Решение по дело №34/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София на Комисията за защита на потребителите, оправомощен да издава наказателни постановления по Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушения, установени от служители на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП против Решение № 64 от 20.12.2023 г., постановено по АНД № 20233310200170/2023 г. по описа на Районен съд – Исперих, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление № В 002873 от 08.06.2023 г. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 45 ЗПК на „ВИП КРЕДИТ“ ЕООД - гр. Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗПК. В жалбата се сочи, че решението е постановено в противоречие със закона, при неправилно тълкуване и прилагане на материалните и процесуалните норми. Твърди се, че дружеството в качеството си на кредитор е нарушило разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗПК, като е поставило като незаобиколимо изискване за сключването на договора издаването на запис на заповед, което е вписано дори в СЕФ. Моли решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Поддържа доводите си, изложени пред въззивния съд, че потребителят не е бил задължен да обезпечи изпълнението на потребителския кредит със запис на заповед, а такъв е издаден с негово съгласие.

Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и бъде потвърдено наказателното постановление, тъй като е установено нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗПК.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Установените от въззивния съд факти са следните:

На 02.11.2022 г. между А. М. И. и „ВИП КРЕДИТ“ ЕООД - Шумен е сключен Договор за потребителски кредит № И7694, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя паричен заем в размер на 600 лв. Съгласно чл. 22, ал. 1 от договора като допълнително обезпечение на задълженията потребителят по собствено съгласие издава запис на заповед в полза на кредитора за дължимата сума. На 02.11.2022 г. А. М. И. е подписала Запис на заповед в полза на кредитора за сумата 682.06 лв. /600 лв. главница и 82,06 лв. лихва/. По нейна жалба относно начислените лихви на 21.03.2023 г. инспектори при КЗП, РД-Разград извършили проверка в офиса на „ВИП КРЕДИТ” ЕООД, находящ се в гр. Исперих. При проверката констатирали, че при сключване на договора неправомерно лицето е било задължено да подпише и запис на заповед, поради което на кредитора е съставен АУАН № 002873 от 24.04.2023 г. за нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗПК. Въз основа на акта е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 45, ал. 1 ЗПК на „ВИП КРЕДИТ” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

С оспореното по касационен ред решение Исперихският районен съд е приел, че АУАН и НП отговарят на изискванията за валидност, форма и съдържание. Въззивният съд е счел, че договорът за потребителски кредит е бил подписан доброволно и в него страните са се съгласили изпълнението на задължението да бъде обезпечено чрез издаване на запис на заповед. Преценил е, че кредиторът не е задължавал потребителя да издава запис на заповед, поради което деянието не осъществява състава по чл. 34, ал. 1 ЗПК и наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Постановено е в нарушение на процесуалните правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Въззивният съд не е изпълнил предписанието по чл. 107, ал. 5 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН да подложи на внимателна проверка всички събрани по делото доказателства, като не е обсъдил част от тях и не е съобразил относими правно релевантни факти. По делото е приложен Стандартния Европейски формуляр (СЕФ), с който на потребителя е била предоставена преддоговорната информация. В част II, т. 8 от СЕФ са посочени изискваните обезпечения: запис на заповед и поръчителство. Договорът за потребителски кредит е сключен на 02.11.2022 г. Същият ден е подписан договор за поръчителство. Същият ден е издаден и записът на заповед като допълнително обезпечение, при това с падеж 02.12.2022 г. При тези факти се налага изводът, че записът на заповед е предвиден като едно от задължителните обезпечения, като потребителят е лишен от възможност да избира начина, по който ще обезпечи кредита. Изразеното в договора съгласие с допълнителното обезпечение е елемент от приемането на всички поставени от кредитора условия за сключване на договора, без което потребителят не би получил искания заем. Именно за защита на потребителите от неравноправни клаузи законодателят в чл. 34, ал. 1 ЗПК е изключил възможността кредиторът да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница. Тази разпоредба е била нарушена от „ВИП КРЕДИТ” ЕООД и законосъобразно на дружеството е наложена имуществена санкция на основание чл. 45, ал. 1 ЗПК.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено, а наказателното постановление като законосъобразно – потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН в полза на КЗП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минималния размер от 80 лв. Претенцията за максималния размер по чл. 27е НЗПП е неоснователна предвид обстоятелството, че в касационното производство процесуалната дейност на юрисконсулта се изчерпва с изготвянето на касационната жалба и писмено становище.

Предвид изложеното и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 64 от 20.12.2023 г., постановено по АНД № 20233310200170/2023 г. по описа на Районен съд – Исперих, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В 002873 от 08.06.2023 г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 45 ЗПК на „ВИП КРЕДИТ“ ЕООД - гр. Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗПК.

ОСЪЖДА „ВИП КРЕДИТ“ ЕООД - гр. Шумен да заплати на Комисията за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.