големия разход на умствена и физическа енергия при престиране на работна сила в
необичайно за биологичния ритъм на човека време от денонощието, /В този смисъл
Решение№ 14/27.03.2012г. по гр.д. № 405/2011г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в
сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на
ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни
коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време
/подневно или сумирано/ - виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място - в заплащане на
допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто
минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. В подкрепа на извода на съда е
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР съгласно която, държавните служители, полагащи
труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. При
така възприето и като съобрази , че за процесния период няма правило за отчитане на
нощния труд в ЗМВР и в Наредбите издадени по чл. 187, ал.9 от ЗМВР, то съдът
приема, че при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,
работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото
за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да се
приеме обратното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на
нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение,
независимо от идентичните времеви отрязъци в денонощието, през които престират
работна сила, тоест би означавало, неравностойното им третиране, което е в
противоречие с принципа, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България .
В подкрепа на извода на съда е и законодателното решение за изменението на чл. 187,
ал. 4 от ЗМВР от ДВ, бр. 60 от 2020г., с което е отстранена празнотата в
законодателството и е въведено правилото, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал.1. Следва да се посочи че
постановеното Решение от 24.02.2022г. на Съда по преюдициално запитване по дело
С-262/2020г. не обосновава обратен извод. Това е така, защото по делото не е
установено за полагания нощен труд да има приложени други мерки на защита на
служителите под формата на продължителност на работно време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената
тежест на нощния труд при съобразяване и на естеството на нощния труд – трудност и
стрес на поставените задачи за изпълнение през нощта. Пожарникарите и полицаите по
правило през нощта извършват задачи, които могат да са основание за въвеждане на
специфични условия за организация на работа, включително и намаляване на
продължителността на нощния труд спрямо дневния, защото това би гарантирало
защита на здравето и на безопасността им, но това не е единствено възможна и
подходяща мярка. Мерките не следва да са единствено насочени към
продължителността на времето, но и към компенсациите за нощния труд под формата
на възнаграждение, обезщетение, придобивки и т.н. Няма основание работещите по
трудово правоотношение и по служебно правоотношение да се третират различно на
основание на характера на правоотношението. Сходството на полагания труд в случая
6
не предпоставя различно третиране. Не е установено по делото обективен и разумен
критерий за разликата в третирането на полагащите нощен труд по трудово
правоотношение и тези по служебно правоотношение. Разликата в допустимата
продължителност на работните часове – нощен труд по служебно правоотношение /8
часа/ и по трудово правоотношение /7 часа/ не отразява допустима от закона цел, която
да е годна да обоснове разлика в третирането. При недоказаност на обективен и
разумен критерий за разликата в третирането прави същото несъвместимо с правото на
ЕС и води до необходимост на националния съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен за постигане на разрешение, съответстващо в най-голяма
степен на съответната разпоредба от първичното право. Неоснователни са доводите на
въззивника, че коефициента от 1,143 по чл. 9 от НСОРЗ не бил приложим в случая.
Вещото лице е определило същия при условията на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. Тази
разпоредба не поставя изискванията на чл. 9, ал.1 за работа при трудови норми, за брой
нощни часове към брой дневни часове, поради което и обосноваване на оплакванията
на въззивника с разпоредбата на чл. 9, ал.1 от НСОРЗ съдът приема за неоснователни.
По отношение на възнаграждението, съдът кредитира заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, заключението на която сочи, че за периода от 01.01.2018 г. до
10.07.2020 г., нощните часове са 1128 в часовия диапазон от 22:00 часа до 06:00 часа,
при прилагане на коефициент 1,143 за преобразуване на нощния труд към дневен тези
часове са 1289,30, се дължи възнаграждение за извънреден труд в размер на 1209,85
лв.При така възприетото и по съображенията, изложени по-горе, за приложимостта в
случая на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ, то съдът приема за установено по
делото валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за плащане на сумата от
1209,85 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за процесния период. Решението на районния съд в тази част е неправилно и
следва да бъде отменено, като исковата претенция в посочения размер и период следва
да бъде уважена.
По иска за периода от 11.07.2020г. до 31.08.2020г.:
За този период са действали разпоредбите на чл. 187, ал.1 и ал. 4 от ЗМВР в
редакция към ДВ, бр. 60/2020г., както и разпоредбата на ч л. 22, ал. 3 от Наредба №
8121з-1174/21.10.2020г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители ..., съгласно които при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното време към
нормалната продължителност на нощното време по чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, които в
случая са по 8 часа, тоест коефициент „1”. С тази законодателна промяна изрично е
уреден въпросът за преизчислението на нощния труд към дневния труд, полаган по
служебно правоотношение с МВР, поради което субсидиарното приложение на НСОРЗ
не е допустимо. При така възприето съдът приема че иска за периода от 11.07.2020г. до
31.08.2020г. е неоснователен. Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР е
материалноправна, тя е въведена с § 52 на ЗИД на ЗМВР и е влязла в сила на
11.07.2020 г. съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ и доколкото не е определен
друг срок. При така установеното съдът приема, че за този период нормативно е
уредено превръщането на положените часовете нощен труд от служителите в МВР в
дневни с коефициент „1“, поради което претенцията за периода е неоснователна.
Изрично коефициент „1“ е посочен и в чл. 22, ал. 3 от Наредба №
8121з1174/21.10.2020г. Видно от констативно-съобразителната част на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, за месец юли 2020 г. ищецът не е полагал
нощен труд, а за месец август 2020 г. превърнатите нощни часове в дневни с
коефициент 1,143 са 45,72, или разликата е 5,72 часа, като за тях размерът на
дължимото възнаграждение за извънреден труд е определен на 50 лв., която сума не
7
следва да се присъжда на ищеца, предвид посочените съображения.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск е доказан частично,
доколкото на първо място, както бе посочено в мотивите по-горе, за периода
11.07.2020 г. -31.08.2020 г. сума в размер на 50 лв. на ищеца не следва да се присъжда,
и на второ място - не се доказа по делото, че твърдените от него за положени часове
нощен труд в периода 01.01.2018 г.-10.07.2020 г. са действително в сочения от него
размер. Предвид това, съдът приема, че искът следва да се уважи като основателен за
сума в размер на 1209,85 лв, като решението, с което за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 1740,80 лв. искът е отхвърлен, следва да се потвърди от
въззивната инстанция.
Предвид изхода на спора, съдът намира, че в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски на основание чл.78,ал.1 от ГПК съразмерно с уважената част от
исковата претенция. В производството пред първа инстанция е доказан размер на
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от 500 лв.,
както и пред въззивна инстанция в размер на 500 лв. с ДДС. Неоснователно се явява в
тази връзка направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираните
възнаграждения. Делото е с определен материален интерес, като съгласно чл.7,ал.2 от
Наредба за минимални адвокатски възнаграждения при интерес от 1000 до 10000 лв.
минималното възнаграждение е 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв. или в
конкретния случай същото възлиза на 474 лв., а претендираното и заплатено от ищеца
е само с 26 лв. повече от минимално заложения по наредбата размер. Ето защо съдът
намира, че в полза на ищеца съобразно уважената част от иска, следва да се присъдят
разноски в размер на 347,50 лв. адвокатско възнаграждение за първа инстанция, както и
347,50 лв. за процесуално представителство пред въззивна инстанция. Тъй като се
касае за спор относно възнаграждение за положен труд, то в производството и пред
двете съдебни инстанции ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и
разноски. Предвид разпоредбата на чл.78,ал.6 от ГПК ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати в полза на СРС съответно на уважения размер на иска в полза на
СРС сума в размер на 48,39 лв., представляваща дължимата държавна такса за
разглеждане на иска, както и разноски в размер на 139 лв. за възнаграждение за вещо
лице, както и по сметка на СГС сума в размер на 24,20 лв., представляваща дължима
държавна такса за въззивното разглеждане на делото.
В полза на ответника също следва да се присъдят на основание чл.78,ал.3 от
ГПК разноски съобразно отхвърлената част на исковете. Съгласно чл.78,ал.8 от ГПК в
полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът определи, че съобразно предмета на
делото изходният размер на възнаграждението е 100 лв., като вземайки предвид
отхвърлената част от исковата претенция и частичната неоснователност на въззивната
жалба, в полза на ответника следва да се присъди пропорционално сума в размер на
30,50 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в първа инстанция, както и 30,50 лв. във въззивна инстанция.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20211825/15.11.2021 г. по гр. д. № 23397 по описа за
2021г. на Софийски районен съд,126-и състав в частта, в която е отхвърлен искът,
8
предявен от Ц. Д. Ц., с ЕГН: ********** срещу С.Д.В.Р. при МВР и с правно основание
чл. 187 ЗМВР вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за заплащане на сума в размер на
1209,85 лв, представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден труд в
периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г., както и е осъден да заплати на ответника на
основание чл.78,ал.3 от ГПК сума в размер на 100 лв., представляващи сторени
разноски по делото, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Д.В.Р. при МВР на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР да заплати на Ц. Д. Ц. с ЕГН: ********** сума в размер на 1209,85 лв,
представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден труд в периода от
01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. за 161,30 часа, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 22.04.2021 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20211825/15.11.2021 г. по гр. д. № 23397 по описа
за 2021г. на Софийски районен съд,126-и състав в частта, с която е отхвърлен искът,
предявен от Ц. Д. Ц. с ЕГН: ********** срещу С.Д.В.Р. при МВР с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на сума в размер над
присъдения от 1209,85 лв. до пълния предявен от 1740,80 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.01.2018 г. до
31.08.2020 г.
ОСЪЖДА С.Д.В.Р. при МВР да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на Ц. Д.
Ц. с ЕГН: ********** сума в 347,50 лв, представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред първа инстанция, както и сума
в размер на 347,50 лв. адвокатско възнаграждение за защита и представителство във
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА С.Д.В.Р. при МВР да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК по
сметка на Софийски районен съд сума в размер 48,30 лв., представляваща дължимата
държавна такса за разглеждане на иска, както и 139 лв. за възнаграждение за вещо
лице.
ОСЪЖДА С.Д.В.Р. при МВР да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК по
сметка на Софийски градски съд сума в размер на 24, 20 лв. – дължима държавна
такса във въззивното производство.
ОСЪЖДА Ц. Д. Ц. с ЕГН: ********** на основание чл.78,ал.3 вр.чл.78,ал.8 от
ГПК да заплати на С.Д.В.Р. при МВР сума в размер на 30,50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за първа инстанция, както и сума в 30,50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9